tvoeto_bijy

Здравейте.Ужасно съм объркана и притеснена не знам какво се случва с мен имам чувството че съм на път да полудея. До скоро някак се справях със положението си имам ПА с натрапчиво мисли. До скоро беше поносимo. В но малко преди Коледа получих нервна криза като от страх бях вдигнал много високо кръвно. От там в спешното ми направиха кардиограма и кръвни изследвания. Казаха че всичко е е норма и съм здрава всичко е на психическа основа случвало се често. но от тогава изобщо не съм на себе си. Имам ужасно засилени постоянни мисли като да не се повтори това със кръвното меря го постоянно ... страх да не пропадна да не се задавая или задуша докато ям да не полудея и още безброй куп мисли които ме ужасява и не ми дават мира. Наи се страхувам от настроенията си които на моменти се смянат асцки пла6е6то в един момент си казвам 6те се справя 6те изляза от това положение а в следва6тия примерно след 10 мин не няма да успея 6те полудея и т.н не е е постояннп 4ъвствам се така през ден два като предимно се 4увствам обесебемна пот страх от мислите 4е не6то 6те се слу4и не66то ло6о с мен с детрето ми 4е просто 6те полудея или 4е 6те се събудя един ден и 6ет съм ги наранила или когато остана насаме с малкия 6те му сторя не6то и т,н. Друго което се слу4ва в главата ми е сяка6 понякога съзнанието ми се замъглява сяка6 всеки момент 6те загубя контрол над себеси над действията си сяка6 вси4ко наоколо е странно аз съм страннаа. Имам 4увството 4е имам БАР или някаква лека форм на 6изофрения знам ли. Моля ви даите ми съвет как да процедирам. В момента нямам финансовата възможност да посе6тавам редовно приохолог . Просто моля ви каже те ми възможжно ли е да развия 6изофрения от тя цялата тревожност изоб6то какво ми е Дали 6те буда някога пълноценен 4овек. Страх ме е. Благодаря за вниманието и се извинявам за правописа

Здравейте.Ужасно съм объркана и притеснена не знам какво се случва с мен имам чувството че съм на път да полудея. До скоро някак се справях със положението си имам ПА с натрапчиво мисли. До скоро беше по носим. В но малко преди Коледа получих нервна криза като от страх бях вдигнал много високо кръвно. От там в спешно то ми направиха кардиограма и изследвания. Казаха че всичко е е норма и съм здрава всичко е на психическа основа случвало се често. но от тогава изобщо не съм на себе си. Имам ужасно засилени постоянни мисли като страх да не пропадна да не се задава или за душа докато ям да не полудея и още безброй куп мисли които ме ужасява и не ми дават мира. На моменти настроенията ми се сменят адски плачеш то или пък мислите ми сякаш ме по бъркат и не мога да мисля разумно. Сякаш света около мен става супер много странен и плашешт сякаш умът ми изключва и. В моля ви дайте ми съвет как да постъпя полудява ли с тая всичката тревожност мога ли да развива в шизофрения. Страх ме е

Благодаря ви просто не мога да потърся психолог поне за сега ..наистина нищо лично просто нямам възможност тъй като съм бременна (и надявам се разбирате финансовите ми затруднения )... просто тези мисли ме побъркват и исках само да знам дали са част от окр-то или аз наистина изтрещявам ... Благодаря ви още веднъж

Постоянно в главата ми се въртят мисли за живота за неговия смисъл за хората .... как всеки е отделен за себе си има своите чувства мисли живот и т.н което ме плаши и изненадва ... много ми е трудно да го опиша просто но ще опитам защото сериозно се замислям че нещо не е наред с мен ... Сякаш реалността ме удари през лицето и започнах да усещам прекалено ясно всичко около себе си опитвам да намеря обяснение но просто сякаш всичко ме плаши и всява паника и страх в мен сякаш съм заседнала на едно място и няма измъкване .. страх ме е от смъртта страх ме е какво има след това какво следва и т.н Постоянно изпитвам някаква тежест в главата. Най гадното е че сякаш всичко е тъмно и мрачно и колкото и да се опитвам да го променя то не иска да се махне сякаш всичко в живота ми губи смисъла си ... но това не е най страшното най страшното е ... мислите ми са пълна каша ... не мога да спра да се чувствам като луд човек като някакво извън земно сред хората ... не мога да спра да мисля че всичко ми е нереално аз не съм истинска те не са истински а в същото време всичко е толкова истинско ... освен това чувствам че съм сам самичка на тоя свят че сякаш родителите ми и приятеля ми са непознати хора ... Просто не мога да спра да мисля за тези неща не мога да спра да мисля че това не съм аз че е някой друг сякаш не се познавам сякаш губя връзка със реалността ... не мога да си обесня какво ми е просто не мога моля ви дайте мнение според вас какво ми е ...

Благодаря за отговорите ... за момента ме успокоихте дори разсмяхте успешно ... просто страха който изпитвам е съпроводен със такава паника че направо мозъка ми "изключва" понякога и спирам да чувствам себе си от което се почва отново че ще полудея че ще убия някой ... всеки ден или на всеки час мислите са различни и все по плашещи ... просто наистина не искам да пия нищо поне докато родя... но ме е страх да не се влоша до толкова че наистина да полудея и лошото е че този страх ме поглъща и почти не успявам да го отблъсна колкото и да се опитвам да бъда заета понякога просто е не възможно да го махна от себе си сякаш се е забил в главата ми и само чакам да откача и да нараня някой или себе си .... А напоследък доста често почнаха да ми се привиждат разни работи което съвсем ме влудява ... има ли излизане от това състояние без хапчета ...

Четох някъде че по тежките ОКР преминават във шизофрения вярно ли е ? моля ви имам чувството че ще се пръсна от страха който ме обзема ....

не знам просто наистина смятам че нещо не е наред с мен ще се опитам да опиша какво ми се случва тези дни .... Изчела съм доста за шизофренията и различните симптоми дали от това че си го набивам в тъпата тиква или от това че наистина ще взема да полудея не знам но изпитвам супер странните чувства и мисли .... Ето един от тея дни се събудих със ужасното чувство че нещо лошо ще се случи и веднага почнах да се опитвам да си обесня защо го чувствам и после се сетих за един цитат от една статия дето пишеше че шизофрениците се чувствали така и тъй като не можели да си обеснят какво се случва с тях си правели грешни изводи че нещо или някаква сила искали да им навреди ... почнах да го мисля и ми стана едно супер гадно черно отнесено депресирано много зле ми беше и направо не можех да направя разлика дали сега страх ли ме е или си го мисля истински и пак ме е страх ... После пък седя си и постоянно имам чувството че нещо ми се привижда или причува и чакам едва ли не всеки момент да чуя някой глас да ми каже убий тоя или оня или се самоубий много ме е страх ... другото е че понякога виждам живота много черен много гаден сякаш ще ме смаже сякаш няма смисъл и няма за какво да живея преди някак си казвах за бебето за приятеля ми за майка ми и т.н и това ме стимулираше но напоследък става все по трудно и ме е страх да не взема да се самоубия а така ги обичам ... другото което е примерно седя си на някаква пейка или се разкарвам и гледам некви хора да си говорят и някак почвам да си мисля дали сега не говорят за мен а в същото време вътре в мен не ми пука но просто много ме е страх да не почна да си го мисля истински иначе когато забравя дори не се и сещам за всичко това ... но ето примерно понякога ме избиват някакви нереални мисли и страхове ... и там е въпроса че всичко ми е като в мъгла и не мога да определя дали е от това което чета или наистина го изпитвам аз ... много ме е страх а най страшното е че когато се чувствам добре си казвам че сигурно съм шизофреничка и сигурно преди като ми е било зле и сега като съм добре скоро пак ще ми стане зле и тоя път със сигурност ще полудея щото те шизофрениците са така и после ще се намеря вързана в лудницата ... Много ме е страх какво ще стане с мен не мога да спра да мисля че ще полудея или че всичко е черно и мрачно и т.н моля дайте ми мнение какво ми е полудявам ли толкова ме е страх ... искам да се оправя искам да съм способна да си гледам бебето когато се роди ...

знам че е така но ми е ужасно трудно .... изпитвам ужасен страх просто ме парализира и не знам как да го изгоня от себе си така ми се иска да съм нормален човек ... страх ме е че всеки път когато се почувствам добре винаги става много по зле ... и сериозно ви казвам вече ме е страх да се чувствам щастлива ... защото после винаги боли ...

Много благодаря за отговорите Ви до някъде ме успокоиха но имам още и още въпроси и знам че съм досадна и параноична но наистина имам нужда от помощ ... та колкото въпроса за шизофренията и бременността просто ми беше интересно дали е имало случаи по време на бременността жена да развие шизофрения.... та въпросите ... Може ли ОКР да изчезне от само себе си Някъде четох че ОКР-то можело да премине във шизофрения възможно ли е има ли такива случаи Как мога да излекувам тревожността да ми препоръчате някакви техники или нещо от този род (в момента нямам възможност да отида на психолог или психиатър) Понякога се чувствам нереална сякаш не мога да си обясня какво правя тук сякаш съм извън земно има ли наименование това "състояние" Благодаря още веднъж че намирате време да прочетете моите тъпотии и да ме успокоите

Бременна съм в 5 месец не пия нищо ... мисля че развивам шизофрения или някаква подобна психическа болест ... Имам ужасно натрапчиви мисли в началото бяха че ще умра ей така от нищото докато напоследък натрапчивите ми мисли се отнасят за това че съм луда или че ще полудея и постоянно чакам да ми се случи нещо да почна да чувам гласове да ми се привиждат разни неща или пък да нараня себе си или някой ... от известно време почти нищо не ме радва нямам стимул за нищо сякаш искам да отида някъде а няма къде сякаш никъде не мога да се почувствам добре няма място което да ме радва ... имам странни и налудни мисли според мен тъй като от няколко дни се чувствам странно в тялото си нереална сякаш другите са прекалено реални сякаш аз съм странна абе чувствам се като извън земно.... сигурна съм че полудявам просто не знам какво да правя не знам къде да ида страх ме е че ще стане голяма криза и ще нараня някой от близките ми или себе си .... а напоследък и тоа чуство почна да изчезва заражда се в мен едно безразличие към всичко и всички и се плаша още повече ... и изпитвам огромно раздразнение към хората тъй като разбирам че се опитват да ми помогнат но ме е яд че аз не съм като тях че се чувствам различна и луда ... Имам няколко въпроса . Това признаци на шизофрения ли са ? Има ли шанс да я развия вече 1 год съм под стрес (в рода ми няма болни от шизофрения или др пси болести) Ако не е шизофрения какво ми е ? Без хапчета може ли да се излекува ? Има ли случаи на бременни които да развият шизофрения по време на бременността ? Защо се чувствам толкова нереална и странна ... защо умът ми "изключва" и ставам отнесена и безразлична а в същототвреме това ме плаши Защо не чувствам себе си ... Възможно ли е всичко това (не изцяло но една част ) да се дължи на хормоните и бременносттта и дали има шанс след като родя всичко а мине От време на време главата ми избива адцкото напрежение почва да ме боли и ми става като на иглички това нормално ли е ? Може ли човек изведнъж да полудее в смисъл както си стои умът му да изключи и да почне върши разни неща от това много ме е страх ... Човек който е болен от шизофрения съзнава ли че е болен ? И може ли малко по подробно описание как започват симптомите при човек болен от шизофрения ?

Здравейте нуждая от съвет и адекватно мнение ... (Ако имат време и възможност бих искала да получа отговор от д-р Първанов или Баев ПРИЕМАМ И ДРУГО МНЕНИЕ .... но специално търся тяхното ) На 22 г. и съм бременна в почти 5 месец... Всичко започна миналата година август месец тогава беше само паническо разтройство почнах да се възстановявам с помощта на АД и даже бях започнала да намалям 'дозата' за да ги спирам когато дядо ми почина ... от тогава всичко се промени ... първия месец все още бях във шок и не възприемах нещата дори не чувствах себе си докато изведнъж не се започна отново силни ПА които и АД-то не можеше да успокои... скоро след това разбрах че съм бременна и спрях АД-то и от тогава мога да кажа че за мен настъпи истинския ад ... от юли месец не съм на себе си ... всеки ден имам чувството че умирам че полудявам че ще се самоубия ... но най страшно е мислите които ме завладяват ... че живота ми е черен че няма смисъл че бебето само ще страда че няма да бъда добра майка а така искам да се докажа че мога че мога да преборя всичко това без хапчета (не пия нищо в момента) но напоследък ми става все по трудно изпадам в ужасни състояния ставам много нервна искам да става само на моето искам да ми се обръща внимание искам да ме глезят... другото което е все по често се чувствам че не съм от тоя свят все едно съм нереална че аз не знам защо съм тук че нямам смисъл че няма логика да съм тук тъй като аз съм нещо аз съм нищо черно което само пречи на хората да бъдат щастливи ... другото постоянно си следя мислите чувствата дали някъде не бъркам дали мисля трезво дали нямам налудности понякога имам много странни мисли които съзнавам че са нелепи но не мога да спра да мисля за тях ... обзема ме ужасно отчаяние че нищо няма смисъл че незнам защо съм тук ... винаги съм мислила за себе си като здравомислещ човек малко със "развинтено" въображение но все пак здравомислещ.. в продължение на 6-7 месеца умирам и полудявам всеки ден ... и ме е страх че един ден ще се случи че ще полудея че мозъка ми няма да издържи и ще откачи ... а най страшното е мислите които ме обземат парализиращия страх когато си помисля че мога да полудея .... вечер ме е страх да заспивам за да не би да стана и да убия някой или аз сама да се самоубия това е най големия ми страх ... просто колкото и да пиша и описвам пак няма да мога да опиша всичко което се върти в главата ми ... знам само че ме е страх... постоянно и понякога съм неадекватна не мога да се насладя на момента всъщност напоследък няма почти моменти в които да се чувствам щастлива ...въпреки че напоследък все по често забелязвам че колкото по заета съм толкова по малко мисля ... (в момента не се занимавам с нищо седя си в къщи по цял ден )страх ме е че ще започна да си въобразявам разни неща и ще развия шизофрения ... какво става с мен не знам искам да се възстановя за да мога да си гушкам бебчето накрая искам да бъда добра майка ... Моля ви наистина искам да се оправя ако не за себе си то поне за хората които обичам имам всичко което един нормален човек му трябва за да бъде щастлив но аз не съм Ще ви задам няколко въпроса и е ви помоля когато имате възможност да ми отговорите ... 1.От описанието може ли да ми дадете някакво описание какво ми е ? 2.Възможно ли е да развивам шизофрения ? 3.Как протича шизофренията мога ли изведнъж да я развия (както си седя и изведнъж да изгубя умът си) ? 4.Много ме е страх да не се самоубия какъв е шанса да го направя ? 5.Дали мога да изляза от това състояние без хапчета ? 6 Имали шанс да спра да се страхувам от "само себе си" (имам предвид ако съзнанието ми е толкова заето че нямам време да мисля )

Моля ви дайте ми съвет и най вече мнение какво ми е ... психически вече не издържам не мога да определя какво ми е затова си мисля или че съм луда или че съм тръгнала по тоя път .... незнам какво ми е имам ужасяващо плашещи мисли че дъм болна и ще умра , че ще се самоубия или че ще полудея и ще убия някой или ще го нараня ... от известно време ми се случва и нещо супер странно все едно нямам чувства събуждам се и ми е много тегаво едно нито мисля нито нищо все едно в мене има някаква дупка ... преди когато ми станеше така си казвах не може да се предаваш какво ще правят без тебе ... ами майка ти ... и т.н но сега само като си помисля изпитвам вина че всички се стараят да са добре а аз не мога да се зарадвам ... и постоянна паника че изгубвам умът си страшно ме е страх... има и едно супер гадно чувство което много ме плаши... все едно не съм аз и в същото време съм аз а правя всичко по инерция и когато ми се говори почти не слушам защото съм потънала в собствените си мисли или пък просто стоя и гледам без да мисля нищо ... а аз толкова съм свикнала да мисля че чак се паникьосвам че съм откачила ..... ужасно забравям постоянно се старая да си припомням това което сме си говори примерно преди час и когато не успея ставам супер раздразнителна и си казвам това е още един признак или умирам или полудявам ... другото което е не знам какво представляват нелогичните мисли но определям моите като такива ... примерно мисля си за нещо спра да мисля и изведнъж в главата ми влиза някаква дума която няма нищо общо със това което съм си мислила ... другото което е са нещата които ми се привиждат примерно да кажем на бял лист хартия или дори да гледам на земята в очите ми изникват все едно някакви да кажем червени линии някак съзнавам че ги няма но ги виждам когато успея да се фокусирам по добре изчезват ... както и ми се привиждат разни работи ... супер ме е страх страх ме е че един ден ще се събудя и няма да бъда себе си или че ще се събудя и ще съм убила някой от любимите ми хора .... така искам да живея просто не знам как ... живота ми не е труден зори имам всичко от което се нуждая просто не знам какво ми липсва не знам какво не ми е достатъчно за да бъда щастлива ... дали ще полудея ?дали ще се самоубия ? всеки ден си задавам това и всеки ден ставам все по зле защото ме е страх какво ми е подготвил деня .... ПП Бременна съм в 4 месец и съм на 22 г

Благодаря ви за отговорите и разбирането ! Ще споделя още нещо ако не е проблем ! Понякога както си седя ме обзема супер гадното чуство че примерно да не почна да си въобразявам че някой ме следи или че някой ще ме отрови или ще ме убие.. илил примерно че щам аз си мисля дали не полудявам защо другите не го мислят като мен и дали те не са луди и такива неща ... но не го чуствам просто се страхувам да не се случи и то става като една много натраплива мисъл която ще ми пръсне главата ... Само ще ви помоля за мое успокоение (тъй като си падам хипохондрик) може ли да ми кажете как точно се развива болеста шизофрения ... смисъл как започва? ... и може ли изведнъж човек да полудее или става постепенно ? Съжалявам за въпросите знам че изобщо не трябва да ги мисля но имам чуството че ако съм наясно с повече неща ще успея да предотвратя опасността .... Благодаря още веднъж !

Здравей те ! Доста чета във сайта така и не се решавам да пиша но ето че реших и аз да "по мрънкам" за моя проблем... ! На 22 години съм! Всичко започна миналата година когато получих криза със задушаване от там в спешното биха ми успокоително но след това настъпи ада за мен получих ПР отидох на лекар изписаха ми АД започнах да ги пия и след 5 месеца някъде вече бях напълно добре почнах да ги намалям за да ги спра но дядо ми почина и от тогава започна истинския ад за мен пак започнах да си ги пия нормално АД но вече сякаш не помагаха отново получих криза което съвсем влоши нещата отидох отново на лекар преписаха ми други АД но от тях сякаш симптомите ми се обостриха още повече но по това време разбрах че съм бременна и спрях всичко и от тогава не съм добре ... вечно имам натрапливи мисли предимно да не ми стане нещо и да умра ей така от нищото сърцето ми да спре или да полудея ... това със полудяването направо ме обсебва тъй като постоянно си мисля дали няма да убия някой или да се самоубия просто е така както си седя да ми стане нещо и да скоча от някъде ... много ме е страх а най гадното е тревожността която ме съпровожда толкова е силна сякаш искам да избягам а не знам къде сякаш искам да има някой до мен а не знам кой дали изобщо някой ще ме успокои и цялото ми тяло вътрешно трепери сякаш мозъка ми всеки момент ще се откачи и аз ще се побъркам .. много ме е страх ... аз си знам че имам ОКР тъй като още от малка си имам едни ритуали които обичам да си правя но напослудък това зачестява особено това със мислите и много ме е страх да не полудея ... а най гадното е че не мога да намеря място на което да бъда щастлива сякаш където и да отида няма да бъда щастлива сякаш живота спира да ме радва...и това ме плаши по принцип бях много весел човек на който не му пука особено за мнението на хората ... и сега съм така е ми пука какво ще си кажат хората най ме интересува мнението на близките ми постоянно говоря със тях а страховете си но те няма как да ме разберът ... понякога сутрин като се събудя ме е страх какво ще стане днес дали няма да умра или довечера да се намеря вързана във лудница ... чудя се дали е възможно всичко това да се обостря от бременността почти не си спомням каква бях ... знам амо че това искам да изчезне ... но така ме естрах да не изгубя контрол и да не нараня някой и най вече да откача и да се самоубия ... ще задам няколко въпроса и моля да ми отговорите 1. Има ли възможност да развия шизофрения по време на бременността (само да кажа че по принцип в рода ни няма болни от психически болести) 2. Каква е вероятността да се оправя без хапчета а ако само сменя местожителството си 3. Дори и да се излекувам какъв е шанса пак да бъда като преди Съжалявам за въпросите си просто имам нужда от подкрепа кой знае с колко като мен се занимавате на ден ... просто е толкова трудно да избягаш толкова трудно ...