Jump to content
Порталът към съзнателен живот

vivora

Участници
  • Общо Съдържание

    4
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. ​Факт...Въобще и нямам намерение да бягам от терапията. Но мисля, че и от живота си от последните години си извадих много поуки и имам обеца на ухото. "Меката мария" беше дотук.... Това не го разбрах много. Значи, че хората с ниски самооценки се привличат ли? И двамата с моя партньор сме доста успешни в професиите си, на пръв поглед въобще нямаме вид на хора с ниска самооценка, но и двамата сме много смачкани в момента.. Аз също имам усещането, че терапевта трябва да е мъж, но моя човек ще дебатира и спори много вероятно, защото е сигурен в логиката си и затова сигурно предпочита жена. ​ При всички положения, съм отворена за съвети, които биха ни помогнали да тръгнем напред. Ако има възможност, моля да ни препоръчайте мъж тогава.
  2. Благодаря Ви! Може ли да ни дадете координати на някой психотерапевт в София, който може да ни помогне. Мисля че, моят партньор ще предпочете жена, ако успея да го убедя, че трябва да отиде на специалист.
  3. Благодаря за отговора! Остава ми висящ проблема как да излезем от тази ситуация. А и той всъщност не приема моите отговори защото ми казва така: "Искам да знам защо си вземала негова страна когато ходеше вече с мен и къде е разликата, защо въпреки всичко има нещо и кое е то което все още натежава в негова полза, въпреки че уж всичко е в моя полза на пръв поглед". Според него не можем да продължим напред, защото така аз имам тайни, които се опитвам да скрия от него за отношенията си между мен и онзи и не съм искрена до край. Имам чувството, че търси сламка за която да се хване, а аз не мога да му я дам :-(
  4. Моята история е следната: Преди 3 години се запознах с човека който обичам и с който искам да съм и който ще нарека тук My love. Запознахме се чрез сайт за запознанства и някъде година след като се запознахме заживяхме заедно. Той казва, че за него е било любов от пръв поглед, при мен любовта дойде по-късно. Единственият проблем който имаме е моето бивше гадже и той всъщност е ябълката на раздора. Въпросният бивш е доста по млад от мен и основно връзката ни беше сексуална, унизителна на моменти за мен. Аз бях влюбена в него и то дотам, че да го уредя на работа в моята фирма. Той не беше влюбен в мен и просто ме е използвал, въпреки, че тогава си заравях главата в пясъка. Общо взето не се отличава с особени достойнства, освен че умее да влиза под кожата на жените, ако това може да се нарече достойнство. Проблемът е, че в началото на нашата връзка с My love аз продължих да поддържам отношения с бившия, не само защото работехме на едно място, но и защото не исках да си развалям отношенията с него. Мислех, че ще си останем приятели. А може би несподелените чувства бяха преминали в т.нар приятелство. Факт е, че вече не съм имала нито чувства, нито желание към него, но сме се чували по телефона и се виждахме на работата. My love се дразнеше на тези обаждания по телефона, но аз все още държах на онзи в някаква степен и не прекратих тези обаждания. Онзи искаше да му свърша една дребна лична услуга и аз казах за нея на My love, но той ме накара да му обещая, че няма да я направя. Така се случи, че аз не изпълних обещанието си, като мислех, че My love няма да разбере. Много не се замислих за последствията, а и не ми представляваше трудност да свърша тази дреболия. Девет месеца след началото на нашата връзка My love разбра за бившата ми връзка с този колега и поиска веднага да прекратя всякакви отношения с него, аз го направих. И въпреки, че работим в една сграда с бившия, за последните 2 години сме се засичали само 3 пъти. My love разбра и че съм нарушила обещанието си за онази малка услуга. Оттогава, животът ни с My love преминаваше в кавги и разправии за този, въпреки че той е тотално в историята и аз не искам нито да го виждам, нито пък да говоря с него, за чувства да не говорим, те са изцяло негативни, основно неприязън. My love приема цялата ситуация като емоционална изневяра. Задава въпроси във връзка с бившия, и ревнува, и го боли. Много е наранен. Смята за изключително несправедливо хора като бившия да получават всичко наготово в този живот. От половин година не живеем заедно, той се изнесе защото му беше много криво, че го „предадох“. Отдъхнахме си от всекидневните кавги, въпроси и разправии. Другият проблем е, че онзи работи на същото място и тъй като той не иска да напусне, ще трябва аз да го направя. Много се страхувам, защото мога дълго да остана без работа, а съм с деца от предишния си брак и баща им въобще не оказва финансова помощ. А не искам да лягам на гърба на близки хора, включително и на гърба на My love. Знам, че още ме обича и аз го обичам и искам пак да сме заедно. Мисля, че е склонен да опитаме отново, но постоянно търси отговори на някои въпроси. Защо така се е случило? Защо въобще съм се влюбила в този? Защо въобще съм се занимавала с онзи? Защо когато е трябвало да избирам между двамата съм избирала онзи, а не него? Минахме през много изстрадани разговори, обяснения, уточнения, ревност, също и опити да си имаме наше дете. Стана голям тормоз и за двамата, но аз все още го обичам, искам го, привлича ме чисто като мъж. Той е най-страхотния човек когото съм срещала във всяко отношение. Аз съм изцяло виновна за тази сложна ситуация, той беше брилянтен, не мога да кажа в едно нещо което да сбърка към мен. Походих към него много грешно, тръгнах с лъжи, не разкарах този който трябва, не се замислях много за последствията. Поведението ми беше в резултат на липса на точна преценка и недостатъчна зрялост и опит с мъжете /нищо, че на години би трябвало да съм достатъчно зряла/, ненужно гъделичкане на самочувствието, прекалената самоувереност, че няма да го загубя, също от недотам силните чувства които съм имала към него в началото и от голяма доза наивност също. My love продължава да търси отговори на горните въпроси, защото аз не мога да му дам повече от тези отговори, които вече написах. Пита защо съм избрала да помогна на онзи, а не да изпълня обещанието си към него. Иска да знае защо така се е случило. Важно е да получи отговорите, защото това е фундамент на който можем да стъпим за да продължим напред и да сме заедно. Аз наистина незнам какво да му отговоря! Моля ви за помощ!
×