Синева

Здравейте! Много се изписва тук за Душата и свободната воля, но малцина от нас знаят къде точно се намира Душата и какво представлява Тя по своята същност. Щастливци са тези, които са усетили Свободата и пребивават в Нея. Колко е прекрасна Тя, просто е неописуема. Както вече писах Свободната воля се намира единствено в Божествения Свят - Менталния, Умствения, Светът на Висшия Ум. Тя е единствено там, в онзи Свят се намира Божествената и Съвършена Мъдрост и Безграничния и Вечно Творящ Разум - Разумното Творене, Чрез Върховна Мъдрост, родени от Провидението. Провидението е Първоизточникът. Мъдростта е Безкрайност от Идеи. Разумът е множественост от начини и прилагане на Идеите. Това е Светът на Бога. Там е Свободната Воля. Волята е възможна само за Единствения достоен за Нея. "Да Бъде Твоята Воля!" "... да Бъде Твоята Воля, а не моята." Рекъл Исус на Отца. За да придобием Волята си първо трябва да спечелим Душата си. Сега, ако сме Храм Божи и Дух Божи Живее в нас, това не означава, че имаме Душа. Дух и Душа са различни думи и не само думи. След като премем Спасението - Душата си, ще можем да се възнесем към единение с Отец, защото едва тогава Той ще ни припознае като Негово Чедо. Бащата и Детето имат наследствени черти и белези, те са едно по плът и кръв. По това Бащата познава Детето сред другите деца, по това, че е негово, че носи белезите Му. Затова се казва, че крушата не пода по-далече от дървото. Законът и кръговратът в Света ни обричат на движение във възходяща посока. Никой не излиза от пътя на предопределеността, но ако това е ясно и явно, то интереса от Живота като интрига и забава би изчезнал. Животът е като театър с предварително написан сценарии, в които Бог е сценарист, актьор, публика и театър едновременно. Никои не би могъл да съществува извън Бога. Ние постоянно пребиваваме в Него. Него дишаме, Него ядем, Него пием, с Него говорим, в Него живеем, с Него спим, с Него се Любим, с/в Него страдаме, Него Обичаме, с/в Него сме Живи, за да се наслади Той/Ние на Собствената си Природа/Проява. Ние сме Той! Всичкото е Един. Ето нещо, което ще изЯсни малко от малко нещата относно Душата: Стана въпрос вече за "чашите", в които се налива/внася Благодат под форма на Мъдрост, Любов и Сила. От тук е видно че единствено Жълтата чаша е готова за пълнене - Тя съществува в цялостност, затова се твърди, че имаме напълно изградено Астрално тяло, чрез което ни изгражда и разрушава Духът. Духът се преражда във форми от материя. Видно е също, че зелената чеша е огледален образ на Бялата чаша, намираща се на върха на рисунката. Зелената чаша е чашата на Любовта, чашата на Душата, Христос, Синът Божи, но тя е още неизградено пре нас хората, затова и не можем да преодолеем Етера/Луната, защото ни липсва магнетизма на Любовта. "Умирайки ние не успяваме да излезем извън рамките на Етера намиращ се в Астралния Свят и да навлезем в Духовния Свят. Е, как ще успеем, след като не разполагаме с тяло за този Свят, ние нямаме Душа, а в Духовния Свят може да се Влезе единсвено с Душа. Затова Стигаме до Луната и онтово се завръщаме за до продължим да работи, да припечелим средства, с които да можем да откупин Душата си. Луната отговаря за Раждането и Смъртта. Втора чакра е изабразявана със символа на Луната, която служи като огледало и в момента на смъртта ни лъже, че е Слънцето - Светлината. Доста е измамно! И ако ние се намираме в червеното кръгче, което е символ на материята и Земята, то оранжевото кръгче е символ на водата, течността, Етера, Луната и така се изобразява даже като Луна. В Ислямската религия символи са Звездата и Полумесецът. Това е Светлината над ограничаващия и държащ под контрола си - Диск на Луната и нейната Етерна енергия. Знаете на какво е символ обърнатия пентакрам. Хора вперили поглед в метериалното, студени, но не студенти, безсърдечни или коравосърдечни, хора подвластни на Измамата на Измамникът на Илюзията, на уловката. И когато в нас Бъде внесено съзнанието да потърсим Съществното/Бога, като обърнем поглед/мисли на 180`(не навън в Светът от 5 сетива, а навътре към първоизточникът на Живота, към това което кара сърцето ни да БИЕ), след дъговременно и безрезултатано търсене на Истина и Щастие стова това. А когато се изучим и разберем, че Бог представлява Всичкото в Цялост, става така, че се ражда Звездата - Витлеемската, Зорницата, а Зорницата винаги предвещава идването на Деня - Светлината. "... А тъмнината нарече Нощ, а Светлината Ден."

Към Илияна. Първо енергията идва от горе. Когато си озрял се отваряш към любовтта и заобичваш Бога, едва тогава се събужда/ражда Синът, Божественото наследство в теб самия и започва да гради Домът си. Издига се една друга енергия. Тя е мощна, но и ограничаваща. Змията. Тя е в основата на дървото на живота и се опитва да ни мами. Не може да има измама, ако енергията няма Мощ и точно това е подвеждащо, измамно. Раждането на Сина и Неговото израстване е описано добре в четирите Евангелия. Изграждането на Дома става едва тогава, когато пуснем Сина да влезе и познаем, че това е точно Той. "И ето Аз чукам на вратата на твоя Дом и ако си Буден ще ме пуснеш да вляза и Аз ще вечерям с теб, а ти ще вечеряш с мен." Когато Синът е "припознат" и достатъчно голям се изпълват пророчествата - "И кост Негова не ще бъде строшена."; "Превръща кръвта във вино." А Учителя е извадил от Писанието това: "Укрепете се здраво във вътрешния Человек." Та енергията, приятелко винаги одва от Бога. И ако на чертежа Бог Дух се пада отгоре, то това означава че на нас ни се пода точно отдолу, защото сме отразен образ и още не сме обърнали погледите си на 180`. Провидението/Откровението навлиза през Фонтанелата и слиза надолу. "И видах Духът да се спуска като гълъб върху Него!" Енергията/Бог постоянно внася нещо в нас, докато не разтвори напълно сърцето и то не Светне от Любов, Докато не станем Светлина. Е, разбира се че в Горните Светове, Бог Дух продължава да работи и да внася в нас. Това си е един вид да вложиш нещо в чедото си, защото го Обичаш. Искаш доброто му. Бъдете здрави и Бог да ви Благослови. Пейте песни на хваление, Той си заслужава.

Здравейте! Няма неточност, а има непълност! В чертежа не съм търсил пълнота. Да, хубаво е да ви покажа това, което съм научил, но по добре е да стане очи в очи. Имам и чертежи. Дори и за това което по-надолу ще напиша има ясни знаци да не го правя, но всеки сам си носи отговорността за действията. Първо на Таня, за Завета. "Слово Божие" - В началото бе Словото, т.е. Идеята, Замисълът (Бог непроявен). "Бог е Дух, Дух Вечен" Бог в Проява. В Бог Дух съществуват 36 Свята, намиращи се на 10`(градуса) един от друг. 18 Свята са Инволюционни и 18 Свята са Еволюционни. 37 Свят е завръщане в Първия, т.е първия е и тридесет и седми. 36 Свята (сфери) завъртени в окръжност дават 360` - Идеалната окръжност - Вечността, без начало и без край. - "Бог е Дух, Дух Вечен" Духовете са доста. В Завета е дадено да се работи с последните 10, защото 10 е равно на 1+0, което е равно на 1 - завръщане в Бога. Два Духа са обединяващи на някои от осемте. Обединяващите са именно последните два. Словото Божие е изначално. От Него се зарраждат всичките 36 Свята, състоящи се от 108 по-малки Светове. 108 = 9. Завъртяни в кръг 10 / 109 ще е и първи. И така: "Който има седемте Духове Божии и Седемте Звезди" - Това са Седемте чакри в Микрокосмоса и 3-те Висши Светове в Макрокосмоса. Остават още три Духа - два от които са обединяващи, както писах вече,а третия Дух - Духът на Живота е осмият. Осмицата е ключът към деветката. Деветката е число на завършеността. Осмия дух може да се нарече - ключов, но това би довело до маловажност на останалите Седем. Всички числа до девятката са еднакво важни. Седем цвята, Седем лъча, седем Съзвучия, седем дни на Сътворението. Осмия е съвършенството, Светлината и е едновременно и първи. Девятката е завършеност на съвършенството. Десятката е завръщане на девятката в единицата. Единицата е начало. Двайката е възможност. Тройката е триединство. Четворката е проявено триединство. Петицата е съставена от нова възможност за триединство Шестицата и Светлина, Експлозия. Седмицата е завършеност (ако седмицата е от по долните, а не последна, тя не би могла да бъде девятка или завъшеност съвършенство, тя си остава просто завършеност.) "Духът на Любовта" - Първа чакра Материя. "Духът на Живота" - Кундалини, Наследство, Син Божи, Зорницата, Витлеемската звезда. "Духът на Святостта" - Втора чакра - Устойчивост, Произход, Основание. "Духът на Мъдростта" - Трета чакра - Победа, Благополучие. "Духът на Душата" - Четвърта чакра, Звездата на Давид, Красотата, Човечността. "Духът на Истината" - Пета чакра, Милосърдие и Правосъдие. "Духът на Силата" - Шеста чакра, Действащо развитие, Творене, Мъдрост и Разумност. "Духът на Благодатта" - Седма чакра, Висш Ум, Провидение, Откровение, Целомъдрие. "Духът Христов" - Душата на Бога, Син. "Святий Дух" - Тялото на Бога. Всички религии са от Бога и за Бога. Те са едно и също нещо "преведено" от различни "преводачи". Разликата е в символите. Всичко идва от Бога! Еволюционния процес е чрез Единение. Разединението е от Инволюционния процес, от който отдавна сме излезли. Както писах сме изминали точно половината от Еволюциония процес – Пътя към Бога, Завръщането в Бога. Инволюцията е Пътя на излизане от Бога – Разделение, разединение. Двата процеса притежават по 18 Светове. Девет от които са Реалност, а другите девет са тяхно отражение или Сенки. От 18-те се оформя „везна” на равновесие, а ние в момента се намираме на средната и точка – Пробуждане от Сън и Живот в Реалността. Двете групи от 18 Свята оформят голямото равновесие, Голямата „Везна”. Всичко е супер синхронизирано и равномерно. И така, ако сме крайно отправили/вперили поглед върху Света ни от пет сетива (материалисти), ние не бихме могли да видим Бога. Трябва да обърнем поглед точно на 180`, затова в Писанието се казва: "Обърни се на Изток и ВИЖ." "Изток" произлиза от Източник, Първоизточник. Кой е Първоизточника на Живота ти? Кое кара сърцето ти да бие? Когато "съзрете" тази Сила, сте съзрели Бога. Обръщането на погледа става кото пресметнем първо на къде сме го отправили. Ако сме го отправили навън, то трябва да го обърнем навътре, т.е. да съзрем същинското на Живота. Във всички религии е посочин начин за развиване на онази вътрешна чувствителност. Този начин се нарича Любов. Бог се Наслаждава на Себе си, на собствената Си Проява. Слава Нему!!! Слава! п.п. Днес се "явиха" още два чертежа, но тъй като са доста големи и много ситно написани е невъзможно "виждането" им през мрежата. Тях ги оставям за - Очи в Очи!

След като има Девет Свята над нас, би трябвало да има и Девет Свята под нас, т.е. осем стъпала, а ние се намираме на деветото. 9 + 9 = 18 = 9;. 18 видяно триизмерно и завъртяно в кръг се слива с първото, което е и 19-то, а 1 + 9 = 10 = 1 + 0. Ако към 18 се добави 2 се получава 20, което пък предлага нов избор на движение (на спиралата, нова проява). 20 = 2 + 0; 2 = 1 + 1; Затова единствено във втория ден от Сътворението съществува Личен Избор и единствено за него не се казва – „Това е Добро”, т.е. не се дава оценка, точно поради възможността за избор. Личния избор, за който хората се хващат като удавник за сламка не съществува в нито един друг свят освен в Божествения и по-точно само в Бог Дух. Когато се слееш, когато има Единение, тогава имаш и право на избор. Избор има само когато си едно с Бога. Само в Бог има Избор. Само от там може да се реши на къде да се поеме – към Инволюция или да се продължава с творение в Еволюцията. Накрая винаги съществува / се поема към Инволюция или Разпад, Падение така че Личния Избор стига до там. Той не може да просъществува извън Бога. В мига, в които се появи / избере посока на движение или избор, самият избор приключва, с други думи – вече е направен. Следва Предопределеност. Може да се твърди, че в момента се намираме на точно половината разстояние от Еволюционния Път. Преходът от 9 към 9 е точно това Пробуждане и Будност, от Сън към Реалност. Средната точка. Двуизмерно тази точка е равновесна. Триизмерно - всички точки са еднакво равни. Тази е една от точките на Наслада в Бога. Е... почти не остана. Още малко – точно половината. Пътят е неизмерим с време, защото време не съществува. Съществува само една цикличност. Всичко е забава. Бог се забавлява със Себе Си. Иначе е скука във Вечност. Добро утро, с пожелания за хубав и плодоносен Ден! Бъдете здрави!

Здравейте! Доста си поиграх днес на чертожник. Доста и научих! Мога само да кажа благодаря! Хвала на Бога! Във връзка с - Пост # 79 и Пост # 80 А ето какво чертах днес: Оказва се, че за да спечели някой душата си, в него трябва да бъдат внесени три неща. С други думи трябва да ти е дошло времето, да си узрял плод. Трите неща са Светата Троица, а именно - Бог Дух, Син и Светия дух. В нас има три "чаши", които трябва да бъдат напълнени с горните. Бог Отец, в него се съдържат Бог Дух и Синът и Светият Дух. Бог идва (Белия триъгълник, Белия Лъч), като пълни първо най-горната чаша, с която променя Съзнанието, донасяйки Мъдрост и Разум. Напълнена до край тази "чаша" носи Сила. Успоредно с първата се пълнят и останалите две (както сте виждали на изискани приеми и балове да се пълнят пирамидално подредени чаши ). Пълнене чрез преливане. Не оливане пиянско, а разумно и внимателно внасяне на същността. Втората чаша е чашата на Любовта или Човечност, Красота, Хармония, Доброта, Праведност, с равновесие между Правосъдие и Милосърдие. Третата "чаша" дава Умереност и Устойчивост, Добра Производителност. Това става, чрез Величествена Скромност и Справедливост, Съединение. Тази "чаша" носи Победата и власт над Живота и Смъртта, Благополучие. Трите "чаши" отговарят и на трите Свята в Бога. Първата "чаша" - Божествения Свят (нея съм я оцветил в индигово, е пони съм се опитал ). Бог Дух, Брахма Втората "чаша" - Духовният Свят (оцветил съм я в зелено), Син, Вишну Третата "чаша" - Астралния Свят - жълто/оранжево, Светия Дух, Шива Бог Отец - Брахман, Кетер, Провидение, Началото и Края, Алфа и Омега, Непознаваемото. Бог Дух - Брама, Ум, Целомъдрие, Адам и Ева в едно Син - Вишну, Хокма, Мъдрост,Разум, Благоразумие, Адам, Познание Светия Дух - Шива, Бина, Действащо и Вечно Развитие, Разбиране, Творене, Ева Ами това е. Ако се загледате внимателно в чертежа, ще забележите наличието на девет кръга, преплитащи се еди в друг. По три кръга за всеки от Световете - подСветове. При завъртане, в триизмерно пространство, сфери (кръговете), в кръг, деветата сфера се преплита с десетата, която е и първа. Така се получава Безкрайността на Бог. 10 = 1 + 0 "1" е Творецът "0" е Универсалната Безкрайност Кръгът с точка по средата е Насочена и ориентирана Сила, която в движение дава продължение. Така се достига до "простите" числа - от 1 до 9. Като нулата е безкрайността образуваща останалите "сложни" числа. 10 е Живото Същество - Животът, Проява и Проявител. Интересно е да се начертае този чертеж и да се осмисли. Там, в него се съзерцава и може да се установи точно къде се ражда Светлината и къде е Цветето на Живота. Толкоз време се чудих. Къде си Цвете? Всичко започва и свършва със запетаята – Йод – спиралата. Краят винаги съвпада с начало. Бъдете здрави, Приятели!

Да, Донче, това е. Децата. Без минало и без бъдеще - Живот в настоящия миг. Спомените от миналото те карат да мечтаеш за повторение на отминалите приятни моменти и ти ненадейно изграждаш желание към бъдещето, което е свързано с очаквания, а очакванията носят разочарования. Без значение дали желанията са се осъществили или не - винаги остава нещо, което да липсва, винаги липсва парче от пълнотата. Винаги сме временно удовлетворени. Нещо липсва. Вижте детето, то няма планове за бъдещето и не "лежи" на отминали мигове, докато светът не го научи точно на това. Светът е порочен. Това е просветлението на Буда - без минало и без бъдеще, да изпиташ и преживееш мига. Да изживееш мига, след него да изживееш следващия миг и после следващия, като по този начин изживееш живота си по най-приятния и оптимален начин. Живот в изживявания. Живота е за да се изживее, за да се познае. След като познаеш и се наядеш добре от Дървото на Познанието, следва да откриеш Дървото на Живота, тогава спираш да умираш. Не е грешно да пожелаеш нещо на мига, ако можеш да го получиш веднага, не е грешно. Грешно е да изграждаш очаквания за Живота. Това е да си създаваш Илюзия. Това е работа на Лукавия, на ума. Ум Царува, Ум Робува, Ум патки пасе. Умът е най-важния ни инструмент, но и най-големият ни враг. Всеки си знае - роб ли е на ума си или му е господар! Лукавия може да бъде и слуга на Бога. "... и спаси ме от Лукавого..." "Твърде висока планина" Вижте тук: "Ходи по Бога" - Съгласен с Волята Му, без очаквания и изграждане на бъдеще. Кръговрат на Живот и Смърт. Ще умираме, докато не се научим да ходим по Бога, докато не се научим, че не ние сме водачи в Пътя си, че не ние градим Живота, че всичко е предопределено. И той умря. Непорочно зачатие, "и мъж и жена ги сътвори." - две в едно. Когато са двете в едно излиза възможността да се създаде плод. "Плодете се и се Множете." Никъде не е писано за размножение. При непорочно зачатие се раждат само момчета. Вече след като има порок, имаме - синове и дъщери. Така че ние всички сме родени порочно, не сме плодове. Деца на порока. Тоест - подвластни на Закона. Онези, непорочните се раждат и умират по веднъж. Ние се въртим в кръг, защото сме се сметнали за равни с Бога и си мислим, че управляваме нещо. Нищо не можем да управляваме, ако не ни е дадено, дори дръжката на метлата. Само когато в нас се изравнят по големина Мъжът и Жената, когато сме напълно синхронизирани, балансирани, уравновесени. Когато сме равни вътре в себе си, може да си имаме детенце и то се нарича Среден Път, Път на Умереността. Тогава ще спечелим. Тогава вече ще можем да дадем плод, да се плодим. И затова е писано: "По плодовете ще ги познаете.".

Всяко нещо което те кара да забравяш за Бог е грях. Невежеството е грях. Желанието е първопричината. Адам и Ева пожелаха. Заради Желанието става всичко. Заради Желанието съществува цялото страдание на света. Желанието е началото на разочарованието, което носи след себе си и страданието и нещастието. Най-грешно е да желаеш. Не знам дали е грях, но знам със сигурност, че е грешка. Този, който желае - той греши. У всички хора в света съществува желанието. Винаги има желание. Хората винаги имат обекти на желание. Някои искат пари, други искат здраве, трети искат любов, четвърти искат нещо друго и така желание след желание. Каквото и да получават хората си остават неудовлетворени. И идва страданието от това. Дори и да получиш всичкото здраве на света, дори и да получиш всичките пари у света, пак ще си останеш с едно неудовлетворение, пак ще си останеш страдащ, пак ще имаш мъка. Тогава ще намериш друг обект на желанието си, с цел да задоволиш собственото си неудовлетворение. И така хората скачаме от обект на желание към обект на желание и винаги сме в страданието и неудовлетвореността. Зад всичките желания на света се крие едно единствено - Желанието за Щастие, за Блаженство, за пълнота. Адам и Ева го имаха, но не го познаха, не знаеха за него, не можеха да направят оценката, защото нямаха база за сравнение. Проявиха желание и си осигуриха базата, за да направят сравнението, за да Познаят, за да Разберат и ядоха от Дървото на Познанието. Желанието им осигури Нещастието, чрез което до могат да познаят - що за нещо е това Щастие. Ето сега ми кажете къде е грехът? Няма грях. Ако има грях то грехът е в желанието за наслада, в желанието за познание. Всички желания в света са грешни. Да желаеш каквото и да е също е грешно. Да желаеш Щастието и Познанието е грешно. Да желаеш Бог е грешно. Щастието е, когато няма Желание. Тогава се осмислят и думите: "Да Бъде Волята Ти!". Тогава си съгласен, когато си отстранил всичките си желания, когато си прекъснал кръга от разочарование и нещастие. Тогава си щастлив. Да Бъдеш Жив. Да Бъдеш. Да Играеш с Наслада тази Игра, в това е смисълът на съществуването. Само след като имаш Желание, можеш да имаш и разочарование. Това разочарование те вади от Щастието и директно попадаш в Нещастието, защото си неудовлетворен. Неудовлетворението и нещастието правят ума неспокоен, нетърпелив. Той страда, че Няма и бърза, и бърза. Бърза към Насладата, към Щастието, като преминава от Желание на Желание. Това е завъртане в Измамата. Подвластни на Змията. Всеки ден тя ни лъже и изкушава с поредно Желание. Така ние се отдалечаваме все повече от рая и повече. Всеки ден ядем от Дървото на Познанието. Точно заради това страдаме, защото всекидневно се запознаваме със страданието. Само чрез Страданието и Нещастието може да се добие представа за Щастието. Да се добие представа не е едно и също с това да се спечели. Щастието се печели с това да излезеш от лъжата на Змията, да излезеш извън страданието, да излезеш извън разочарованието, да бъдеш без Желание. Да не Желаеш. Да се съгласиш (Да Бъде Волята Ти!) и да разбереш. Тогава вече можеш да обикнеш истински и да благодариш за живота. Съгласие, Любов и Благодарност. Просто Бъди! Тогава си напълно освободен - Свободен! Жив!

Живота - Бог е Прекрасен!

Здравейте! Бог не е сменен. Той си е все един и същ. Въздесъщ. Сменено е съзнанието на хората - повдигната - за новато съзнание е необходимо нова насоченост и обяснение за това - "Новия Завет". "Новия Завет" с нищо не се отличава от "Вехтия". Той е допълнение, дообяснителен. Единствения начин да излезеш извън Закона, извън кръговрата на "живот и смърт", извън Карма, е в спазването на горния. С други думи, този, който спазва Закона показва своята готовност за служение, за служене на Бог. Готовност да Бъде Раб (работник). И Отец го припознава като свой - спуска Милостта си над него под формата на Истина и Благодат, отваря сърцето му и го прави да Свети. Христос не отмени, а разясни - как да се следва закона. Закона се следва с Любов. Бог е Въздесъщ и Вечносъществуващ. Бог е неизменчив, не се променя, защото е всичко. Интересни са думите МИР и РАЗУМ Мир на руски език означава Свят, а Свят е Светлина. Значи да имаш Мир е едно и също, като да имаш Светлина в себе си, а Светлината е Любов. Всички знаем от къде произлиза руския език. Разум - Ра - Светлина, Непорочност, Неопетненост, Съвършенство. ум - знаем тази дума. Бог е ВИНАГИ Един и Същ - Вечний Иначе не би бил Бог. п.п. Цитатите са от разрични източници и всички заедно могат да бъдат открити във фототипното издание на Библията отпечатена през 1885 год., в печатница в град Виена. Бъдете!

Ако си Жив и здрав не ти остава нищо друго освен да Бъдеш Щастлив! Да се наслаждаваш на Живота, да правиш другите, около теб Щастливи, чрез Добротата и Любовта, на които си способен. "Какво друго въобще ми остава..." - Какво друго въобще ти остава, освен да Бъдеш Мир и да го споделяш с околните ти, да Бъдеш Щастлив?! Да Бъдеш! Човекът е проводник на Една Любов. Проводник в две посоки - навън и навътре. Всъщност посоките са седем (7): - напред - назад - нагоре - надолу - наляво - надясно - навътре Седем дни на Сътворението... По Образ и Подобие... Съвършен като Бога... Син Божи. Да споделяш с околните ти Любовта, Щастието, Радостта, Мир и Вяра, докато си Жив. В това се намира смисъла на Живота. Затова си роден. Роден си, за да Бъдеш! А защо не си Щастлив тогава? Какво ти пречи? ...Като в онази песен на Емил Димитров: "Ако си дал! Ако си дал, ако си дал... от себе си, не си живял, не си живял напразно. Никой не може да ти отнеме Обичта на хората! Никой не може да ти я вземе Любовта към хората! И никой и нищо не ще ти отнеме Вярата в тях, Вярата в тях, Вярата в тях. Ти закъсняваш понякога, Истино, но винаги идваш, идваш при нас..." Любовта никой не може да ти я вземе. Тя ти се полага по право. Грабни я и се слей с нея!

Това, което вижда Ошо в очите е нещастието, т.е. липсата на щастие, т.е. липсата на Душата. В тези очи Душата я няма. Притежателя на очите все още я търси. Търси щастието си. Той не се е осъзнал - спящ е, не е буден (Буда). Спи, защото не е проумял че съществува, че е Жив. Ти си Жив, човече! Време е да хванеш Живота си в ръце. Време е да се събудиш. Не живей в мислите си - спомени и мечти - живей в настоящето - Реалността, където си ИСТИНСКИ ЖИВ! Това е да си Буден и да започнеш да печелиш Душата си, т.е. семето, зърното да се превърне в дървото - зърното от онази притча за сеяча. Дървото на Познанието над доброто и злото, Дървото на Живота. Тук и сега, в този момент Бъди Жив, без минало и без бъдеще! Сега. За това си роден, за да намериш себе си, да се спечелиш и това е насладата.

Всички пътища са верни! След като същесвува проблем, той трябва да бъде "ударен" от всички възможни страни! Билки, уринотерапия, диети, гладуване, масажи (акупунктурни, акопресурни) ароматерапия, формули, утвърждения, молитви, гимнастика, медитация, ... всичко спомага за отпушване на енергийните канали и енергийните центрове. За да заболеем, значи имаме болкиран обмен на енергията в дадена област или области. След като е възможно болкиране, значи е възможно и отболкиране. Най-важното е да разберем ЗАЩО. Да се научим от Живота. Всичко идва и се случва за да се научим. Да се научим на какво? Научим ли урока - взимаме си изпита, не успеем ли - повтаряме. "ЗАЩО?" - това е най-важния въпрос в индивидуален план. например: "Защо имам камъни в жлъчката?" или "Защо не ми върви?" или "Защо ми се случват само неприятности". Знаете ли, и добро и лошо все за урок са, за преживяване, за опитност. Трупаме познание върху Живота, който лежи на гърба ни. Нали искаме да познаем Бога? Как да стане? Само силно търсещия - намира, отчаяния, викащия. "Глас викащ в Пустиня." Пустиня е това дето няма нищо. Занимаващите се с медитация много добре познават нищото, празнотата. Там в празнотата се появява Онзи - "Ще го наречеш с името Исус." и за доказателство пристига Сила, която се спуща като гълъб върху Него - Словото, Светия Дух - "И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, и видя Божият Дух, че слиза като гълъб и се спускаше на Него." А от Египет Го повика - ""А след отиването им, ето, ангел от Господа се явява насъне на Иосифа и казва: Стани, вземи детето и майка му, и бягай в Египет, и остани там докато ти река, защото Ирод ще потърси детето за да го погуби.; И тъй, той стана, взе детето и майка му през нощта и отиде в Египет, гдето остана до Иродовата смърт; за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "От Египет повиках Сина Си"."" Египет е символ на материалното, земното - първа чакра, коренната, земя, твърдата материя. Там е посято зърното от притчата за сеяча, което ако е попаднало на добра земя, ще даде плод, ще порасте - растение, Цветето на Живота. Ами, успех! "Защо?" Вяра+Надежда+Любов+Благодарност+Съгласие = Благодат

Страхът Господен. Страхът е до време, после остава само Любовта. Страхът носи Мъдрост и Познание, той те кара да търсиш и след като намериш това, което си търсил, страхът се изпарява. Страхът свършва своята работа. Страхът е началото Вярата. Страхът е "жив", докато не се роди Любовта, Съгласието и Благодарността. Тогава вече страх липсва. Щастието не е страх.

Здравейте! Първо ще започна с нещо различно. Единственото, което съм искал в пребиваването си в "Портала" и сред вас, това е Бог. Никога не ми е харесвало да бъда по-горен от другите, дори в работата си съм бил задкулисен лидер. Никога не съм търсил изявата, за да се чувствам по ценен като човек. Уважавам недостатъците си, признавам ги, и работя по отстраняването им. Не съм Съвършен! Не желая да звуча в ушите на другите като проповедник или учител. Знам, че в повечето случай така ме възприемат - като някой, който се самоизтъква или големее. Винаги съм обичал и вярвам в равенството между хората. Не харесвам трибуните и гордостта. Това горното, за него нямам доказателства, а и не желая да се доказвам пред никого. Разбрах цената си. Вече нямам нужди да унижа някого, за да изпъкна над него. Всичко, което съм писал до сега тук е било с цел да разделя с вас това, до което съм се докосвал. Всеки има право да не приеме това, което друг му поднася или да не се довери. Вярата в себе си е определяща. Трудно може някой да повярва в този до себе си, ако сам не си е повярвал. Невярващия търси винаги користта у този, който му дава нещо. Не се случва често някой да ти дари Любовта си проста така, защото това му е приятно! Сега ще споделя с вас неща, който "някой" ме накара да запиша на лист. Всички тези неща идваха през различни, може би поредни нощи и продължават да пристигат. Винаги съм се чудил - с какво заслужавам да съм такъв късметлия. Аз съм галеник на Съдбата. Щастливец! До сега постоянно отхвърлях щастието, защото си мислех, че не съм достоен за него. Сега вече знам. Аз Го заслужавам! Той ме чака. Всеки ден ми е шептял, но хората не вярваме на ушите си. Затова ще започна с Вярата. Вярата! Няма нищо по-скъпо от Вярата. Човек има само Вярата си! Най страшно е да ти се отнеме Вярата. Губил съм я. Плакал съм. С някои от вас съм споделял. Тогава е страх (и скърцане на зъби). Тогава губиш всичко. Всичко се обезсмисля. Няма по-богат от Вярващия Човек. Който няма вяра той е празен, той е нищо. Първо в човек се внася Вярата, за да пристигне, онази Надежда, която да дочака Любовта. Вяра, Надежда, Любов. Вярата е Пътят. Надеждата лежи на Истината, а Любовта... това е Живота. Хубаво е у нас да бъде внесена Вярата! Прекрасно е да Вярваш. Хората не Вярват, че са достойни за Щастието си. Вината! Притеснението от това да не излезеш виновен или недостоен те сковава. Чувството за вина идва от страховете. Хората бягаме от вината като обвиняваме или се оправдаваме с другите, околните ни. Страшно е да си обхванат от това чувство. То не ти позволява да дишаш и живееш. Не трябва да се чувстваш виновен заради това, което си. Няма вина заради миналото. Вината е изцяло стоварена върху мига, настоящия миг. Вината се състои в това, че в настоящия миг не правиш опита да станеш по-добър. Вината може да бъде само в настоящия миг. С приключване на мига, приключва и вината му. Вината принадлежи само на Сегашния миг. Няма вина, когато мигът не е миг, а е минало. Вина в бъдеще или в минали мигове не съществува. Вината идва от страховете. Зарад вината си човек се самонаказва и се определя за недостоен и малоценен. Постоянно обвинен от себе си. Страхът! Страховете са два вида - от миналото и от бъдещето. Страх от миналите спомени. Този страх е повече от наивен, но е изключително често срещан и трудно преодолим. Страх от очакваното бъдеще. Градим мечти, градим очаквания и треперим над бъдещето си. Постоянните дерзания от това как сме изглеждали, изглеждаме, или ще изглеждаме в нечии други очи. Човек непрекъснато се опитва да покрие очакванията си, както и често му се случва да живее в страховете от миналото си. Да си Жив! Какво значи Живот? Същинското на Живота не е нито в миналото, нито в бъдещето. Спомените и Мечтите не са Живот! Те си остават преживявания на ума. Илюзия. Животът е точно обратното на илюзията. Живота е Реалността. Реалността се намира в Сегашния Миг, затова може със сигурност да се твърди, че той е Животът. Да оцениш сегашния миг, означава да го изживееш, да му се насладиш, без да позволяваш на ума си да те отнася в спомени или в изграждане на бъдещи планове. Тук и Сега! Това е Живота! Аромат и Вкус! Да Живееш в настоящето без страхове и без очаквания, без вини. Това е да Живееш. Иначе си полужив. Нито Жив, нито мъртъв. Да Живееш в Настоящето е Средният Път. Пътя на Будния. Спящия не осъзнава Живота, не осъзнава, че Живее, че е Жив. Спящия пропуска Живота покрай себе си. Живота му изтича, без да бъде изживян. Тук и Сега! Нека Бъдем Живи! Нека Живеем. Няма по-голяма наслада от Мига. Само чрез мига може да се познае Живота. Животът е Наслада, Наслада от Мигове. И така... Миг след Миг, Миг след Миг. И ти си Жив. Животът е Бог. Щом си част от Живота, значи си част от Бога. Оказва се, че всичко е Прекрасно! Ето това се нарича Щастие. Щастливец е този, който завинаги е оставил извън себе си страховете и очакванията си. Щастливец - този, който е извън Илюзията. Свобода от робство. Живот в Реалността. Спомени и мечти. Това са сънища наяве. Сънят е най-сладката заблуда. Измамата винаги е сладка на пръв поглед. Това е Лукавият - най-сладкия Измамник. Ето го този, който ни държи в Измамата, в Илюзията, далеч от Живота и Реалността. Сладко нещо е сънят, но няма по-Блажено от това да се пробудиш от сънуването. Тук се крие Вечната Наслада. Това е Било, това Е и това ще Бъде. Вечен кръговрат. Блаженствена Наслада. Само в Сегашното може да се види Истинския Свят, на който този е само Отражение. По-лесно е да осъзнаеш. По-трудно е да приложиш осъзнатото. От "мене" толкова. Всичко това е заради Изгрева. Нека Бъде Вярата, по Волята на Бога! Врмето на почивката дойде, време за Живот! Почнах да Живея. Спирам се до тук.

Благодаря за инфото, Макс! Ще гладам с интерес! Поздрави!

Здравейте! Принципът е такъв: Мъжете имат по-силно развита вътрешна чувствителност и за това им е дадено да се родят мъже, за да балансират този дисбаланс с издигане на интелекта под формата на намерение и цели, задачи - интуицията. Мъжете имат недостиг на интуитивност, което е точното насочване на намерението, затова Живота ги "хвърля в музиката" - динамика от задачи и отговорности, отнасящи се до изучаването на "точното попадение" - интуицията. При жените е точно обратното. Те имат силно развита интуиция и добре се справят с "насочването на изстрела". При тях това да уцелиш е лесно. При жените има недостиг на чувственост и вътрешно-сърдечно усещане, затова Живота им дава възможността да развият чувствителността си като станат майки. Иначе казано мъжа трябва да развие у себе си жената, а жената трябва да развие мъж. Мъжът може да вложи, но няма вярната посока. Жената знае точно къде, но няма какво. Има различно балансирани хора и затова има и изключения. Мъжът и жената трябва да си родят детенце. Любовта и Намерението, а тяхното дете е Светлината. (+) и (-) = искра Мъжете има вътрешното усещане под формата на чувстване. Жените имат вътрешното усещане под формата на виждане. Жените са по-интелигентни, а мъжете по-чувствителни, въпреки че привидно изглежда точно обратното. Нещата са обаче само привидни. Светът не е това, което изглежда на пръв поглед. Поздрави!

Здравей, Орленце! Скоро ще се видим. "Делник" - това е много точна дума и дума на място. "Делник" - е всеки ден, през който вършиш работите си. Всеки работен ден е делник - когато деляш нещо. Може също да се отиде при думата "издялкал" или "окастрил", т.е. привеждане в по-красива форма. "Неделник" е ден, в който не деляш - не работиш. "Неделник" - Това е ден, в който просто Живееш. С други думи е "Кефиш се"! Наслаждаваш се на Живота и това, че си Жив. Какво по-хубаво има от това нещо - Живота. Някой ще попита: "Какво е животът, след като той има начало и край?". Не, живота няма край. Той е Вечен. Има край на една обвивка, на една дреха. По-бързо се износват дрехите на немърливецът. Такива дрехи са окъсани и в кръпки. На моята дреха ясно се виждат такива кръпки. Значи може да се каже, че съм, или поне със сигурност съм бил немърливец. Страшно е да си закърпил дрехата си. Но има и вътрешни дупки и кръпки. В някои хора дори липсват огромни части и парчета от тази дреха. Какво да се прави - Живот! Всичко е за урок, за извисяване. Въпросът е да съумееш да извличаш уроците и да се учиш по тях. Живота е Вечен. През много вътрешен труд се минава, докато се достигне заветната цел. Заветната цел е "заветна", защото ни е обещана - това е нашето завещание. Това е нашето наследство / наследие. Ние като цяло сме обречени да стигнем до целта си. Има 7 основни енергийни центрове в Човек. Човекът притежава Седем тела. Когато тези тела биват балансирани и техните взаимовръзки станат здрави, когато техния обмен стане безпрепятствен, тогава става това завръщане. Да изделяш и окастриш кусурите си през делниците, е основната ни задача, за да можеш после, в деня отреден за почивка, денят, в който не се "деля", да се насладиш на красотата на творението си, в целия му Блясък. И така, наточете сечивата / инструментите си, сетивата си. Добрият майстор знае, че за да се изпипа една работа са нужни добри инструменти. Колкото са по-качествени инструментите, толкова и работата ти може да се приведе до по-голяма финност и точност, за да добие и по-голяма красота. Хубаво е човек да "стане сутрин рано и да се запъти към Ковача, там при него да си закупи инструменти". Но, с какво да заплати? Ами първо трябва да е заработил средство, с което да плати правото да добие инструментите. След като ги "закупи", трябва да "Чиракува", после, ако се справя добре, ще го направят "Калфа". Трудно се става майстор. За това са необходими години труд и старание, послушание, внимание, учене. После вече е ясно (Ясно / Светло). През цялото време на учене, ученикът се учи върху творението си и всеки ден работи върху него, под зоркия поглед на майстора. Когато ученикът завърши, му се издава "диплом", който го прави на свой ред майстор и му дава право да "отвори работилница", където сам да твори и обучава желаещи. Поздрави, Приятели, колеги ученици!

Първо желая да ви поздравя! Неделя е. Ако днес е неделя и Изгревът бе така прекрасен, че завинаги остава в теб, Слънцето, дето вече не залязва и гори, гори, като оживотворява цялата ти Земя. Всичко започва от неделята! Неделята е Алфа и Омега - началото и края. В България е прието неделния ден да е последния от седмицата. В много други страни е взета съботата като завършек на седмицата. Какво означава това? Това значи да се отделяш поне един ден от седмицата за себепознание и Любов, за търсене, за синхронизация, за Доброто, за Мира в теб самия. Седмицата са дните на Сътворението. Началото и краят на Битието. Самият Бог. Живота. На седмия ден Бог си почина от всичките свой дела. Насладата от свършената работа. Насладата от живота. Всъщност седмия ден е денят на Живота и Насладата от него. Всички говорим все за спокойствие, за Мир, за Щастие... а всъщност, колко от нас са щастливи истински? Колко от нас умеят да се забавляват в Живота, да оценяват всеки Миг, да Живеят? Просветлението на Буда се е състояло точно тогава, когато е отхвърлил минало и бъдеще и е заживял в Сега-то. Да преживяваш миговете, да ги изпитваш и да им се наслаждаваш. Тогава разбираш за всичките ти сетивностти и усещания. Разбираш и за обмена между Микрокосмоса ти и Великото Всичко - Макрокосмосът, на който микрото е част. Погледа на хората в повечето случаи е отправен към познание на Макрокосмоса. Хората искат да разберат същността на нещата, но дори и не си правят труда да познаят себе си като Микрокосмос, като частичка живот. Как може да познаем нещо така грандиозно и могъщо, ако не си направим труда да познаем себе си? Познанието става така - това е пътят. Затова Човек е образ и подобие на Бога, Защото "каквото е горе, такова е и долу." Всеки е една космическа система, едно сътворение от седем дни. Всички сме едни незавършени седмици. Но, седмицата е седмица, защото е определена да бъде от седем дни. Да бъде. Ако аз се намирам в своя понеделник, то това означава само едно - незавършена работа, липса на познание и самопознание. Библията е също един пътеводител към това самопознание. Често се улавям да живея в страховете от миналото си и да изграждам очаквания към бъдещето си. По този начин аз просто пропускам Живота. Пропускам да живея. Често се улавям и да изразявам его и гордост в мислите си. Хората имаме много недостатъци. Откриването им и тяхното преодоляване, самопознанието и обучението върху себе си е същината на Живота. Затова е казано: "Шест дена работи и върши в тях всичките Си работи..." Самоопознавай се, усъвършенствай се, върви към Бога. "Помни съботния ден..." - Помни Бога и намерението си да Бъдеш Едно с Него, да завършиш седмицата си. "... за да го Светиш..." - Какво значи "да го Светиш" - това означава да го Обичаш, да станеш едно с Любовта - да Светиш, да бъдеш Светец, Свети, Пламък Огнен, да Бъдеш Живот, да станеш съвършен / свършен, завършен. Е, та, "Шест дена работи и върши в тях всичките Си работи..." - това е пътят към съвършенство, към Единство. Седмия ден е насладата от това, че Си, че си бил, че ще Бъдеш. Насладата от Единството с Бога. Седмия ден е денят на Благодат и Блаженство. Това е великата радост и щастие. Седмия ден това е прибиране у Дома. Шест дена търсиш себе си, а на седмия се намираш в истинския си Блясък. Завършен. Ти си Той, а Той сме ние. Ние сме Всички и Всичко. Средния път на Буда се изразява точно в това - Да бъдеш Себе си. И в двата странични канала на основния гръбначен канал, отговарящи на минало и бъдеще или на Его и СуперЕго се получава баланс, за да се заживее в Настоящето (средния канал, средния Път, умереността) - Тук и Сега. Да живееш и да изпитваш сладостта от Живота. Само в средния канал може да се осъществи издигане или възвишение на онова в теб, за да се осъществи Единството с Бога или Единението. Тук и сега. Да Живеем. Красотата на седмия ден! Бъдете здрави!

Здравейте! Човек се става трудно. Хората са по-висши от животните, защото притежават съзнанието на ученици, но ако не го ползват, с нищо не се различават от животните. Гръбначния стълб при хората е вертикално разположен. Сочи нагоре. Това показва на къде трябва да се движим - нагоре. Тъй като нямаме крила и не можем да се придвижим с тялото си нагоре, не ни остава друго, освен да насочим съзнанието си натам. Много цивилизации са се опитвали да се извисят с твърдата си материя, със земното. Такива са имали единствено падение. Много боли, когато натъртиш задните си части! Учителя учи на правилен стоеж, така, че енергията да може да се движи безпрепятствено във вярната посока - нагоре. Неизбежно е и не ни остава друго, освен да заемем местото си в Света - да се учим, да Бъдем Човеци. Поздрави!

На къде ли сега? Чудех се как е възможно. Не разбирах. Еххх... Любовта! Бог е Любов. Бог е Любов, ама Бог обхваща и побира в Себе Си всички Светове, както и всички Илюзии и Сенки. Къде е Бог? Бог е навсякъде и у всичко. Когато някой твърди, че Бог е Любов, трябва да подбира думите си точно. Чели сме Учителят да учи точно това. Бог е Любов. Да, безспорно е така, но... Учителят е бил отлично запознат със Структурата на Световете, което е същността на Бога, като проява. Божествената проява е живо същество. В Него се побира всичко съществуващо и неговото отражение. Нищо не излиза от там докато не му дойде "времето". Доста информация и снимки има на "умиращи" звездни системи и "умиращи" звезди. Звездите се превръщат в Черни Дупки и поглъщат всичко, което се намира в обхвата на тяхната мощ. Навярно сте чували за Божественото дихание или въздишка, ами това е то. И как се "влиза" и "излиза"? Как "диша" Бога? Просто е. Бог "вдишва" с един "умиращ" Свят - През центъра на една Планетарна система - Звездата. Всичко в Света става през центъра. До Бог се достига през центъра! През центъра бившата Звезда и настояща черна дупка изсмуква целият живот, за който е "отговаряла”. Пак от центъра се заражда живота - Звездата, за да се взриви и да "пръсне" живот в материята. Това е Божественото дихание от вдишване и издишване. Центъра е този през който става това. Центъра на хората е отново Звезда, ама още не родила се. Когато това стане се осмислят думите - "Да Биде Светлина. И Биде Светлина." Центъра - това е сърцето или Звездата на Давид, с която се изобразява четвъртия ни енергиен център(чакра). Това е да се роди младенеца в теб. "Витлеемската Звезда" - Ето това е Коледата. Ако Вселената е с кубическа форма, то тя непрекъсната променя своите размери на плътност. Извън кубът е сферата, която го обгражда. Сферата е Любовта, която може да презареди нещо, което се е изчерпало. Да вдъхне Живот. Да промени заряда. Бог е Любов. Да така е! Но, как може Бог да е Любов, след като съдържа в Себе си Всичкото и добро и лошо, и щастие и страдание, и мъка и радост? Любов е. Любов е, защото всичко е за добро. Защото ако нещо лошо стане - то за добро е. Там има Мъдрост, далечна от нашите разбирания и ниски изисквания. Бог е Любов - Верно е! Само чрез лошото, чрез мъката и страданията, може да има развитие и търсене. Бог е Любов. Той остава винаги чист от Световете. Той е Единствено, една самопораждаща се и животворяща вибрация, вдъхваща Живот навсякъде, където си пожелае. Вътре в Себе си Бог е изградил Закон и законници, които да съблюдават за реда в Световете и това е част от Божието творение, защото нищо не излиза от творението, от Бога. Извън Бог е само Нищото. А... дали сме свободни, всеки сам може да добие представа за това, чрез прост експеримент с Живота и със себе си. Свободни са само онези, който имат властта да определят и да чертаят в Битието. И са свободни, защото са станали Едно с Бога и тъй като Бог е Свобода, то тези който се Едно с Него също са Свобода. Това се нарича Единство - Единство на Съзнание. Свободната воля се постига с възможността да твориш в Битието, в Реалността, а не в сенките. Творението в Илюзията не може да бъде друго освен Илюзия. Колко сме свободни? Можем ли да начертаем Живот и да го следваме, да бъде в "ръцете" ни, да го управляваме? Не. Ние не можем да управляваме Живота, да предначертаваме в многовремието (всеизмерното). Ние нямаме волята да ръководим дори и собствения си Живот. А дали животът ни е собствен, наш? Собствено е само нещо, което можем да притежаваме неизменно, което сме създали, на което сме Отци. Собственичеството отива малко на деспотизъм. Любовта е да дадеш Свободата. Бог иска Свободата за всеки един от нас и Се ползва от Мъдростта Си, за да постигне това. Каква воля имаме тогава, каква Свобода? Свободен е онзи, който е станал едно с Бога! Съгласния с Волята Му, Любящия Волята Му, Благодарния. В това се състои Щастието - в притежание на Свобода и Воля, в Единството с Отца. Да можеш да положиш Себе си, зарад Единственият ти Близък. Тази нощ търсех Бог. Питах го: - Къде Си, защо Си ме изоставил. После чух. - А, защо Съм ти? Не знаех какво да отговоря, т.е. знаех, но не си го признавах. Криех Истината. А... можем ли да скрием нещо? Осъзнах се. Търсех Бога, защото имам нужди, защото съм зависим, за да ми е добре. Заради мене си. Доста егоистично е. Първо ми се поиска да се излъжа: - "Търся Бог, за да Го Обичам." Но, Истината беше друга. И още преди да съм "скроил" добре измамата отново чух: - Ами, Обичай Ме! Защо Съм ти нужен? Може да Ме Обичаш и без да Съм до теб! Така ме разкриха преди да съм се покрил. Търсенето на Бог е точно това - да съумее човек да отправи Любовта, Благодарността и Съгласието си. После идва всичко останало. В Творението Любовта се разбира като равностоен обмен. Само когато човек отвори сърцето си и отправи Любов, едва тогава може и да получи такава. Ще се опитам да завърша това горното с две прекрасни стихчета от Завета на Цветните Лъчи на Светлината:

Здравей! Най вече трябва да се успокои човек. Да се спре консумирането на захарни изделия. Да се пият повече течности - вода, чай. Препоръчително е да се увеличи консумацията на плодове! При необходимост от "сладко", да се взима по една лъжичка мед. Горчивите и кисели храни са препоръчителни. Много "зеленища". То сега не им е сезонът, ама при желание всеки може да ги намери в големите супермаркети, макар и в замразен вид, което не е максимумът. Живот има в нещо, когато то е прясно (Fresh). Колкото е по-престояло и допълнително обработено каквото и да е то, толкова по-малко Живот съдържа в себе си. Не е здравословно да се яде мъртва храна. Това е работа за лешояди, врани, хиени... Ние сме хора и вегетарианската храна (Живата храна) е препоръчителна. Храна черпеща Живот директно от Любовта, от Първоизточника - Слънцето! Там е Живота и от там идва. Колкото по-нагоре в хранителната пирамида се "разхождаме", толкова по далече от Живота се намираме, а Живота донася и здраве. Далеч от Живота е далеч и от здравето. Когато здравето ни "обърне гръб", у нас се ражда недоволството и протеста срещу Живота. Често го намразваме и ставаме зли хора. Невъзможно е дълго да се плува срещу течението. Дори и най-глупавия някога осъзнава това. Няма нищо по-добро от това - човек да се учи от Живота и да бъде в хармония. Да продължа по същество... Лимони. Грейпфрут. Див кестен (Конски) С тази рецепта (див кестен) трябва да се внимава. Много е силна и е хубаво да се прилага самонаблюдение и контрол над дозировката и дните за пиене. Често се чувства свиване на кръвоносните съдове на мозъка дори. Бъди внимателна! Хубаво е да се предприеме прочистване на кръвоносната система. Ето подходяща и ефективна рецепта за това: Движение и гимнастика. Спокойствие, Мир, Наслада от Живота, Съгласие със съдбата, Любов и Благодарност. Живот без страх, Живот Нов.

Здравейте! Враг може да бъде единствено сам човек на себе си. Всичко друго е следствие. Да не забравяме и за изворната вода, разходката сред природата сред чистия въздух. Приемавне на енергия през очи, уши, нос, ходила и длани. Лимони + всякакви видове лук. Задължително е прочистването на стомошно-чревния тракт: -Анасон -Кимион -Мента -Бъз (цвят) -Майчин лист -Зърнастец -Пчелен мед Прави се запарка (30 мин.) в 1.3 л. кипяща вода, по една лъжица от всяко. Приема се по 150 мл., три пъти на ден, 20 мин. преди хранене. Ако позвалява времето, да се "флиртува" със Слънчо! Поздрави!