Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Синева

Участници
  • Общо Съдържание

    1054
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Синева last won the day on Юни 17 2016

Синева had the most liked content!

7 Следващи

За Синева

  • Ранк
    Приятел на Портала

Метод за Връзка

  • Website URL
    http://
  • ICQ
    0

Профил Информация

  • Пол
    Не казвам
  • Местоположение
    София

Последни Посещения

9479 посещения на профила
  1. Преди време. Преди "време" бях във времето. Намразих времето, намразих живота, но това е начин, това е верен начин. Този който прави това е на верен път. Оказва се, че всеки начин е верен. Начини безброй много и всеки е верен. Няма грешен начин, няма лош начин. Всеки е различен, всеки има различно мислене и ум, различно по същност его и колкото сме различни, толкова сме и абсолютно еднакви. Буда казва така за начинът: "Това, което работи." , а някой след него добавя и разяснява казаното: "Това, което работи, ако лъжата може да свърши работа, тя е истина, а ако истината не може да работи, тя е неистина." Не е важен метода или начина по който ще стигнеш до целта, важдно е да стигнеш там и когато стигнеш разбираш, че самият път е бил важен. Там разбираш, че дори целта не е важна, защото никога не си бил нещо отделно, никога не си напускал целта, всичко е било привидно и илюзионно, просто за кеф. Винаги е бил важен кръговрата, пътя, живота, проявата, нищо друго, просто наслада и забава - игра. Да се познае. Кой? Този който е. Не, че не се познава, познава се, просто се оглежда в Себе Си и се наслаждава на Себе Си, забавлява се. Никога не си бил нещо различно от целта. Сам по себе си ти си целта и ти си смисъла. И така: В началото си отправил поглед и си обикнал света и материалната му част. В началото всеки нормален е материалист. (първата диаграма) Това е крайност. Тук вече се вижда поглед обърнат на 180`, поглед обърнат на изток (към източника). Тук вече си отрекъл материята, отрекал си света, отрекал си материализма, станал си аскет, монах, отшелник. За теб тук съществува само "горния" свят, само Бога. Това е крайност. Това е неправилно разбиране на нещата. Поредно ограничение, но то е достатъчно за да започне процеса на "завръщане", за да поеме блудния син към Дома. Достатъчно е да не намериш смисъл и същина в материята, за да започне процеса. Достатъчно е да я "презреш". Бог не може да се ограничава, ти се ограничаваш сам с неразбирането си за същността, но не може да бъде инак. Това е част от пътя. Поглед нагоре, към Бога и постепенно този поглед дава яснота. Избистря ти се, изяснява ти се. Това е следващата диаграма, където се ражда разбирането. Това е изгубения граал - разбирането на нещата. Настъпването на светлината, осветяването на тъмнината. Появява се светило и то вече е на видно, та да свети и да осветява. Тогава вече си разбрал, че си пребивавал в крайностите, наречени от теб самия - "горе" и "долу". Тогава разбираш, че между тях не може да има разделение, че трябва да ги обичаш и двете едновременно, че не бива да се дели, защото Бог обхваща всичкото в Себе Си. Съществува една такава медитация с визуализация, един такъв прост метот - "Дори делимото е неделимо.", което е достатъчно, за да се постигне просветление. Тук си "ударен с печата" на Давид. Станал си звезда, не че не си бил, просто не си го усещал и не си го разбирал, не си го осъзнавал. Тук в тази диаграма си посрещнал собсвения си изгрев. Слънцето в теб изгрява. В тази диаграма разширяването на съзнанието продължава. Продължаваш да се учиш, продължаваш да разбираш. Укрепваш в себе си. Стабилизираш се, центрираш се. (връзките между "сефиротите" са изградени и са чисти) Тогава се появява любовта (чистата, божествената) и това и появяване е изразено с тази диаграма. Кръгът или триизмерно погледнато - сферата символизират любовта. Вече ти си любящ. Ти светиш. Слънцето грее. Преди обед е. Жарко е. Тук е показано разширяването на любовта в посока към божествения свят. Влюбил си се в Бога. Тук любовта продължава да се разширява. Вече не намираш никаква разлика между божествения свят и себе си, в любовта си. Това е, ти си съвършен - завършил си се. Любовта ти е станала всеобхватна. Намерил си истината, и си я приложил в живота, в проявата като цяло. Познал си Цялостното. За теб вече няма разделения. Разрушил си всичките си прегради и всичките си "вавилонски кули". Целият си светлина. Станал си Светец. Бог е станал едно е също нещо с цялото съществувание. Вече си в безвремието. Тук и сега. Ти си вечен миг. Време е да даде Човека плод, да се плоди. Сега вече цялото съществуване е прегръдка, наслада, възхищение, любов, влюбване, игра, импулс, пулс, живот. Материята е дала своя смисъл, а той е в изживяването и, в неяната наслада. Радост и щастие, любов и свобода. Това е да си Жив. Кеф! Бог може да прояви Себе Си само чрез материя. Духът е материя, Душата е материя, Тялото е материя, Пространството е материя. Всичката проява е материя, различаваща се в плътността си. Трите кръга са Светата Троица. Огледало - гледащия се е реален, докато образа му не е, но е обратно верен. Нищото и Всичкото - Бог, празното и пълното. В Бога всяка двойственост изчезва. Това е да победиш смъртта, защото нея я няма. Някой ми каза, че няма нужда да хвърля "бомби", за да хваща "риби". Ловец на човеци. Но, сигурно аз си падам малко "бомбаджия" и да "заложа бомба" е моята стихия. Не мога да я "нося" в себе си, защото ще "гръмне" в мен и ефекта ще е обратен. Може би всеки е бил "бомбаджия" докато не си "изгори горивото", но аз не мисля, че съществува еднообразието. Винаги съм бил за многообразието. Някои са си ползвали само въдиците. "Бомбата" не е "заложена" за да си "прибера рибата". "Бомбата" е "нискочестотна", която има за цел само да "завърти шайбата". Бог да ви благослови, Приятели, обичам ви всичките! Едно
  2. Синева

    Целта на духовния Път

    Не мисля така. Според мен тук се намира момента за избор, дали да се завърнем в центъра или да останем в периферията от милосърдие и съпричастност, от любов към Бога и към Идеята Му за игра и наслада. Това показва, че си Той. Съм. Просто съществуваш, продължаваш да съществуваш чрез собствената си идея. Лесно е да се прибереш, ала докато цикъла не е завършил е безсмислено и небожествено. Първо трябва играта да се наиграе. Първо трябва да се натрупа умора и насищане, едва тогава енергията може да се разтвори в себе си. После това следва. Две.
  3. Синева

    Има ли оправдана изневяра?

    Хм... Тук някой пишат за изневяра към душата. Аз ще попитам с цитата: "Кой презря деня на малките работи?" И ако се гледа онази десета заповед, се гледа като цяло. А тя гласи така: Тук не пише нищо пряко за изневярата, но самия стремеж за личностно притежание те прави да изневериш на Бога или с други думи на себе си, тоест изневеряваш както на Душата си, така и на Духът си, а в същото време правиш изневяра и към Тялото си, защото него го мъките следват. Обобщено казано изневярата не може да бъде към някой друг освен към Бога, а Той си Ти, значи изневярата е само към себе си, но ако ти си само Душа, тагава разбирам. Чрез Духът се пише Битието, чрез Душата се придобива опитност, но само чрез телата може да се изпита насладата, зарад която всичкото това съществува. Винаги тялото го отнася, другите са в безветрието. Как може да си нарани някой Душата, че ми стана интересно!?? Тя да не е на нивото на ума, та ще се даде така лесно?! Все е тая за Бога. Важна е играта. Бог е Велик играч и добре се забавлява със Себе Си, ама ние нещо много на сериозно сме се взели, та чак го умуваме. Така било, онака било! Я си карай кефа, ама внимателно, не че ако е невнимателно е лошо, защото всичко е писано и внимателния и невнимателния момент. Сам по себе си единят е ограничен, от това че е сам точно. Бог може да познае Себе Си единствено в правото и обратното. Двойсвеност преплитаща са в многообразието. Та не ПОЖЕЛАВАЙ! Последното ми желание е да спра да желая. Като в онази приказка за Аладин и вълшебната лампа, дето на никой не му хрумна да пожелае възможността да желае вечно. Уж хитър крадец бил, ама се не досетил за тази тарикатщина. Добре е че съм сънародник на Бай Ганьо Балкански! Докато умните се наумуваха - лудите се налудуваха. Продължавайте да пропускате целта, то и в пропускането също има забавление! Хайде със здраве! Три
  4. Синева

    Има ли оправдана изневяра?

    Изневяра е равно на това да не си верен, да не вярваш и да не може да ти се вярва. Кой да ти вярва и на кой да си верен! Любовта. Изневяра има, когато е престъпена любовта или когато не е почетена, когато не е зачетен импулса на сърцето. Най-важно е човек да люби Бога и ако човека намира сам-себе си като частичка от Бога, следва, че трябва да бъде верен и на себе си. Може да се спуснем и по-дълбоко и да приемем, че човека намира и вижда всички като частички Божии, значи трябва да е верен на всички. Изневяра може да има само когато има любов, иначе не може да се брои като изневяра. Моногамноста е невъзможно нещо и не защото така ни се ще, за да намерим оправдание за похотта и ниското желание, а просто, защото моногамна любов не е любов, а няма ли любов не би могло да съществува никаква изневяра. Моногамната любов е фалшива и може да се сведе преко сили до обич. Моногамноста е неправилно и криво разбиране за любовта. Не напразно написах, че най-важното е любиш Бога, защото в Него е включено всичко съществуващо и ако съумееш да осъществиш тази обобщеност в сърцето, то самата изневяра се обезсмисля и обезличава. Тогава тя става невъзможно съществуваща. Тогава изневяра липсва. Изневярата е измислена от хората, за да оправдаят изкривеното си разбиране за любовта. Когато любовта стане всеобхватна, каква изневяра може да съществува? И най-важно е да си верен на Бога - тоест първо на себе си, а от там значението автоматично и едновременно с първото се прехвърля във верността към всички! Когато има такава вярност, изневярата е невъзможна! Става затворен кръг - изневярата може да съществува само като съществува любовта, а самото съществуване на любов прави съществуването на изневярата невъзможно. С други думи изневяра няма. Тя е измислица на хората, защото все криво разбираме нещата и все търсим някак си да си ги обясним. Изневярата се отнася до сърцето и това, че тя е невъзможно явление не означава, че вратите на сексуалните удоволствия са широко отворени за хората. От секса с всеки партньор се складира наследство, което дава своето отражение върху нас и върху потомството ни, както и не малка част се отразява и на всички които ни заобикалят в ежедневието ни. Помислете. из + неВяра Вяра ми дай, Боже, защото без вярата съм като празен, защото без вярата съм нищо. Познавам само една изневяра и тя е доста опасно явление, тя е синоним на изкривена любов или с други думи егоизъм и желание за притежаване.
  5. Синева

    Субективизъм от Обективното

    От желанието идва всичко и чрез желанието да се откъснеш от желанията си се постига непостижимото, познава се непознаваемото. Намерение и Вяра. Бог върши всичко, за което го помоли човек, защото Той е безкрайно милостив. Всичко е игра - игра на действието. В играта плодовете никога не са важни, важна е самата игра. За детето не е важен развоят на играта, а е важно да играе, да участва в нея. Родителите много добре възпитават в егоизъм децата си и те често го вкарват в своите игри. Сладостта на играта може да бъде нарушена единствено от егото, защото единствено то може да се окаже неудовлетворена от развоя или от плодовете на самата игра. Егото винаги търси своето удовлетворение и никога не го намира. Егото винаги търси за себе си. Болест или здраве, живот или смърт, щастие или нещастие - всичко е игра - игра на Духа с формата, с материята. Всичко е за оБОГатяване, за израстване, за познание, за опитност, тъй-като сме избрали да вкусим от плода на познанието, сега неизменно ще се храним с него, с опитността. В райската градина Ева и Адам пожелаха от този плод, а той се нарича Любов. Пожелаха да опитат от Живота, да познаят вкусът му. За да се познае любовта трябва да бъде развита чувствителността, а за да стане това се използва страданието. Страданието е най-прекият път към Любовта, към развиването на чувствителността. Затова страданието е необходимо за света. Любовта е свързана с материята, защото там се намират органите, който могат да я изявят. Енергията може да се изяви чрез материята. Самата енергия е материя. Изводът е, че всичко е материя различаваща се единствено по плътността си. Творението е построено, така че енергията от фината материя да се стреми към проява в грубата, а енергията намираща се в грубата материя да се движи към фината, за да може да я обхване и познае, да стане част от нея и този вечен стремеж държи Творението в кръговрат. Най-просто казано - ангелите "завиждат" на хората, а пък хората "завиждат" на ангелите. Само в материята Живота може да бъде вкусен, от него може да бъде опитано, отпито. Животът е като хубаво и гъсто вино, ако прекалиш с "чашките" ще те боли главата, ще страдаш! В твърдата материя човек може да се наслади на Живота и затова в него са намират всички точки от нивата на познание. Последната точка е самата наслада от това съществуване, последната точка е радост, последната точка е възхищение, кеф, свобода, щастие. Последната точка е завръщане в Рая, от където си и тръгнал в началото на твоето пътешествие и ако погледнем през очите на сакралната геометрия и числата от едно до десет, то тази точка съвпада с 10, която е единица 1 завръщаща се в първичността - нулата (0). В нулата в нейния център се намира първопричината за съществуването ни. След като се стигне до 10 се преминава от 1 към 0, но тук точно съществува избор и той се състой в това - пътят на единицата към двойка или към нула. Същия избор може да се направи от десятката - към нулата или към единайсетката. Бог е съвършено милостив и се съобразява с всяко наше желание, Той не би могъл да не уважи този избор. Начинът за постигане на горното се намира в разбирането на познанието. Карма. Опитността е Карма - движение и познание. Когато човек добие необходимото познание, той може да го използва, за да излезе от този цикъл. Това е упоменато в Библията - Битие. Там в средата на Рая се намира дървото на Познанието над доброто и злото и дървото на Живота. Всъщност става дума за едно и също дърво, а именно, че след като разбереш Познанието, след като добре си хапнеш от неговите плодове, след като добиеш цялостност върху Познанието, едва тогава може да разбереш що за дърво е дървото на Живота и да изядеш плода му, с който до преминеш към живот вечен. И точно тук се намира избора. Свободата на избор се намира само и единствено в началото, никъде другаде. Ти си го направила и аз съм го направил, ние сме го направили. Сега можем само да следваме пътя, да играем играта. И един ден като се завърнем в началото можем отново да избираме на къде да тръгнем, т.е. да тръгнем или да се центрираме, да се завърнем в центъра. А до тогава просто игра на наслада, ала който умее да и се наслади. За да стигнем да това умение, трябва да победим страхът си от смъртта и да познаем любовта. Има два пътя. Единия път е на отричане или отрицание - Пътя на Буда. Другия път е пътя на приемане или на предаване - пътя на Исус (Христос) и Кришна. Буда е отрекъл живота и така е съумял да победи смъртта. Щом живота не съществува какво би могла да отнеме смъртта? Христос е приел смъртта, прегърнал я е, съгласил се е с нея: "Боже в твоите ръце предавам духът си." Исус се е предал на Бога, съгласил се е с волята на Отца, приел е смъртта и по този начин е приел и живота - спечелил го е. Само който прегърне смъртта или я отрече ще познае живота, защото когото няма страх от смърт има истинска наслада от живота. Тогава целият живот се превръща в благодарност, в медитация, в благословия, в светлина, в радост, в хваление, в любов. Това е да се изпита живота. Двата пътят са двата начина - мъжкия и женския. Това са двата вида ум. Въпросът е всеки да познае умът си и да поеме по необходимият му път. Всъщност път няма, всичко се случва Тук и Сега. Бог се размества и после отново се намества в центъра си. Движение от центъра към периферията и от периферията към центъра. Вечен кръговрат на забава. Бъдете Себе Си - тоест Бог или поне Негови частички! Всъщност отделни частички няма. Всъщност нищо отделно не можге да има след като има само едно. Да не забравяме, че единицата тръгва от нулата, а нулата е нищо, следователно съществува само нищото. Какво може да представлява нещо производно от нищото - отново нищо. Бъдете себе си! П.П. Всичкото това писане от моя страна е висша, едва доловима форма на его. Разкрито е, остава да го отхвърля или приема, а то е едно и също нещо.
  6. Синева

    Хубаво е!

    Днес ще се опитам да бъда по-внимателен от вчера. Днес ще се опитам да бъда по-разумен от вчера Днес ще се опитам да бъда по-любящ от вчера. Днес ще се опитам да Бъда повече от вчера! Това ще се опитам и към това ще се стремя.
  7. Синева

    Хубаво е!

    Хубаво е, че "Портала" не е гнездо за уморени птици! Хубаво е, че "Портала" не е кошер дето се раждат и израстват там пчели! Хубаво е, че е разграден двор, вертеп, дом на блудници, където нямат място угнетените. Хубаво е, че "децата", които ще пристигат в този дом, ще са като сираци с мащехата си. Хубаво е нож да вади син срещу баща си и баща срещу сина, брат - брата да не зачита и майка детето да продава! Хубаво е, че войни не спират! Хубаво нещо са природните бедствия! Хубаво е, че Земята скоро ще се оттърси от нас, както звяр от въшките си! Радвам се, че съм свидетел на всичко това! Хубаво е! Наскоро един си замина от нас - Стефан, а друг намери сили и смисъл да остане и да продължи - Ася. Хора ще продължават да идват тук и след мен и след вас. Какво ще открият - нещо обикновенно ли? Нещо нормално, нещо с което сме свикнали до болка, нещо което ни заобикаля постоянно с идеята да ни превземе, да ни приобщи, да ни вербува, да ни завладее! Знам за себе си, че лесно няма да се дам! Аз ще продължавам да се боря, ще продължавам да живея, ще продължавам да обичам и дано Бог ми даде сили да правя точно това! Нека бъде Волята на Отца! Ей такива хубави неща. Към модераторите: Ако сметнете за необходимо можете да изтриете това, както и всичките ми досегашни мнения. Каквото и да правите, аз ви вярвам! За мен е чест, че съм бил част от това тук, от Портала, от Вас! Благодаря! Поклон.
  8. Когато някой установи "тръни" в "очите" си и предприеме вадене и край на болката са му нужни няколко неща сега се сещам за някои от тях: - инструменти за вадене на тръни - тръне-вадачи - огледало - остър поглед и засилена наблюдателност Иначе "тръните" са си тръни, "очите" са си "очи", ама тебе те боли и тебе те дразни. Зависи да кога човек може да изтърпява собственото си безразличие към себе си.
  9. Важно е да не те боде надълбоко! Намери си пинсетите за вежди, с тях става ваденето на тръни сполучливо. Колкото до грешките - писах ти не ми пука!
  10. Когато някой се оглежда в някого, не е най-важното какво вижда. Най-важното е какво не вижда! А за това което вижда може да каже: „МММ.... много интересно! Браво!” С това и започнах „нашия разговор”! Само спестих „Браво-то” , за да мога да те задържа по дълго в полезрението си и така по-добре да се огледам в теб! Да се промениш, значи да се "движиш"! Щом съм се променил значи съм добре. По-малко добре е ако се опитам да вляза в застой! Застой несъществува. Всичко е в кръговрат. Ако някой ще се почувства по-добре от мойте извинения - приемете ги сега. ИЗВИНЯВАМ СЕ!
  11. Просто се оглеждам в теб. Въждам се какъв съм!
  12. Аз греша, но другите не. Ако съм видял други да сгрешат, значи съм видял себе си в тях. Всеки си намира някой в който да се огледа. "Който не е грешен, нека пръв да хвърли камъка." Ако не грешеше някой нямаше да е тук, нямаше да съществува в този вид. Само който не е раждан, той не е грешил. Знам, че Ева сгреши, за да познае, а Адам я последва. За да се стигне до познанието се върви през грешките. Много време може да мине и много стрели може да изхаби стрелеца, докато се научи да стреля точно. Често и аз не позволявам да стрелците да стрелят, но проблема си е в мен, защото се мотая около мишената. Туко виж съм отнесъл някоя стрела в дупето! Да се греши е поучително. Поне според мен.
  13. Да, така е и според мен страстите е = страдание. Страстите са пристрастяване, зависимост и кагото някой е пристрастен към нещо той ще страда, защото е зависим от него. Същесвуването ни е такъв свят в който е известно, че всичко си има своето начало и своят край. Пристрастеният и винаги губещ. Пристрастения е обречен на страданието. Точно затова човека трябва да се издигне над собствените си страсти, т.е. да не се пристрастява. Който е пристрастен, той е изгубен. Който не е пристрастен, който не е обвързан - той се е намерил. Всички молко или повече сме пристрастени.
  14. Интересен е филма - "Страстите Христови". За точност на заглавието може много да се спори, но за мен то си е "Страстите Исусови". И Исус живееше в страстите си, докато не се установи и над тях. Да се установиш над тях не означава да спреш да ги изпитваш. Не. Според мен означава да ги изпитваш осъзнато, съзнателно. Хем да ги изпитваш, хем да си над тях - да знаеш, че те, страстите, не си ти. Всичко е за наслада, ама насладата е истинска, когато е осъзната. Живееш хем в света външен, хем в света вътрешен, а на всичкото от горе си се центрирал извън двата свята и ги наблюдаваш, като че ли от горе, наблядаваш себе си, като все ено си отстрани. И като погледнете триъгълника, който символизира Триединството, ще видите точно това. Нарисувайте си точка и от точката отправете в двете напърно противоположни посоки -прави, тава е навътре и навън. После намерете трета точка, някъде извън правата и свържете, направете продължения от двата края на правата към третата точка. Оформя се триъгълник. Бог, Отец; Син; Светия Дух или Наблюдаващия, Вечния; Вътрешния; Външния. И да знаеш, че си и трите едновременно и еднакво разделен в присъствието в тристранство. Бъдете здрави, скъпи Приятели!
×