Преятелко,казваш ,че ти липсва любов.
Ти,която преживя всичко това,не разбра ли ,че любовта е била винаги с теб и около теб?Тя не те е напускала.Липсата на любов която чувстваш е на нивото на мозъка.Той е нещото което чувства липси и страда във вечно подценяване.
Той е нещото което храни липсите и гордоста.Когато надскочиш мозъка и разбереш,че душата ти е повече от тленния и смъртен мозък,който ни държи в илюзията и ни кара да храним желанията си в материялното-егото си,когато спреш да подценяваш севе си - тогава ще разбереш,че нищо не ти е липсвало,
че си имала винаги всичко от което си се нуждаела,че всичко тук е игра на -осъзнай себе си в истинската си светлина!Тогава ще заобичаш всички и всичко,защото ще разбереш,че то е част от теб и ти си част от него и всичко е едно!
Ума на човека трябва да работи в служба на душата,а не да величае себе си,защото по този начин се получават вътрешните противоречия,а от там и болестите!
Така мила ,не позвалявай на ума си да взима връх над душата.Не слушай и не задоволявай неговите копнежи и страсти.Слушаи само и единсвенно душата си.Тя знае ,може и не се нуждае от нищо освен от това ти да я цениш.
Желая ти успех по пътя!