Синева

Браво,удари в десятката!Това е и моята идея. Колкото до изкачването на езерата,не е чак токова трудно./аз лично ги качих и слязох за 3:30 часа,при дадено 3 часа само в едната посока,хем ми беше за първи път и не познавах маршрута,а и бях сам/ Надявам се,като дойде време да се организираме,да проявим характер,твърдост и воля,за да се наслаждаваме на плодовете от това начинание,а всъщност-да бъдем заедно в разговори,молитви и радост!

Парите ли....? - Силно необходимо средство за препитание.Нищо повече

Орлине,а по хижите как е? И там ли няма места?

Благодаря ти,АУА за информацията,но не си писъл за своето лично мнение! Моята баба,по бащина линия,е родена и израстнала там.Много пъти съм говорил с нея по въпроса.В детските и спомени,няма нищо неземно или мистериозно. Ходил съм в Царичина няколко пъти.Неоспорим факт за мен е чусвото за спокойствие,което изпитвам там.Разходките ми из гората обаче,не допринесаха за по-различно от това чуства и осещания. Незнам........какво да мисля? Може би съм -предубеден? Ето защо искам вашите мненея,а не вече изнесената информация за случая.

Силве,мерси за куража!Аз съм също и "ники0912"-предишната ми регистрация. Благодаря ти,че хвърли светлина върху мнението ми! Филмите за които пишеш,наистина трябва да се гледат.

Приятелю,не мислиш ли,че ако си отнел свободата или живота на някой,но после си се покаял за това и си дарил свобода,спасил си живот,дал си любовта си на всички и всичко,смъртния грях е с по-малка тежест?

Аз пък,не мога да си обясня какво значи "смъртен грях"? Може би,термина означава,че който престъпва Божия закон остава в кръговрата-живот-смърт,докато не спре да греши!Когато се научи как да не греши-спира да умира/излиза от здравата прегръдка на илюзията/ Не мога да си го обясня по друк начин,след като знам,че Бог е милостив. "смъртен грях"- Е.......не мога да го приема буквално!

Тайната е че,чрез безмислицата,ние различаваме смисъла. Виждаме бялото,защото съществува черното и можем да ги разграничим. Следователно,всичко има смисъл!

Изглежда,че малките неща,винаги са били по важни от големите! Да речем като песента на птичките,шума на реките и водопадите,красотата на природата!!!

За всички ни пътя е тежък и несигурен. Всеки по своему трябва да внимава,да не се отклони от него Да внимаваш,да не се подхлъзнеш!!! Точно,размишлението те държи здраво на двата ти крака и не ти позволява да се отклонишл Е...приятели до какви изводи стигнахте?

Царичина - що е то? Дали не е един от поредните опити за сензация,или добре скрита частичка от истината? Царичина -обгърната в мистика,тайнство и предположения. Много въпроси-малко отговори. Приятели,споделете мнението си!

Аз също!!!

Грях е всичко,което ни кара да завравим за БОГА! Нито един грях не е непростим. Няма по-милостив от БОГ! Това не значи,че трябва да грешим постоянно,защото по този начин наскърбяваме нашия единствен,вечен и истински приятел!

Благост,приятелски ти завиждам за дара който си получила на Мусала. Да ти кажа ,ти не си от"Тома неверниците ".Според мен това което правиш е наи-правилното. Ето тук ще се подкрепя с някоко цитата от една великолепна книга,за която вече писах във форума.: “Аз искам да имам вяра, учителю!” – каза един ученик. Парамахансаджи възрази: “За вярата трябва да се грижим, или още по-добре да я открием в себе си. Тя съществува там, но въпреки това сме длъжни сами да я събудим. Ако премислиш своя живот, ще узнаеш колко разнообразно действа Бог и това ще засили твоята вяра. Малцина се стремят към Неговата съкровена ръка. Повечето хора смятат събитията в живота си за естествено дадени и не обръщат внимание на това какви дълбоки промени са възможни чрез една молитва.” Учителят каза на една група ученици: “Бог ни е дал тази възможност – да посетим земята, но много от нас се държат като нежелани гости, разглеждайки някои неща като своя собственост. Ние забравяме, че се спираме тук само като посетители и позволяваме да възникват много привързаности: “моята къща”, “моята работа”, ”моите пари”, ”моето семейство”; но когато посещението ни на земята завърши, всички човешки връзки се прекратяват. Тогава трябва да изоставим всичко, което сме мислили че притежаваме. Единственото, което навсякъде ни придружава, е нашият Вечен Баща Бог. Осъзнайте сега, че вие сте душа, а не тяло. Защо трябва да чакате смъртта да ви даде този суров урок?” Един натрапчив ученик често внезапно се появяваше в центъра Маунт Вашингтон* (Главният център на SRF в Лос Анжелис, Калифорния) или звънеше по телефона на учителя за негова сметка. “Той е един забележителен човек – отбеляза веднъж Парамахансаджи. Въпреки грешките си той ще постигне своята цел, понеже няма да остави Бог на мира, докато не Го намери.” “Има три вида търсещи Бога – каза учителят – вярващи, които отиват в църквата и с това са задоволени; вярващи, които водят нравствен живот, но не правят никакво усилие, за да постигнат единение с Бога; и вярващи, които твърдо са решили да узнаят своята истинска същност.” “Бог е красота. Той е създал миловидните цветя, които могат да разказват за Него. Не Го ли откривате и във всичко друго в природата? През прозореца надниква лъчезарния Му лик от лилии и незабравки. В аромата на розите като че ли Той ни нашепва: “Търси Ме!” Това е Неговият начин да ни говори, а иначе мълчи. Той открива Своите шедьоври в красотата на творението и въпреки това не показва, че Самия Той се крие отзад.” “Лошо ли е ако човек се съмнява? Аз не държа много на сляпата вяра.” – каза един ученик. Учителят отговори: “Има два вида съмнение: неплодотворно и плодотворно. Неплодотворното съмнение се състои в един обикновен скептицизъм. Който падне в него, се съмнява във всичко и не жали труда си за едно обективно изследване. Скептицизмът е едно смущение в радиото на човешкия дух, при което човек загубва предавателя на истината. Плодотворно съмнение е това – човек да поставя разумни въпроси и честно да изследва един предмет. Имащият такава гледна точка нито е предубеден, нито смята мнението на другите хора за съвършено правилно. Който спазва духовният път на плодотворното съмнение, гради своите заключения само върху собствените си опити и проби. Това е верният път към истината.”

Здравей,Благост! Предложение искаш-готово. То е просто и ясно!Това лято,всички на езерата.Може да съвпадне със събора на Бялото Братство-защо не.? Задължителен преход до Мусала и посрещане на изгрева там. Заедно в разговори,молитви,упражнения и медитация! За мен това все още е мечта! Е надявам се да ти хареса моята идея,както на всички които я прочетат!

Ще ходим ли това лято на рила?Нека се организираме! Дайте предложения и маршрути!

Според мен,Човека е социално същество. В зависимост от това на какво духовно и интелектуално ниво е,човека се приобщава в такава социана среда. Докато върви по пътя на духовното си развитие,човека може да смени неколкократно своята среда,която се определя от неговата вътрешна необходимост. Моите изводи са ,че ние хората сме силно сварзани,че нашите близки взаимоотношения пораждат важните за нас въпроси.А има ли въпроси- ще има и отговори,оттам и растеж. Човек е там,където е вътрешния му стремеж!!!

Приятели,гледайте анимацията "Княз Владимир"!Има много какво да се научи от филмчето. В него са разгледани три различни разбирания за Бог и религия. Може да го изтеглите от тук: http://torrents.data.bg/details.php?id=27022&hit=1

Здравейте на всички! За първи път когато се сблъсках с духовното беше в началото на деветдесетте.Бяха започнали да излизат свободно,седмичните вестници сварзани с окултното и духовното.Това май,повлия над по-нататъшния ми интерес.След време,ми попадна първата книга на Лияна Антонова - " Срещи с отвъдното",която допринесе немалко за духовната ми ориентация.Следваха неизбежните въпроси и търсения.Сълзи! От тогава до сега,през ръцете ми преминаха много книги с подобна тематика. Ето някои от тях,които промениха мисленето ми и начина ми на живот.Те преобърнаха всички мой представи! : "Третото око" на Борис Сахаров /книга за духовни упражнения, концентрация и медитация/ "Аз Човека"на великия Петър Дънов/страхотната философия за живота и любовта,поднесена по опростен начин от един голям Човек/ "Автобиография на един йогин" от Парамаханса Йогананда/книга за житейския и духовен път на индийския учител,един от първите разпрастранители на йога в западния свят/ "Библията"/книгата,имаща силата да те променя всеки ден/ А сега ми препоръчаха-"Моят живот сред хималайските учители"на Свами Рама На който не ги е чел,му пожелавам приятно четене! Тези книги за мен са истинско богатство!!!

Здравейте,скъпи приятели! Навярно всички сте чели интересни книги,но има някои......които преобръщат живота ни! Моля ви,споделете вашите впечатления и опит!

С времето като се ослушваш ще започнеш и да чуваш. Вярвай в това!

Децата на новата раса!? В тях е нашата надежда.Дано те бъдат будни,че да можем и ний заспалите да се пробудим покрай тях.

Когато любовта те позове! -Настъпва краят,за да се завърнеш към началато! Ееееееееееееееее...сега мога само да кажа-Позови ме Любов! /от това би излязло добра молитва/

Разумни или неразумни,противоричията са дар за нас.Те изразяват Милоста на Създателя.Всички трябва да се научим да им благодарим. Както Иво казва: всичко е част от духовният ни път. Попитали един мъдрец: -Учителю, има ли опастност да спра духовното си развитие? той отговорил така : -Не.Това означава да престанеш да съществуваш,което е невъзможно. Можеш еденствено да се забързаш или забавиш!

Ето това е една от най-великите теми тук!Поздравления,Иво!!! Често мисля за смърта...страх ме е! Какво представлява тя? Достигнах до извода ,че човек трябва да си задава въпросите възможно най-рано,за да стигне до отговорите педи да настъпи смърта.По този начин човека ще я надхитри и тя ще престане да саществува.Ще се осъзнае!!! До тогава тя маже да му бъде само приятел,дори той да не подозира за това!!!