Синева

Там е работата, че тези не остават живи в земни тела във вечност. Работата им е свързана със Земята и хората наистина, но разполагат с доста по финно и Светло тяло от нашето. Те са помогнали на себе си първо, за да стигнат до там - Светът на Светлината. Те са вече ПроСветлени. Били са събудени и научени как да учат и събуждат други на свой ред! Те продължават да се учат и сега - на по възвишени неща. В Светът липсва застой. Такива са Бабаджи, Учителя Беинса Дуно и др. "Бог помага на Бог" - тъй нареченото - взаимно приповдигане - кръговрат. За Ботхисатвите

Моля те, припомни ми я! Много е интересно! Много е опасно да се тълкува нещо по угода. Цялата Библия е изтъкана от символика. В притчата за самарянина е важно да се разбере: Кой е самарянинът? Кой е гостилничарят? Кой е левитинът? Кой е свещеникът? Кои са разбойниците? Какво олицетворяват Ерусалим и Ерихон? За да не се получат противоречия с долното е нужно по дълбоко разбиране. Писанието засяга в целостта си вътрешният свят на пътуващия по пътя!

Това е извън нашият контрол и намерения! Това е даденост. Ако ти е дадено - то става. "Зеления плод насила не може да узрее." За него е нужно Смисъл, Светлина, Пространство, Въздух, Огън, Вода и Земя = грижа с Любов. Ние нито изпитваме такава Любов нито сме способни на такъв вид отговорност. Източник: "Петимата Тибетци - пет динамични упражнения за здраве, енергия и сила" Кристофър Килам Има само Един Отговорен за това. Само Той знае кога, на кого и как да придаде.

Ами ти как разбра дали си го пробудил или не? Първо Любовта трябва да е към себе си и като се открие какво точно е това, което любиш в себе си - най ценното и неопетнено от егото на индивидуализма, тогава то трябва да бъде потърсено и у другите, а щом го намериш и там, ще разбереш, че никак не е трудно да го обикнеш. Само и единствено по този начин можеш да обикнеш и Бога. После е лесно да влезе Човек в Царството, защото Той му принадлежи! И Царството принадлежи на Човека по право. Там се живее и за себе си и за другите. Там се живее заради самия живот! Това донася радостта и щастието - живота. А кой е животът? Пробуждането става тогава, когато обикнеш това, което носиш. Никой не носи нещо различно от ЖИВОТ. ---------------------------------------------------------------------------------------------- Въпросът е да разберем за кой ближен наистина става дума тук! Кой може да ти бъде ближен? Кой е най-близо да "теб"? Ближен ~ близо. Това вече е вярно. Как би могъл да помогнеш на някого, преди да си помогнал на себе си? Как ще изведеш някого до Светлината, ако сам не знаеш пътя до там? Най-добрия начин да помогнеш на някого е първо да помогнеш на себе си.

Да така е, Вальо! "Дядото" прави подаръци на всички Деца, но всичките подаръци са според желанието на Децата, според техните Чистосърдечни и Искрени желания. Невъзможно е "Дядото" да подари кофичка и лопатка на Детенце, което е пожелало да има вече пастелни боички и многоцветни моливи. След време това същото Дете ще получи и конструктор и така година след година... Всичко е според желанието на Сърцето, Него "Дядото" никога не пренебрегва! Вие какъв подарък желаете, скъпи Деца!?

Източник Филм за Перперикон - www.data.bg (за да ви се отвори страничката с филма трябва да сте се регистрирали в сайта, а за да го "свалите" ви е необходима програма за Downloads - Torrent Client) Какво мислите за Свещеният Град Перперикон? А за Дионисис и за Орфей? Поздрави!

И в стар мех, ново вино не се слага! Да не би да го развали, може и мехът да не издържи и виното да излизе от него.

А кой е "Дядо" Коледа? Кой раздава подаръците на ДЕЦАТА? Кои са ДЕЦАТА? И ги закачва на ДЪРВОТО в чорапче!?! Пък слиза през КОМИНА!?! Каквото си пожелае ДЕТЕТО, със сърцето, това му носи добрия "Дядо" И никой Го не вижда - кога е дошъл и кога е закачил подаръка на ДЪРВОТО! ДЪРВОТО - Има на ДЪРВОТО много Украшения и много Звезди и Седем ЗВЕЗДИ са най-големи, от които Седмата Звезда е най-ярка и тя се намира на върха на ДЪРВОТО. Мечтайте за своята КОЛЕДА, ДЕЦА! "Пишете писма" до "ДЯДОТО"! СЕДЕМТЕ ДЖУДЖЕТА - Макар и тази и всички приказки и легенди да са обгърнати от символика, то те си остават Истина, която е съществувала винаги. Дайте да си отмием мръсотията от очите! Когато някои получи подаръка си, му остава само да празнува Рождeството на Младенеца - Коледа. После Младенеца трябва да расте, а Йоан да се смалява! А Йоан добра работа свърши - направи покупки, нужни за празничния ден и ги приготви добре - омеси хляба и го изпече, разля вино в чашите, запали свещи, за да направи атмосферата празнична. Приготви блюдата, а те са колко на брой - 7 или 12, а то все тя! Украси Дървото! Създаде уют! С радостно очакване и празнично настроение очакваше подаръка, а подаръка му бе най-скъпия на сърцето му - Верният Приятел, но когото Йоан ще отстъпи Домът си ще даде ризата си и ще сподели храната си. Йоан дълго очакваше "Госта" си в Искрена Радост! Е... вече празника може да започне. Ех... какъв празник само! Хубаво нещо е Коледата!!! Източник: Завета на цветните лъчи на светлината Петър Дънов

Като говорим за нива на съзнание... излизат ми едни мисли за Блаженство и трепет, които изпитва Душата, след като моментното и съзнание е достигнало нивото да премине в човек. Веднага се "сещам" за най-земните хора (тези "пресничките"), които в еуфория и щастие грабят с пълни шепи от новия живот и поглед върху нещата с позицията, която вече заемат и живеят ли живеят, преоткривайки живота в този му вид, докато не достигнат нивото на "наживяване", умора и разочарование от това, че и това, преживяното в различните опитности не им разкрива същността на самия Живот, не запълва в пълнота спомена за ....... Хмм... доста интересно за мен, като човек с богата фантазия, на който всяка мисъл може да му бъди като триизмерен филм, с преминаване понякога и в четириизмерен! Направо е разтърсващо!

Кое излиза извън Бога - черното или бялото? Еволюцията или Инволюцията. Само през центъра на едното, може да се премине в другото. Затова се казва, че Бог се намира и открива единствено през центъра. А центъра къде ви е? Блаженство е слизането в Инволюция, заради Бог и идеята Му за НАСЛАДА, а как ще се насладиш от нещо, в което пребиваваш с Вечност? Знам как - с излизане от нещото, преминаване в друго нещо, обратното на първото и след което - завръщане в него. Блаженство е и излизането от Инволюция и навлизането в Еволюция, както също е Блаженство да се събудиш в Еволюцията, защото едва тогава започва нейната същина - когато си буден и виждаш, за да се учиш. За центъра всички сте чели - остава само да го преживеете! Поздрави! С уважение и пожелания!

Не хората, а Човека е създаден по образ и подобие. Но дори това, което не е образ и подобие, а е само отражение, също не излиза от Бога! Нищо не излиза извън Бог, защото Бог е и Нищото. Само с работа върху пластилина може да станем начинаещи калфи в работата с глина, пък после като и нея я изучим ще ни запишат и в училището по грънчарство, скулптурно майсторство и изящно изкуство! Не може да се прескочи пластилина. Всичко се започва от АБ и В и то винаги.

Ами Бог е доказуем и може да се "извади" и да се "покаже" и затова е казано: "По плодовете ще ги познаете!". За Него не може да се разбере по друг начин, освен по плода. Ами и едното и другото. Хем е Живота, хем е пластелина, а е и ръцете, който могат да променят формата му (на пластелина). Не съществува нещо, което да излиза от Бога. Този символизъм може да се предложи и по-друг начин, но щом се е явил в този си вид със сигурност е най-добър и подходящ. С голяма точност описва поредната жертва от вътрешния свят на вървящия по пътя, намиращи се в "по-ранно изречените" думи: "Сега трябва Той да расте, а аз да се смалявам." Разпъването на Исуса е последната жертва, с коята старата същност (съзнание) е напълно изчезнала (умира) и освободилото се място е готово да бъде донапълнено от новата. Завършека на процеса се намира в думите: "... 46... Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? (ОТ МАТЕЯ СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ) ... 30. А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! ... (ОТ ЙОАНА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ)" По примера на горното, всеки може да опита да "разгадае" това! Поздрави, Приятели!

Че сме стари - стари сме, но трябва да се обновим, защото в Бог липсва застой! И така от цикъл на цикъл през вечност. Старият става нов само от вътре на вън. Староста не може да е вечност, следва я младост, после отново е старост и така в безкрая на "дните".

Така е.

Здравей, Драган! Добре дошъл! Сложно нещо е разговорът с Бог, защото нямаме уши да Го чуем какво ни отговаря. Хубавата вест е, че Той ни чува винаги, когато се обърнем към него искрено в сърцето си. Затова е казано: "Да бъде според вярата ти!". Говори Му и Го Обикни въпреки изпитанията, който са се стоварили върху теб. Обикни Го както обичаш майка си и себе си! Ако си мислиш, че Той не те чува - засили молитвите си! Колкото е по-силна Вярата, толкова са по-големи чудесата Божии. Със засилването на Вярата се засилва и "слухът" на ухото, с което чуваме Бога. Следва в диалога да се появи яснота! Най-доброто, което можеш да направиш за себе си, а оттам и за близките си е това, да се обърнеш към Бога, искрено и с цялото си сърце. Пожелавам ти, успехът и здравето да достигнат до теб с тези "мой" думи. Силата е в теб, а тя е равна на Вярата ти. Амин!

Така да бъде! Живота на човек е такъв = най-добрия вариант за неговото духовно развитие, ниво и съзнание в абсолютно индивидуален план. Сексът е част от живота като даденост и има различия в нуждите от него. Едни имат, други имат по-малко, трети нямат. Опитности различни през различните превъплъщения на Духа. Опитностите са опитности, защото се изживяват. Днес нямаш нужда, но не се знае какво е било вчера, нито се знае какво ще бъде утре. Само Бог знае. На нас хората ни стига знанието, че това, което се е случило, случва или ще се случи е най-доброто за нас като развитие. Аз лично не желая да изграждам предположения и тънки сметки за бъдещето си. Каквото предстой това ще бъде! Ауумммм

Ами криво си ме разбрал, ако си помислил, че желая да убеждавам когото и да е. Аз казах истината: Сексът е най-правилен, когато се свежда до истинската потребност на всеки човек като индивидуалност. Потребността изисква това - човек да не върви срещу истинските си нужди, а оттам и срещу себе си. "Моята жизненост ми доставя радост. Аз се нося по течението на живота. Сексуалната ми енергия е в съзвучие с истинските ми потребности." Кой съм аз, за да ти се мешам? Просто съм човек като всички! Поздрави, Приятелю!

Тук съм готов да подам приятелската си ръка! Даването на Любов те прави щастлив! Чувстваш се щастлив когато даряваш! Но... човек трябва да се научи да оставя и другите да се почувстват щастливи, от това, когато го дарят със своята Любов, затова Любовта се разбира най-правилно така: Безусловната Любов е Любовта без изградени очаквания! Даването на Любов е пряко свързано с вътрешно удовлетворение и никой не може да отрече това! Даване и взимане - това се изисква във всичко, за да се запази равновесието в природата, наречено - Баланс. Същото важи и за секса! Нужна е, за да докаже теорията на вътрешнен план и ниво, иначе вярата не е вяра, а е изградено очакване, което е свързано с разочарование! Сляпа Вяра! Ти защо медитираш след като не са нужни практиките? Бъди здрав, приятелю, Макс!

Това е начин за синхронизиране на енергийния поток в човек и практиката доказва това. По принцип преди изцяло бях със студени крайници - като на мъртвец. Защо ли - от вътрешни противоречия. Вътрешните противоречия те правят мъртъв и ти не можеш да усетиш насладата от това, че си ЖИВ. Интересно е да споделя с вас, как след секс гореше в мен огромната топлина и се разстилаше по цялото ми тяло. Студът липсваше! Даже чувството на изпълненост понякога преливаше в чувство на еуфория. Появяваше се Живецът ми! В последно време отново съм позанемарил наблюденията си в тази насока, а те са изключително ценен опит, защото как се овладява едно стихия, ако липсва познанието върху нея!? Намерението е бащата, практиката е майката, синят им е плод, който може да се оцени единствено чрез самонаблюдението и самоанализът. Синхронизирането на енергийното тяло е същината на духовния прогрес и вътрешната революция. Всичко, което излиза от равновесието на Ин и Ян, на мъжкото и женското, на дясното и лявото полукълбо в мозъка е отдалечаващо от центъра и заветната цел. С пожелания за точна стрелба към всички "кривогледи", като мен!

Да така е, vehadi. Някои от блокажите във втори енергиен център са именно от сексуалните "разбирания": "Отблъскване или преувеличаване на сексуалността". Сексуалната енергия е една от най-мощните в човека и е невъзможно овладяването и, без да имаме пълното познание над себе си. В повечето случаи, както и при мен проблемите идват от това, че АБВ - то не овладяно, пък вече е разтворена книга, с желание за четене и какво се получава - сричане и грешки и трябва да се връщам отново, за изучаване на Азбуката. Как ще прочетеш текста, без да познаваш добре буквите - красивите звукови рисунки!?! Поздрави!

Опитност, Милкана - Опитност!!! Човек живее, за да се наживее и да намери същността на живота и докато я търси той прехвърля и отхвърля "претърсеното" като компютърни файлове, за да я намери накрая извън тях! Не съдете търсещите, защото вчера, днес или утре и вие може да са разровите в същата купчинка! Ако се чувствате като по-големи каки или батковци се дръжте като такива и помагайте на по-малките от вас с насочване и любов, без да забравяте, че и вие сте били на тази възраст!

Сексът е в "съзвучие с истинските ми потребности". На всеки потребността от секс е различна - едни се нуждаят от много, а други от малко. Еднаквото при всички хора е това, че когато се излезе от истинската потребност в сексуален план - мигновено се "засява" карма, а всички знаем нейният Закон - Каквото посееш, това ще пожънеш. Въпроса относно сексът е напълно индивидуален! Помнете и спазвайте потребностите си, за да не се сблъсквате със Закона, защото той за нарушителите е справедливо-жесток.

То е хубаво..., а също и неизбежно да се запознаем с Христос, но първо трябва да познаем Йоан, пък той да познае Исус, следва Исус да расте за сметка на Йоан и накрая да умре на Кръста, за да се възкреси в Христос, а после е Възнесение Господне! Христос е Светът - Пътя, Истината и Живота (в строгата му последователност) - Светът е Любовта! Да не забравяме, че измеренията се преплитат, а това тук е Илюзията - отражението на Светлината. Христос е и тук и там, защото е отражение, но може Исус да се роди у всеки и да се превърне в Христос. Процеса се изгражда от вътре на вън. Важното е дали ти е дошло времето - добрият Вълшебник да те поръси с вълшебния прашец!?! Прав си Венци - Христос го няма в мен - и това всеки може да оцени само и единствено за себе си. Христос не идва - Исус върви към Него, а Йоана намира Исуса, защото го потърси и очакваше. Лека нощ! Дано е ползотворна!

Временна поправка, последни "открития" : 10-те Духове Божи от Завета на Цветните Лъчи, даден чрез Учителя отговарят на десетте сфери (Сефироти) от дървото на живота в Кабала - За подреждането обаче, нека всеки сам се погрижи - за себе си! Благодаря ви! И не забравяйте за гредата в окото ми! Поздрави!

Никой не се ражда в света, за да оправдае нечии други очаквания, та дори и своите! Всяко раждане е свързано с това да се изпълни дадената съдба, с което и волята на Отца! Живота трябва да бъде живян вън от всякакви очаквания за настояще и бъдеще, защото те донасят страданията и разочарования. В Истинската Любов не съществуват очакванията. Тя е свободна от тях и затова се нарича Свобода. В нея важи само следването на личното намерение. Бог е Любов, защото е създал Свободата. Само Съвършеният може да люби, без да изгражда привързаности за себе си и за околните му. Привързаностите раждат очаквания. Бог е извън тях. Който е извън Бога е подвластен на закона Му. Бог не би си “помръднал пръста”, ако вижда, че “нуждаещия” е способен и сам да си помогне. Свободата е Свобода, защото не е насилствена! Законът е определящ и поправящ човека. Ябълката на познанието на доброто и на злото. На никой не се нравят горчивите хапове и за това с “времето” човек се научава да не отхапва от тях, поради това, че горчат. Само чрез познанието над доброто и злото, ние добиваме представа за Пътя на Истината и Живота. Единствено живота сведен до кармичния цикъл дава нужното познание намиращо се в забранения плод. Намерението вади от Рая, за да може Рая да се оцени по красота, а оценката от Рая е Блаженството. Само в Ада се добива представа за самия Ад. Страданието те доближава и отваря портите на Рая, защото ти го желаеш и копнееш за него. Когато гласът на Онзи - викащия в Пустинята, стане от болка и липса, крещящ и пищящ, тогава Онзи намира Оногова – Агнеца Божи. Агнецът е символът на жертвата, която Бог направи, за да издигне търсещите Го (викащите). И така част от Бога (Творението) пое пътя на падение, а друга Му част и помогна, за да се извиси отново, след като е добила познанието над доброто и злото. Така частта намираща се в “ниското”, “изживя” Блаженството от и във “високото”. “Бог помага на Бог” в това Сам да преоткрива Себе Си и да Се наслаждава на това, което Е. В това се състой Вечността изразена в кръговрата.