Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Синева

Участници
  • Общо Съдържание

    1054
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Всичко добавено от Синева

  1. източник: Завета на цветните лъчи на светлината, Петър Дънов
  2. Синева

    Царичина

    Царичина - що е то? Дали не е един от поредните опити за сензация,или добре скрита частичка от истината? Царичина -обгърната в мистика,тайнство и предположения. Много въпроси-малко отговори. Приятели,споделете мнението си!
  3. Синева

    Хубаво е!

    Хубаво е, че "Портала" не е гнездо за уморени птици! Хубаво е, че "Портала" не е кошер дето се раждат и израстват там пчели! Хубаво е, че е разграден двор, вертеп, дом на блудници, където нямат място угнетените. Хубаво е, че "децата", които ще пристигат в този дом, ще са като сираци с мащехата си. Хубаво е нож да вади син срещу баща си и баща срещу сина, брат - брата да не зачита и майка детето да продава! Хубаво е, че войни не спират! Хубаво нещо са природните бедствия! Хубаво е, че Земята скоро ще се оттърси от нас, както звяр от въшките си! Радвам се, че съм свидетел на всичко това! Хубаво е! Наскоро един си замина от нас - Стефан, а друг намери сили и смисъл да остане и да продължи - Ася. Хора ще продължават да идват тук и след мен и след вас. Какво ще открият - нещо обикновенно ли? Нещо нормално, нещо с което сме свикнали до болка, нещо което ни заобикаля постоянно с идеята да ни превземе, да ни приобщи, да ни вербува, да ни завладее! Знам за себе си, че лесно няма да се дам! Аз ще продължавам да се боря, ще продължавам да живея, ще продължавам да обичам и дано Бог ми даде сили да правя точно това! Нека бъде Волята на Отца! Ей такива хубави неща. Към модераторите: Ако сметнете за необходимо можете да изтриете това, както и всичките ми досегашни мнения. Каквото и да правите, аз ви вярвам! За мен е чест, че съм бил част от това тук, от Портала, от Вас! Благодаря! Поклон.
  4. Източник Филм за Перперикон - www.data.bg (за да ви се отвори страничката с филма трябва да сте се регистрирали в сайта, а за да го "свалите" ви е необходима програма за Downloads - Torrent Client) Какво мислите за Свещеният Град Перперикон? А за Дионисис и за Орфей? Поздрави!
  5. Преди време. Преди "време" бях във времето. Намразих времето, намразих живота, но това е начин, това е верен начин. Този който прави това е на верен път. Оказва се, че всеки начин е верен. Начини безброй много и всеки е верен. Няма грешен начин, няма лош начин. Всеки е различен, всеки има различно мислене и ум, различно по същност его и колкото сме различни, толкова сме и абсолютно еднакви. Буда казва така за начинът: "Това, което работи." , а някой след него добавя и разяснява казаното: "Това, което работи, ако лъжата може да свърши работа, тя е истина, а ако истината не може да работи, тя е неистина." Не е важен метода или начина по който ще стигнеш до целта, важдно е да стигнеш там и когато стигнеш разбираш, че самият път е бил важен. Там разбираш, че дори целта не е важна, защото никога не си бил нещо отделно, никога не си напускал целта, всичко е било привидно и илюзионно, просто за кеф. Винаги е бил важен кръговрата, пътя, живота, проявата, нищо друго, просто наслада и забава - игра. Да се познае. Кой? Този който е. Не, че не се познава, познава се, просто се оглежда в Себе Си и се наслаждава на Себе Си, забавлява се. Никога не си бил нещо различно от целта. Сам по себе си ти си целта и ти си смисъла. И така: В началото си отправил поглед и си обикнал света и материалната му част. В началото всеки нормален е материалист. (първата диаграма) Това е крайност. Тук вече се вижда поглед обърнат на 180`, поглед обърнат на изток (към източника). Тук вече си отрекъл материята, отрекал си света, отрекал си материализма, станал си аскет, монах, отшелник. За теб тук съществува само "горния" свят, само Бога. Това е крайност. Това е неправилно разбиране на нещата. Поредно ограничение, но то е достатъчно за да започне процеса на "завръщане", за да поеме блудния син към Дома. Достатъчно е да не намериш смисъл и същина в материята, за да започне процеса. Достатъчно е да я "презреш". Бог не може да се ограничава, ти се ограничаваш сам с неразбирането си за същността, но не може да бъде инак. Това е част от пътя. Поглед нагоре, към Бога и постепенно този поглед дава яснота. Избистря ти се, изяснява ти се. Това е следващата диаграма, където се ражда разбирането. Това е изгубения граал - разбирането на нещата. Настъпването на светлината, осветяването на тъмнината. Появява се светило и то вече е на видно, та да свети и да осветява. Тогава вече си разбрал, че си пребивавал в крайностите, наречени от теб самия - "горе" и "долу". Тогава разбираш, че между тях не може да има разделение, че трябва да ги обичаш и двете едновременно, че не бива да се дели, защото Бог обхваща всичкото в Себе Си. Съществува една такава медитация с визуализация, един такъв прост метот - "Дори делимото е неделимо.", което е достатъчно, за да се постигне просветление. Тук си "ударен с печата" на Давид. Станал си звезда, не че не си бил, просто не си го усещал и не си го разбирал, не си го осъзнавал. Тук в тази диаграма си посрещнал собсвения си изгрев. Слънцето в теб изгрява. В тази диаграма разширяването на съзнанието продължава. Продължаваш да се учиш, продължаваш да разбираш. Укрепваш в себе си. Стабилизираш се, центрираш се. (връзките между "сефиротите" са изградени и са чисти) Тогава се появява любовта (чистата, божествената) и това и появяване е изразено с тази диаграма. Кръгът или триизмерно погледнато - сферата символизират любовта. Вече ти си любящ. Ти светиш. Слънцето грее. Преди обед е. Жарко е. Тук е показано разширяването на любовта в посока към божествения свят. Влюбил си се в Бога. Тук любовта продължава да се разширява. Вече не намираш никаква разлика между божествения свят и себе си, в любовта си. Това е, ти си съвършен - завършил си се. Любовта ти е станала всеобхватна. Намерил си истината, и си я приложил в живота, в проявата като цяло. Познал си Цялостното. За теб вече няма разделения. Разрушил си всичките си прегради и всичките си "вавилонски кули". Целият си светлина. Станал си Светец. Бог е станал едно е също нещо с цялото съществувание. Вече си в безвремието. Тук и сега. Ти си вечен миг. Време е да даде Човека плод, да се плоди. Сега вече цялото съществуване е прегръдка, наслада, възхищение, любов, влюбване, игра, импулс, пулс, живот. Материята е дала своя смисъл, а той е в изживяването и, в неяната наслада. Радост и щастие, любов и свобода. Това е да си Жив. Кеф! Бог може да прояви Себе Си само чрез материя. Духът е материя, Душата е материя, Тялото е материя, Пространството е материя. Всичката проява е материя, различаваща се в плътността си. Трите кръга са Светата Троица. Огледало - гледащия се е реален, докато образа му не е, но е обратно верен. Нищото и Всичкото - Бог, празното и пълното. В Бога всяка двойственост изчезва. Това е да победиш смъртта, защото нея я няма. Някой ми каза, че няма нужда да хвърля "бомби", за да хваща "риби". Ловец на човеци. Но, сигурно аз си падам малко "бомбаджия" и да "заложа бомба" е моята стихия. Не мога да я "нося" в себе си, защото ще "гръмне" в мен и ефекта ще е обратен. Може би всеки е бил "бомбаджия" докато не си "изгори горивото", но аз не мисля, че съществува еднообразието. Винаги съм бил за многообразието. Някои са си ползвали само въдиците. "Бомбата" не е "заложена" за да си "прибера рибата". "Бомбата" е "нискочестотна", която има за цел само да "завърти шайбата". Бог да ви благослови, Приятели, обичам ви всичките! Едно
  6. Синева

    Целта на духовния Път

    Не мисля така. Според мен тук се намира момента за избор, дали да се завърнем в центъра или да останем в периферията от милосърдие и съпричастност, от любов към Бога и към Идеята Му за игра и наслада. Това показва, че си Той. Съм. Просто съществуваш, продължаваш да съществуваш чрез собствената си идея. Лесно е да се прибереш, ала докато цикъла не е завършил е безсмислено и небожествено. Първо трябва играта да се наиграе. Първо трябва да се натрупа умора и насищане, едва тогава енергията може да се разтвори в себе си. После това следва. Две.
  7. Синева

    Има ли оправдана изневяра?

    Хм... Тук някой пишат за изневяра към душата. Аз ще попитам с цитата: "Кой презря деня на малките работи?" И ако се гледа онази десета заповед, се гледа като цяло. А тя гласи така: Тук не пише нищо пряко за изневярата, но самия стремеж за личностно притежание те прави да изневериш на Бога или с други думи на себе си, тоест изневеряваш както на Душата си, така и на Духът си, а в същото време правиш изневяра и към Тялото си, защото него го мъките следват. Обобщено казано изневярата не може да бъде към някой друг освен към Бога, а Той си Ти, значи изневярата е само към себе си, но ако ти си само Душа, тагава разбирам. Чрез Духът се пише Битието, чрез Душата се придобива опитност, но само чрез телата може да се изпита насладата, зарад която всичкото това съществува. Винаги тялото го отнася, другите са в безветрието. Как може да си нарани някой Душата, че ми стана интересно!?? Тя да не е на нивото на ума, та ще се даде така лесно?! Все е тая за Бога. Важна е играта. Бог е Велик играч и добре се забавлява със Себе Си, ама ние нещо много на сериозно сме се взели, та чак го умуваме. Така било, онака било! Я си карай кефа, ама внимателно, не че ако е невнимателно е лошо, защото всичко е писано и внимателния и невнимателния момент. Сам по себе си единят е ограничен, от това че е сам точно. Бог може да познае Себе Си единствено в правото и обратното. Двойсвеност преплитаща са в многообразието. Та не ПОЖЕЛАВАЙ! Последното ми желание е да спра да желая. Като в онази приказка за Аладин и вълшебната лампа, дето на никой не му хрумна да пожелае възможността да желае вечно. Уж хитър крадец бил, ама се не досетил за тази тарикатщина. Добре е че съм сънародник на Бай Ганьо Балкански! Докато умните се наумуваха - лудите се налудуваха. Продължавайте да пропускате целта, то и в пропускането също има забавление! Хайде със здраве! Три
  8. Синева

    Има ли оправдана изневяра?

    Изневяра е равно на това да не си верен, да не вярваш и да не може да ти се вярва. Кой да ти вярва и на кой да си верен! Любовта. Изневяра има, когато е престъпена любовта или когато не е почетена, когато не е зачетен импулса на сърцето. Най-важно е човек да люби Бога и ако човека намира сам-себе си като частичка от Бога, следва, че трябва да бъде верен и на себе си. Може да се спуснем и по-дълбоко и да приемем, че човека намира и вижда всички като частички Божии, значи трябва да е верен на всички. Изневяра може да има само когато има любов, иначе не може да се брои като изневяра. Моногамноста е невъзможно нещо и не защото така ни се ще, за да намерим оправдание за похотта и ниското желание, а просто, защото моногамна любов не е любов, а няма ли любов не би могло да съществува никаква изневяра. Моногамната любов е фалшива и може да се сведе преко сили до обич. Моногамноста е неправилно и криво разбиране за любовта. Не напразно написах, че най-важното е любиш Бога, защото в Него е включено всичко съществуващо и ако съумееш да осъществиш тази обобщеност в сърцето, то самата изневяра се обезсмисля и обезличава. Тогава тя става невъзможно съществуваща. Тогава изневяра липсва. Изневярата е измислена от хората, за да оправдаят изкривеното си разбиране за любовта. Когато любовта стане всеобхватна, каква изневяра може да съществува? И най-важно е да си верен на Бога - тоест първо на себе си, а от там значението автоматично и едновременно с първото се прехвърля във верността към всички! Когато има такава вярност, изневярата е невъзможна! Става затворен кръг - изневярата може да съществува само като съществува любовта, а самото съществуване на любов прави съществуването на изневярата невъзможно. С други думи изневяра няма. Тя е измислица на хората, защото все криво разбираме нещата и все търсим някак си да си ги обясним. Изневярата се отнася до сърцето и това, че тя е невъзможно явление не означава, че вратите на сексуалните удоволствия са широко отворени за хората. От секса с всеки партньор се складира наследство, което дава своето отражение върху нас и върху потомството ни, както и не малка част се отразява и на всички които ни заобикалят в ежедневието ни. Помислете. из + неВяра Вяра ми дай, Боже, защото без вярата съм като празен, защото без вярата съм нищо. Познавам само една изневяра и тя е доста опасно явление, тя е синоним на изкривена любов или с други думи егоизъм и желание за притежаване.
  9. Първо желая да ви поздравя! Неделя е. Ако днес е неделя и Изгревът бе така прекрасен, че завинаги остава в теб, Слънцето, дето вече не залязва и гори, гори, като оживотворява цялата ти Земя. Всичко започва от неделята! Неделята е Алфа и Омега - началото и края. В България е прието неделния ден да е последния от седмицата. В много други страни е взета съботата като завършек на седмицата. Какво означава това? Това значи да се отделяш поне един ден от седмицата за себепознание и Любов, за търсене, за синхронизация, за Доброто, за Мира в теб самия. Седмицата са дните на Сътворението. Началото и краят на Битието. Самият Бог. Живота. На седмия ден Бог си почина от всичките свой дела. Насладата от свършената работа. Насладата от живота. Всъщност седмия ден е денят на Живота и Насладата от него. Всички говорим все за спокойствие, за Мир, за Щастие... а всъщност, колко от нас са щастливи истински? Колко от нас умеят да се забавляват в Живота, да оценяват всеки Миг, да Живеят? Просветлението на Буда се е състояло точно тогава, когато е отхвърлил минало и бъдеще и е заживял в Сега-то. Да преживяваш миговете, да ги изпитваш и да им се наслаждаваш. Тогава разбираш за всичките ти сетивностти и усещания. Разбираш и за обмена между Микрокосмоса ти и Великото Всичко - Макрокосмосът, на който микрото е част. Погледа на хората в повечето случаи е отправен към познание на Макрокосмоса. Хората искат да разберат същността на нещата, но дори и не си правят труда да познаят себе си като Микрокосмос, като частичка живот. Как може да познаем нещо така грандиозно и могъщо, ако не си направим труда да познаем себе си? Познанието става така - това е пътят. Затова Човек е образ и подобие на Бога, Защото "каквото е горе, такова е и долу." Всеки е една космическа система, едно сътворение от седем дни. Всички сме едни незавършени седмици. Но, седмицата е седмица, защото е определена да бъде от седем дни. Да бъде. Ако аз се намирам в своя понеделник, то това означава само едно - незавършена работа, липса на познание и самопознание. Библията е също един пътеводител към това самопознание. Често се улавям да живея в страховете от миналото си и да изграждам очаквания към бъдещето си. По този начин аз просто пропускам Живота. Пропускам да живея. Често се улавям и да изразявам его и гордост в мислите си. Хората имаме много недостатъци. Откриването им и тяхното преодоляване, самопознанието и обучението върху себе си е същината на Живота. Затова е казано: "Шест дена работи и върши в тях всичките Си работи..." Самоопознавай се, усъвършенствай се, върви към Бога. "Помни съботния ден..." - Помни Бога и намерението си да Бъдеш Едно с Него, да завършиш седмицата си. "... за да го Светиш..." - Какво значи "да го Светиш" - това означава да го Обичаш, да станеш едно с Любовта - да Светиш, да бъдеш Светец, Свети, Пламък Огнен, да Бъдеш Живот, да станеш съвършен / свършен, завършен. Е, та, "Шест дена работи и върши в тях всичките Си работи..." - това е пътят към съвършенство, към Единство. Седмия ден е насладата от това, че Си, че си бил, че ще Бъдеш. Насладата от Единството с Бога. Седмия ден е денят на Благодат и Блаженство. Това е великата радост и щастие. Седмия ден това е прибиране у Дома. Шест дена търсиш себе си, а на седмия се намираш в истинския си Блясък. Завършен. Ти си Той, а Той сме ние. Ние сме Всички и Всичко. Средния път на Буда се изразява точно в това - Да бъдеш Себе си. И в двата странични канала на основния гръбначен канал, отговарящи на минало и бъдеще или на Его и СуперЕго се получава баланс, за да се заживее в Настоящето (средния канал, средния Път, умереността) - Тук и Сега. Да живееш и да изпитваш сладостта от Живота. Само в средния канал може да се осъществи издигане или възвишение на онова в теб, за да се осъществи Единството с Бога или Единението. Тук и сега. Да Живеем. Красотата на седмия ден! Бъдете здрави!
  10. Синева

    Субективизъм от Обективното

    От желанието идва всичко и чрез желанието да се откъснеш от желанията си се постига непостижимото, познава се непознаваемото. Намерение и Вяра. Бог върши всичко, за което го помоли човек, защото Той е безкрайно милостив. Всичко е игра - игра на действието. В играта плодовете никога не са важни, важна е самата игра. За детето не е важен развоят на играта, а е важно да играе, да участва в нея. Родителите много добре възпитават в егоизъм децата си и те често го вкарват в своите игри. Сладостта на играта може да бъде нарушена единствено от егото, защото единствено то може да се окаже неудовлетворена от развоя или от плодовете на самата игра. Егото винаги търси своето удовлетворение и никога не го намира. Егото винаги търси за себе си. Болест или здраве, живот или смърт, щастие или нещастие - всичко е игра - игра на Духа с формата, с материята. Всичко е за оБОГатяване, за израстване, за познание, за опитност, тъй-като сме избрали да вкусим от плода на познанието, сега неизменно ще се храним с него, с опитността. В райската градина Ева и Адам пожелаха от този плод, а той се нарича Любов. Пожелаха да опитат от Живота, да познаят вкусът му. За да се познае любовта трябва да бъде развита чувствителността, а за да стане това се използва страданието. Страданието е най-прекият път към Любовта, към развиването на чувствителността. Затова страданието е необходимо за света. Любовта е свързана с материята, защото там се намират органите, който могат да я изявят. Енергията може да се изяви чрез материята. Самата енергия е материя. Изводът е, че всичко е материя различаваща се единствено по плътността си. Творението е построено, така че енергията от фината материя да се стреми към проява в грубата, а енергията намираща се в грубата материя да се движи към фината, за да може да я обхване и познае, да стане част от нея и този вечен стремеж държи Творението в кръговрат. Най-просто казано - ангелите "завиждат" на хората, а пък хората "завиждат" на ангелите. Само в материята Живота може да бъде вкусен, от него може да бъде опитано, отпито. Животът е като хубаво и гъсто вино, ако прекалиш с "чашките" ще те боли главата, ще страдаш! В твърдата материя човек може да се наслади на Живота и затова в него са намират всички точки от нивата на познание. Последната точка е самата наслада от това съществуване, последната точка е радост, последната точка е възхищение, кеф, свобода, щастие. Последната точка е завръщане в Рая, от където си и тръгнал в началото на твоето пътешествие и ако погледнем през очите на сакралната геометрия и числата от едно до десет, то тази точка съвпада с 10, която е единица 1 завръщаща се в първичността - нулата (0). В нулата в нейния център се намира първопричината за съществуването ни. След като се стигне до 10 се преминава от 1 към 0, но тук точно съществува избор и той се състой в това - пътят на единицата към двойка или към нула. Същия избор може да се направи от десятката - към нулата или към единайсетката. Бог е съвършено милостив и се съобразява с всяко наше желание, Той не би могъл да не уважи този избор. Начинът за постигане на горното се намира в разбирането на познанието. Карма. Опитността е Карма - движение и познание. Когато човек добие необходимото познание, той може да го използва, за да излезе от този цикъл. Това е упоменато в Библията - Битие. Там в средата на Рая се намира дървото на Познанието над доброто и злото и дървото на Живота. Всъщност става дума за едно и също дърво, а именно, че след като разбереш Познанието, след като добре си хапнеш от неговите плодове, след като добиеш цялостност върху Познанието, едва тогава може да разбереш що за дърво е дървото на Живота и да изядеш плода му, с който до преминеш към живот вечен. И точно тук се намира избора. Свободата на избор се намира само и единствено в началото, никъде другаде. Ти си го направила и аз съм го направил, ние сме го направили. Сега можем само да следваме пътя, да играем играта. И един ден като се завърнем в началото можем отново да избираме на къде да тръгнем, т.е. да тръгнем или да се центрираме, да се завърнем в центъра. А до тогава просто игра на наслада, ала който умее да и се наслади. За да стигнем да това умение, трябва да победим страхът си от смъртта и да познаем любовта. Има два пътя. Единия път е на отричане или отрицание - Пътя на Буда. Другия път е пътя на приемане или на предаване - пътя на Исус (Христос) и Кришна. Буда е отрекъл живота и така е съумял да победи смъртта. Щом живота не съществува какво би могла да отнеме смъртта? Христос е приел смъртта, прегърнал я е, съгласил се е с нея: "Боже в твоите ръце предавам духът си." Исус се е предал на Бога, съгласил се е с волята на Отца, приел е смъртта и по този начин е приел и живота - спечелил го е. Само който прегърне смъртта или я отрече ще познае живота, защото когото няма страх от смърт има истинска наслада от живота. Тогава целият живот се превръща в благодарност, в медитация, в благословия, в светлина, в радост, в хваление, в любов. Това е да се изпита живота. Двата пътят са двата начина - мъжкия и женския. Това са двата вида ум. Въпросът е всеки да познае умът си и да поеме по необходимият му път. Всъщност път няма, всичко се случва Тук и Сега. Бог се размества и после отново се намества в центъра си. Движение от центъра към периферията и от периферията към центъра. Вечен кръговрат на забава. Бъдете Себе Си - тоест Бог или поне Негови частички! Всъщност отделни частички няма. Всъщност нищо отделно не можге да има след като има само едно. Да не забравяме, че единицата тръгва от нулата, а нулата е нищо, следователно съществува само нищото. Какво може да представлява нещо производно от нищото - отново нищо. Бъдете себе си! П.П. Всичкото това писане от моя страна е висша, едва доловима форма на его. Разкрито е, остава да го отхвърля или приема, а то е едно и също нещо.
  11. Здравейте! Първо ще започна с нещо различно. Единственото, което съм искал в пребиваването си в "Портала" и сред вас, това е Бог. Никога не ми е харесвало да бъда по-горен от другите, дори в работата си съм бил задкулисен лидер. Никога не съм търсил изявата, за да се чувствам по ценен като човек. Уважавам недостатъците си, признавам ги, и работя по отстраняването им. Не съм Съвършен! Не желая да звуча в ушите на другите като проповедник или учител. Знам, че в повечето случай така ме възприемат - като някой, който се самоизтъква или големее. Винаги съм обичал и вярвам в равенството между хората. Не харесвам трибуните и гордостта. Това горното, за него нямам доказателства, а и не желая да се доказвам пред никого. Разбрах цената си. Вече нямам нужди да унижа някого, за да изпъкна над него. Всичко, което съм писал до сега тук е било с цел да разделя с вас това, до което съм се докосвал. Всеки има право да не приеме това, което друг му поднася или да не се довери. Вярата в себе си е определяща. Трудно може някой да повярва в този до себе си, ако сам не си е повярвал. Невярващия търси винаги користта у този, който му дава нещо. Не се случва често някой да ти дари Любовта си проста така, защото това му е приятно! Сега ще споделя с вас неща, който "някой" ме накара да запиша на лист. Всички тези неща идваха през различни, може би поредни нощи и продължават да пристигат. Винаги съм се чудил - с какво заслужавам да съм такъв късметлия. Аз съм галеник на Съдбата. Щастливец! До сега постоянно отхвърлях щастието, защото си мислех, че не съм достоен за него. Сега вече знам. Аз Го заслужавам! Той ме чака. Всеки ден ми е шептял, но хората не вярваме на ушите си. Затова ще започна с Вярата. Вярата! Няма нищо по-скъпо от Вярата. Човек има само Вярата си! Най страшно е да ти се отнеме Вярата. Губил съм я. Плакал съм. С някои от вас съм споделял. Тогава е страх (и скърцане на зъби). Тогава губиш всичко. Всичко се обезсмисля. Няма по-богат от Вярващия Човек. Който няма вяра той е празен, той е нищо. Първо в човек се внася Вярата, за да пристигне, онази Надежда, която да дочака Любовта. Вяра, Надежда, Любов. Вярата е Пътят. Надеждата лежи на Истината, а Любовта... това е Живота. Хубаво е у нас да бъде внесена Вярата! Прекрасно е да Вярваш. Хората не Вярват, че са достойни за Щастието си. Вината! Притеснението от това да не излезеш виновен или недостоен те сковава. Чувството за вина идва от страховете. Хората бягаме от вината като обвиняваме или се оправдаваме с другите, околните ни. Страшно е да си обхванат от това чувство. То не ти позволява да дишаш и живееш. Не трябва да се чувстваш виновен заради това, което си. Няма вина заради миналото. Вината е изцяло стоварена върху мига, настоящия миг. Вината се състои в това, че в настоящия миг не правиш опита да станеш по-добър. Вината може да бъде само в настоящия миг. С приключване на мига, приключва и вината му. Вината принадлежи само на Сегашния миг. Няма вина, когато мигът не е миг, а е минало. Вина в бъдеще или в минали мигове не съществува. Вината идва от страховете. Зарад вината си човек се самонаказва и се определя за недостоен и малоценен. Постоянно обвинен от себе си. Страхът! Страховете са два вида - от миналото и от бъдещето. Страх от миналите спомени. Този страх е повече от наивен, но е изключително често срещан и трудно преодолим. Страх от очакваното бъдеще. Градим мечти, градим очаквания и треперим над бъдещето си. Постоянните дерзания от това как сме изглеждали, изглеждаме, или ще изглеждаме в нечии други очи. Човек непрекъснато се опитва да покрие очакванията си, както и често му се случва да живее в страховете от миналото си. Да си Жив! Какво значи Живот? Същинското на Живота не е нито в миналото, нито в бъдещето. Спомените и Мечтите не са Живот! Те си остават преживявания на ума. Илюзия. Животът е точно обратното на илюзията. Живота е Реалността. Реалността се намира в Сегашния Миг, затова може със сигурност да се твърди, че той е Животът. Да оцениш сегашния миг, означава да го изживееш, да му се насладиш, без да позволяваш на ума си да те отнася в спомени или в изграждане на бъдещи планове. Тук и Сега! Това е Живота! Аромат и Вкус! Да Живееш в настоящето без страхове и без очаквания, без вини. Това е да Живееш. Иначе си полужив. Нито Жив, нито мъртъв. Да Живееш в Настоящето е Средният Път. Пътя на Будния. Спящия не осъзнава Живота, не осъзнава, че Живее, че е Жив. Спящия пропуска Живота покрай себе си. Живота му изтича, без да бъде изживян. Тук и Сега! Нека Бъдем Живи! Нека Живеем. Няма по-голяма наслада от Мига. Само чрез мига може да се познае Живота. Животът е Наслада, Наслада от Мигове. И така... Миг след Миг, Миг след Миг. И ти си Жив. Животът е Бог. Щом си част от Живота, значи си част от Бога. Оказва се, че всичко е Прекрасно! Ето това се нарича Щастие. Щастливец е този, който завинаги е оставил извън себе си страховете и очакванията си. Щастливец - този, който е извън Илюзията. Свобода от робство. Живот в Реалността. Спомени и мечти. Това са сънища наяве. Сънят е най-сладката заблуда. Измамата винаги е сладка на пръв поглед. Това е Лукавият - най-сладкия Измамник. Ето го този, който ни държи в Измамата, в Илюзията, далеч от Живота и Реалността. Сладко нещо е сънят, но няма по-Блажено от това да се пробудиш от сънуването. Тук се крие Вечната Наслада. Това е Било, това Е и това ще Бъде. Вечен кръговрат. Блаженствена Наслада. Само в Сегашното може да се види Истинския Свят, на който този е само Отражение. По-лесно е да осъзнаеш. По-трудно е да приложиш осъзнатото. От "мене" толкова. Всичко това е заради Изгрева. Нека Бъде Вярата, по Волята на Бога! Врмето на почивката дойде, време за Живот! Почнах да Живея. Спирам се до тук.
  12. Синева

    Хубаво е!

    Днес ще се опитам да бъда по-внимателен от вчера. Днес ще се опитам да бъда по-разумен от вчера Днес ще се опитам да бъда по-любящ от вчера. Днес ще се опитам да Бъда повече от вчера! Това ще се опитам и към това ще се стремя.
  13. Когато някой установи "тръни" в "очите" си и предприеме вадене и край на болката са му нужни няколко неща сега се сещам за някои от тях: - инструменти за вадене на тръни - тръне-вадачи - огледало - остър поглед и засилена наблюдателност Иначе "тръните" са си тръни, "очите" са си "очи", ама тебе те боли и тебе те дразни. Зависи да кога човек може да изтърпява собственото си безразличие към себе си.
  14. Важно е да не те боде надълбоко! Намери си пинсетите за вежди, с тях става ваденето на тръни сполучливо. Колкото до грешките - писах ти не ми пука!
  15. Когато някой се оглежда в някого, не е най-важното какво вижда. Най-важното е какво не вижда! А за това което вижда може да каже: „МММ.... много интересно! Браво!” С това и започнах „нашия разговор”! Само спестих „Браво-то” , за да мога да те задържа по дълго в полезрението си и така по-добре да се огледам в теб! Да се промениш, значи да се "движиш"! Щом съм се променил значи съм добре. По-малко добре е ако се опитам да вляза в застой! Застой несъществува. Всичко е в кръговрат. Ако някой ще се почувства по-добре от мойте извинения - приемете ги сега. ИЗВИНЯВАМ СЕ!
  16. Просто се оглеждам в теб. Въждам се какъв съм!
  17. Аз греша, но другите не. Ако съм видял други да сгрешат, значи съм видял себе си в тях. Всеки си намира някой в който да се огледа. "Който не е грешен, нека пръв да хвърли камъка." Ако не грешеше някой нямаше да е тук, нямаше да съществува в този вид. Само който не е раждан, той не е грешил. Знам, че Ева сгреши, за да познае, а Адам я последва. За да се стигне до познанието се върви през грешките. Много време може да мине и много стрели може да изхаби стрелеца, докато се научи да стреля точно. Често и аз не позволявам да стрелците да стрелят, но проблема си е в мен, защото се мотая около мишената. Туко виж съм отнесъл някоя стрела в дупето! Да се греши е поучително. Поне според мен.
  18. Да, така е и според мен страстите е = страдание. Страстите са пристрастяване, зависимост и кагото някой е пристрастен към нещо той ще страда, защото е зависим от него. Същесвуването ни е такъв свят в който е известно, че всичко си има своето начало и своят край. Пристрастеният и винаги губещ. Пристрастения е обречен на страданието. Точно затова човека трябва да се издигне над собствените си страсти, т.е. да не се пристрастява. Който е пристрастен, той е изгубен. Който не е пристрастен, който не е обвързан - той се е намерил. Всички молко или повече сме пристрастени.
  19. Интересен е филма - "Страстите Христови". За точност на заглавието може много да се спори, но за мен то си е "Страстите Исусови". И Исус живееше в страстите си, докато не се установи и над тях. Да се установиш над тях не означава да спреш да ги изпитваш. Не. Според мен означава да ги изпитваш осъзнато, съзнателно. Хем да ги изпитваш, хем да си над тях - да знаеш, че те, страстите, не си ти. Всичко е за наслада, ама насладата е истинска, когато е осъзната. Живееш хем в света външен, хем в света вътрешен, а на всичкото от горе си се центрирал извън двата свята и ги наблюдаваш, като че ли от горе, наблядаваш себе си, като все ено си отстрани. И като погледнете триъгълника, който символизира Триединството, ще видите точно това. Нарисувайте си точка и от точката отправете в двете напърно противоположни посоки -прави, тава е навътре и навън. После намерете трета точка, някъде извън правата и свържете, направете продължения от двата края на правата към третата точка. Оформя се триъгълник. Бог, Отец; Син; Светия Дух или Наблюдаващия, Вечния; Вътрешния; Външния. И да знаеш, че си и трите едновременно и еднакво разделен в присъствието в тристранство. Бъдете здрави, скъпи Приятели!
  20. Здравей, Максим! Хич не ми пука как пиша! Нито пък, под кой вол - теле се търси, то спорове много може да се измислят, ума е голям немрник и по гръб трудно пада и който е наясно с неговата игра - знае. А да се оправдавам не ми е в природата, аз съм от тези, които се предават на Истината обаче, на нищо друго. Има много възвишени овчари! Едни от тях са онези тримата дето посетиха младенеца! А и за да получим царството на Онзи трябвало да станем като децата пък те не са много грамотни, погледнато от към такъв стандарт. Да се изясни термина "Духовен" е от полза, не че има нещо дето не е от полза, но... Примери за неграмотни, но истински Духовни хора, е дала много историята, ако се държите и за нея. Също е написано ясно какво да се търси - "...Царството Божие и Правдата Негова и всичко останало ще ви се ...." Стремящия към съвършенство никога не ще го постигне. Това от опит знам! Стремящия към това да зареже стремежите си - постига Всичко. Цената е в това да се отдадеш, а не да придобиеш. Щото от времето Адамово, човека все придобива, ама до къде я докара!? Хайде аман от придобивки. Настанало е време на раздаване. "Там където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви." Много от мненията си не съм птодложил дори и на повърхностна проверка. А дали има правописни грешки или не за мен си остава без значение и отнасям това само да грешните представи на ума, който винаги се срутват някога и падането им никога не е малко. Езика винаги е бил многозначен и измамен, лъжовен и това не би могло да бъде друго след като принадлежи на хората и света. Но вижте езика на природата! Поздрави!
  21. Ама и вие сте едни сладурани!!! Ето това пък за мен е най-важното. Всичко друго е от относително значение, а това е центъра. Бих захвърлил цялото си образование в замяна на това да мога да изпитвам Любов!
  22. Вярвам ти, и още как! Да си признае човек! Защото, ако си признаеш, ако признаеш пред себе си, значи си си простил, значи, че си се обикнал. И как да спазиш иначе онези заповеди по-надолу? Как да обичаш другите, след като не си успял да обикнеш себе си, след като сам не себе си не си съумял да си простиш? Да, можеш да опиташ да обикнеш ближните, но целият ти опит ще се окаже фалшив. Ти самия също ще си фалшив, не истински, с изкуствена любов, не любов. Не може да обикнеш истински ближните си, ако преди това не си обикнал себе си, ако преди това не си си простил, ако преди това не си признал за тъмнината що е в теб. Затова е казано, че светлината що е в теб, ако е като тъма, то колко ще е по големина тъмнината ти. Никъде не пише, че тъмнината липсва. Не, тя е там при светлината. Всъщност те са едно и също Нещо. Как да обикнеш Бога, око не си обикнал чедата Му? Това е невъзможно, това е изкуствено. Първо трябва да признаеш на себе си, това, че в теб съществува тъмнина. Да си признаеш и да си простиш. Да си простиш, защото иначе не би могло да бъде друго. Ти си това и това е това. Човек трябва да признае пред себе си първо. Едва когато си признае може да се познае. След като познае себе си ще може да познае и ближните си, както и всичко, което го заобикаля. Едва когато обикне себе си, ще може да обикне и ближните си, защото тогава ще ги разбира. Чак тогава ще може да обикне и Бога, защото негови са всички! Двама Сина, две страни! Единят е от дясно, а другия от ляво. Светлината и Тъмнината. И единят съществува, за да бъде „видян” и открит другия. Светлината се хвърля вътре в Тъмнината и иска да я освети. Тъмнината обгражда Светлината в опит да я затъмни. Вечен кръговрат! Е, с кратки почивки от мигове на Божествени въздишки, в които се извършва свиване и разширяване. Единно Тяло. На дневен ред е въпросът колко тела са и дали си взаимодействат. Има ли друго оттатък това?
  23. Да хапнах я с голям апетит, понеже и така ми звучи добре! За мен не значи почти нищо това и никога не ми е пречило да чета "изядени" текстове и мнения, дори ги "гледам" от към между редовете. Ей сега ще ти я пратя, да си я добавиш! Заповядай - я! И когато искам, да правя, каквото искам! Когато обичам - да обичам и когато мразя - да мразя, когато съм безчувствен - да не чувствам! Свободен и без насилствен! Естествен и непринуден! Признаващ! Разбиращ! Този, който съм! Не мога да не призная и тъмната си страна, ако не призная тъмнината в мен, значи да отрека себе си, а от там и Бога! Във всяка светлина съществува и минимално количество мрак. Във всяка тъмнина има и малко светлина. Няма ги само там, където не съществуват и двете. Не бива да отричаме това. Когато гледам небето - това виждам. Светлината е малко количество тъмнина, а тъмнината и малко количество светлина. Същността е една и съща, разделила се на две, за по интересно. Когато видиш в себе си двете в едно си познал онова, което си ти всъщност, което е и Той, намиращ се във Всичкото! Един Бог с две страни - двама Сина! Благодарение съществуването на единя, познаваш другия. И в единя съществува малко и от другия. Цялата Вселена това "говори".
  24. Много интересно! Ще напиша нещо от филма "Време разделно”: „ - С това по-добър човек ли станах или по-лош?" В недопускането на правописни грешки и разкрасяването на "езика" + вмъкването на чуждици има голяма доза горделивост или егоцентризъм. Самия стремеж към познанието води през такива опасности, затова на човек му е необходима бдителност над себе си. Добре, че не сме съвременници на Светите братя Кирил и Методи и на Светите Седмочисленици. Може с "нашето" писане да си изкараме и шамаросване зад врата. Присъствието на грешки малко или много говори за отсъствие на ум и логическо мислене, за отсъствие на его. Но да се греши умишлено е отново гордост. Преди време с приятел си говорихме за цензурата, която сам човек налага на себе си! А защо? Питай, де! Умът е онази "многострадалница", която все изисква за себе си, все се лакоми, все не и достига нещо, мърмори. Добре е човек да приложи ума в разумност, а не в безсмислени въртележки, в които самият ум ни вкарва. Порочен кръговрат. Е, и като правя грешки, по-лош човек ли ставам? Не. Оставам си същия, но твоето мнение за мен се изменя, защото ме слагаш на "съд", на собствената си везна, с която измерваш себе си и света около теб. А казано е да не съдим, защото, с какъвто аршин (мерка) съдим - с такава ще ни съдят и с каквото измерваме, със същото ще ни премерят. И да греша и да не греша аз си оставам един и същ, не се изменям, но се променяш ти - ставаш съдия. Променя се единствено твоето отношение към мен. А с отношението си се променяш и самата ти, защото си се вкопчила здраво в него. Всичко това са ограничаващи рамки, които някога ще бъдат разрушени от нови - по-широки, после тези ще преминат и на тяхно място ще се изградят още по-широки и така, докато не станеш всеобхватен. Децата. Децата не премерват, те просто наблюдават и се учудват с радост на всичко. Децата живеят, докато не започне в тях да бъде тренирано егото, докато "възрастните" не започнат да ги въвличат в порочния си и ограничен свят. Свят обречен на разруха. После имало страдание. Ами да! Ще страдаме като сме индивидуалисти, като търсим за себе си материални облаги, като сме се вързали за личностното ни усещане, за ума си. Науки разни, умници мнозина, но разумни малцина. А защо всичко това? За да има контраст ясен. За да има разграничение и урок. Самия живот е урок. Самия живот е Бог. Животът с всичките си съставни части. Грешки има, когато няма ум и его. И когато чуваш нещо, ти си се така заслушал, че въобще не обръщаш внимание на такива твърде маловажни неща. Повече слушаш, вниманието ти е в слушането. После идва момента за цензурата ти и дали въобще да си я налагаш, ако намериш някакъв смисъл - може. Все пак цензурата си остава твърде маловажна. Ама хората сме си били винаги дребнави, затова и Кайн уби Авела, а Кайна имаше всичко на разположение, за да стане като Авел - мил на Бога , ама не съзна. Бъдете себе си, а не временните си разбирания и рамки. Бъдете оттатък на това. Няма да се представям, защото имам привързаностти и очаквания към илюзията. Доста от вас знаят по нещо за мен, има и някои, които знаят по повече. Напоследък си мисля за форума и за участието ни в него. Всеки разкрасява това място, като оставя част от себе си. Много е приятно да наблюдаваш и участваш в нещо такова и то сред приятели. Не трябва никой да си помисля, че някой учителства над другите. Не, не е така. Това е място за споделяне на лични откровения, място дето всеки учи най вече от себе си и после от другите. И ако някой пише приятно и поучително, то такъв не трябва да бъде вкарван в графа учители, защото самият този учи наравно с другите от това, което пише. Понякога при мен се случва да напиша нещо, чието идване до мен дори не подозирам за възможно. Често после препрочитам и размислям над него. Уча се. Обобщено казано ми е повече от приятно участието сред такива като вас, който сте "солта на земята". Е, чат-пат имам своите изблици. Радвам се че ме разбирате и подкрепяте. Ако вас ви няма, къде ще съм, нали сме едно цяло! Цялото винаги остава неделимо, независимо от това колко настрани се разтегля от собствения си център. Днес съм този, утре може да съм друг и в това се състои цялата забава, не че постоянно съм от възхитените, но...
×