Винаги отстрани изглежда по-лесно. Имам една приятелка. Женена от дълги години, има две деца от мъжа си. И наскоро се запозна с един младеж, който я накара да скъса с предразсъдъци и с идеята за съпружеската вярност. Нямам представа как е станало това, но е факт, че с този младеж тя се чувства щастлива, то е видимо, очевидно. Нямам представа дали това е трагедия човешка, дали е грях, дали е падение. Но тя е щастлива. Има някой, за когото тя да означава нещо, не просто вещ, която да допълва интериора в кухнята. Не просто допълнение към леглото или украшение към телевизора. Нямам представа какво да ти пиша, нямам такъв опит, не зная какво е да продължиш след това, след като си разбрал, че някой друг е бил по-обичан от теб. Съжалявам, че такива неща се случват. Израснал съм с идеята, че сме моногамни и срещаме сродната си душа на земята, и с нея създаваме семейно огнище. Идеята за любовниците не влиза в представите ми. Да, има много хора, които се събират с неподходящи за тях партньори. И тогава, с течение на времето, ако срещнат един по-подходящ партньор от предишния, те да се съберат с него. И ако не се разделят с предишния, то тогава този се превръща в любовник. Учим се от негативния опит. Напред, плачи, мисли и пак плачи. Плачът лекува. Времето лекува. И ни прави свободни.