Ивелина

Здравейте , и аз съм щастлива че Учителя е сред първите 10. Наистина определението Велик Българин за него е твърде тясно и ... Но ако филма за него накара хората да се замислят, един, двама, трима ... не мисля че това е толкова лошо. Това означава и че хората които идваме тук и които вярваме в доброто, опитваме се да следваме ПЪТЯ, не сме толкова малко. И когато се обединим сме силни. Може би трябва да се замислим ...Когато сме заедно в името на една велика идея чудесата са сбъдват. А и е Коледа! затова Весела Коледа!!! Пожелавам ви Мир, Любов и Бяла светлина!

и на мен ми се е случвало. Мисля си че вероятно има нещо което трябва да науча, да дам или да получа от този човек ... Странно е, но се случва

Хубаво е да имаш някъде Сродна душа или души. Дали сродните души не могат да комуникират докато спим например, да обменят информация и опитности ... И дано имаме благословията да Я срещнем в този си живот, в плът, реална и земна като собственото ни Аз! Не съм сигурна обаче доколко всеки се нуждае от Сродната си душа, за да бъде цялостен. Ако двете части на цялото се съберат в едно ... това едва ли ще е тук и сега. И може би тогава смисъла е в пътуването ... и ако следваме логиката че всяка душа е родена от Бог, тогава той е най-висшата ни Сродна душа. Това ли е смисъла - да се стремим да познаем него, да се доближим, еволюционно до Божествената Любов, Мъдрост и Истина например

Всеки трябва да избере сам за себе си - семейство, кариера или любов, ако правилно разбирам въпроса ти. Но за мен лично, този избор е някак си предопределен, тоест няма какво да се избира . Ако успеем да изградим живота си на принципа на Любовта, това ще означава здрава, стабилна основа, на която да се гради всичко следващо като семейство, кариера и т.н. Тоест първото е Любовта - това без което всичко останало се обезсмисля. И тя присъства във всичко останало, няма нужда от жертви, от приливи и отливи. Определено не е лесно, не мисля и че съм успяла, но се опитвам Любовта да е движещата сила. А и ако успея прекалено бързо, ще трябва да си ходя, а обичам живота . С Любов и Усмивка очаквам и другите мнения по темата

Здравейте, темата е доста интересна, и има много неща които могат да се кажат, още повече, че кармата от една страна е нещо лично, доколкото всеки сам с постъпките си - действие и бездействие, определя своята карма. Но какво мислите за "Колективната карма" - има ли такова нещо, как се формира и как се преодолява. Защото аз съм отговорна за личната си карма, мога да се опитвам да я трансформирам, изгарям и т.н, но когато става въпрос за голяма група от хора ... Ще ми е интересно да чуя мнението на всички. ... като препрочитах темата попаднах на един интересен въпрос, който ме накара да се замисля: някой знае ли нещо по подробно за "диагностицирането" на въпросните "кармични симптоми" Желая ви Слънчев, Мъдър и Добър Ден

Обичам когато ... отворя очи и посрещам новия ден с усмивка, сънувам и виждам различни неща, вятъра ме грабва и политаме нанякъде, вали дъжд и след това се появява дъга, слънцето блести все по нежно и по горещо в мен, ме обичат и когато не ме обичат, опитвам се ... Обичам да преоткривам нови неща, които да ме правят щастлива. Обичам когато Вярвам, Моля се, Търся истината, Откривам мъдростта, Уча се да обичам всеки следваш миг ... Обичам когато съм Жива и Будна!

Здравейте! От доста време следя дискусиите тук, но досега не съм се включвала. Обаче тази нощ ми се случи нещо, което ме изненада и доста ме стресна. Изпитах много "странен" страх, не знам как да го опиша по друг начин. Случи се докато заспивах, не съм сигурна, но мисля, че все още не бях заспала. Първо усетих как някой се опитва да ме прегърне, в началото усещането беше по скоро като чувство, но после усетих натрапващо се присъствие. Прегръдката ставаше все по силна и ме задушаваше. Виждах стаята в която спя, но перспективата беше ... объркваща. Всичко се случи много бързо. След първата прегръдка, усетих удари. Някой или нещо сякаш се опитваше да изтръгне част от мен. За първи път изпитвам такъв тип болка - силна, режеща и същевременно притъпена кото възприемане. Единственото което ми дойде на ум да направя беше да визуализирам в съзнанието си светлина и да се уповавам на ... Създателя, Бог, Господ или както искате го наречете. Не мога да определя точно колко продължи всичко това. Измерено в наше време мисля не беше много, но ТАМ времето течеше различно. Исках да отворя очи и както ми се случва когато имам лоши сънища да видя, че всичко е било просто сън. Не можех. Някой има ли идея дали това е ОИТ или нещо по различно. Аз съм объркана. Така че ще се радвам да ми дадете съвет или мнение. Поздрави!