chocolate

Много Ви благодаря за отговора д-р Първанов. Опитах с медитация, но не се получи при мен. Дали можете да ме посъветвате мога ли да си намеря психотерапевт он-лайн. Града, в който живея е малък. В интернет намерих информация само за един психотерапевт, който го посещава само по заявка. Но не мисля, че съпругът ми би погледнал положително, ако започна да посещавам психотерапевт. Той е израснал в друга среда и е силно уверен в себе си, в решенията и способностите си. За него е много чуждо това, някой да има нужда от такава помощ. А с всяка изминала година аз усещам, че вече не мога да се справя сама. Много ме натоварва това, че имам негативно отношение към майка си.Никога не съм я нагрубила или обидила, но и не мога да проведа нормален разговор с нея. Във всяко нейно изречение чувам обвинение. И някак си сме минали само на Добро утро, Добър вечер и Лека нощ. Другото, което ми пречи, е че подлагам на съмнение всяко свое решение. Че никога не съм сигурна в себе си и способностите си. При всяка проверка в службата започвам да треперя цялата и никога не се справям добре.Не мога да изкажа мнение, нито знания или умения, когато трябва да ги докажа пред някой друг. Когато съм сама се справям прекрасно, но има ли някой друг до мен, сякаш ставам друг човек.

Здравейте! Родена съм в началото на 80-те, на село, от самотна майка. Това предопредели отношението на околните към мен през цялото ми детство и юношество. Сякаш съм човек втора ръка. Когато бях три годишна майка ми се омъжи. Вторият ми баща беше силно агресивен, алкохолик и с хазартна зависимост. Агресията не е била пряко насочена към мен, но и това е оставило отражение в съзнанието ми. Малтретирана съм сексуално от близък роднина, когато бях 4-5 годишна. Майка ми е човек, който /може би и поради тежкия живот, който е водила/ винаги в разговор вменява вина в отсрещния човек. Брат ми се самоуби преди две години. Баба ми и дядо ми /стожерите в моя живот/ починаха в разстояние на три месеца, докато бях бременна с първото си дете. В момента аз съм човек, с постоянно чувство за вина, даже и за неща, които не зависят от мен. Постоянно се притеснявам къде съм сгрешила и какво е трябвало да направя. Абсолютно неуверена съм в себе си и в способностите си. Притеснявам се да изкажа мнение, да бъда център на внимание. Съпругът ми никога не се е напивал или е бил агресивен, но само мисълта, че е изпил чаша алкохол ме държи будна цяла нощ. Бих искала да бъда силна и уверена майка за децата си. Да не им предавам своите страхове и комплекси. Как да си помогна?