Jump to content
Порталът към съзнателен живот

АниСотирова

Участници
  • Общо Съдържание

    1
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Копирано от Стевия Фор Лайф СТЕВИЯ ЕНЦИКЛОПЕДИЯ Стевия Стевия e род от около 240 вида билки и храсти в слънчогледово семейството (Asteraceae), растящ в субтропичните и тропичните региони от западната част на Северна Америка до Южна Америка. Видът Stevia Rebaudiana, по-известен като sweetleaf (сладко листо) или sugarleaf (захарно листо) или просто стевия, е широко разпространен заради скадкия вкус на листата си. Като подсладител и заместител на захарта, от гледна точка на вкус стевия има по-бавно начало на действие и по-голяма продължителност от тази на захарта и някои екстракти могат да имат горчив, както и остатъчен вкус при високи концентрации. Със своят екстракт от стевиол гликозиди с до 300 пъти сладостта на захарта, стевия привлича вниманието с нарастване на търсенето на ниско-въглехидратни, с ниско съдържание на захар подсладители. Причината е че стевия има незначителен ефект върху кръвната захар и е привлекателна за хора на диети с контролиран прием на въглехидрати. Наличието на стевия е различно в различните държави. В някои страни се предлага като подсладител в продължение на десетилетия или столетия. Например, широко използвана е в продължение на десетилетия като подсладител в Япония. В някои страни здравните въпроси и политическите спорове са ограничили нейната достъпност, например, Съединените щати забраняват стевия в началото на 1990, освен ако не е етикетирана като хранителна добавка, но през 2008г. Ребаудиозид A екстракт бива одобрен като хранителна добавка. С течение на годините броят на страните, в които стевия е на разположение като подсладител се увеличава. През 2011 г. стевията е одобрена за използване в ЕС. История и употреба Родът Stevia се състои от 240 вида растения произхождащи от Южна Америка, Централна Америка и Мексико, с няколко вида които се намират далеч на север като в Аризона, Ню Мексико и Тексас. Те за пръв път са проучвани от испанския ботаник и лекар Petrus Jacobus Stevus (Педро Естеве, 1500-1556), от чиято фамилия произхожда латинската дума stevia. Употребата от хора на сладките видове Stevia Rebaudiana произхожда от Южна Америка. Листата на растението стевия са 30-45 пъти по-сладки от захарозата (обикновената трапезна захар). Листата могат да се консумират пресни, или в чайове и храни. Стевиол е основният градивен елемент на сладки гликозиди на стевия. Растението се използва широко от народа гуарани, повече от 1500 години, а има и дълга история на употреба за лечебни цели в Парагвай и Бразилия. Листата са били традиционно използвани в продължение на стотици години в Парагвай и Бразилия за подслаждане на чайове, като лекарства и като “сладко лечение”. През 1899г. швейцарския ботаник Моисес Сантяго Бертони, по време на изследванията си в източната част на Парагвай, описва за първи път растението и сладкия му вкус в детайли. Проучванията по темата са били ограничени, докато през 1931г. двама френски химици изолират гликозидите, които дават на стевията сладкия вкус. Тези съединения, стевиозид и ребаудиозид, са 250-300 пъти по-сладки от захароза, топлоустойчиви, рН-стабилни, и не ферментират. Точната структура на агликона и гликозида бяха публикувани през 1955 година. В началото на 1970-те години, за подсладители като цикламат и захарин се подозира, че са канцерогенни. Следователно Япония започва култивиране на стевия като алтернатива. Листата на растението или по-точно воден екстракт от листата и пречистени стевиозиди са разработени като подсладители. Първият подсладител стевия за търговски цели в Япония е бил произведен от японската фирма Морита Кагуко Когьо Ко ООД през 1971 година. Японците са използвали стевията в хранителни продукти, безалкохолни напитки (включително Coca Cola), и за сервиране на масата. Япония в момента консумира повече стевия, отколкото всяка друга страна, като стевия представлява 40% от подсладителния пазар. Днес, стевия се отглежда и се използва в хранителната индустрия и другаде в Източна Азия, включително Китай (от 1984 г.), Корея, Тайван, Тайланд и Малайзия. Тя може да се намери в Сейнт Китс и Невис, в някои части на Южна Америка (Бразилия, Колумбия, Перу, Парагвай, Уругвай) и Израел. Китай е най-големият износител на стевиосид в света. Stevia видове се срещат в дивата природа в семиаридни местообитания, вариращи от затревени площи до планински терен. Те произвеждат семена, но само малък процент от тях покълват. Засаждане на „клонирана“ стевия е по-ефективен метод за размножаване. Народната медицина и научните изследвания В продължение на векове народите гуарани на Парагвай са употребявали стевия, която наричали каахее (“сладка трева”), като подсладител в ерба мате и други храни, като лекарство сърдечен стимулант, за затлъстяване, хипертония и киселини в стомаха, и за намаляване на нивата на пикочната киселина. Съвременните изследвания доказват неговото въздействие върху затлъстяването и хипертонията. Stevia има незначителен ефект върху кръвната захар, и дори може да подобри глюкозния толеранс; може да бъде полезно като естествен подсладител за диабетици и други диети с контролиран прием на въглехидрати. Извличане на екстракта S. rebaudiana листа Ребаудиозид A е най-малко горчив от всички стевиол гликозиди в растението стевия. За да се произведе Ребаудиозид, стевия растения се сушат и се подлагат на процес на извличане чрез вода. Този суров екстракт съдържа около 50% ребаудиозид А; различните молекули гликозидни се разделят чрез техника наречена кристализация, обикновено чрез използване на етанол или метанол като разтворител. Това позволява на производителя да изолира чист ребаудиозид А. Националният изследователски съвет на Канада е патентовал метод за извличане на сладки съединения от стевия чрез колонна екстракция при температура 0-25 ° C, последвано от пречистване чрез нанофилтруване. Микрофилтрация се прилага като предварителна обработка и се използва за пречистване на екстракта. Пречистването става чрез ултрафилтрация, последвана от нанофилтруване. Начин на действие Гликозидите са молекули, които съдържат глюкоза и други не-захарни вещества, наречени агликони (молекули с други захари са полизахариди). На вкусовите рецептори на езика реагират на глюкозата в гликозидите – тези с повече глюкоза (ребаудиозид) имат по-сладък вкус, отколкото тези с по-малко (стевиозид). Някои от горчивите рецептори на езика реагират на агликоните. В храносмилателния тракт, rebaudiosid-ите се метаболизират в стевиосид. Тогава стевиосидът се разгражда до глюкоза и стевиол. Глюкозата освободена в този процес се използва от бактерии в дебелото черво и не се абсорбира в кръвния поток. Стевията не може да бъде допълнително смелена и се изхвърля от тялото. Здраве и безопастност Stevia листата са били използвани в продължение на векове в Южна Америка , като преминават през няколко поколения традиция за лечение на захарен диабет. Милиони японци използват стевия повече от тридесет години, като не е съобщавано за вредни ефекти. През 2012 г. FDA заяви, че не е позволено използването на целите листа Stevia или суров Stevia екстракт позовавайки се на възможни опасения по отношение на кръвната захар и ефекти върху репродуктивната , сърдечно-съдовата и бъбречната системи. През 2009 г. FDA променя становището си и определя ребаудиозид A за безопасен. Докладът съдържа подробен списък на международни проучвания , препоръки, и химичен анализ . Две проучвания през 2010 не откриват здравословни проблеми при използване на стевия или нейните екстракти подсладители . Освен това, от 2009г. Оценката от проучване установи, че стевиозид и сродни съединения имат анти-хипергликемия , анти-хипертензивно , противовъзпалително , анти-туморна , против диария , диуретично и имуномодулиращи действия. Европейският орган за безопасност на храните направи оценка на безопасността на стевиол гликозиди, извлечени от листата на растението Stevia Rebaudiana Bertoni , като подсладител и представи становището си на 10 март 2010 година. Органът определили Приемлив дневен прием на стевиол гликозиди , изразени като стевиол еквивалент , на 4 мг на кг телесно тегло на ден . На 11 ноември 2011г. Европейската комисия позволи използването на стевиол гликозиди като добавка в храните, като създаде максимални нива на съдържание за различни видове храни и напитки. Предварителните изследвания върху хора показват, че стевия може да понижи кръвното налягане, въпреки че друго изследване показва, че няма ефект върху хипертония. През 2006г. Световната здравна организация оцени експериментални изследвания на стевиозид и steviols , проведени върху животни и хора, и заключи че “стевиозид и ребаудиозид А не са генотоксични ин витро и ин виво и че генотоксичността на стевиол и някои от неговите оксидативни производни ин витро не се изразява ин виво.” Доклада също не намери доказателства за канцерогенна активност . Освен това в доклада се отбелязва: „стевиозид показа фармакологични ефекти при пациенти с хипертония или захарен диабет тип 2″, но допълнително проучване е необходимо да се определи точната доза . Съвместния комитет експерти по хранителните добавки на СЗО е одобрил въз основа на дългосрочни проучвания , допустимата дневна доза на стевиол гликозиди да е до 4 милиграма на килограм телесно тегло. Проучване от 1985 съобщава, че стевиол , производния продукт от разграждането на стевиозид и ребаудиозид (две от сладките стевиол гликозиди в листата от стевия) е мутаген в присъствието на екстракт от черния дроб от плъхове предварително третирани със смес – но констатацията е критикувана. През следващите години проучвания са показали смесени резултати от гледна точка на токсикологията и нежеланите реакции на съставките на стевия. Доклади ясно заявяват, че стевиол и стевиозид са слаби мутагени, но по-голямата част от проучванията показват липса на вредни ефекти. Няма данни че съставките на стевия причиняват рак или вродени дефекти. Във връзка с диабет проучванията показват, че стевия има възможно трофично действие върху β -клетките на панкреаса, подобряванА на инсулиновата чувствителност при плъхове, и дори е възможно да се насърчи допълнително производство на инсулин , което помага да се обърне диабет или метаболитен синдром. Stevia консумирана преди хранене значително намалява постпрандиалните нива на инсулин в сравнение с аспартам и захароза. Оценка от проучване през 2011 заключава, че стевия подсладителите вероятно ще са полезни на пациенти с диабет . През 2013 проучване с листа от стевия на диабетни плъхове идентифицира бъбречен и чернодробен защитен ефект и намаляване на риска от оксидативен стрес, в допълнение към по-известните хипогликемични ползи. http://steviaforlife.com/стевия-енциклопедия/
×