Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Stanislava_Kv

Участници
  • Общо Съдържание

    10
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Аз се опитвам да намеря нещо, което да ми харесва. Не намирам. Всичко ме затруднява. Сякаш има някаква бариера в мен и не ми дава да започна никаква дейност. Започнах работа и се надявам това да ме промени, но там се чувствам по същия начин. Не знам дали ще се задържа, защото ми е трудно да разбирам какво искат от мен. Сякаш мозъкът ми е престанал да обработва информацията и тя само минава през канала. А с детето съм събота и неделя. Не смея да готвя. Напрягам се, че не мога да измисля какво. Не знам какви съдове да използвам. Свекърва ми готви и го пере, аз само го храня, преобличам и изкарвам навън. През останалото време съм под напрежение и кърша ръце.
  2. Постоянно проверявам дали някой няма да ми даде конкретна насока как да преодолея тези мисли. Техники,методи? Каква би трябвало да е успешната психотерапия? Аз не съм оочаквала, че пак ще ми се каже, че трябва да се свържа с психиатър и да започна терапия. Това го знам. Аз от сутрин до вечер не знам с какво да се захвана. Започнах работа, за да може да ми се казва какво да правя. Не мога сама да си поставя цели и не мога нищичко да измисля. Ако е нещо просто ще го направя, но ако трябва да се мисли просто не намирам конкретни решения. Каква е тази депресия. Аз съм оглупяла. Не просто не се чувствам щастлива, аз не знам как да прекарвам дните си. Нямам никакви интереси. Четох за това че трябва да променя вътрешния си диалог. Как става това? Когато искам да се науча да правя конкретно нещо, аз влизам в интернет и чета. И това, което ме притеснява е, че не разбирам какво чета. И се отказвам. От там се отчайвам. Ако нещо се повреди или спре да работи, не знам как да реагирам. Паникьосвам се за всяко нещо, което не разбера. Изпитвам и страх. Особено като легна и започна да си мисля, че не знам как се преодолява товасъстояние и започвам да си мисля за самоубийство. Веднага ме стяга сърцето и започвам да изпитвам невероятен страх. Едвамциздържам, защото не желая да умра. Постоянно съм на телефона и чета за страх, паника, депресия,какво да правиш в свободното си време, самоубийства и звъня на близките си и плача по телефона и разказвам едно и също - какво да правя, какво да правя. Омагьосан кръг. Моля ви обяснете ми какво е това състояние. Досега лекари и в болницата ми поставиха различни диагнози. Обречена ли съм да полудея или да се самоубия. Знаете ли какъв точно психотерапевт да търся. Аз както казах вече ходих три месеца. Преди това при друга ходих. Само търся някой който да ме измъкне от тези порочни мисли. Постоянно пътувам и не смея да стоя на една място, защото не знам с какво да се занимая за да не мисля. Нито книги, нито телевизия, нико не ме разсейва. Освен раждането, нищо специално или травмиращо не ми се е случило. Единствено, че още от малка съм притеснителна и неуверена. Имала съм идеи но не съм знаела как да ги осъществя и се сравнявам постоянно с другите и понеже не мога да реша каквода правя. Гледам тях и като . Не мога да направя това което те правят. Се паникьосвам. Пак питам насочени ме към добър психотерапевт. Аз съм от Димитровград. Дайте ми конкретни съвети. На някойцслучвало ли му се е същото нещо. От цяла година. и половина ще стане живея така всеки ден се будяцсъс страх и не зная как да го изкарам деня, за да дойде време да заспа. Това е ужасно съществуване. Сигурно ви досаждам, но понеже видях, че пише онлайн психотерапия и реших, че има шанс за нещо ново, което до сега не ми е хрумвало да направя. Кажете как да се насила да правя нещо, като не ми идва идеяцили ако има идея чета ицбуквално информацията не я схващам. Много съм затънала в себе си. Затова умолявам за някаква помощ!!!
  3. Моля те bliss, разкажи какво се е случило с теб. Какви са били мислите ти и какво си вършела през деня? Как протече психотерапията при теб?
  4. Аз ходих на психотерапия почти три месеца. Лекарствата ги пих една година различни видове. Сменяха ми ги. Но мисленето ми остана същото. Аз нямам интерес да се захвана с нещо. Сега се отказах да гледам малкото. Започнах работа. Но ми е трудно да разбирам какво трябва да върша. Засега лепя етикети и нареждам стоки. Започвам да мисля, че имам мозъчно увреждану. Не ме болиглава, но всяка информация, която влиза в мен аз не мога да я класифицирам. Не мога да се съсредоточа върху едно единствено нещо и да науча как се прави. Постоянно изпитвам напрежение и страх, че като ну го направя значи трябва да умра, защото от нищо не се интересувам и каквато и трудност да се появи пред мен аз не знам как да подходя за да реша проблема. Мога ли да се изследвам? Тези медиатори в мозъка могат ли да се проследят?
  5. Буквално не мога да измисля с какво да се занимавам. Никакви идеи. Само се разхождам и пред телевизора, но гледам през него. И като ми се насеъбере изпадам в кризи и крещя и се държа неадекватно. В ума ми не се побира какво трябва да чувствам като майка и как да се държа с това дете. Просто го гледам, усмихвам му се и чат-пат някоя игра, но се напрягам и сякаш го правя насила. А като не го виждам известно време ми домъчнява. Толкова ли съм изперкала?!
  6. Здравейте, аз съм жена на 27, родих преди година. След това живота ми стана ад. Помислих си, че съм изпаднала в депресия, защото преди да забременея бях на антидепресанти. още първият път като получих депресия причината не можа да бъде. установена. Просто вътрешно се чувствах нещастна и имах панически атаки. преодолях това състояние и след спиране на хапчетата забременях. последваха най-хубавите девет месеца от живота ми. ходех на работа, кипрех се, готвих и ходих на стадиона да се разхождаме заедно с мъжа ми. след едно нормално раждане се прибрахме вкъщи и адът започна. чувствах се странно не чувствах щастие, само напрежение, тревога, бяг гневна и раздразнителна. вманиачих се в кърменето, но неуспях да се справя. това ме съсипа. един ден казах че искам да умра и заплаших да се самоубия. започна се ходене по психиатри, клиники и опити за самоубийство. сега след идна година положението никак не се е променило. постоянно се местя ту при едни роднини, ту при други, защото не мога да се справя с нищо. нямам желание да предприемам каквото и да било и по цял ден мисля как дачси сложа край на живота. имам чувството че не изпитвам никаква обич към никого. постоянно говоря на всички как ще са по-добре без мен. но това на страна- за себе си разбрах че съм ужасен човек - нетърпелива, не изпитвам състрадание, не изпитвам удоволстие от нищо, меланхолична, пуста. не мога да изпълня желанията които имам.искам да се уча да готвя и да бъда майка, съпруга, домакиня, но задълженията които съпътстват това ми се виждат тривиални и не мога да се справя. два месеца. сецопитах да се грижа сама за детето и външно изглеждаше, чеуспявам, но за мен беше ад. трудно ми беше да планирам кое как да се направи. а като дойде момент да играя с детето изпадах в паника. отделночда кажа, че нито телевизия ми се гледа, нито нещо друго. просто нямам никакви интереси и не знам преди да се случи това как съм прекарвала дните си. имам пропускицвъв всякацедна сфера на живота и това ме влудява, че не съм човека, който съм си. представяла. сега единственото, което правя е дгледам в пространството и да чета в интернет за самоубийството и за депресията. Измъчвам се, чувствам се като в клетка. Смъртта ме ужасява същевременно в главата ми не намирам начин да превъзмогна мързела и това че нямам интерес към никого и нищо. Не разбирам..... Пила съм различни антидепресанти, три месеца ходих на терапия, в клиника влезнах след опита за самоубийство. измъчвям се от вина за детето. Промяната трябва да дойде от мен, но както и да го мисля не става. Какво друго да опитам. Какво да направя за да пробуда в мен желание за борба. Явно не обичам детето си, явно не харесвам и себе си. Съжалявам, съжалявам себе си. Колкото и жалко да звуча, се надявам някой нещо да напише.
  7. Успешна Нова година и на вас! Погледнах клипчетата и ще продължа да търся подобни материали. Благодаря и за съветите!
  8. Здравейте, благодаря за отговорите. Относно това как се чувствам - откакто съм родила не мога да влезна в час и покрай мен все има помощници, защото не съм спокойна и не мога да се организирам. Опитвам се да се занимавам с детето, но просто не умея, не мога да измислям игри. Единствено му подавам играчките и си играем на гоненица. Когато го разхождам все си мисля сега какво се иска от мен - да повървим малко и да се приберем ли, малко на катерушките да го кача това е. Наистина не знам защо нямам майчин инстинкт. Аз като цяло съм доста объркана и не знам как да си поставям задачите за деня. Ако е сготвено и чисто вкъщи и детето спи. Аз лягам и се чудя какво да свърша, нямам идеи как да прекарвам своето време, япък за него ми е още по-трудно да измисля. За да не съм напрегната взимам хапчета и така. Общо взето бабите ми помагат. Аз само готвя по някоя манджа и го приспивам и съответно никак се чувствам непотребна, защото мозъкът ми отказва да мисли.
  9. Какви занимания могат да се измислят за бебе на годинка? Аз съм сама с него и имам чувството, че не създавам подходяща обстановка. Грижата ми се изчерпва с готвенето, храненено, приспиването. Изпадам в депресия защото не знам как да общувам с него.
×