Здравейте,
аз съм жена на 27, родих преди година. След това живота ми стана ад. Помислих си, че съм изпаднала в депресия, защото преди да забременея бях на антидепресанти. още първият път като получих депресия причината не можа да бъде. установена. Просто вътрешно се чувствах нещастна и имах панически атаки. преодолях това състояние и след спиране на хапчетата забременях. последваха най-хубавите девет месеца от живота ми. ходех на работа, кипрех се, готвих и ходих на стадиона да се разхождаме заедно с мъжа ми. след едно нормално раждане се прибрахме вкъщи и адът започна. чувствах се странно не чувствах щастие, само напрежение, тревога, бяг гневна и раздразнителна. вманиачих се в кърменето, но неуспях да се справя. това ме съсипа. един ден казах че искам да умра и заплаших да се самоубия. започна се ходене по психиатри, клиники и опити за самоубийство. сега след идна година положението никак не се е променило. постоянно се местя ту при едни роднини, ту при други, защото не мога да се справя с нищо. нямам желание да предприемам каквото и да било и по цял ден мисля как дачси сложа край на живота. имам чувството че не изпитвам никаква обич към никого. постоянно говоря на всички как ще са по-добре без мен. но това на страна- за себе си разбрах че съм ужасен човек - нетърпелива, не изпитвам състрадание, не изпитвам удоволстие от нищо, меланхолична, пуста. не мога да изпълня желанията които имам.искам да се уча да готвя и да бъда майка, съпруга, домакиня, но задълженията които съпътстват това ми се виждат тривиални и не мога да се справя. два месеца. сецопитах да се грижа сама за детето и външно изглеждаше, чеуспявам, но за мен беше ад. трудно ми беше да планирам кое как да се направи. а като дойде момент да играя с детето изпадах в паника. отделночда кажа, че нито телевизия ми се гледа, нито нещо друго. просто нямам никакви интереси и не знам преди да се случи това как съм прекарвала дните си. имам пропускицвъв всякацедна сфера на живота и това ме влудява, че не съм човека, който съм си. представяла. сега единственото, което правя е дгледам в пространството и да чета в интернет за самоубийството и за депресията. Измъчвам се, чувствам се като в клетка. Смъртта ме ужасява същевременно в главата ми не намирам начин да превъзмогна мързела и това че нямам интерес към никого и нищо. Не разбирам..... Пила съм различни антидепресанти, три месеца ходих на терапия, в клиника влезнах след опита за самоубийство. измъчвям се от вина за детето. Промяната трябва да дойде от мен, но както и да го мисля не става. Какво друго да опитам. Какво да направя за да пробуда в мен желание за борба. Явно не обичам детето си, явно не харесвам и себе си.
Съжалявам, съжалявам себе си. Колкото и жалко да звуча, се надявам някой нещо да напише.