Stanislava_Kv

Здравей!
Аз бях в подобно състояние след раждането. Ще си позволя да разкажа. Може би нещо от моята история ще ти даде насоки или отговори, които да приложиш в твоя случай.
Точно като при теб, още преди появата на детето, имах предпоставки за развитие на депресия (наследствено обусловени, начин на живот, характер, начин на мислене, емоционалност и т.н.). Самото раждане не беше травмиращо, по-скоро събитията след него. Първите два месеца спях по около два часа на денонощие. Детето ми беше изключително трудно и плачливо бебе. След това съм го гледала почти изцяло сама. Имало е и няколко месеца, в които живеех съвсем сама с него. Пълно физическо изтощение, никакво време за лични интереси.
Не исках да живея, не исках да бъда с детето си, исках просто да се махна от всичко, дори това да е с цената да не съществувам физически.
Имах щастието да посещавам в продължение на няколко месеца изключителен като човек и професионалист психотерапевт. За мен най-важното, с което ми помогна, беше да погледна честно към себе си.
Знам, че много често се препоръчва при следродилна депресия да има повече почивка за майката, време за това, което е важно за нея самата като личност. Тя, отделно от детето. Парадоксално при мен огромното претоварване ми помогна като за начало. Фактът, че трябваше на 100% да разчитам само и единствено на себе си. Да нося еднолична отговорност за всичко.
Сега детето ми наближава втората си година и от няколко месеца живеем пак с баща му, който ми помага поне по малко през седмицата. А понякога мога да изляза и за няколко часа сама. Това, за човек, който е бил с месеци, много, много месеци прикрепен към друго човешко същество, пък било и то неговото собствено дете, принуден да подтисне изцяло себе си, е нещо огромно. За затворника и няколко часа веднъж на седмица-две са огромна свобода, нали?
Искам просто да ти кажа. Не си насамонасаждай вина, която да бориш. Достатъчно тъмнина и болка носиш, за да я увеличаваш така. Причинявайки си допълнително болка, може и да подтиснеш другата, ала това е измамно. Реално я подхранваш.
Няма идеални майки, няма идеални съпруги, няма идеални жени. Всички носим своите демони и се борим с тях ежедневно. Може би много хора ще се втурнат да ти помагат с едно или друго нещо. Но единственият човек, който може да направи нещо си ТИ, само ти и никой друг. Може би звучи ужасно, но аз приемам депресията като дар. Да, тя е прекрасен урок за неуверените, нерешителните. За тези, които мислят, че за да са пълноценни емоционално им е нужна любов от някой друг. За да са пълноценни професионално - добри отношения с колеги, признание, успехи. Не. Нищо от това не те прави пълноценен. Само осъзнаването на собствените възможности и потенциал. Аз вярвам, че носиш достатъчно сила в себе си. Че имаш достатъчно какво да дадеш на този свят и да имаш чудесен осмислен жизнен път.
Лесно е да ти кажем да правиш или работиш каквото ти е приятно. В малък град това е истинско предизвикателство.
Bliss ти е дала хубави насоки. И аз бих ти казала - обърни се към себе си, разрови се. В началото може и да не е приятно, ала в крайна сметка ще откриеш онези зрънца красота у себе си, които си заслужават да разцъфтят.
Бъди малко повече с детето си. По написаното от теб, разбирам, че е минало годинката. На тази възраст те са едни малки изследователи. Ако ги наблюдаваме внимателно, можем да си припомним как и ние да бъдем такива. Как да учим и откриваме.
Пиши как се развиват нещата при теб. Не съм психотерапевт, но поне мога да прочета, да опитам да намеря ключето в мислите ти.

За вината съм абсолютно съгласна. Както вече казах, това е болест, а никой не избира съзнателно да се разболее, така че тя няма място в случая. Дали е можело да направиш нещо, за да не се стигне дотук? Дали ако беше взела различни решения по житейския си път можеше да си различен, по-силен човек, неуязвим за депресията? Никой не може да каже. А дори отговорът да е положителен - миналото си е минало и не можем да го променим, дори и да поемем цялата вина на света. Вината не прави нищо друго освен да изсмуква жизнените ни сили, които са ни много по-нужни, за да се справяме с предизвикателствата, които имаме в настоящето.
Да, да, да! Това беше един от най-ценните уроци, които научих. В един момент си казах: "Слушай, какво е по-важно за теб - да бъдеш перфектна или да бъдеш щастлива?" Защото двете неща съвсем не са равнозначни. Да, не живея в образцов дом (майка ми изпада в паника, като ми дойде на гости), децата ми вечерят пържени картофи, вместо домашно-приготвени манджи по-често отколкото ми се иска да призная, но познай какво - аз съм щастлива. И те и мъжът ми също. Защото щастлива майка = щастливо семейство. Разбрах, че моделът, който съм имала в моето семейство - майка, която е перфектна домакиня и готвачка - не е работещ при нас. Защото ние не сме родителите си.
И под това се подписвам с две ръце! Докато бях в депресия имах късмета да се запозная с една жена, която беше преминала през същото. Едно от първите неща, които тя ми каза беше: "Въобще не се притеснявай, ще видиш колко по-силна ще станеш след това." Моята първоначална реакция естествено беше да реша, че тя въобще не е трябвало да спира да си пие хапчетата. Та как можеше този ад, през който преминавах да е за добро? Трябваше да мине доста време преди да разбера колко е била права всъщност.
Поздрави!

Здравей,
Ами моите мисли бяха много подобни на твоите всъщност И аз като теб се чувствах:
Но разбрах, че не съм. Нито пък ти си. Ти просто си болна, а всичко гореизброено са симптоми на болестта ти. А добрата новина е, че тя е напълно лечима.
Въпреки това, знам колко е мъчително тези мисли да се въртят нон-стоп в главата ти. Ще споделя какво ме посъветва моята психоложка, за да мога да се "отместя" от тези мисли, с уговорката, че това не е конфекция и това, че при мен е подействало, не е гаранция, че ще свърши работа и на теб.
1. Прави нещо, което обичаш. Моето нещо беше четенето - четях във всяка една свободна минута. Но твоето може да е нещо съвсем друго. Какво си обичала да правиш като дете? Да рисуваш, да пееш, да оцветяваш, да пишеш? Дали би ти било приятно да плетеш, да шиеш, да бродираш гоблени, дори да правиш оригами или икебана пак е вариант, стига дейността да изисква цялото ти внимание.
2. Остани в настоящия момент - това беше едно от най-важните неща, които усвоих по време на депресията и което ми е полезно и до днес. Вложи цялата си мисъл в това, което се случва в момента. Примерът, който моята психоложка ми даде е с това как си правиш чай и мислиш само за това. Това, което аз направих е вместо да мисля, да се концентрирам върху усещанията си. Какъв чай да си направя - с какъв аромат - на лайка или мента (можеш да помиришеш пакетчетата, за да усетиш колко са дъхави билките). С какъв вкус - сладък или стипчив? Когато вземах топлата чаша в ръцете си се концентрирах върху това колко приятно се разнася топлината по ръцете ми, а след това и по цялото ми тяло. За мен това беше трудно за усвояване, иска упоритост и много повторения докато се автоматизира, но после се отблагодарява стократно.
Мила, има време да решиш какво да правиш с живота си и да станеш, човека който винаги си искала да бъдеш. За момента е нужно да се успокоиш и лека полека да започнеш да излизаш от дупката. Продължавай да търсиш правилния човек, който може да ти помогне това да се случи.
 
 

Здравей, подобно състояние се случва на много хора. Психолозите и психиатрите работещи в тази сфера ежедневно се срещат с хора в депресивни, тревожно - депресивни и всякакви други неприятни състояния. Изходът за всички е различен. Важно, обаче е, човек попаднал в това състояние да повярва, че това НЕ Е нещо изключително, болест която му се случва само на него и никой не знае за какво става въпрос. Знаем. И вариантите за повлияване знаем. Но индивидуалността търси личността на която да повярва и да Чуе, че не някой друг, а той самият е човекът който може да си помогне. Специалистът е само водач. 
Айнщайн е казал: "Проблемът не може да се реши на нивото на което е създаден." А ти правиш точно това. Стоиш в къщи и чакаш да се случи нещо, като не променяш нищо от околната действителност. Това е равносилно на ситуацията с човек, който стои в басейна и чака да изсъхне. Не може. Да мислиш как да започнеш да мислиш е парадокс. А да измислиш цел в състояние на депресия е невъзможно. Хубаво си го усетила, някой трябва да ти даде посока. Но през форума в този случай не става.
Това което е важно да направиш е да промениш физическата си активност. Всеки ден поне час навън, бърза разходка, много движение. Повече време за нещата които ти харесват и доставят удоволствие, трудовата терапия тук е много полезна, ако е и навън още по - добре. Намери терапевт, дори и да не е точно в Димитровград, посещавай го колкото е необходимо, не си слагай очаквания, те разочароват.