Polina Tsvetkova

Благодаря ви за отговора. От вчера започнах много да чета на тази тема както и повечето ви статии и ви се възхищавам наистина.Когато прочета всичко ще ви кажа какво съм научила и каква поука съм си извадила.

Здравейте. Аз съм на 17 години.По принцип съм преживяла адски много неща за тези мои 17 години и явно това започна да ми се отразява сега или поне така ми казаха лекарите.Преди 3 месеца изведнъж станах адски зле.Имах сърцебиене,прескачане на сърцето,буца в гърлото,чувство за задушаване,студени и треперещи ръце и крака,изтръпване,главоболие,болки по цялото тяло и ужасен страх,че може да съм болна от нещо сериозно.И така се започна едно ходене от лекар на лекар.А аз имам ужасна фобия от лекари и болници.Затворих се в къщи и само лежех.Правих си всевъзможни изследвания,които се оказаха напълно нормални и накрая стигнах то психиатър.Тя ми постави диагнозата Паническо разстройство и Пост травматичен стрес.След назначеното ми от нея лечение се пооправих и тези мисли изчезнаха и си върнах желанието за живот,върнах се на училище и завърших.Но Деанксита не ми действаше добре и тя ми назначи Неолексан от който се чувствах прекрасно.Обожавам да рисувам и то много добре.Като цяло съм човек на изкуството.Но преди няколко дни нещата пак започнаха с нова сила от начало и честно казано вече се чувствам отчаяна.И пак започнах да си мисля ами ако наистина ми има нещо и лекарите не могат да разберат какво?Дали ще съм така цял живот?Само плача.И това ме побърква,защото колкото повече мисля,толкова по зле ставам.Имам адски много семейни проблеми,а това беше капака на всичко.Не мога да изляза от вкъщи без да ми стане лошо.Твърде млада съм за да се отчайвам така всички ми го казват,но аз съм адски слаба психически и имам чувството,че не мога да се справя с това.Моля за съвет какво да направя?Защото не искам да започвам пак порочния кръг с ходенето по лекари,защото знам,че това ще ме съсипе още повече.