Jump to content
Порталът към съзнателен живот

zlp12

Участници
  • Общо Съдържание

    8
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

За zlp12

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Здравейте!Аз съм от т.н."рискови групи"-възрастта.От 1 седмица не съм излизала от дома си.Живея сама.Работя "хоум офис"(когато има какво).Аз съм хипохондрик, и имах проблем със самотата и преди епидемията .Сега с тази епидемия съвсем се "втрещих" от страх,не само за мен ,но и за близките ми.Ако успея поне за малко да не мисля дали имам/нямам симптоми за covid19,започвам да мисля дали децата ми,внучето ми и т.н. днес са добре.С малкото приятели ,с които мога да разговарям-не се получава,защото тревогата ми от това какво би могло да се случи ,не ми дава възможност да говоря за нещо друго( става досадно за тях след няколко разговора ).Опитвам се да не слушам и гледам непрекъснато новини,но съм като парализирана-нямам желание нито за филм,нито за музика,нито да свърша някаква елементарна домакинска работа.Мисълта ,че това полжение(изолацията),може да продължи 1-2 месеца ме хвъря в ужас.Чуството за "животно в капан" е "бонус." Бихте ли дали съвет ,как малко-от малко да облекча състоянието си ?Предполагам,че не само аз имам подобен проблем в момента.Багодаря! пп Стрнно,но сега(седмица в изолация) спя по продължително-около 6часа.,а преди това ми се събираха 4-5 часа с прекъсване:)
  2. Сигурно сте прав. Аз съм подобен случай като Gizela,с тази разлика ,че не съм пила лекарства(сигурна съм,че няма да ми махнат страховете),преди време проведох психотерапевтичен курс ,от който разбрах за проблемите с майка,баща и тн.Но се минаха 3 години и пак-хипохондрии .Свързвайки се с психотерапевта,с който работихме тогава,той ми каза че не може да работи с мен и ме насочи към фондация Анимус.Последната му оценка за състоянието ми е голям страх и самота.И добре-какво да правя сега.Пак ли да започна с майка си и т.н.или има друга алтернатива на терапия?Благодаря!
  3. Коя е правилната психотерапия в този случай в см.като вид терапия?Вие можете ли да помогнете в този случай?Благодаря!
  4. Здравейте!Дъщеря ми(26) има проблем с алкохола и от там с безразборни сексуални връзки.Опитах да говоря с нея да потърси професионална помощ,но ......нищо.Тя осъзнава до някъде,че има проблем,но не прави нищо.Казвам до някъде ,защото сподели с мен,че се мрази и я страх от самата себе си.Имам чувството ,че се самонаказва.Казва ,че един мъж не й стигал.Прекъсна връзката си с едно момче- "защото не заслужавал това ,което би му причинила".Казва,че без да пие не може да има връзка с мъж.Тя живя около 9 години с алкохолик и преди 2 год.се раздели с него(тя взе това решение) и това май са последствията. Не зная как да й помогна и това ме съсипва.Как да я накарам да потърси помощ,за Бога?Или да предложите поне някаква литература
  5. Благодаря!Да-отпускарско време е и общо взето е по-трудно!
  6. Благодаря!Мога ли да Ви се обадя ?
  7. Здравейте!На 56 години съм.От месец и половина имам ПА и съм в състояние на почти непрекъсната тревожност. Преди 15 г.имах подобни пристъпи(влязох в менопауза),но бяха свързани със страх от болести.Като се разбра,че не съм болна от всичко и с грижите около отглеждането на децата(разделена съм със съпруга си) -пристъпите минаха.Преди 4 г.(след разрешаването на финансов проблем) пак започнаха.Отидох на психиатър-диагноза "лека до средна депресия"-три изписани лекарства.Не ги пих.Започнах психотерапия с моя позната(беше ми трудно да се доверя) психотерапевт .Сесиите продължиха около 1 година и 2,3 месеца. Тогава реших,че всичко е наред и прекъснах терапията.И сега-хайде пак!Преди месец , мой роднина се разболя от тежка болест-и аз реших,че и аз съм болна-не съм.Обаче този страх ми отключи ПА,които бяха по няколко на ден и благодарение на прочетеното тук и блог-а на О.Баев, успявах да преодолея.Но ..започна страх от полудяване ;нежеланието зза каквото и да е действие;страх от самия страх;страх от психиатър(ще ми сложи тежка диагноза);страх от антидепресанти..абе ,голям страх.Та събрах смелост и отидох на психиатър днес-резултат:генерал.паническо разтройство и 1 антидепресант. НЕ искам да пия антидепресанти.Вярвам в психотерапията .Знам,че страха е гадна емоция провокирана от мисълта.Просто ми е трудно сама(децата пораснаха).Моля,да ми препоръчате какъв вид психотерапия ще е подходяща за мен и евентуално при кого в София!Благодаря на г-н Тодоров и г-н Баев.
×