Здравейте!Аз съм от т.н."рискови групи"-възрастта.От 1 седмица не съм излизала от дома си.Живея сама.Работя "хоум офис"(когато има какво).Аз съм хипохондрик, и имах проблем със самотата и преди епидемията .Сега с тази епидемия съвсем се "втрещих" от страх,не само за мен ,но и за близките ми.Ако успея поне за малко да не мисля дали имам/нямам симптоми за covid19,започвам да мисля дали децата ми,внучето ми и т.н. днес са добре.С малкото приятели ,с които мога да разговарям-не се получава,защото тревогата ми от това какво би могло да се случи ,не ми дава възможност да говоря за нещо друго( става досадно за тях след няколко разговора ).Опитвам се да не слушам и гледам непрекъснато новини,но съм като парализирана-нямам желание нито за филм,нито за музика,нито да свърша някаква елементарна домакинска работа.Мисълта ,че това полжение(изолацията),може да продължи 1-2 месеца ме хвъря в ужас.Чуството за "животно в капан" е "бонус."
Бихте ли дали съвет ,как малко-от малко да облекча състоянието си ?Предполагам,че не само аз имам подобен проблем в момента.Багодаря!
пп Стрнно,но сега(седмица в изолация) спя по продължително-около 6часа.,а преди това ми се събираха 4-5 часа с прекъсване:)