Симеона

"
Щом животът дойде, той ще произведе първото ограничение, т.е. първо ще внесе свободата. Мнозина съвременни хора казват: дотегна ни вече да живеем на земята в това ограничение, искаме да отидем в онзи свят. Че как ще отидат в онзи свят, като не вярват в него? Чудни са хората? Аз съм слушал много хора да казват, че им дотегнал живота на земята, та искат да отидат в другия свят някъде, да си починат. Казвам: какво ще си починат там? Като умрат, ще дойдат около тях толкова хиляди червеи и ще започнат своята работа върху телата им. Вие разговаряли ли сте се с червейчетата, да видите, колко са културни? Те са толкова културни, че могат да ви дадат понятие, какво нищо е свободата. Да се разговаряш с хората, иди дойди, но да се разговаряш с червейчетата, не е лесна работа. Значи, това, което вие наричате ограничение, то е един от великите признаци, че сте свободни. Щом съзнаваш ограничението си в едно отношение, това показва, че си свободен в друго отношение, понеже в тебе изпъкват две мисли, за да разбереш, какво нещо е свободата. Следователно, ако се ограничаваш при злото то е да разбереш, какво нещо е доброто Някой пита: какво нещо е ограничението? – Ограничението е необходимо, за да познаеш, какво нещо е безграничното. Защо е потребно безграничното? – За да разбереш граничното. Като разбереш безграничното, ще се яви и свободата. Защо е необходима свободата? – За бъде човек носител на Божествената мисъл.
И така, ако вие не ограничите една река, как ще може да кара едно колело? Тази река ще каже: защо ме ограничихте? Не е ограничение това, че тя изменила пътя си и минава през едно колело. Ако ме ограничат като една река и ме накарат да завъртвам хиляди пъти едно колело, за да превърна тази своя енергия в светлина, че да осветля цяла София или друг някой град, лошо ли е това ограничение?
В какво ще познаем, че Бог е истинен? – Дава свобода. Ами в какво седи тази свобода? Ние разбираме свободата в това, че условията ни са добри. Хубаво, но условията, които ние имаме сега, дават ли ни тази свобода? Следователно, още в този свят трябва да се внесе съзнателното ограничение. Нас сега ни ограничават, но как? – Като онзи вол, на когото турят юлар, юзди, впрягат го и хайде с остена на нивата, ще го учат на изкуството на ограничението. Идва ден, когато човек като става сутрин, ще вземе остена, ще тръгне сам и ще си каже: слушай, знаеш ли какво нищо е свободата? Ти доброволно ще се ограничаваш, ще отидеш на нивата и сам ще се впрягаш, и разпрягаш ще работиш, колкото искаш, ще ореш, ще жънеш, ще копаеш, колкото искаш, но ще работиш, както трябва. Ще вярвам в каквото искаш, защото и вярването е едно ограничение Ще мислиш, както искаш; ще любиш, както искаш. И мисленето, и любовта са ограничения. "http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Свидетелството_Негово

"Защо не подражавате на земеделеца, който взима в ръката си жито и сее на нивата? Между двете движения – сечене и сеене, има борба. Първоначално човек е изучавал сеченето. Той взимал меч, брадва в ръка – сякъл и рязал. След време започнал да мисли, да си дава отчет за постъпките и си казал: Нищо не придобих със сечене и рязане. Трябва да изменя живота си, да направя някакво добро. Той взел житото в ръка и започнал широко да сее. След това заровил посятото, и след известно време получил плод от доброто, което направил.
Какво заключение можем да извадим от това? – Че който съзнава погрешките си, може да ги изправи. Да изправиш една своя погрешка, това значи, ако си напакостил на някого, да му направиш добро. Това е метод за превръщане на енергиите от отрицателни в положителни. Как може човек да изправи погрешката си? Представете си, че някога сте казали една обидна дума на някого. След време друг някой, или същият, казва и на вас една обидна дума. Вие сте забравили своята погрeшка, че сте казали на някого обидна дума, и се чувствате крайно засегнат от смелостта на този, който ви обижда. Седите и мислите, как да му отговорите. Да му кажете обидна дума, не искате; да го ударите, не искате. Благороден човек сте, не искате да му отговорите по същия начин, но и обидната дума не можете да забравите. Цял ден ходите натук-натам, вършите работата си, но обидната дума се върти в главата ви, не ви напуща. Най-после се върнете у дома си, пиете чаша вода и с нея заедно глътнете обидата. Ако още ви безпокои, като се храните, отправяте и обидата в стомаха, да се смели. И този начин е добър, но за предпочитане е да бъдете глух за обидата. Идете при човека, който ви е обидил, хванете го за ръка и го прегърнете. Целунете го няколко пъти и му кажете: Хубаво говориш. Повтори още един път, да чуя, какво трябва да изправям в себе си. Ела сега да си хапнем братски, да забравим всичко лошо. Който може да приложи този метод, е характерен човек. Той изработил нещо ценно в себе си.
Защо човек лесно се обижда и разгневява? Защо може и да прощава? В човека има две съзнания: нисше – в задната част на главата, и висше – в предната част. Когато впечатленията и чувствата минават през задната част на главата и там се задържат, човек дава ход на нисшите енергии в себе си и е готов да се гневи, да бие, да се кара. Ако тези енергии се отправят към предната част на главата, в човека се явява борба. Той се бори, докато едни от енергиите надвият. Щом надвият висшите енергии, човек става снизходителен и прощава. Висшето съзнание е проводник на светлината. Като разглежда нещата при тази светлина, човек не може да не прости. Ето защо, когато енергиите минават през задната част на мозъка и натежават, обърни се към Бога, Който работи в тебе, да отправи тези енергии в предната част на мозъка, дето има условия да се асимилират. Който може да преработва обидите, той всеки момент се повдига. И микроскопически да се повдигнеш, с един милиметър, благодари на Бога. Той е воювал заради тебе и ти е помогнал."                                                                                                                                                                                                                                                    http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Смяна_на_енергиите

И тъй, ако искате да подобрите състоянието си, трябва да дойдете до онзи психически възел на живота, в който се примиряват всички противоречия. Щом постигнете това, вие ставате любим и привлекателен за всички. С това се обяснява, защо някой човек привлича хората към себе си, а друг ги отблъсква. За първия човек казваме, че е хармонизирал мислите и чувствата си, а вторият още не е дошъл до истинската хармония в живота. Ако искаш хората да те обичат, първо ти обичай. Ако искаш хората да бъдат доволни от тебе, първо ти трябва да бъдеш доволен от себе си. Затова, като се обличаш, гледай да задоволиш първо себе си. Бъди всякога спретнат, чист, както за другите, така и за себе си. Някой е нехаен към облеклото си, към обущата си, но, щом му дойде гост, той веднага бърза да се облече, да бъде изправен във всяко отношение. Това не е правилно. Преди всичко, бъди изправен към себе си, за да бъдеш изправен и към окръжаващите.
Стремете се към подмладяване, за да запазите енергиите на организма си. Само така можете да работите правилно и да имате добри резултати. Не може ли да се подмлади, човек лесно се уморява. Каквато работа и да започне, скоро се уморява. Коя е причината за това? – Невежеството му. Той работи, без да знае как; почива, без да знае как да си почива. За да работи и да си почива правилно, човек трябва да възприема само такива мисли, които го интересуват. Гладният се интересува от хляба, жадният – от водата, умореният – от почивката, ученият – от книгата и т. н. Следователно, интересувайте се само от онези мисли и чувства, които могат да внесат във вас сила и живот, да ви помогнат. Силата на човешките мисли се определя от чувствата, и обратно: силата на чувствата се определя от мислите. Постъпките пък се определят от силата на чувствата и мислите.
Ще дам един метод, чрез който да си въздействате при разстройство на черния дроб. Турете дясната си ръка отпред, на корема, с длан към корема, а лявата – на кръста, пак с длан към тялото и мислено прекарайте енергиите на слънцето към центъра на земята. След 10-15 мин. състоянието ви ще се подобри и ще станете весели. Ако този метод не помогне, обърнете се мислено към Онзи, Който носи хармонията в себе си. Щом се свържете с Него, състоянието ви ще се подобри, дишането ви ще стане правилно. За да разберете какво е състоянието на черния ви дроб, гледайте какъв е цветът на лицето ви, светлината на очите и тяхната жизненост. Тези неща предават красота на лицето. Ако очите са жизнени и лицето е жизнено. Погледът на човека трябва да бъде установен, да не блуждае в разни посоки. Като гледаш един предмет, ще насочиш погледа си само върху него, докато го изучиш добре. След това ще отправиш погледа си в друга посока, докато придобиеш известно познание. Във всяко нещо трябва да намирате същественото. Затова казвам, че всеки трябва да има поне една основна, съществена идея, която да определя посоката на неговото движение. Една от съществените идеи за човешкия живот е идеята за Бога, като добро, като сила, като мисъл, като чувство и т. н. Говорите ли за доброто, за силата, за мисълта и за чувството, чрез които Бог се проявява, разбирайте правата, абсолютна и хармонична мисъл, правото чувство и непреодолимата сила. Бог се проявява в неизменното, абсолютното и безграничното.http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Закони_на_красотата

"Казва се в стиха: „Който приеме свидетелството Негово, запечатил е, че Бог е истинен". Съвременните ученици имат свидетелства, и всеки християнин трябва да има свидетелство. Ако ви попитат, кое е вашето свидетелство, какво ще кажете? Сега не се произнасяйте, но като се върнете дома си, мислете върху това! Аз определям: свидетелството на всеки човек, това е неговата вяра. Колкото е по-голяма вярата на един човек, това показва, че е учил повече. Как ще се познае вярата на един човек? Когато се срещнем, според вярата, която имаме, ние ще се изпълним с уважение един към друг. Когато вярвам в един човек, аз имам най-възвишени мисли заради него. Когато имам вяра, като срещна един човек, в мене няма да се яви нито капка съмнение. Аз ще го поставя високо в своите очи, ще му дам най-хубавия прием в себе си, в своя ум и в своето сърце. Трябва да вярваме във всеки човек! Вие казвате: най-първо трябва да вярваме в себе си, после в своите ближни и най-после в Бога. Не, обратно, първо ще вярвате в Бога, после в себе си, в своята душа и най-после в ближния си. Каква е вашата вяра, щом допущате най-отрицателни мисли? Вие казвате: тъй е определил Бог, тъй е създал светът. Не, това е вярване, което може да опетни Бога, може да е опетни и тебе. Защото, щом допущам такова вярване, утре хората ще кажат и за мене нищо подобно. Вие според вашата наука, казвате: за сега този човек е честен, но утре какъв ще бъде, не знаем. Това не е никаква наука! Честният човек всякога е честен. Добрият човек лош не може да стане. Добрият човек можеш да го окаляш, но той пак си е добър. Злият човек можеш да го посребриш, но той пак зъл си остава. Това се отнася до вътрешното съзнание на човека. Човек сам може да се изопачи и да каже: аз мост ли ще ставам на хората? Или, говедо ли съм да се оставя да ме водят? Сега именно си едно говедо, защото другите те водят. В моите очи тъй изглежда работата. Ти трябва да станеш такова говедо, че сам да се водиш и да махнеш тия рога. Мина вече това изкуство, когато хората се бориха с рогата си. Беше време, когато хората се биеха „по пет на нож", но мина вече това време, сега хората ще се крият от всякакви картечници, от всякакви задушливи газове. Ще ви кажа, защо не може да се практикува вече това изкуство. Представете си, че вашият неприятел се мобилизира и излезе насреща ви с тия далнобойни оръдия, с тия усъвършенствувани картечници, с тия отровни газове, какво ще прави българската войска насреща им? Няма ли да бяга? – Ще бяга, иначе всички ще станат инвалиди. Ще чака, докато всички се демобилизират и тогава ще излязат насреща им. Някои ще кажат: виж какво говори, да нямало мобилизация! Не, нека има мобилизация, но да се мобилизират всички добри хора за правото, за Истината, за науката; да се мобилизират всички честни, всички правдиви хора! Млади и стари, да се мобилизират!"http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Свидетелството_Негово

"
Щом животът дойде, той ще произведе първото ограничение, т.е. първо ще внесе свободата. Мнозина съвременни хора казват: дотегна ни вече да живеем на земята в това ограничение, искаме да отидем в онзи свят. Че как ще отидат в онзи свят, като не вярват в него? Чудни са хората? Аз съм слушал много хора да казват, че им дотегнал живота на земята, та искат да отидат в другия свят някъде, да си починат. Казвам: какво ще си починат там? Като умрат, ще дойдат около тях толкова хиляди червеи и ще започнат своята работа върху телата им. Вие разговаряли ли сте се с червейчетата, да видите, колко са културни? Те са толкова културни, че могат да ви дадат понятие, какво нищо е свободата. Да се разговаряш с хората, иди дойди, но да се разговаряш с червейчетата, не е лесна работа. Значи, това, което вие наричате ограничение, то е един от великите признаци, че сте свободни. Щом съзнаваш ограничението си в едно отношение, това показва, че си свободен в друго отношение, понеже в тебе изпъкват две мисли, за да разбереш, какво нещо е свободата. Следователно, ако се ограничаваш при злото то е да разбереш, какво нещо е доброто Някой пита: какво нещо е ограничението? – Ограничението е необходимо, за да познаеш, какво нещо е безграничното. Защо е потребно безграничното? – За да разбереш граничното. Като разбереш безграничното, ще се яви и свободата. Защо е необходима свободата? – За бъде човек носител на Божествената мисъл.
И така, ако вие не ограничите една река, как ще може да кара едно колело? Тази река ще каже: защо ме ограничихте? Не е ограничение това, че тя изменила пътя си и минава през едно колело. Ако ме ограничат като една река и ме накарат да завъртвам хиляди пъти едно колело, за да превърна тази своя енергия в светлина, че да осветля цяла София или друг някой град, лошо ли е това ограничение?
В какво ще познаем, че Бог е истинен? – Дава свобода. Ами в какво седи тази свобода? Ние разбираме свободата в това, че условията ни са добри. Хубаво, но условията, които ние имаме сега, дават ли ни тази свобода? Следователно, още в този свят трябва да се внесе съзнателното ограничение. Нас сега ни ограничават, но как? – Като онзи вол, на когото турят юлар, юзди, впрягат го и хайде с остена на нивата, ще го учат на изкуството на ограничението. Идва ден, когато човек като става сутрин, ще вземе остена, ще тръгне сам и ще си каже: слушай, знаеш ли какво нищо е свободата? Ти доброволно ще се ограничаваш, ще отидеш на нивата и сам ще се впрягаш, и разпрягаш ще работиш, колкото искаш, ще ореш, ще жънеш, ще копаеш, колкото искаш, но ще работиш, както трябва. Ще вярвам в каквото искаш, защото и вярването е едно ограничение Ще мислиш, както искаш; ще любиш, както искаш. И мисленето, и любовта са ограничения. "http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Свидетелството_Негово

"
Щом животът дойде, той ще произведе първото ограничение, т.е. първо ще внесе свободата. Мнозина съвременни хора казват: дотегна ни вече да живеем на земята в това ограничение, искаме да отидем в онзи свят. Че как ще отидат в онзи свят, като не вярват в него? Чудни са хората? Аз съм слушал много хора да казват, че им дотегнал живота на земята, та искат да отидат в другия свят някъде, да си починат. Казвам: какво ще си починат там? Като умрат, ще дойдат около тях толкова хиляди червеи и ще започнат своята работа върху телата им. Вие разговаряли ли сте се с червейчетата, да видите, колко са културни? Те са толкова културни, че могат да ви дадат понятие, какво нищо е свободата. Да се разговаряш с хората, иди дойди, но да се разговаряш с червейчетата, не е лесна работа. Значи, това, което вие наричате ограничение, то е един от великите признаци, че сте свободни. Щом съзнаваш ограничението си в едно отношение, това показва, че си свободен в друго отношение, понеже в тебе изпъкват две мисли, за да разбереш, какво нещо е свободата. Следователно, ако се ограничаваш при злото то е да разбереш, какво нещо е доброто Някой пита: какво нещо е ограничението? – Ограничението е необходимо, за да познаеш, какво нещо е безграничното. Защо е потребно безграничното? – За да разбереш граничното. Като разбереш безграничното, ще се яви и свободата. Защо е необходима свободата? – За бъде човек носител на Божествената мисъл.
И така, ако вие не ограничите една река, как ще може да кара едно колело? Тази река ще каже: защо ме ограничихте? Не е ограничение това, че тя изменила пътя си и минава през едно колело. Ако ме ограничат като една река и ме накарат да завъртвам хиляди пъти едно колело, за да превърна тази своя енергия в светлина, че да осветля цяла София или друг някой град, лошо ли е това ограничение?
В какво ще познаем, че Бог е истинен? – Дава свобода. Ами в какво седи тази свобода? Ние разбираме свободата в това, че условията ни са добри. Хубаво, но условията, които ние имаме сега, дават ли ни тази свобода? Следователно, още в този свят трябва да се внесе съзнателното ограничение. Нас сега ни ограничават, но как? – Като онзи вол, на когото турят юлар, юзди, впрягат го и хайде с остена на нивата, ще го учат на изкуството на ограничението. Идва ден, когато човек като става сутрин, ще вземе остена, ще тръгне сам и ще си каже: слушай, знаеш ли какво нищо е свободата? Ти доброволно ще се ограничаваш, ще отидеш на нивата и сам ще се впрягаш, и разпрягаш ще работиш, колкото искаш, ще ореш, ще жънеш, ще копаеш, колкото искаш, но ще работиш, както трябва. Ще вярвам в каквото искаш, защото и вярването е едно ограничение Ще мислиш, както искаш; ще любиш, както искаш. И мисленето, и любовта са ограничения. "http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Свидетелството_Негово

Вътрешната свобода

"Не е въпрос само за вярване. Вярата е само една сила за постижение на нещата. Трябва една мисъл, в която да има справедливост, трябва едно благородно чувство, в което да има доброта. Трябва да има една права постъпка, в която да има свобода. Дотогава, докато ние не сме справедливи, дотогава, докато ние не сме добри, дотогава не сме свободни. Защото да си свободен, в даден случай да може да направиш всичко онова, за което сърцето ти копнее, това наричам свобода. Свобода е в даден случай да може да направиш всичко онова, за което умът ти копнее, да може да направиш всичко онова, за което сърцето ти копнее, та никой да не те ограничава. Щом те ограничава, ти не си свободен. Да знаеш, че онова, което правиш, е добро; да знаеш онова, което правиш, че е справедливо, не само за тебе, но и за окръжаващите. В тия постъпки ще бъдеш радостен и весел в себе си и всички окръжаващи ще бъдат и те доволни.

В доброто човек като го прави, всякога силата се увеличава, а в злото силата се намалява. Следователно човешкият ум чрез неправдата се атрофира. Чрез отсъствиетио на доброто сърцето се атрофира. А от отсъствието на истината човешката воля се атрофира. Свободата е закон за силата на човешката воля.

Всички трябва да се борим да бъдем вътрешно свободни. Каквото да ни се каже, само ако е право, само ако е добро, тогава може да се коригираме. Този човек е свободен, който прави неща, които са прави, които са добри. Онзи човек, който се води по закона на Любовта, по закона на Божията мъдрост, по закона на Божията истина, този човек в буквалния смисъл е свободен.

Сега и на вас ви пожелавам да бъдете здрави по сърце, да бъдете здрави по ум и да бъдете здрави във всичките ваши постъпки."

Доброта и справедливост

"Законът на свободата се определя от два велики принципа. Човек не може да добие свобода, ако не е възлюбил Истината, ако не я е придобил. Истината трябва да бъде главната цел в живота на човека, към нея той трябва да се стреми. Намерите ли този принцип в себе си, вие ще бъдете свободни."
Из За свободата, 21-ва Лекция на МОК, 9.III. 1924 г.

"Работата за ближния и работата за Бога е един и същ закон, който се изразява в две направления. И така, свободата се придобива само тогава, когато човек работи за Бога и за своите ближни. Когато човек работи за себе си, това е предговор към свободата. То е първата стъпка към свобода. Тя е най-тесният кръг на свободата. Когато започнете да работите за ближните си, този кръг става по-широк. Когато пък работите за Бога, вие влизате вече във великия кръг, в който се намират всички възможности, чрез които човешката душа може да се прояви."

"Да вършите вашата работа, значи да служите на Бога. Тогава само ще бъдете свободни. Тази е важната работа. Да бъдете свободни, зависи от това, дали служите на Бога. Когато човек служи и на другите, той е пак свободен. Разбира се, в придобиването на тази свобода има методи, начини, които се употребяват. Придобиването на свободата не е моментален процес, а е едно бавно, постепенно освобождаване. Бог е, който освобождава, но човек трябва дълго време да работи, за да придобие свободата. Като я придобие, трябва дълго време да работи за своето самоусъвършенстване, за да запази тази свобода. И ангелите, които паднаха, имаха свобода, но не знаеха как да я запазят. Като слязоха в материалния свят, те я изгубиха."

"Човек, който няма правилни възгледи за свободата, не може да бъде свободен. Всеки от вас не трябва да има само вътрешен импулс към свободата, но трябва да има и правилни схващания за нея – да разбира какво нещо е свободата. Няма същество в света, което не желае и не търси свободата."
Из Раждането на свободата, 23 август 1926 г.

Да идем във Витлеем, 21-ва НБ 25.IV.1937 г., София – Изгрев.

Всичко онова, което ние правим, трябва да бъде разумно. 

Аз не искам нещата да бъдат еднообразни, понеже в еднообразието е грехът. В еднообразието престъпленията са неизбежни. В разнообразието има една вътрешна свобода. 

Свободни сте, когато всичко е подчинено на Божественото. 

Подчинение без любов, то е робство. 
Подчинение с любов, това е свобода. 

Туй трябва да се знае. Ако на един човек, на когото ти служиш, той не те обича, ти не си свободен. Ако той те обича и ти му служиш, той те освобождава. Ако ти му служиш без любов и той не е свободен. Ако той приема твоето служение, което ти му правиш, ти си свободен. 

Ако ти правиш някому услуга без любов, той не е свободен, ти го заробваш. 

За да бъдем свободни, аз трябва да правя нещата с любов и вие трябва да ги приемате с любов. Ако вие ги приемате с любов, аз съм свободен. Ако аз ги правя с любов, вие сте свободни. 

Тези максими трябва да ги пазите. Вън от тия закони няма втори. Ако правиш нещата с любов, освобождаваш другите, ако на вас правят с любов, освобождават вас. Едновременно всички трябва да бъдем свободни. 
Любовта трябва да дойде по два[та] начина.

Съвършенство във възприемането и даването, Утринни Слова, 14 юли 1940 г.

Когато човек има вяра в Бога, енергиите в него се трансформират правилно.
Няма ли вяра в Бога, а разчита само на себе си, в него ще се явят известни неправилности. 
Когато казвате, че нищо не можете да направите, вие разчитате на себе си. 
Когато кажете, че всичко можете да направите, вие разчитате на Божественото у вас, в чиито ръце са всички възможности.
 
Редът на числата, ООК, 17 март 1926 г.

Имам власт
 

Най-голямата услуга, която можеш да направиш, е да кажеш на някои хора по кой начин да излязат от това робство, в което се намират. Сегашният живот е едно голямо противоречие, понеже онова, което знаем, не можем да го приложим. Например имаш желание да утешиш един човек и почнеш да му говориш. Не бързай да му говориш. Седни при него и помълчете първо, после ще му говориш. Това е метод. Половин час ще чакаш и после ще му говориш.

Любовта е служене

Може да нямаш всички удобства на живота, но ще бъдеш бодър и весел. И тъй, всеки момент може да проверите, че като мислите за Бога, че е Любов, всички ще бъдете радостни. Но усъмните ли се, вложите ли най-малкото съмнение, ще забележите едно навъсване във вас. Бог се оттегля от вас и казва: „Покажи сега своята добродетел!“ И тъй, за Бога ще мислите, че е съвършен, че е благ и че всички наши вътрешни прояви се дължат Нему.
*

Искам през тази година (1921) да си починете. Не се старайте нито да станете добри, нито да станете лоши. Цялата година нищо няма да направите. Сега да разберем какво е почивката. Тази е Божествена почивка. Така например евреите оставят нивата след всеки шест години да си почине една година. Почвата трябва да се остави да се грее на Слънце, за да придобие енергия.
Енергия трябва да придобиете и вие. Мнозина от вас имат желание да направят Добро, но за това се иска енергия, а вие я нямате. Трябва да има какво да дадеш.
*

Според друг закон, в колективното съзнание хората колективно трябва взаимно да си помагат.
Като срещнеш някого, някой свой брат например, не го критикувай в душата си, а се старай да намериш някоя добра черта в него и чрез Божествения Дух да го подпомогнеш, защото твоето повдигане е и негово, както и неговото падане е и твое. Той ще падне в едно отношение, ти в друго.

Кратки обяснения върху гимнастическите упражнения и бележки по други въпроси
1921 Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - Съборни беседи (1921), 20 август, събота, 6 ч.

Едно правило ще ви дам, помнете това всички: Когато обичаш някого, не ходи да разправяш неговите недъзи на другите хора, защото ти няма да го оправиш, а с туй ти осакатяваш себе си, осакатяваш и процеса на твоето развитие. Затова, когато обичаш някого, не му разправяй погрешките. Този, когото обичаш, той сам ще си поправи погрешката, и то десет пъти по-хубаво, отколкото ти можеш да я поправиш. И ако ти направиш една погрешка и ако имаш един приятел и той да те обича, и той да не те оправя. По-добре ти като отидеш при него, кажи: „Много си добър!“
Добрият език

"Защо не подражавате на земеделеца, който взима в ръката си жито и сее на нивата? Между двете движения – сечене и сеене, има борба. Първоначално човек е изучавал сеченето. Той взимал меч, брадва в ръка – сякъл и рязал. След време започнал да мисли, да си дава отчет за постъпките и си казал: Нищо не придобих със сечене и рязане. Трябва да изменя живота си, да направя някакво добро. Той взел житото в ръка и започнал широко да сее. След това заровил посятото, и след известно време получил плод от доброто, което направил.
Какво заключение можем да извадим от това? – Че който съзнава погрешките си, може да ги изправи. Да изправиш една своя погрешка, това значи, ако си напакостил на някого, да му направиш добро. Това е метод за превръщане на енергиите от отрицателни в положителни. Как може човек да изправи погрешката си? Представете си, че някога сте казали една обидна дума на някого. След време друг някой, или същият, казва и на вас една обидна дума. Вие сте забравили своята погрeшка, че сте казали на някого обидна дума, и се чувствате крайно засегнат от смелостта на този, който ви обижда. Седите и мислите, как да му отговорите. Да му кажете обидна дума, не искате; да го ударите, не искате. Благороден човек сте, не искате да му отговорите по същия начин, но и обидната дума не можете да забравите. Цял ден ходите натук-натам, вършите работата си, но обидната дума се върти в главата ви, не ви напуща. Най-после се върнете у дома си, пиете чаша вода и с нея заедно глътнете обидата. Ако още ви безпокои, като се храните, отправяте и обидата в стомаха, да се смели. И този начин е добър, но за предпочитане е да бъдете глух за обидата. Идете при човека, който ви е обидил, хванете го за ръка и го прегърнете. Целунете го няколко пъти и му кажете: Хубаво говориш. Повтори още един път, да чуя, какво трябва да изправям в себе си. Ела сега да си хапнем братски, да забравим всичко лошо. Който може да приложи този метод, е характерен човек. Той изработил нещо ценно в себе си.
Защо човек лесно се обижда и разгневява? Защо може и да прощава? В човека има две съзнания: нисше – в задната част на главата, и висше – в предната част. Когато впечатленията и чувствата минават през задната част на главата и там се задържат, човек дава ход на нисшите енергии в себе си и е готов да се гневи, да бие, да се кара. Ако тези енергии се отправят към предната част на главата, в човека се явява борба. Той се бори, докато едни от енергиите надвият. Щом надвият висшите енергии, човек става снизходителен и прощава. Висшето съзнание е проводник на светлината. Като разглежда нещата при тази светлина, човек не може да не прости. Ето защо, когато енергиите минават през задната част на мозъка и натежават, обърни се към Бога, Който работи в тебе, да отправи тези енергии в предната част на мозъка, дето има условия да се асимилират. Който може да преработва обидите, той всеки момент се повдига. И микроскопически да се повдигнеш, с един милиметър, благодари на Бога. Той е воювал заради тебе и ти е помогнал."                                                                                                                                                                                                                                                    http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Смяна_на_енергиите

"Защо не подражавате на земеделеца, който взима в ръката си жито и сее на нивата? Между двете движения – сечене и сеене, има борба. Първоначално човек е изучавал сеченето. Той взимал меч, брадва в ръка – сякъл и рязал. След време започнал да мисли, да си дава отчет за постъпките и си казал: Нищо не придобих със сечене и рязане. Трябва да изменя живота си, да направя някакво добро. Той взел житото в ръка и започнал широко да сее. След това заровил посятото, и след известно време получил плод от доброто, което направил.
Какво заключение можем да извадим от това? – Че който съзнава погрешките си, може да ги изправи. Да изправиш една своя погрешка, това значи, ако си напакостил на някого, да му направиш добро. Това е метод за превръщане на енергиите от отрицателни в положителни. Как може човек да изправи погрешката си? Представете си, че някога сте казали една обидна дума на някого. След време друг някой, или същият, казва и на вас една обидна дума. Вие сте забравили своята погрeшка, че сте казали на някого обидна дума, и се чувствате крайно засегнат от смелостта на този, който ви обижда. Седите и мислите, как да му отговорите. Да му кажете обидна дума, не искате; да го ударите, не искате. Благороден човек сте, не искате да му отговорите по същия начин, но и обидната дума не можете да забравите. Цял ден ходите натук-натам, вършите работата си, но обидната дума се върти в главата ви, не ви напуща. Най-после се върнете у дома си, пиете чаша вода и с нея заедно глътнете обидата. Ако още ви безпокои, като се храните, отправяте и обидата в стомаха, да се смели. И този начин е добър, но за предпочитане е да бъдете глух за обидата. Идете при човека, който ви е обидил, хванете го за ръка и го прегърнете. Целунете го няколко пъти и му кажете: Хубаво говориш. Повтори още един път, да чуя, какво трябва да изправям в себе си. Ела сега да си хапнем братски, да забравим всичко лошо. Който може да приложи този метод, е характерен човек. Той изработил нещо ценно в себе си.
Защо човек лесно се обижда и разгневява? Защо може и да прощава? В човека има две съзнания: нисше – в задната част на главата, и висше – в предната част. Когато впечатленията и чувствата минават през задната част на главата и там се задържат, човек дава ход на нисшите енергии в себе си и е готов да се гневи, да бие, да се кара. Ако тези енергии се отправят към предната част на главата, в човека се явява борба. Той се бори, докато едни от енергиите надвият. Щом надвият висшите енергии, човек става снизходителен и прощава. Висшето съзнание е проводник на светлината. Като разглежда нещата при тази светлина, човек не може да не прости. Ето защо, когато енергиите минават през задната част на мозъка и натежават, обърни се към Бога, Който работи в тебе, да отправи тези енергии в предната част на мозъка, дето има условия да се асимилират. Който може да преработва обидите, той всеки момент се повдига. И микроскопически да се повдигнеш, с един милиметър, благодари на Бога. Той е воювал заради тебе и ти е помогнал."                                                                                                                                                                                                                                                    http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Смяна_на_енергиите

По идея на Ася и Донка правим тема в която да споделяме поучителни истории които четем в Словото на Учителя.
Желанието им е да се ограничим върху историите и техния коментар в съответната беседа.
Молим ви за разбиране.

Ето оригиналното предложение от Ася -





Има един пример, който често съм привеждал, но малцина са го разбрали. Една кметица, жена на един български чорбаджия от старо време още, което се случило някъде из България. Докато бил жив кметът, тя имала на разположение много слуги, които вършели всичката ѝ работа. Не се минало много време, кметът – чорбаджията – умрял, и работите му се така оплели, че кметицата се видяла в чудо, не могла с нищо да си помогне. Пък и ненаучена сама да работи, тя се затруднила много. Един ден отишла при един от своите съседи и го помолила да отиде в гората да ѝ донесе малко дърва. Тогава съседът ѝ казал: „Иди сама в гората, набери си дърва, вържи ги на един вързоп и започни тогава да викаш към Благата съдба. Тя е една много добра жена, която веднага се притичва на помощ.“

Кметицата отишла в гората, събрала си дърва, направила си един вързоп и когато трябвало да го дигне и да го занесе в село, тя започнала да вика Благата съдба. Викала един, два, три пъти, но Благата съдба не дошла. Слънцето залязло вече и започнало да се мръква. Тогава кметицата си казала: „То се вижда, че Благата съдба няма да дойде, ами аз да си взема сама вързопа и да го занеса на село.“ Тя дигнала вързопа дърва на гърба си и поела пътя към селото.

Благата съдба, това си ти сам. Дигни товара си, да видиш колко е тежък, да заместиш тези, които са ти слугували. Ти се оплакваш, че Бог взел мъжа ти. Защо Господ взе мъжа ти? За да те научи да учиш и да слугуваш. Мъжът пита: „Защо Господ взе жена ми?“ – За да се научиш да слугуваш и да учиш. Ти не обичаше жена си. При тебе тя беше цяла слугиня: готвеше ти, чистеше къщата, оправяше леглото ти и в края на краищата никаква любезност не отправяше към нея. Сутрин му държеше палтото да се облече. Мисли ли мъжът, че жена му е негова робиня? Ни най-малко тя не му е робиня. Затова именно Господ я прибра при себе си.

Днес навсякъде виждаме, че мъжът и жената спорят помежду си кой от двамата има по-голямо право. Казвам: И двамата имате право, но имате право да учите, имате право да слугувате – никакво друго право нямате. Тъй щото, дойде ли въпрос до правото на човека, казвам: Човек има само едно право – да учи и да слугува. И мъжът, и жената имат само това право, никакво друго право нямат. За другите работи нямат никакво право. – „Ами нямам ли право да обичам жена си?“ – Нямаш право да я обичаш, понеже Господ я обича. – „Как така?“ – Така е.

Да сторя

Сутрин, като станете, кажете: "Господи, научи ме да мисля за моите братя и сестри както Ти мислиш за тях." Да мислите добре за хората, това значи да бъдете силни. Важно е да поддържате добро мнение за всекиго.
Едно от опасните положения в живота е да виждате отрицателното в обкръжаващите. Всеки трябва да спира вниманието си на неизменното, доброто и възвишеното в човека. Да виждате недъзите на един човек, това не е наука. Според мен, великата наука е да виждате доброто в човека и него да извиквате.
Изворът на доброто - Новите отношения
изд. Кибея
изд. Бриз и Орбел

"Защо не подражавате на земеделеца, който взима в ръката си жито и сее на нивата? Между двете движения – сечене и сеене, има борба. Първоначално човек е изучавал сеченето. Той взимал меч, брадва в ръка – сякъл и рязал. След време започнал да мисли, да си дава отчет за постъпките и си казал: Нищо не придобих със сечене и рязане. Трябва да изменя живота си, да направя някакво добро. Той взел житото в ръка и започнал широко да сее. След това заровил посятото, и след известно време получил плод от доброто, което направил.
Какво заключение можем да извадим от това? – Че който съзнава погрешките си, може да ги изправи. Да изправиш една своя погрешка, това значи, ако си напакостил на някого, да му направиш добро. Това е метод за превръщане на енергиите от отрицателни в положителни. Как може човек да изправи погрешката си? Представете си, че някога сте казали една обидна дума на някого. След време друг някой, или същият, казва и на вас една обидна дума. Вие сте забравили своята погрeшка, че сте казали на някого обидна дума, и се чувствате крайно засегнат от смелостта на този, който ви обижда. Седите и мислите, как да му отговорите. Да му кажете обидна дума, не искате; да го ударите, не искате. Благороден човек сте, не искате да му отговорите по същия начин, но и обидната дума не можете да забравите. Цял ден ходите натук-натам, вършите работата си, но обидната дума се върти в главата ви, не ви напуща. Най-после се върнете у дома си, пиете чаша вода и с нея заедно глътнете обидата. Ако още ви безпокои, като се храните, отправяте и обидата в стомаха, да се смели. И този начин е добър, но за предпочитане е да бъдете глух за обидата. Идете при човека, който ви е обидил, хванете го за ръка и го прегърнете. Целунете го няколко пъти и му кажете: Хубаво говориш. Повтори още един път, да чуя, какво трябва да изправям в себе си. Ела сега да си хапнем братски, да забравим всичко лошо. Който може да приложи този метод, е характерен човек. Той изработил нещо ценно в себе си.
Защо човек лесно се обижда и разгневява? Защо може и да прощава? В човека има две съзнания: нисше – в задната част на главата, и висше – в предната част. Когато впечатленията и чувствата минават през задната част на главата и там се задържат, човек дава ход на нисшите енергии в себе си и е готов да се гневи, да бие, да се кара. Ако тези енергии се отправят към предната част на главата, в човека се явява борба. Той се бори, докато едни от енергиите надвият. Щом надвият висшите енергии, човек става снизходителен и прощава. Висшето съзнание е проводник на светлината. Като разглежда нещата при тази светлина, човек не може да не прости. Ето защо, когато енергиите минават през задната част на мозъка и натежават, обърни се към Бога, Който работи в тебе, да отправи тези енергии в предната част на мозъка, дето има условия да се асимилират. Който може да преработва обидите, той всеки момент се повдига. И микроскопически да се повдигнеш, с един милиметър, благодари на Бога. Той е воювал заради тебе и ти е помогнал."                                                                                                                                                                                                                                                    http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Смяна_на_енергиите