Jump to content
Порталът към съзнателен живот

magg-i

Участници
  • Общо Съдържание

    8
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. magg-i

    Вярата в себе си

    Имаш някаква цел, преследваш я, но нещо се проваля и не става. В една книга прочетох, че всичко което искаш си идва на точното място, в точното време. И трябва ли да стоиш да чакаш да дойде това време,за да се сбъдне мечтата ти? А тя е една.Вярваш, че ще стане, но си оставаш с вярата и надеждата. И когато, това което искаш най-много не става, всичко се преобръща, имаш чувството, че светът е срещу теб. Тогава?
  2. Ще ви разкажа малко за себе си и как да простя. Имам по голям брат, когото обичах, но случиха се поредица от събития, на които не мога да простя. Той е странен характер и винаги е бил, както се казва " остър камък".Живеехме в един град, винаги е бил състрадателен към чуждите, помагал е финансово на чуждите/има стабилен бизнес за който му помогна баща ми с голяма сума пари, докато сестра му по него време нямаше какво да яде, тъкмо бях родила. И въпреки състрадателноста си към хората, много ги е лъгал за да "процъфти "бизнеса му.По стечение на обстоятелствата жена му се разболя от рак на гърдата и след 3 г. ходене по мъките почина.Аз бях неотлъчно до него, подкрепях го и все още плача за нея, изминаха 9 г.от нейната смърт.Остави две малки деца' на 12 и на 5 годинки, които почти аз отгледах. Нямаше още и месец от нейната смърт и той тръгна по жени, жени, които бяха с него заради парите му и като получиха съответната изгода и го изоставяха. Забравих да спомена, че преди това родителите ми му преписаха етаж от нашата къща.бЯх много наранена, защо така ме изолираха. Преглътнах.Та след смъртта на снаха ми той започна да се опознава с близки приятелки на вече покойната му съпруга.А те след като го изоставяха изпадаше в депреси, обвиняваше ме, че всичко било заради мен, въобще не съм се ме сила, животът си е негов.Само му казвах" защо толкова скоро, тя още не беше изстинала "и отново бях до него да се лекуваме. Паралелно със заболяването на снаха ми, баща ми се разболя и беше на легло 6 години.Основно майка ми се грижеше за него, като почти всеки ден ходех да й помагам, а брат ми го " обирах "от кръчмите за да види баща си./ сега съм обвинена, че й баща си не съм гледала.И за това не мога да му простя.И така...първо почина снаха ми, точно след една година баща ми.На следващата година затвориха болницата ни в града и трябваше с си търся работа някъде другаде Преместихме се аз и вече бившия ми съпруг на 100 км надалеч. И както на всяко ново място имахме и доста трудности.3 г. След преместването се разведох.Причините - любовница. Брат ми защитаваше и още защитава бившия ми съпруг, давал му е и пари, ходеха по почивки заедно, вече с новата жена на бившия, черпеше ги и т.н.детето ми остана тогава при баща си с думите" при теб няма уют" ,аз тогава живях в таванска стая, дори чаршафи нямах.Какво преживях няма да описвам- излишно е.Започнах работа на две места и стъпих на краката си.И все още работя на двете места. Детето ми порасна, съжалява за думите си и вече ще бъде студент.А наскоро брат ми се изяви" остави си детето, не те е срам".Веднага съжалих защо съм била до него в трудните му моменти.Преди година майка ми легна на легло и сега съхне там, няма инсулти, не се движеше, брат ми защото" жал му било" не я караше да се движи, поръчвах й рехабилитатори, но тя просто не искаше са върви и последните й думи бяха" вие сте длъжни да ме гледате и ще ме гледате."Падна на грижите на брат ми, като се сипеха обвинения, че не съм там, не мож никъде да ходи, злобата му растеше.Материално нищо не съм искала, разполагаше с пенсията й/ така е редно/, но ме и лъжеше, че щял да ми на плати и цялата къща да остане за него, вземаше и продължава да взема ренти от земи, без да ми е давал. И това преглътнах, но се скарахме кой да я гледа. Аз съм на квартира, няма къде да я сложа, а нали му е преписан и етаж срещу гледане. Минава време, не си говорим, той продължаваше с обвиненията защо съм се развела, пък съм си оставила детето/ което не е така/, даваше пари на бившия и жена му, идвал е тук многократно без да ми се обади, настройваше децата против мен и те не идваха, а в трудните години се бях отдала напълно за тях.И бях наранявана допълнително. Преди няколко месеца се случи поредното нещастие- племеницата, която е вече 13 г й откриха левкемия.И го научих от посредници, близки хора на които се обадил и казал" ако искаш кажи на сестра ми" Дори няма доблестта да ми звънне и да ми каже.Аз естествено веднага му звънях и го попитах с какво да помогна.За децата съм готова на всичко.А той" искам да вземеш бабата" Къде да я взема, с какво да я пренеса, та аз по пътя ще я убия, тя е неподвижна, и къде ще я сложа.А неговия отговор- не ме интересува.Попитах как е детето, а отговора- не те интересува, щом не искаш да гледаш бабата.БЯх потресена. Настройва всички близки хора против мен как съм отказала да гледам майка си. Работа ли да напусна, той ли ще ме храни.И звъня на чужди хора, с които знам, че поддържа връзка да разбера за състоянието на племеницата ми.И разбрах, че една от многото му любовници, която я хвана да го краде, и която покъщнината й е разпръсната из цялята държава, тя не знае дори къде живее се грижела за племеницата ми.И ме боли, много ме боли, не ми се вдигат телефони, кълне ме да съм умряла, да съм се разболеела....И си мисля това карма ли е или наказание? Има ли Господ? Защо се случват всички тези нещастия? Аз вече се уморих да прощавам.
  3. magg-i

    Вярата в себе си

    Каква е разликата между вярата и надеждата? Вярваме в нещо, но то не се случва и оставаме разочаровани. Имаме надежда, тя се проваля и отново оставаме разочаровани.
  4. Ако можеха толкова лесно да се променят мислите....И психолог съм посещавала. Трябва да се променят мислите, но как? Та аз все си мисля, че той флиртува някъде,;с някоя и не спирам да мисля, че той един ден ще ме изостави заради нещо по младо.Тези деца ще пораснат, и ще станат жени.Всички ми казват " изживей си любовта сега и не му мисли" Да, но в мислите ми е, че ще бъда изоставена.И всяко едно момиче е моя съперница.Това е ад, бях спряла да се храня, на успокоителни, отслабнах значително.Така не се живее, но се опитвам да не му казвам точно какво ме тормози, но понякога се издавам и това е дразнещо за самия него. Липсва ми увереността от която се нуждая толкова много. Знам, че съм харесвана, желана и от други мъже, но аз искам този, него съм избрала.
  5. Не можеш да го преодолееш, можеш да го трансформираш. За целта, се преминава през осъзнаването на страховете и тяхната несъстоятелност. Това изисква промяна на гледната точка и възприятията за света. Което означава работа с някои от емоционалните дефицити, които вероятно съществуват. А всичко това е процес и той не може да стане изведнъж. Надявам се, че разговаряш със съпруга си за това. Ключовата дума при теб е "контрол". Страховете, които си изброила са свързани със загубата на контрол, ситуацията, която засилва чувството ти на ревност е свързана с липсата на контрол от твоя страна, самата емоция, която те влудява е свързана с това, че губиш контрол над себе си. А да контролираме емоциите е нещо много трудно, преди всичко е свързано с тяхното разбиране, правилно преживяване или преминаване през тях. Осъзнавам страховете си и знам с какво са свързани те. Но не мога да ги трансформирам. Знам откъде идват те и колко пъти сме стигали до раздяла. Ревността бавно, но сигурно убива любовта. Не съм сигурна в себе си, излизаме заедно- и в главата ми е, че го излагам, че ето той вижда другата и аз преча, че едва ли не всички го искат и са влюбени в него. Това ми е адски трудно да го преодолея. Знам, че е задушаващо, обсебващо, но както съм описала във темата за "разликата във възрастта" намразих всички млади момичета, дори съм готова да вляза в конфликт със тях. Намразих и приятелите му, защото си мисля, че те го въвличат във флиртове.
  6. Не можеш да го преодолееш, можеш да го трансформираш. За целта, се преминава през осъзнаването на страховете и тяхната несъстоятелност. Това изисква промяна на гледната точка и възприятията за света. Което означава работа с някои от емоционалните дефицити, които вероятно съществуват. А всичко това е процес и той не може да стане изведнъж. Надявам се, че разговаряш със съпруга си за това. Ключовата дума при теб е "контрол". Страховете, които си изброила са свързани със загубата на контрол, ситуацията, която засилва чувството ти на ревност е свързана с липсата на контрол от твоя страна, самата емоция, която те влудява е свързана с това, че губиш контрол над себе си. А да контролираме емоциите е нещо много трудно, преди всичко е свързано с тяхното разбиране, правилно преживяване или преминаване през тях.
  7. Аз също имам много страх, който ме изяжда...И не ме остава намира.Страх от нараняване на егото ми, на женското ми его.И съм е, нямам мир спокойствие, филми в главата ми колкото искаш.
  8. Здравейте! Нова съм форума, а виждам и много полезни съвети.Живея с мъж 9 г.по малък от мен.Аз съм на 41, той на 32.И двамата сме разведени с по едно дете.Моят син е вече голям и ще бъде студент.Аз съм мед.сестра, а той беше пациент и така се запознахме.Пламна една гореща любов, той беше този, които тичаше след мен да ме спечели.И двамата работим, аз изкарвам повечето, затова и той когато намери време работи и на друго място.Проблема е, че го ревнувам/ както и той мен, но гледаме да си имаме лично пространство/.Поддържана жена съм, и дори ни мислят за набори.В речника му постоянно е" любов моя, какво щях да правя без теб, обичам те" Преминахме през много трудности и двамата, подкрепяли сме се.Доказал го е по някакъв начин, 2 г живеем заедно.Аз не се познавам такава, но януари месец се случи нещо, което ми остана травма. Имахме феисбуци и двамата.Една вечер някой, когото не познавам ми писа, че съм била прекрасна.Половинката се ядоса и ми счупи телефонаПаралелно с това обаче/ много преди този да ми пише, разбрах го след 3 дни/ той е поискал тел номер на сервитьорка, чието заведение са посещавали с приятели.Разбрах като влязох в профила му.Как може да ми чупи телефона със скандал, като седмица преди това е поискал номера на момиче.Поисках раздяла.Да, той бил поискал номера за негов приятел.Не, не му повярвах и до днес не му вярвам.Много говорихме по темата, натяквах му месеци, стигаше се до раздяла.Започнах да си правя фалшиви профили, купувах си фалшиви номера за да разбера какво е ставало Кой кого е свалял.От тогава насам намразих всички млади момичета, всички за мен са леки, всяка една непозната която видя я виждам съперница.Бях започнала да проверявам телефона му и като видех непознат номер се обаждах, проверявах личните му вещи за да намеря нещо, И намерих листче с номер Той естествено не знае на кого е, а беше неговия почерк.Проследих и се оказа на жена, живееща доста по далече.След месец се появи ново листче със същия номер, объркани бяха последните цифри.Казах му истинския номер.Не, той не знае на кого.Споменах името на жената, а неговия отговор" само да правиш нещо зад гърба ми, мисли му" Мозъка ми продължава да преработва тези събития и не мога да се отърся. Наскоро беше в неговия град по работа и спомена, че играел на топка с едни момиченца.Побеснях вътрешно.И веднага изплува флирта или какво там със 18 г.сервитьорка.Да, той е по контактен и лесно завързва приятели, не е флиртаджия, личи си, че ме обича, аз съм по затворена и той е спокоен от това. Но аз все мисля къде е в този момент, с кого е, дали флиртува....И това е от януари,когато се случи това. И все се питам резервен вариант ли е търсил, флиртувал ли е, его ли, какво...защо постъпи така? Думите му бяха" мислиш ли, че мога да ти го причиня? " И в мислите ми е- момиченцата ще пораснат, ще станат жени, а аз колкото и да се поддържам остарявам.Дали няма да ме зареже заради нещо по младо и аз да си остана сама? Не спирам да се тормозя..
×