Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Наталия Кърджалийска

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

За Наталия Кърджалийска

  • Ранк
    психолог - консултант
  • Рожден Ден 01/12/1976

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Местоположение
    Варна

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Здравейте, Кико 80! Започнали сте запитването си с нещо, което свети като морски фар и е много показателно – „Аз съм от типа хора ,които искат да се докажат навсякъде, доста амбициозен”. Твърдение, съдържащо отговор и показващо изход от една ситуация! Симптоматиката, която описвате, следва твърдението Ви! Тя е повече от естествено следствие, предвид летвата, която сте вдигнал пред себе си ( или някой друг умело е успял да Ви привнесе, а Вие сте го интегрирали успешно ) Описвате един динамичен живот, психически и физически. „Доказването навсякъде” е опасен и хлъзгав камък понякога. Човек спира да има чуваемост към истинските си потребности и губи връзка със същността си. Някъде там обслужвате една друга роля, но не и Вашата и его, което се е разпростряло вече извън предела на Вашата поносимост. Нормално е, когато човек е загрижен да обслужва „доказването навсякъде”, тялото да започне да изисква повече и повече от себе си, извън нормалното за него. Трябва Ви повече адреналин, по-интензивен и ускорен пулс, повече кръв ще се изпомпва, ще Ви трябва и повече въздух. Та нали трябва да сте не просто успешен, а свръх успешен. Мозъкът Ви ще се „пръска” от мислите, тялото ще се задъхва от изнемогване, а сърцето ще се обажда като знак, че Ви липсва любов към самия Вас. Всеки от нас има лимит. Вие изключително добре описвате симптомите си, а те много добре говорят какво се случва с Вас като мисли, емоции и чувства, и разбира се последваща реакция на тялото от тях. Би било хубаво да подредите приоритетите си по значимост и да видите ценностите си. Да се уточните със себе си, какво наистина харесвате и какво бихте желали за себе си. „Доказването навсякъде” е доказване пред себе си или пред другите?! Психофизиологичната цена, която плащаме понякога е твърде висока, за да задоволим амбициите си, особено когато са нечовешки завишени. Би било добре да намирате време и за почивка. Ако не съумявате да го намирате, тялото и мозъкът Ви ще се погрижат безупречно за Вас. Те знаят по-добре кога и как да натиснат спирачките, след като Вие сте загубили усещането за себе си. Организирайте дейностите и инициативите си, съчетавайки ги с качествена почивка. Редуцирайте натоварванията си. Почивката не означава само лежане, а доставяне и на наслада и съпреживяване на щастие. Лежането е хубаво, но обикновено киселината, която натрупваме в себе си от стрес, напрежение, свръх изисквания към себе си, ако щете и от липса на хигиена на мисли, модели и поведение, се неутрализира от една хубава доза серотонин. Какво по-хубаво от това, човек да развие умения да работи здраво, но и да почива здраво. Действително ли всичко за Вас е толкова ценно и важно, за да се доказвате навсякъде?! Възможно ли е човек да е на 100% навсякъде и винаги, а дали е нужно?! Това ли е Вашата истинска същност или нечие друго изискване, което сте решили, че е изключително важно да следвате?! Кое е Вашето истинско призвание? Кико 80, замисляли ли сте се, какво Ви кара да се чувствате щастлив? Зад големите амбиции на хората понякога седят много страхове. Тайничко си дебнат там и само чакат подходящ момент да те атакуват безмилостно. Страх от провал, страх от отхвърляне, страх, че губим контрол над себе си и другите, или над ситуациите. Страхът повлича. Понякога, свръх амбициите говорят за пристрастеност към постижения до степен на изнемогване, губейки инстинктите си за саморегулация. И така, Кико 80, страхът се превръща в нездраво убежище, което ни приютява, а ние започваме безропотно да го обслужваме. Понякога стигаме до там, че се страхуваме от самия страх. Истината е, че страхът пада на колене, през осъзнаването и приемането му, но не и през отричането му. Много е важно да се осъзнае от какво се провокира страха, както и какви мисли и поведение го затвърждават, и седят подлежащи на него. Един човек, който е активно зает с интензивна физическа дейност и професионална такава, знае добре какво означава дисциплина, последователност, упорство и воля. Това са качества, които ще Ви свършат изключително добра работа и ще Ви подпомогнат да извървите този път. Считам, че медикаментите не са удачни! Вие сам сте усетил върху себе си, че изпитвате дискомфорт и много правило сте доловил посланието. Безразборното спиране и почване на медикаменти не е препоръчително. Хапчетата няма да Ви свършат работа, предвид описаната от Вас картина. Те имат и странични ефекти, а и Вие го знаете. Медикаментите са патерица и ако не се мине през процеса на себепознание, симптомите се връщат. Не споменавате дали приемате някакви добавки, по отношение на засилената Ви спортна дейност, но допускам, че е възможно. Би било удачно да се уточни кои са те и до какви странични ефекти биха могли да доведат, ако разбира се приемате такива. Работата със специалист ще Ви помогне да осъзнаете и балансирате Вашите емоции, мисли, чувства и поведение, модели и вярвания, които изповядвате. Себепознанието е най-доброто лекарство! С благодарност към симптомите Ви! Точно те Ви показват пътя на изцелението и ще Ви избавят от „доказването навсякъде”.
  2. Здравейте, Найден! Завършвате писмото си с апел за помощ за друг човек. Допускате да мислите, че Вашето лично щастие и пълноценност са в пряка връзка със здравата личност на Вашата сестра. Считате ли действително, че Вашето лично щастие зависи от другите и тяхното поведение, или бихте искали да носите отговорност за себе си като мисли, емоции, чувства и поведение, за да тръгнете по пътя на промяната?! Направили сте известни стъпки в посока „бягство от проблема”, живеейки далеч от тях, но както сам сте разбрал – където и да отидем по Света, носим себе си навсякъде. По-съществената част от Вашето писмо е, как се чувствате Вие и как го преживявате. Споделяте за житейски трудности, пред които сте изправен. Един човек би могъл да бъде адекватна опора на друг, само когато той е стабилизиран. В противен случай, Найден, ще се клатите и ще се завличате взаимно. Помислете върху това! Всеки един от нас е част от дадено семейство със своите специфики, житейски истории и ситуации, но и всеки от това семейство е индивидуалност. Идва момент, когато всеки от нас поема отговорност за собственото си развитие, действия и житейски избори. Хабите ценна енергия, време и мисли да преминавате в неравностойна битка с човек, който все пак е с шизофрения, очаквайки твърде много от него и ядосвайки му се. Успели сте дори да присвоите част от битката на сестра Ви с това състояние като своя, а дълбоката истина е, че това не е Ваша битка. Да подкрепяме семейството си, да сме загрижени и да бъдем опора, не означава да се изгубим в това, да се заличим или да се удавим в трудностите. Помислете в посока на самосъхранението си, както и в това да се повиши самооценката и самочувствието Ви. Не е необходимо, да не казвам, че дори не Ви е нужно, да присвоявате за себе си и етикетите, мислите и чувствата на останалите хора спрямо Вас. Въпросът е Вие постепенно да повярвате в силите и възможностите си, да спрете да давате сам на себе си тази оценка, която чувате от другите, и да я приемате за своя. Обикновено се срещаме или привличаме хора, които много добре успяват да ни резонират и да ни върнат обратна връзка за това, как самите ние се чувстваме насаме със себе си. Найден, приемете, че понякога се срещаме и с хора, които не са нашите хора. Те могат да очакват твърде много, за да запълвате Вие техните дефицити. Не е нужно да се променяте заради някого и неговите очаквания. Ако имате проблем или дискомфорт със себе си, поработете и направете постъпления за промяна, но заради себе си. Не е лесна ситуацията в семейството Ви и разбирам напълно, че това Ви се е отразило. Разбирам и загрижеността Ви, но е време да помислите за себе си. Човек може да помага на другите, само ако има какво да даде от себе си. Първо дайте на себе си това, от което имате нужда, и после отдавайте смело. Хубаво е да сте запознат и с границите си на себеотдаване, за да не се почувствате изморен, изчерпан и изнервен. Ще се появи и подходящия за Вас човек, когато самочувствието Ви се подобри. Седенето в самота като защитен механизъм, за да не се преживява отново и отново усещането за отхвърляне, няма да Ви свърши добра работа. Не забивайте в това направление, там е улица без изход. Пожелавам Ви успех, Найден! P.s. „Нямам нужда от някой да ми натяква че съм скучен, схванат и т.н. какво пък не може всички да сме вискоки, яки, забавни и най- най. Може и проблемите със сестрата да са дали отражение, чувство за вина, стрес в работа и др.Сега съм си сам, сякаш най- добре успявам да отпочина, да понеже и често пъти се чувствам преуморен, работата ми е предимно с документи, а аз съм ел. инженер обичам да поправям нещо, пък и колегите са ,,комунистически кадри" така да се каже все гледат да прехвърлят работа ако може да не работят най- добре. Мисля и за смяна на работата, нещо което ще ми е по сърце, не смятам че съм некадърен. Сам да почувствам че имам развитие да ходя със желание на работа. Шефовете ми гласуват доверие защото съм честен и се старая да си върша работата, и аз ценя корекното отношение, но не смятам, че то е най важно за да се задържиш някъде макар и да е криза за работа.” Никой не може да ни вменява чувства, мисли и емоции, ако ние не го позволяваме или ако тайничко не го мислим същото за себе си. Когато хората говорят, Найден, слушайте ги внимателно. Често те споменават за това как усещат себе си и какво мислят за себе си, но го запращат вербално с 200 км/час, за да се удари челно в другия, защото е по-лесно да го изнесеш от себе си, обвинявайки друг. Някои хора така живеят по-лесно. Хубавата новина е, че „обичате да поправяте нещо” и сега имате прекрасната възможност да си направите този подарък, Найден! Още веднъж, успех, Найден!
×