mymoona

Благодаря за отговора. Защо е добре да е мъж? И има ли вариант да ми препоръчате някой в София?

Здравейте, от известно време следя внимателно форума и чрез написаното тук си помагам доста. Но явно само с информацията и приложните "магийки" не мога да се справя. Имам следния проблем - влюбих се. Банално, но както и в миналото, това сякаш отвори кутията на пандора. На 30 години съм. През последните 5-6 нарочно не си позволявах да се опитвам да създавам връзки. Бягах, защото знаех докъде ще се стигне. Мислех си, че като натрупам някаква опитност и в други сфери на живота, ще бъда по-подготвен следващия път когато си отпусна душичката, но се оказа, че отново съм в изходна позиция. Може би тук е момента, в който трябва да споделя, че съм хомосексуалист. Този факт не е определящ, но е изиграл роля за формирането ми като личност. Та... Отново се започна - харесах едно момче, въпреки че знаех, че септември месец си заминава и се вманиачих. И оттук - постоянното противоречие - "аз не съм достатъчно добър, умен, красив, интересен... Не го заслужавам." В същото време "Искам да ми даде това и онова, той не ми го дава... Той не ме иска, заблуждава ме... Той не е човечен" Постоянно съм по средата между гневно самосъжаление и ниска самооценка. И сега си давам сметка, че въпросните състояния работят на всяко ниво, не само в интимните ми отношения, но в работата, социалната среда и т.н. съм си изградил маска, с която ги прикривам. Сега това ми е почти невъзможно. Чувствам се сякаш гравитирам около нечия личност и целият ми живот зависи от нея. Не мога да се ситуирам. Ако сега ме попитате "от какво имаш нужда?", аз не знам - нуждите ми, желанията ми, интересите ми са фиксирани само във въпросния човек. Това ме кара да се чувствам безсилен, малък, и най-лошото - знам, че това е отблъскващо, защото така вменяваш на някой, че си зависим от него, независимо дали го артикулираш пред него, или не - то просто си личи. Така - и друго - когато бях на 19 имах подобна случка с много, да кажем, тежки последствия и тогава се "научих" да притъпявам емоциите си с... бира. Оттогава не съм спирал да пия. Най-дългия ми "чист" период е не повече от 3-4 дни. Сега се опитвам да съм по-често трезвен, за да мога да не реагирам неадекватно, защото с градуса излизат доста грозни реакции. В същото време постоянно съм с висок пулс, имам чувството, че ще излетя... В главата ми се сменят всякакви натрапчиви мисли, естествено свързани с обекта на желанията ми - ревност, параноя, че ме лъже - все неща, с които съм се сблъсквал и преди и съм решил да замета под килима. Имам чувството, че ако не започна да работя върху себе си сега, после пак ще има един дълъг период, в който ще се самоубедя, че съм ок със себе си и отново ще "ампутирам" една доста съществена част от живота си... За неопределено време... Та, въпросът ми е, към какъв тип терапевт бих могъл да се обърна? Благодаря предварително, поздрави.