pompom20

Относно статиите, определено се припознавам в определението за "трябва". Особено "менталното предъвкване". Има ли вълшебно бутонче с което да се "изключим" от постоянното премисляне и предъвкване на нещата, какво ще стане, какво няма да стане, и т.н. Може би медитация, йога ?

Благодаря много за съветите! Днес преди да изляза прочетох идеите за поведенчески експерименти и реших,че трябва да пробвам, поне нещо в по-лек вариант. По-късно през деня се срещнах с приятелка, вървяхме и говорихме, и се сетих, че искам да й разкажа за една срамна и неудобна, по-скоро комична ситуация в която бях попаднала преди време. Като погледнах зад нас, видях че някаква жена върви плътно до нас и вероятно чува какво си говорим. Първата ми мисъл беше "не мога да разказвам сега,жената ще чуе". После се сетих за казаното от вас и си казах защо пък да не го разкажа сега, дори на висок глас. Е ние се посмяхме, пък за жената не знам Със сигурност ще опитам и другите техники. Предполагам ще е нужно повече време за осмисляне. И браво за снимката. Не знам дали е обичайно терапевтите да ровят по кофите с клиентите си, но ме вдъхновихте и аз да се поразровя

Independant1, и аз не знам как да се боря с тези състояния, за това търся отговори в този форум. Общо взето единствения ми начин да се справя е просто да преживея ситуацията. Да си кажа отивам, пък каквото ще да става. Само че, от страх да не изпитам вече споменатите усещания, винаги отлагам до последно и правя нещо само когато вече няма накъде. Може би проблемът е в това непрекъснато отлагане. Другото,което напоследък осъзнавам е,че цял живот съм правила това което се е очаквало от мен, а не това което истински съм искала. Но вече ми омръзна и не искам да продължавам така. Направих първата крачка, като напуснах старата си работа, която не ми харесваше (костваше ми дни наред треперене и нерви да кажа на шефа,че напускам). Сега обаче идват новите страхове, как ще си намеря нова, като не мога да се осмеля да отида на интервю ;D И аз ще се радвам да науча повече за ситуативните тревожни атаки и тревожността от авторитети.

Здравейте ! И аз имам подобен проблем- паника при срещи с определени хора, най-често когато съм център на внимание. Получавам ПА например при разговор с шефа си на работа, интервю за работа, преглед при лекар и т.н. Понякога се случва и когато съм с приятели и трябва да разкажа как е минало някое пътуване или друго събитие. Най-много ме притеснява треперенето на ръцете. От там се дойде и страха от самия страх- всеки път мисля за това дали ще се разтреперя и как ще хвана химикал например,и ще треперя като листо. Страх ме е хората да не видят, че съм слаба,притеснена,неуверена. Опитвам да дишам дълбоко, да пия много вода. Но в повечето случаи не помага. Пък и не мога да отида на интервю за работа и да кажа "чакайте да подишам 5 минути". Всеки път, когато получа паник атака и притеснителният момент приключи си казвам- Е какво толкова, не беше страшно, другия път няма да се повтори. Но за съжаление се повтаря всеки път. И не разбирам защо, след като знам, че страшно няма. Четох много по темата и разбирам, че трябва да приемем и обикнем това състояние. Но как да го "обичам" след като толкова много ми пречи ?