Здравейте, моят проблем е горе долу следния: не се разбираме с човека,с когото живея на семейни начала.Живеем заедно от 9 години и имаме дете на 8.Малко набързо се събрахме в началото.Аз имам голямо дете от първия си брак, което учи в чужбина и което издържам сама от доста време насам. Проблема е в това, че човека до мен се държи неуважително с мен.Имаме чести скандали и той ме нарича с обидни имена.Аз също не стоя безучастна и се заформя размяна на обиди и обвинения.Също така той е постоянно недоволен от мен като домакиня,майка или партньор.Постоянно съм подложена на критика.Казва,че съм негова собственост и трябва да се грижа само за семейството и домакинството,да се подчинявам.Признавам,че не съм добра домакиня,но той пък от друга страна е вманиачен на тема чистота,което е чест повод за спречквания.Другата тема е тази,че издържам дъщеря си.Господина е малко стиснат и половината заплата внася в банковата си сметка.За мен не се грижи финансово,а за детето се грижим аз и родителите му общо взето.В домакинството е поел своята част.От доста години иска второ дете.Аз се съгласих в един момент,но явно при мен не се получи.За което постоянно получавам укори и заплахи,съвет да отида на лечение,иначе че ще ме изгони сама на квартира(живеем самостоятелно в апартамент на родителите му). Проблема е от доста време,но аз сега се поразрових в нета и там прочетох,че признаците на емоционален тормоз над партньора са точно такива: постоянни обиди, критика, заплахи (имаше и такива за физическа саморазправа).Затова сериозно се зачудих дали с годините съм станала жертва на емоционален тормоз? И ако да-какви са начините да се справя с него? Не ми се иска да се стига до раздяла (заради детето най-вече).