Ina97

Здравейте! Напоследък мисля много, анализирам всичко, тревожа се, понякога изпадам в депресия дори и за кратко (защото по принцип съм много позитивен човек) и съм по-чувствителна от обикновено. Преди не се интересувах от хорското мнение и не се тревожех за нищо, а сега се засягам и дори една дума може да ме накара да плача с дни. Вече не се обичам, ограничих контактите си и живея скучен живот. След като веднъж получих паник атака преди 6 месеца, животът ми се промени коренно. Справям се в повечето случай, но вече се чувствам като в капан. Надебелях, излизат ми пъпки по лицето, не съм онова момиче изпълнено с енергия и вечно усмихнато и готово за нови приключения, а и градът в който живея е малък и ме подтиска. Чувствам се самотна и неразбрана. Вече няма какво да си кажа с приятелите ми, те мислят само за купони, а аз имам нужда от истински разговори за живота не просто празни приказки. Имам чувството, че сме на различни етапи в живота и това ме обърква още повече. Отчаяна съм, искам мили и готини приятели, искам любов.. искам пак да съм онова диво и усмихнато момиче!!! Само това искам!

Здравейте! Страхувам се за себе си. От известно време си мисля, че ще полудея, а дори да не е така когато мислим много често за нещо то се случва. Вечер когато си легна започвам да визуализирам различни картини, който преминават бързо. Непознати лица, различни картини, спомени от детството, дори чувам звуци все едно някой ме вика. Започвам да се вманиачавам и съм много уплашена. Или въображението ми е мнооого богато, или полудявам. Моля ви, помогнете!