Здравейте! Напоследък мисля много, анализирам всичко, тревожа се, понякога изпадам в депресия дори и за кратко (защото по принцип съм много позитивен човек) и съм по-чувствителна от обикновено. Преди не се интересувах от хорското мнение и не се тревожех за нищо, а сега се засягам и дори една дума може да ме накара да плача с дни. Вече не се обичам, ограничих контактите си и живея скучен живот. След като веднъж получих паник атака преди 6 месеца, животът ми се промени коренно. Справям се в повечето случай, но вече се чувствам като в капан. Надебелях, излизат ми пъпки по лицето, не съм онова момиче изпълнено с енергия и вечно усмихнато и готово за нови приключения, а и градът в който живея е малък и ме подтиска. Чувствам се самотна и неразбрана. Вече няма какво да си кажа с приятелите ми, те мислят само за купони, а аз имам нужда от истински разговори за живота не просто празни приказки. Имам чувството, че сме на различни етапи в живота и това ме обърква още повече. Отчаяна съм, искам мили и готини приятели, искам любов.. искам пак да съм онова диво и усмихнато момиче!!! Само това искам!