Jump to content
Порталът към съзнателен живот

stelyana

Участници
  • Общо Съдържание

    62
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

stelyana last won the day on April 10

stelyana had the most liked content!

За stelyana

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

705 посещения на профила
  1. Аз посочих просто примери, вероятно има и далеч по- авторитетни и научни хипотези по въпроса. Сори за несериозността.
  2. Здравейте, Имам въпрос, който не е много по темата за храната, колкото за хранителните добавки. Напоследък ми се случва да попадам на информация, че почти всички болести в човека са резултат от задръстването на тялото с паразити. Рак, псориазис, мигрена, дистония, психични проблеми и други. В много сайтове /дори и тук/ изкачат обяви за прочистване от паразити, потресаващи снимки с червеи в сърцето, стомаха и мозъка. Предлагат се всевъзможни таблетки и тинктури, като Тройчатката например, които са изцяло на билкова основа. Съставът й е: зелени орехи, карамфил и пелин. Преди време ми беше попаднала руската "Бяла книга на живота". И там темата е паразити. Дори пишеше, че медитацията ускорявала развитието им в тялото. Под паразити се има предвид и едноклетъчни такива, които населяват цялото ни тяло. https://bowentherapy.files.wordpress.com/2015/03/d0b1d18fd0bbd0b0-d0bad0bdd0b8d0b3d0b0-d0bdd0b0-d0b6d0b8d0b2d0bed182d0b0.pdf Присъствах на разговор в кварталния билков магазин, където консултантката обясняваше на една жена, че сме бъкани с паразити и затова имаме много болести, уморени сме и стресирани.Месото било едно от виновниците за това състояние, понеже гниело в червата. Това го намирам за доста повърхностно обяснение, но нека специалист се изкаже. И още нещо, разните там билкови добавки не объркват ли целия организъм, понеже зелените орехи влияят на щитовидната жлеза например, заради йода... Не ми се струва правилно и безобидно такова лечение, което освен всичко протича няколко месеца за нещо, което я го имаш, я не. Благодаря.
  3. "Изкуството да бъдеш Бог"- препоръчвам я, наистина е добра. Представя един различен поглед върху света, отношението към себе си и другите. Авторът говори за това, че Бог е в нас, в онези по- дълбоки измерения на подсъзнанието. Говори за ентропията, за противоположното й- любовта. За двете сили в човека- доброто и злото. За дисциплината, поемането на отговорност, за мързела и леността. За психичните проблеми, които нямат своя източник в подсъзнанието, а са в резултат на ограниченото съзнание, а решението е съвсем просто- в разширяването му. И още много... Написана е на достъпен език. Изключително приятна за четене.
  4. Единственото чувство, което мислих, че ми е чуждо е гневът. Също смятах, че страхът и гневът се самоизключват или по- точно, че не виреят на една и съща почва. Посочените двама вероятно са от София, а ми е далечко. Ще проуча за Варна. Ще опитам с молитви, медитация и хатха йога. Благодаря.
  5. Изключително изчерпателно, отново благодаря. Вие сте дълбоко амбициран човек, въпреки усещанията в тялото, сте силен. Аз имам една доста обширна тема, която пуснах преди няколко месеца във форума. Всички отделиха време за мен и много ми помогнаха, положението ми се подобри, но не изчезнаха всички симптоми. Не бих искала дълго да занимавам и вас, вие сте описали вашия път и сте имали нелек опит със здравословните си проблеми. Накратко само ще отбележа, страдам от мигрена с аура, вегетативна дистония и поставена диагноза фибромиалгия. Тази дистония, когато съм в пристъп, я чувствам като едни много силни контракции в кръвоносните съдове на тялото. Почти всичко бих жертвала за да се отърва от това. Наистина. Постоянно имам телесни усещания и изтръпване. Случи се преди 13 години, бях на 16, когато започна и съзряването ми като момиче. Мнооого чувствителна натура съм, имам- мога да кажа- свръх реактивна и сензитивна нервна система. Без преувеличения- чувам светлините. И не на последно място- невроза и стегнатост на слънчевия сплит. Състоянията ми се засилват при хормонални промени /тоест постоянно/, промени в климата, стрес. Минала съм през много лекари, психолози и психиатри. Пробвах и хомеопатия, но положението се влоши. Също така трудно се доверявам на хората и не успях да изградя добра връзка с психотерапевтите, с които се срещах. След раждане преди година и малко състоянието ми се задълбочи, вегетативните нарушения се усилиха и тялото ми сякаш не е мое, не го познавам, не го разбирам. Постоянно бързам, ума никога не се концентрира в настоящето, предъвквам някакви мисли или случки. Генерализирана и социална тревожност, страх и ниско самочувствие. Един наистина богат коктейл. Аз съм страхлива за разлика от вас. Във вашите редове няма и следа от страх. Не сте се предал, имате хъс. Аз не мога да отделям по 6 часа. Посветена съм в Рейки 1- во ниво, но малко съм практикувала. Състоянието ми наистина се промени след съветите от форума. Постоянно чета сайта на Орлин Баев, той ми е голяма опора. Смятам, че с лекота би му се отдало писането на поезия и проза. Изключителен е. Благодаря за отделеното време. Ще пробвам и вашите съвети.
  6. Здравейте, Явор, Благодаря за споделеното, много полезна и интересна информация. Имам един въпрос, бихте ли споделили по- подробно какво точно практикувахте през тези 6 часа на ден? Някакъв вид медитация или припомняне на детството? Това не ми стана много ясно. Благодаря.
  7. Здравейте, отново на всички четящи темата ми. Аз съм добре, поне емоционално е така. Оказа се, че се е получил някакъв страхотен срив в имунитета ми след раждането. От няколко седмици страдам от силно главоболие и болки в тялото. Получих и проблем със синусите. След изследвания се оказа, че имам активна инфекция с Цитомегаловирус, който е виновен за усещанията ми в тялото, фибромиалгията и т.н. Нещата са се понатрупали, стресът, въпросният вирус, който голям процент от населението е изкарал през живота си без да разбере, понеже сиптомите са грипоподобни. Сега съм на терапия и се надявам, че нещата ще се подобрят след като и това излезе наяве. Самосиндикално реших да си пусна тези излседвания, защото хипохондрията ми пак се обади след телесните дискомфорти, но този път беше по различно. Нямаше отчаяние в мен, просто исках да намеря причината за страданието си и да я разреша. Стресът и страхът също понижават имунитета и тогава оставяме отворена врата за такива гадинки. Усетих нужда да споделя как вървят нещата. Вървят! Винаги има светлина в тунела. Бъдете здрави, ментално и физически.
  8. Честит празник! Здравейте, Вчера отпразнувах месец без панически атаки. Вече няма да пранувам, за да не ги очаквам Вече не са част от мен. Все още имам вегетативни смущения, които овладявам успешно. Разбрах механизма на случването им. Когато усетя някое стягане, страхът ми го усилва и ето ти началото на атаката. Знам и вярвам, че и стяганията ще приклюват. Много, много ми помага да си представям думата "смела", която в съзнанието ми сменя шрифта и големината си. Понякога е от дървени летвички, друг път е огромна и балонена. Тя е на първо място в списъка ми, за това каква съм в живота си. Чета и книги. Разшири разбиранията ми книгата "Пътят на душите" на Майкъл Нютън. Препоръчвам я. Когато интелектът е слаб, се отдаваме без филтър на усещанията и емоциите, което може да изиграе много лоша шега. Преди бях тези чувства и тези емоции. Спрях да им вярвам. Появяват се и изчезват. Не се страхувам. Когато се появява тревожност зная, че това е резултат от старите мисли. Тепърва ми предстои да опозная себе си без страха.
  9. За обратна връзка: От 30.03 не съм получавала паническа атака. Имах вегетативни смущения, които успявах да овладявам. Записала съм, както д-р Първанов посъветва, всичко "в този живот аз съм..." и си го чета всеки ден. Все повече се убеждавам, че телесните усещания са плод на мислите ми и нищо повече. Продължавам и психотерапията. Последният път психотерапевтката ми показа упражнение за квантова синхронизация- концентрираш мислите си в три телесни точки и умът "увисва". Също ми даде задача да опиша какво в себе си не харесвам или от какво се срамувам, в отпуснато състояние да си се представя- примерно на 10, 12, 16 години и да поговоря с това момиче и да му простя. Второ, да си направя списък какво харесвам в себе си. По повод квантовата синхроизация, попаднах на книга на Кинслоу, който обяснява за нея. Интересно четиво наистина. За мен това си е медиатция с отворени очи. Практикувам и упражненията от нея. Също така правя и водените медитации на Орлин Баев от youtube. С две думи, съм много по- добре. Благодаря на всички за подкрепата. Благодаря на Орлин, г-н Първанов и Георги. Ще пиша отново, каквото и да се случва.
  10. Добре. Да видим, дали съм разбрала правилно, да си запиша в сегашно време каква искам да бъда в този живот, да си го чета и повторям многократно, да го споделям с близки и приятели, тоест съзнателно да избера себе си... Да следя да не се отклонявам от тази представа, а когато все пак се случи, да го отбелязвам без корекция. Да записвам ли нещп в тая връзка?
  11. В този живот аз ще бъда... ...смела, за да изживея този живот като активна личност, а не парализирана в ъгъла на мислите си. ...човек, който цени себе си, вслушва се във вътрешния си глас, може да казва "не", изхождайки от възгледите и поребностите си, а не на всяка цена да угоди на другите. ...жизнерадостна, умееща да се радва на простичките неща, на това, че просто е. /аз не мога да се отпускам в радостта от страх, че може да стане нещо лошо, но това беше автоматично, сега го осъзнавам/. ...здрава, психически и физически. ...в прегръдките на положителните емоции /а не между зъбите на дълбоките демони/. ...умееща да отпускам съзнателно тялото си, да намирам време за пълноценна отмора. Да медитирам, да слушам тишината, концентрирана в пустото, празно пространство на нищото. Да бъда. ... активна физически, авантюрист, мечтател. Това е засега. Със сигурност ще се сетя и за още.
  12. Благодаря, д-р Първанова, този път ще изпълня съвета ви. Много, много просто изглежда наистина, аз съм се отчаяла и всичко ми е сложно...Ще дам всичко от себе си. Стискайте палци.
  13. Георги, и ми се плаче, и ми е смешно. Какво искам ли, искам да променя начина, по който мисля или направо да спра да мисля, че да не се обърка пак нещо... Пълна каша е в тая глава, от четене на диагнози, от съвети на близки, от лекари, от духовни хора... Не знам кое е истинно в тоя живот, в какво да вярвам, къде е центърът в мен, а не тая разпиляност, която буквално ме парализира. Дори ме е срам да си призная какви изледвания съм си правила на своя глава и колко пари пръснах, а можеше да купя толкова неща на дечко. Вчера така ми се стегнаха нервите/ мускулите, че буквално чувах как ми хрускат прешлените. И всичко това от един вятър, обаче вятърът сигурно е бил последната капка, пренапрежението е било вече в мен. Мислите ми са винаги катастроични, не мога да се отпусна и да се зарадвам на тоя живот, все си мисля каква съм в чуждите очи, дали съм достатъчно добра, дали съм достатъчно умна, дали изглеждам добре. Сега и тия усещания в тялото за капак. Страх ме е да излизам сама, яд ме е, че се стигна до тук... Че не успях навреме да осъзная колко грешно мисля. Искам да открия мястото си в живота, да разбера смисъла му, да се облегна на него и да забравя всички страхове. Да вярвам на себе си и Вселената.
  14. Благодаря много, че ви се занимава все още... Д-р Първанов, наистина не съм изпълнила заръката ви, но как да го направя с това малко дете, как да пусна музика силно и да пея. В добрия смисъл, детето ми е едно малко зверче...Допълнително ще го превъзбуждам и няма укротия после. Ще кажете, че просто се оправдавам и съм безволева. Може и така да е, търся някаква готова формула отвън, даже и това не знам дали търся... Усилията сякаш допълнително ме напрягат. Примерно знам, че днес ще стана от леглото и ще направя упражненията на Хасай Алиев, ще поразтребя дома и разни такива ежедневни занимания, и всичко това като мисли ме натоварва. Натоварва ме, че все още не е свършено. Постоянно бързам и съм припряна... Постоянно притеснена за здравето на близки, за моето... Че нещо наистина сериозно ми има, а лекарите не ги е грижа да разберат какво е то. Психотерапевтката също ме попита защо не искам да съм здрава и тогава се сетих, че когато бях на 13-14-15 години постоянно исках да се разболявам, за да се прибирам при мама и татко, понеже много ми липсваха, а аз учих в друг град. Може нещо оттогава да ми е останало. Даже сигурно.
  15. Здравейте, отново. Искам да споделя с всички вас как вървят или по- скоро не вървят нещата с мен. Посетих няколко лекари. Направих широк спектър от изследвания на хормони, задно с въпросния кортизол, за който писах в началото на темата, според ендокриноложката, която е с доста добра оценка в града ми, всичко е ок. Според ревматолог имам фибромиалгия, според невролог имам нервовегетативна дистония, според психолог имам генерализирана тревожност с паник атаки... Ако не беше смешно, щеше да е плачевно. Вчера дори не успях да отпразнувам рождения си ден, денят започна наистина прекрасно, съзнателно не съм си мислила за никакви нерви и атаки. Разходих детето в парка с една приятелка и изведнъж се появи вятър и въздухът стана много влажен, усетих как главата ми се стегна отвътре, бях като в тунел, в който изчезвах, получих вътрешно треперене на всички нерви от двете страни на гръбнака, започна да ми се гади, появи се сърцебиене. Ушите ми ту заглъхваха, ту бучаха... Гръбнака се скова и се вцепених изцяло. Всичко това продължи с различен интензитет около 5 часа. Излишно е да споменавам, че в момента се чувствам разбита, всички нерви ме болят, гръбнака не мога дори да го раздвижа. Отчаяна съм... Ходя на психиотерапевт, което ужасно трудно съчетавам с гледането на детето и вместо нещата да се подобряват, телесните ми усешания задълбават. Този пусков механизъм, свързан с промяна на времето, се е случвал и друг път. Започвало е болезнено стягане на нервите от студен вятър, след което часове симтоми... Потърсих информация за вегетативната дистония, прочетох, че е свързана с нарушения в кръвната циркулация и въпреки, че не е причинена от органични заболявания, тя може да доведе до сериозни такива, особено в мозъка. По препоръка на психотерапевта правя упражненията на Хасай Алиев и коремно дишане, обаче по време на атака всички мускули/нерви са толкова сковани, че е невъзможно при всички усилия да помръдна корема си, за да дишам по необходимия начин, който се очаква да ме успокои. Чуваствам, че няма изход от положението ми...
×