when I'm gone

Любовта не е тази тръпка, която изпитваме в началото във всяко ново запознанство. Любовта е вътрешното спокойствие, което изпитваме когато сме с даден човек. Можем да стоим и да мълчим в продължение на часове и въпреки липсата на диалог, това ще бъде добре прекарано време. Любовта е мотивираща, тя ме кара да искам още и още от живота, да го изследвам и изстискам до последната капка. Любовта е да се чувстваме добре, когато човека с когото си свързан се чувства добре и обратното. Да, в основата на хората се таи егоизма, но няма ли света да бъде едно по - добро място за живеене, ако този егоизъм не съществуваше дълбоко в нас? Не е ли това смисъла на едно взаимоотношение, да даваш и да получаваш. Факт, че живеем във време, където обществото диктува какво трябва да си и че се страхуваме от това да бъдем отритнати и заклеймени от него. Имах го това чувство. Чувствах, че мога да постигна абсолютно всичко и дори нямаше да се затрудня. Усещам го с цялата си същност. Наясно съм, че някъде там съществува друг човек, който може да ме направи щастлив. Въпроса е защо да го търся? Усещам как болката се превръща във физическа, усилва се и тази в крака ми. Усещам се как мисля, че искам просто да спре, да я няма. Боли ме. Сякаш част от мен е няма. Обичам живота, искам го, но не и с тази празнина, която започвам да усещам. Сякаш... има невидима лепенка, която я задържа. В момента, в който я загубя, тя ще се скъса и ще ме изпълни. Смятам, че съм човек на думата и на честта. Резервирал съм си самолетен билет, планирам в момента на най - голямо страдание да извърша неща, от които ще ме е срам. Неща, заради които в момента, в който слагам край да не се разубедя. Страхувам се, че това може да се случи. Все пак жаждата за живот е първично във всеки от нас. Но това е, през живота си не съм нарушавал обещанията си. Няма да наруша и последното.

Всеки човек, който ме познава ще каже, че винаги съм бил щастлив. Истината е тотално различна и обвита в сянка. Истината е, че сам създадох този облик в околните за мен, за да прикрия факта, че съм слаб. Обществото ни учи, че бидейки слаб, ще бъдеш отритнат. Страха от това ме накара да създам тази крехка черупка около мен, като защита. От тук нататък възможностите бяха само две: намирам истинското си щастие или не успявам да се справя и рухвам психически. Живеейки така, натрупах агресия в мен. За добро успявах да изпускам парата чрез спорт. Играех на аматьорско ниво, но това не беше от значение. Единствено на терена се чувствах свободен и щастлив. Нямаше нужда от това да се преструвам, че нещо не ме е засегнало. Нямаше нужда от нищо. Бях спокоен и свободен. И тогава преди 2 години се контузих. Разтегнати връзки на левия глезен, скъсани и двата менискуса плюс предна кръстна връзка на десния крак. Когато излязоха резултатите от ЯМР бях.. съсипан. Прогнозите бяха, че няма да мога да се възстановя на добро ниво без доста скъпо струваща операция. Имах известни спестявания, посетих повечето специалисти в България, накрая избрах този, който оперира националните ни гимнастички. Няма да ви лъжа, първите четири месеца от възстановяването бяха ужасни, съжалявах хиляди пъти, че се бях подложил на тази операция. Получиха се усложнения, които забавиха времето ми за възстановяване. Въпреки това си казах, че в името на тази черупка и това мнение, че съм силен, което хората имат за мен, ще се справя. Кинезитерапевтката ми беше учудена от начина, по който понасях болката, а тя беше съкрушителна. За сравнение ще ви кажа, че според нея се е равнявала на раждане. Представете си скъсени сухожилия, засъхнали в каналчетата си и трябва да се раздвижат и удължат. А това става само чрез разтягащи и разгъващи упражнения. Лягах на една йога пътечка, повдигах си крака на една височина, при което двама санитаря хващаха крака и го натискаха надолу. Представете си съкрушителната болка, която изпитвах. Разяждаща и изгаряща отвътре. Усещах как самото сухожилие разрязва срастналата ми плът, как самото то се разтяга като ластик и с всеки милиметър увеличение болката се умножава многократно. А след като не можех да издържа повече, следваше обратното упражнение. Свиването на крака. Отново същата болка, само усилена още няколко пъти. Казвах си, това е само физическа болка, ти си добре, ще се справиш, ще успееш. Реалността обаче е друга. Не успях да се възстановя на 100%, нямаше и как от финансова гледна точка. На 40тия ден се завърнах на работа, а по принцип възстановяването при професионалистите е от 6 до 9 месеца. Можете да си представите сами.От момента на травмата не е минавал ден, в който аз да не чувствам болка в крака. До такава степен съм свикнал, че ми се струва странно другото коляно да не ме боли. Опитвах се да поддържам черупката, пиех повече, спях с когото ми падне. Не че съм някакъв красавец или нещо от сорта.. Просто работата ми е свързана с много хора и все се намираше нещо. Тогава я срещнах. Беше просто запознанство между двама души. Даже не бях привлечен към нея в началото. Нищо особено. Изградихме приятелска връзка, която само след месец се превърна в нещо повече. Тя тъкмо беше излязла от дълга и проблемна връзка. Не знам как, но усещах, че може би тя е човека. Тя може би е истинското ми щастие, на подсъзнателно ниво може би. Знаех, че трябва да бъда търпелив с нея, да внимавам какво говоря, понеже не искаше връзка и изпадаше в ужас от мисълта за това. Първоначално приятелите и не знаеха за мен, но.. постепенно се случиха нещата. Каза, че ме обича. Каза, че съм перфектен и не искала да ме променя, а това, че се опитала да промени бившия било грешка за нея. Каза, че ме обича повече от всеки друг на света. Имахме разговор, установихме, че вече сме двойка и.. нещата лека полека взеха да се нареждат. От момента, в който съм с нея се чувствах спокойно. По същия начин като със спорта. Разкрих се, показах и слабите си страни. Показах и страховете си. Това се случи само защото тя го направи също. Знаех мечтите и, знаех най - срамните и моменти, знаех страховете и притесненията и. Тя ме накара да почувствам любовта. Да разбера какво е. Тя ме мотивира да искам повече от живота и работата си. Щях да заминавам да работя по корабите, но времето прекарано с нея ме накара да се замисля колко щастлив съм тогава и как не желая да загубя нито момент повече и затова реших да остана в България. Търсих повишението, търсих новата работа и го намерих. И сега изведнъж... два месеца след като решихме, че сме във връзка тя решава, че няма желание за секс и че това ще е края. Според мен, това е страха и от обвързване отново. Тя се страхува, че личния и живот ще се развие преди кариерата. За нея това е проблем. И сега когато това се случва, а кариерата и е в застой тя бяга. Не желая да описвам повече отношенията ни. Предстои ни разговор след 2 дни, понеже сме в различни градове. Но от седмица насам, откакто говорихме не се чувствам добре. Крака започна да ме боли изключително много, знам че е на психологична основа, но не мога да го поправя. Имам и.. самоубийствени мисли. Страх ме е отново да загубя това, което ме прави спокоен и щастлив. Страхувам се, че ще изпадна в една бездна и че от нея няма да има измъкване. Планирам, ако не успея да я вразумя да замина, някъде извън България и да приключа всичко. На близките си ще оставя знаци, че съм тръгнал да търся щастието си извън родината. Не мога да им причиня болката, която биха изпитали ако знаят, че съм сложил край на живота си. Не желая да страдат, предпочитам да тъгуват.