Jump to content
Порталът към съзнателен живот

bosh12

Участници
  • Общо Съдържание

    18
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

470 посещения на профила
  1. Терапията беше онлайн, в браузерът се отваря бяло поле с чат, чрез който се комуникира с терапевт в рамките на 40-50 мин. След сесията получавах рецензия, като обобщение на сесията. Терапията беше анонимна за това незнам кои е бил терапевтът.
  2. Сесиите бяха приблизително 26-27 през онлайн анонимен чат. Мисля, че наистина е време и те да се променят, въпреки че не го осъзнават и това че имат нужда от промяна. Защото мисля че и те доста страдат вътрешно.
  3. Добре, аз преди правих онлайн психотерапия, но станах по скоро зависим от нея, докато бях в процес на терапията по цял ден чаках следващата сесия и се влошавах. Незнам дали терапевта е имал вина или аз. Също така и в форума като че ли се получава така, защото получавам вторични печалби на приемане и др. Бихте ли ми препоръчали добър терапевт, но да е онлайн защото нямам възможност от физическа психотетапия. Също искам да попитам, ако започна да мисля неизкривено, възможно ли е родителите ми с тяхното мислене да ме върнат към изкривеното мислене? Например до преди известно време бях преодолял "четенето на мисли"защото няма как да знам какво мислят другите , но ето то пак се върна. Вече виждам как родителите ми пречупват ситуации изкривено и се дразня на това, защото едно нещо като ти го повтарят много пъти, колкото и различно и правилно да мислиш, запчоваш да се убеждаваш в това което ти се повтаря.
  4. Да, чел съм за тях "катастрофизиране, черно бяло мислене и т.н" , предполагам, че трябва да ги науча на изуст и да осъзнавам кога мисля изкривено и да осъзнавам нелогичността им. Добре, но до кога трябва да го правя, тези когнитивни изкривявания завинаги ли трябва да ги осъзнавам или с осъзнаването им ще изчезнат?
  5. Здравейте имам въпрос и ще съм благодарен ако някой ми отговори. Незнам защо, като започна да общувам отначали всичко е ок, нямам тревожност и постепенно в разговора ставам все по уверен, но почти винаги по някое време ме обзема някакво гадно чувство не съм сигурен да ли не е вина. Погледа ми става някак тъжен, не мога да погледна хората, ставам раним и сдухан. Днес например ме обзе това чувство, докато общувах с един човек, той ми каза нещо и аз му отговорих по заявяващо , но си помислих ,че сигурно се държа арогантно и че той вече ме мрази. Това вина ли е и аз арогантен ли съм, как да разгранича заявяването от налагането и арогантността. (Да допълня, по време на тази ситуация се чувствах доста уверен в себе си)
  6. Здравейте отново. Имам един въпрос. Със социалната фобия, вече мисля, че все повече се справям и се заявявам все повече. Но и друг проблем остана от преди, често имам странно усещане, че нещо ме стяга в гърдите, започвам по-тешко да дишам , ставам изнервен и дори малки неща ме карат да се стресирам, други членове от семейството ми също се оплакват от същото чувство. От време на време минава. Лятото, като че ли беше изчезнало това усещане и се чувствах някак свободен. Може ли да ми поясните какво може да е, да ли е окр или нещо друго или някакъв страх. Въпреки това вече не съм толкова тревожен, е сега социалната тревожност от време на време се връща, но като се изправя срещу някои социални страхове изчезва. Забелязъл съм, че усещането за стягане се засилва когато съм близо до баща ми.
  7. Здравейте и благодаря за съветите ви . Аз бях постигнла това приемане , познавах себе си и се приемах,не приемах абсолютно нищо лично и ако някой ме критикуваше и не ме харесваше аз не се сърех. Дори когато някой ми казваше че няма какво да си каже с мен , това не ми повлияваше, но започнах да се съмнявам това правилно ли е, защото повечето хора биха реагирали остро. И за излагането , то не се ли прави с цел счупване на егото вместо приемането и обичта на хората.
  8. Не знам какво ми става , но всякаш ставам същия като преди, започвам да не се обичам , приемам , сякаш забравям всичко което знам. Усещам как хората не ме приемат (днес ходих по улици които никой не ме познава и се държах идиотско за да предизвикам страха и наистина се почувствах като идиот), сега усещам как никои не ме приема, започвам да изпитвам много гняв, защото няма да позволя пак да съм никои и да си мълча и да се подтискам. Все повече започвам да се влиая от мнението на хората. Може би е само параноя, но изглежда толкова реално....
  9. Благодаря ти, че ме насочи към правилното мислене, аз бях стигнал до този извод, но явно не съм бил достатъчно убеден в него и съм го подминал започвайки да търся нови такива. Това с приемането ми прилича на принципа на игра с йойо. Когато ти го гониш с ръката то бяга , но когато ръката ти не мърда то само си идва при теб.
  10. И още един въпрос имам, тъй като преди от преди няколко години започнах да осъзнавам себе си и психиката си, но това лято бях спрял защото бях станал неадекватен , постоянно мисля и мълча, другите около мен говорят аз мълча, гледам в една точка и игнорирам 70% от случващото се около мен и не ме интересуваше нищо друго.Само ги преценявам кои какъв му е характера и т.н . Това бягство от реалността ли е и може ли да ми навреди? Защото ако е така , заставам пред дилема дали да работя върху себе си с риск да изляза от реалността или да загърбя всичко и да влеза реалността.
  11. Всъщност предполагам ,че знам защо има разминаване. Преди около 5-6 дена, усетих как малко по малко започвах да се доверявам на хората, чувствах обич към тях. И тогава, имаше една ситуация с баща ми, мисля че има общо . Аз някак бях свикнал вече да тежа на мястото си, както бях любезен и приемащ другите, така и отстояващ себе си. И една вечер баща ми започна да крещи по мен(, за нещо незначително(преди не го правеше, защото ме беше страх от него и му се подчинявах) , аз бях изключително спокоен и учуден, отговорих му спокойно но и заявяващо ( не налагащо), той започна да крещи още повече . Аз в крайна сметка преглътнах себе си. Но се почувствах унижен и смачкан. На другият ден , в улилище бях много тревожен (а преди този ден, нямах тревожност дълго време), започнах да виждам в погледите на хората , че се опитват да ме смачкат. Но, разбирам баща ми , просто и него са го възпитавали така.
  12. Прав бяхте, лека по лека ставам все по уверен и общителен и приемащ се спокойно казвам каквото мисля и се старая да не мисля каккво мислят другите, дори мога да се похваля пред хората , без да чувствам вина или да се самосмачквам, всеки има правото да се радва на себе си,гордее(но не надутото гордеене) и да обича себе си. Вие казахте да премахна "щетите" в поведението си, направих го , спрях да се държа като идиот, но колкото повече общувам, тревожността постепенно започва да се връща, но мога да се заявя и общувам със сигурност много по-добре от преди и чувствам радостта от самия акт на общуване . Накрая когато тревожността ми стана в по-силна степен , в първата отдадена възмоност се изложих и като че ли тревожността намали драстично.(А всъщност тревожност не бях изпитвал от месеци което ми беше странно) И тук идва въпросът ми , постоянно ли трябва да се излагам и приемам, защото от една страна аз се заявявам , и се приемам, но от друга аз хубаво се излагам , но ако всички ме мислят за идиот няма да има с кои да говоря.
  13. Благодаря ви за отговора, олекна ми! Мислех , че съм излязъл от реалността поради простата причина ,че променям вярвания за себе си и света, които от много дълго време стоят в мен. Сега най-важното нещо което разбрах от фобията си, е че колкото и смотан,тъп,смешен идиот си , ако си добър с хората, те ще ти отвърнат със същото. Но имам все още върху какво да работя, както вие препоръчвате ,ще започна психотерапия, ще се радвам да бъде при вас Г-н Баев, разбира се ако сте съгласен , защото стигнах до тук благодарение на вас и вашите статии, както и на доста теми тук в форума. Благодаря!
  14. Здравейте, чувствам се объркан и имам нужда от професионален съвет. Преди около година писах тук относно социалната ми тревожност, сега дори не съм сигурен дали е само социална, но и генерализирана. Какво ли не правих от тогава, приемах се такъв какъвто съм,смирявах се, променях убежденията си(по интуиция, на принципа кое е възможно да е реално и кое не) за ситуациите и хората(но като че ли не вече не съм сигурен дали убежденията ми са правилни и дали имат връзка с реалността или просто се заблуждавам) , също направих и много глупости от отчаяние, започнах да се излагам и да се държа като най-големият идиот и смотаняк, държах се жалко. Със сигурност в училище хората ме мислят за слаб и смотан, но никой нищо не ми казва и като ги заговоря(което става много рядко те ме приемат , поне така го чувсъвам.) Симптомите от тревожността изчезнаха, а и не ми пука каво ще кажат хората, мога да се държа като себе си без проблем и не ми пука дали ще ми се смеят или отхвърлят(ама изобщо). Аз съм "смотан" защото съм възпитаван по определен начин и това чрез психотерапията може да се промени. И казвам , че съм смотан защото, съм мълчелив,някак трудно гледам хората в очите, и като ги погледна, погледа ми е плах , сякаш другите ще ме наранят или другия варянт е да ги гледам заплашително. Трудно ми е да се заявявам , но сега поне опитвам ,защото преди изпитвах ужас от мисълта да си кажа мнението.Отделих се от приятелите си , защото ми е трудно да общувам, а не искам да бъда груб с тях само за да се почувствам по добре и в контрол. В момента нямам абсолютно никаква тревожност и не се опитвам да се контролирам , просто съм себе си, видях се , истинския аз. Но , искам като съм себе си, да поправя нещата които ми пречат да общувам. Незнам как точно махнах тревожността, просто като дойде някоя мисъл която предизвиква тревожност , просто се предавам без да се боря. Но вече започвам да се колебая, дали съм на прав път или просто съм излязъл от реалността и си причинявам само щети. Искам да работя върху себе си, психиката си , но в градът ми няма добри специалисти . Другата година съм студент в София и тогава ще мога. Но до тогава незнам какво да правя... Моля за съвет.
  15. Леле..., доста изчерпателен отговор. Благодаря ти! Ще ми отнеме извесно време докато осмисля напълно цялата тази информация. Даде ми много поводи за размисл, когато съм готов ще пиша отново.
×