Jump to content
Порталът към съзнателен живот

bliss

Участници
  • Общо Съдържание

    56
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    5

Всичко добавено от bliss

  1. Здравей, Александър! Никъде не твърдя обратното Аз, например, съм един много готин интроверт, който работи типично "екстравертна" професия - търговски представител съм. И то започнах точно тази работа съвсем целенасочено - тъкмо бях завършила висшето си образование и се замислих, че уменията за ми за общуване не са на висотата, на която ми се иска. Обаче практикувам тази професия по един по-скоро интровертен начин - не съм толкова общителна и агресивна в продажбите като колегите си, но за сметка на това съм постоянна, внимателна с детайлите, и смея да кажа, много добър слушател, което предразполага хората неимоверно. Резултатите ми са горе-долу същите като на останалите във фирмата и по-важното - изпитвам удоволствие от работата си, което може би нямаше да е така, ако постоянно се напрягах да се държа по начин, който не ми е присъщ. Наскоро попаднах на една сентенция, която ми направи голямо впечатление "Не съди за рибата по умението и да се катери по дърво". Мисля, че е доста уместна в случая. Тук не става въпрос да се оправдаваме или да се крием зад определения, а по-скоро да си кажем "Аз съм такъв какъвто съм, с всичките си качества и недостатъци, и ако използвам правилно силните си страни, мога да постигна всичко." Поздрави! П.С. Самата авторка на книгата също е интроверт, който преодолява страха си от говорене пред публика, за да упражнява професията си. Така че, моля, не ни обвинявай в мързел
  2. Здравей! Пише ти човек, който от горчив личен опит е разбрал, че капсуловането не е пътят, който ни води съм щастлив и смислен живот. При мен то беше основната причина не за една, а за цели две диагнози. Горещо ти препоръчвам да изгледаш това клипче за силата на уязвимостта : The Power of Vulnerability | Brene Brown | TED Talks (https://www.youtube.com/watch?v=iCvmsMzlF7o ) Тук е моментът да благодаря на доктор Първанов, че го е споделил в сайта, на мен лично ми беше много полезно. Надявам се да помогне и на теб да изследваш и преодолееш тази празнота, която описваш и която ми е до болка позната. А на любителите на хубавото вино и качествената литература (каквато виждам, че си и ти) бих препоръчала едно много интересно четиво: Сюзън Кейн - "Тихите: силата на интровертите в свят, който не млъква". Книгата дава отговор на въпроса "Какви сме като темперамент?", предлага любопитни и по-важното научно-обосновани хипотези по въпроса "Защо сме такива?", както и много съвети как да извлечем най-доброто от силните страни на темперамента си и да тушираме слабостите си. Казвам това, защото, ако и ти си интроверт (като мен) е напълно разбираем уклона ти към по-самотни занимания и това не би трябвало да те притеснява, стига да не изпадаш в крайности (всяка вечер да се завираш вкъщи, например). Може на моменти имаш нужда от малко спокойствие, за да презаредиш батериите и това е напълно в реда на нещата. Успех!
  3. Не знам дали авторът все още следи темата, но все пак ще дам един пример от практиката и по-точно от личен опит, с който да илюстрирам "теорията" изложена от специалистите. Преди около 10 години се запознах с едно момче чрез сайт. След около месец онлайн общуване се видяхме и на живо...Въпреки, че бяхме си разменяли снимки, разочарованието беше пълно (и за двете страни). Това обаче не ни попречи да продължим да се срещаме като приятели. Скоро се убедихме, че можем да си говорим с часове на всякакви теми, че се възхищаваме от ума, устрема и начина на мислене на отсрещната страна, че харесваме да прекарваме свободното си време по сходен начин...Също толкова скоро открих за себе си, че големия и гърбав нос на това момче е някак аристократичен, че кривите зъби придават непринуден чар на усмивката му, че очите му може и да са малки, но погледът му е жив и интелигентен. Както може би се досещаш или може би не, това момче е вече е мой съпруг. Женени сме от 6 години и имаме две прекрасни деца. Искам да отбележа, че и при него се случи подобна метаморфоза. Още докато си пишехме той нееднократно е заявявал, че си пада по слаби жени (нещо, което аз определено не съм). Сега, когато минем покрай някое кльощаво създание само цъка с език и се пита с какво ли го хранят... Ако позволиш да те перифразирам - това е "реалната хорска съдба на една непозната". И такива неща се случват, просто трябва да промениш фокуса си, поне според мен.
  4. Виж, не съм специалист, но честно казано не виждам нищо ненормално в това, което описваш. Наистина е гадно, човекът, в който си влюбена (?) да не отговаря на чувствата ти. Ти просто си по-чувствителна и ти се е пригадило и на физическо ниво. Много хора реагират на стреса с позиви за повръщане - не напразно изразът "свива ми се стомаха" е еквивалент на "много съм притеснен" в нашия език. Аз също съм доста чувствителна и изживях първата си "несподелена любов" много драматично - не се хранех, не спях, развалих си успеха в училище, постоянно мислех за него, а най-неприятното беше, че в главата ми като изтъркана плоча се въртяха едни и същи мисли: "Ами ако бях казала това, а не онова? Ако бях постъпила другояче дали нямаше шанс и той да се влюби в мен?". И така седмица, месец, два, три. Нещата малко по малко започнаха да си идват по местата и след около половин година се бях възстановила напълно. "Времето лекува всичко" може и да е пълно клише, но пък адски вярно. В момента си спомням за всичко това с известна носталгия и усмивка Разбира се, от перспективата на сегашния си опит осъзнавам, че аз въобще не съм била влюбена в това момче ( с което между другото само сме излизали на две-три срещи), а в представата за него. Аз на практика нямаше как да го опозная за толкова кратко време. Та, с всичко това искам да ти кажа, че 90% от населението на земята (ако не и повече) в един или друг период от живота си е страдало от несподелена любов. Достатъчно е само да погледнеш десетките хиляди произведения на изкуството посветени на темата, за да се убедиш, че в думите ми има логика. Това, което ти се случва е напълно естествена част от живота, просто си по-чувствителна и изживяваш нещата малко по-тежко, в което няма нищо фатално. Как да се справиш с конкретните си неразположения, обаче, аз не мога да ти кажа. Мога да ти дам само най-общ съвет (който между другото давам всеки път на приятелката от предния ми пост след поредното и любовно разочарование). Общо взето разговорите ни протичат малко в стил "бабичките" от Комиците: Тя: Ох, много ми е гадно! Постоянно мисля за него, плачливо ми е, раздразнителна съм, какво да правя? Не искам да се чувствам така! Аз: Е, да де, ама ти си се чувстваш така. Защо не приемеш, че такъв ти е момента? Ако ти се плаче - поплачи си, когато си сама, ако все той ти е в главата - приеми, че ще е така за известно време. Нормално е да скърбиш, когато някой на когото си държал изчезне от живота ти. Тя: Да, да, като се замисля права си. И все пак, много ми е гадно, не искам да се чувствам така.... Сама виждаш - ачик-ачик "бабичките" сме - едната "Гадно ми е, а пък не искам да ми е гадно", другата "Не искаш, ама ти е гадно.." Това, което искам да кажа (и не знам доколко успявам) е, че не бива да се плашиш от емоциите си (както и от техните физически проявления в твоя случай). Приеми ги и ги изживей пълноценно, вместо да ги анализираш, осъждаш или прикриваш. Поне за мен, това е единствения начин да ги "изкараш от системата си", както сполучливо се изразяват англичаните. В противен случай може да се окажеш в неприятната ситуация на човек, забравил, че е оставил парче синьо сирене из кухненските си шкафове - след време има да се чудиш откъде се разнася вонята из цялата ти къща.... За финал - помисли дали не е добре в твоя случай да се консултираш с психолог. За 1-2 посещения може да си спестиш месеци главоблъсканици в опити да се справиш сама.
  5. Здравей, мило момиче! Пиша, защото припознах себе си в част от редовете на твоята история, както и защото и аз съм минала през подобно изпитание - тежка депресия със симптоми на тревожност и натрапливи мисли. Първо, искам да ти кажа, че те разбирам - наистина е плашещо, даже ужасяващо да чувстваш, че психиката ти те предава. НО е много важно да разбереш, че всичко, което преживяваш е просто нейната "физиологична" реакция срещу стреса и при една добра терапия състоянието ти бъде овладяно. Ще се опитам да обесня с една метафора: Да речем, че стоиш навън в снега гола в продължение на няколко часа. Какво се случва с тялото ти? Трепериш, телесната ти температура пада,дезориентирана си - този дискомфорт е просто неговия начин да ти каже: "Спри, по този начин ми вредиш!". Следва логичният въпрос: кого ще обвиниш - тялото ти, че реагира на външната среда и се разболява, или себе си, че си имала неблагоразумието, да излезеш в студа гола? Както не можем да влияем на метеорологичните условия, така и не можем да променим житейските си обстоятелства "от днес за утре" или да контролираме какво ще ни поднесе животът. Но може да се подготвим адекватно за заобикалящата ни среда. Следващия път, когато излезеш на студа ще си облечеш дебелото яке, шапка, шал, ръкавици, ще обърнеш внимание още на първите сигнали за премръзване, които тялото ти дава, и ще се прибереш вкъщи да събереш малко топлинка. После, ако се налага, пак ще излезеш смело на студа. Аналогично, ако промениш погрешните си модели и вярвания, ако постигнеш хармония със себе си, ще си много по-устойчива на стреса, който те заобикаля. Но е важно, когато усетиш предупредителните сигнали на психиката ти, че напрежението ти идва в повече, да знаеш и кое е това място в теб, което ти дава топлинка и уют и от което можеш да почерпиш вътрешна сила. Разбира се, това е дълъг път, който е добре да извървиш, заедно с някой, който е прекарал много други като теб по него т.е. опитен терапевт, на когото имаш доверие и когото харесваш. На първо място, обаче, поне според мен, ти е нужно да се "стоплиш" - да се върнеш към нещо познато, което ти носи комфорт и утеха. Започнах с това, че открих доста сходни неща между нас - и аз бях много мечтателно дете, лесно ранимо, подигравано от съучениците си. И аз като теб се чувствах най-добре в света на фантазиите и буквално "поглъщах" книгите. Това беше моят начин да се съхраня тогава и това беше и начинът, в който се съхраних и по време на депресията. Не казвам, че е най-добрият, но беше единственият, който познавах. Така, че, не знам доколко специалистите биха се съгласили с мен, все пак твоето състояние е различно, но съветът, който бих ти дала е: чети (само художествена литература и то лека, моля)! Ако, разбира се, си способна да се съсредоточиш достатъчно, защото на мен в началото и това ми беше трудно. И моля те не забравяй, че четенето е просто "патерица", докато психиката ти укрепне. Не го превръщай в "инвалидна количка" т.е. в нещо, което цял живот да ти помага да бягаш от проблемите. Последно: аз не съм религиозна, но ти казваш, че си силно вярваща. Ами тогава вярвай, че Бог не ни дава повече отколкото можем да понесем, че той има промисъл за всеки от нас и неслучайно поставя препятствия по пътя ни - това е начинът, по който той ни учи и ни помага да растем. В известен смисъл това е най-висшето проявление на неговата любов към нас, хората. Също така бъди убедена, че той неслучайно ви е благословил с детенце точно в този период от живота ти. Аз вярвам, че едно дете дава точно толкова сила на своята майка, колкото и тя на него. Надявам се вече да си потърсила терапевтична помощ. Желая ти всичко добро!
  6. Здравей! Като жена, която е била недоволна от тялото си почти през целия си съзнателен живот, мога да добавя само - работи задължително в този ред - най-важна е самооценката. Едва когато започнеш да обичаш себе си и да се приемаш такава, каквато си, ще разбереш, че заслужаваш да изглеждаш по начина, по който винаги си искала. Съответно ще си и много по-мотивирана да направиш дългосрочни положителни промени в начина си на хранене и двигателния си режим. Препоръчвам ти книгата "Подари си желаното тяло" на Моника Василева. Дори и да не следваш програмата описана в нея стриктно, определено ще ти даде храна за размисъл. И още нещо - ние, "дебеланките", много често имаме сбъркана логика: "Когато стана Х килограма ще съм слаба - тогава мъжете ще ме харесват", мислим си ние. Това просто не е вярно. Огледай се около себе си - аз например имам приятелка с манекенски мерки, изключително добре поддържана жена, която наистина привлича мъжкото внимание където и да отидем, но в любовния и живот разочарованията и се нижат едно след друго. Обратния случай - имам приятелка, която е доста пълна, но с харизмата си е пленила не едно и две мъжки сърца. Така че добрата външност не е необходимо и достатъчно условие за хармоничен личен живот и не бива да я превръщаш в панацея. Характерът и настройката ти са определящи. Успех!
×
×
  • Добави...