Krasiva

Благодара

Аз съм посещавала психолог няколко пъти.не бих го нарекла инкввизиция.самото посещение е приятно.след това идва трудната част да се бориш сам.примерно моята психоложка последния път предложи да си представя че съм реално болна от рак.и да и кажа как съм след това.е не съм го направила.та аз испитвам ужас как бих могла

Хихих сигурно е забавно отстрани но не и на такива като мен

Аз знам че от мен зависи но е много трудно

ами все си казвам стегни се нищо ти няма ще се справиш но уви не се справям изобщо.нещо заболи ли ме и веднага сигурно е най лощото ще се мре.незнам ще има ли край това.постояно питам другите има ли ми нещо на мястото кадето ме е заболяло или какво се намира там.това е ужасно товарещо другите.да не говорим че мъжа ми замина да работи в чужбина и имам две прекрасни деца за които да се грижа.осъзнавам че това е живо тяло и неможе нещо да не те заболи.но това не ми помага.след няколко дни тръгвам и редовно на психолог но дали той ще може да се справи с това нз.писна ми вече това са две години в тоя омагъосън кръг.искам да си живея както преди.боли ме не боли хич не ми пукаше.знаех че ще мине.една тъпа статия в нета преобърна живота ми

Пак съм аз изобщо не се справям сама незнам вече какво да направя

Благодаря

Евала.въсхищавам им се иска се силна воля и мотивация за това.аз имам мотивацията трябва да намеря начина.като например нещо като ме заболи да не се филмирам че е нещо смъртоносно и да спра да го пипам и гледам.че моя мъж иска вече да си събира багажа и да ме напуска.немога да го допусна.

А дали има хора сами измъкнали се от този ад

За сега ще се опитам сама да видим до къде ще стигнем

Е съжалявам че не съм разбрала и съм употребила байтовете

Ясно но как да си помогна сама за да не изгубя близките си и да живея нормално

Вие сте човек за който съм чела много и ви се въсхищавам много даже ако бяхте в моя град бих дошла при вас

Страх ме е такива хора лежат по психиятриите не искам и аз.осъзнавам че имам проблем който обаче немога сама да преборя искам да си живея нормално живота и да запазя семейството си здраво и да не го прехвърля на децата си

Мерси много дали има много като мен

Аз не я прекъснах а нямах финансова възможност да продължа.но скоро ще имам.установих че състоянията преминават от едно в друго.но другото сега го няма само страха от страшни болести и постояно самонаблюдения и питане на околните да видят което е ужасно това има ли лечение това ми е въпроса лекува ли се самовнушението напълно

Отърсих се от страха с помоща на психолог и дъщеря ми.но се върна друг страх дано да се отърва и от него и да се живее нормално

Искам си живота обратно имам две момиченца искам да им се радвам а не да се страхувам постоянно.имам и мъж който обожавам.искам да се радвам на това което имам.има ли измъкване от хватката.много млади хора починаха скоро от рак а аз съм много внушителна

Здравейте за втори път отварям тема тук.предния път беше нещо което преборих с помощта на психолог и дъщеря ми.сега се върна хипохондрията или по точно страха от рак във всякакъв вид.нещо като ме заболи или си намеря испадам в ужас.не вярвам от първия път на лекари.да не говорим че побърквам всички в къщи.мъжа ми неще да слуша писна му вече как се оплаквам дали нещо не е страшно а не това което ми е казал лекаря.преди две години се отключи при мен след болки от дископатия неоткрити до тогава и четох в нета кво ли не и така си навлякох това.та въпроса ми е лекува ли се това напълно мисля че ще полудея не искам да стигам до психото помогнете има ли спасение

Здравейте миналата седмица бях на психолог.спиред него съм напълно нормална просто в мен е заседнал страх с който трябва да се преборя .спиред нея съм напълно нормална и адекватна и никога няма да полудея.това доста ме успокои и смятам сега да работя по проблема.до някаде успявам но смятам да ходя още няколко пъти при нея да се стабилизират напълно нещата.

ЗнаешЗнаеш ли кое друго ми помага връщах се назад и мислих кога започна всичко.и стигнах до извода че след като сама си го вкарах в главата както си лягах и си виках ми ако легна и чия нещо.и оп след няколко дни легнах и наистина в събя си чух нещо.и скочих и си викам бях ли заспала или не.е бях заспала да и до мен беше голямата ми дъщеря и я питам ти ли извика или нещо таблета направи.и вече бях с мисълта че съм чула нещо.и този страх се засили и се повтори при скедващо лягане да спа.бях сигурна че съм луда и ги казвам на всички и те ми казват че по нормален човек от мен не познават и нито си говоря сама нито ми се привижда.даже една пизната ми казва че единственото лудо в мен е че мисля че съм луда.и това е просто страх.който и мен сковаваше.върни се назад и виш кога е почнал след като си исчела всичко и сама си решила че има нещо.и от там самовнушение и търсене на симптоми за мен това е хипохондрия нищо друго и тя минава след като се осъзнае

Пиши ми ако искаш

При мен щом казах на психиятъра при който ходих преди тои ми каза да спра да се филмирам

Здравейте аз се чувствам по същия начин наистина е много трудно да се справиш сам затова реших да потърся психолог с който да работим да се оправят нещата не сте сама много хора се чувстеат по този начин

Много благодаря за отговора.Вчера говорих с мъжа ми той ме подкрепя и според него всичко е внушение и като си го повтарам ще улесня нещата.и като не го мисля също.според него на всеки му се причува но никой не му отдава значение.