anitaaa

Здравейте на всички. Имам нужда от съвет. Преди два дена загубих моето котараче, което беше до мен 12 години. Преди два месеца, случсйно намерихме бебе котенце, което досущ изглежда като него. Нвмаше кск да го оставим на пътя и го прибрахме. Двечките станаха големи приятелчета. Но всичко тръгна назад. Нашето голямо момче се разболя изведнъж от сърце.. Водихме го по лекари и запопна лечение. Два месеца беше добре, докато не запопна повръщане и се оказа че имсме и бъбрепна недостатъчност. Рязко се влоши. През цялото време обеинявах и малкото коте, че то е виновно за вдичко товс, че ни е донесло един вид лош късмет. Сега си давсм сметка, че може би е дошъл в правилното време, за да зспълни липсата на нашия верен приятел. На външен вид е същия като него но на няколко месеца. В събота вечерта,котаранчо се влоши много, трудно дишаше с езиче от вън, не спирахме да звъним на ветеринари до 8 сутринта, за да напраеи някой нещо да го облекчи. Не могс да ви опиша болката, която изпитвах докато го гледсх и не можех нищо да направя. Най накрав в 8 един доктор ни прие. Каза ни"нищо не мога да направя." Звънях сто пъти на нашия вет и след като не вфигна си позеолих да отидс до домът му. Нвмах избор, котето се мъчеше. Веднага реагира тогава и го включиха на кислород. Дробчетатс са били пълни с течност. Гледах го затворен в една кутия, как се мъчи да диша, страх го е... Но не се стабилизирваше. Тъй като съм напреднала бременност а не бях на себе си, реших да го оставя докато се стабилизира и да се върна пак по късно. И това сега ми тежи ужасно много... Преди да тръгна той се гушна в мен и заби главичка, казаха ми да го върна в кутията защото му е трудно да диша. Одтаеих го и тръгнсх с надежда че ще се оправи. След час два пак бяхме там, бо беше все така. През това време въртвхме телефони в други градове зс да го транспортираме,зсщото тук не получаваше топното лечение. След консултации разбрах че тази течност трябва да се източи и само с хспчета не ставс. Но за жалост бвха почивни и никой не пожела да помогне.Стана 4 и клиникатс трябваше да затваря, нямат стационар да го оставят и трябесше да го приберем(но кск без кислород?) Звъннахме нс друг в града да помолим дс го настаним при тях на кислород. Тпй ни каза че не звъним в работното му време. Отказа!!! И тска трябваше да си го вземем в вкъщи. Мажът ми отиде. Върна се с мъртвия ни приятел. Когато е поел дс го вземе и сложи в транспортната чснта той е поел за последно въздух, погледнал го е и си е отишъл. Свкаш ни е чскал цял ден и се е стискал за да отиде някой от нас и да си отиде в нашите ръце. Тук идвс голвмата болка..... Първо, че го оставих в клиниката сам... Второ, че не можах да му помогна въпреки часове звънене на доктори, бях готова да тръгна и до софия(от сливен съм) Толкова ме боли и се чувствам виновна, сега домът ни е празен без него, вдичко ни нспомня на него. Толкова го обичам... Имахме толкоеа силна връзка... Не мога да ви опиша просто.... Не ми се прави нищо... Не ми се излиза. Чувствам се толкова виновна и ми е пред очите как лежеше и ме гледаше с изплезено подиняло езиче......

Здравейте,Орлин искам да попитам в коя твоя книга са описани тези техники за преодоляване на тревожно разстройство,който побликуваш в блога си?Чета блога и искам да ги прелагам,но искам да си го имам под ръка всичко.

Благодаря за книгата д-р Първанов,ще я потърся.

Отделно правя и едни заземяващи,които ми е казал,а на своя глава дишам коремно съзнателно по половин час,един когато се сетя през деня.Много ли е всичко това?

Ами относно холотропнотп ми е казал два пъти в седмицата е добре и че може да стигна до 30 минути,също така и биоенергийно два пъти,но биоенергийното поне не може ли да си го правя всеки ден сутрин примерно?

А колко пъти на ден мога да слушам нидрите ви ,в които пресъстват и дишания?Може ли да се прекали с дишанията,ако примерно слушам и правя по 3 пъти на ден?Понеже аз два пъти в седмицата дишам холотропно,но само 15-20 минути за да освободя малко напрежение.Може ли така да се каже да "предозирам" с дишанията и да има обратен ефект,да започнат да излзиат много емоции?

Благодаря,до сега все дишах доста дълбоко,но е нямало голям ефект заради това че не се потамям в емоциите а се стягам.

Искам да попитам още нещо ,при пристъп на паника,как е правилно да се диша,дълбоко и коремно или кевали дишане?Това дишане което споменавате тук http://orlinbaev.blogspot.bg/2012/04/blog-post_3006.html ?

Благодаря!

Така е прав сте, твърде много се оплаквам и осънзах, че това го правя съзнателно или не с цел да търся внимание,да не съм сама с тези чувства,внимание,защото все още те ме плашат.Нямам доверието в себе си.Не се бях замисляла до вчера как постоянно говоря за страховете си,търся начини,методи,да премахна симптомите на паниките,като паника го имах за нещо много лошо,днес осъзнах,че паниката е просто един стрес,който съм натрупвала през това време,когато уж съм си мислила че съм добре,защото изпълнявах уж помагащите ми дишания,йоги,спорт..........Верно това всичко помага,но не и при мен когато го правя механично.Разбрах че за да нямам този стрес,който ще се появи в определен момент като паника,аз трябва да променя себе си,да се науча как да реагирам на този стрес,а до сега се мъчих да намеря начина да премахна самия симптом на паника или да я овладея.Интересното е че едва сега го разбирам.

Как мога да си помогна да овладея малко положенито с паниките,от 2 дена са чести с постоянно заглъхване в ушите и странно чувство в главата,снощи не съм спала ,имах много силна тревожност........това ще отмине ли....от една година имах мн редки паники,сега изведнъж ме тръшна паническото на леглото.....

Кой специалист,може да ми помогне да се науча да се справям с паниките,тревожноста и страховете в Сливен?

Така е ...е аз на това не се научих.Четейки тук форума и контактуване с хора минали през паническото разстройство ,разбрах че просто трябва да се оставя на страха в момент на паника.До скоро се опитвах да се боря със страха,да се стягам,да го отрека.Сега се опитвам,да приема всичко,всяка паника,всеки симптом,но не се получава.Трудно е да пусна контрола.

Благодаря за отговорите ти!Но искам да попитам грешка ли е това че по цял ден мисля за тези страхове и паники,това че търся начини да се справя,това мислене сякаш ме затваря в един омагьосан кръг,но в същото време ако не мисля за начините как да се справя,това не е ли бягане от от състоянието?

За работат ме е страх да направя крачката с симптомите....знам че всеки един симптом се дължи на псотоянната ми тревожност,на постоянния ми контрол ,но въпреки това когато се появи някой,примерно сега съм с замаяност и стягане в главата,започвам да си мисля ами ако товавече е края,ако си остана така,сега по какъв начин да си помогна.........

Може би и аз имам вина че неправих стъпките които ми се казваха че трябва да направя,да започна работа,беше една от тях,но как да започна ,след като аз едвам излизах от нас и ходих до близкия магазин.....и очаквах да ми се помогне с някакви насоки кка да се справя с паниката и агорафобията ми......но когато задавах въпроса,ми с еказваше само нищо няма да ти стане не се притеснявай,но аз това го знам,но как да постигна приемането на страха.Относно приемането ми се казваше,не може ти да си мислиш че умираш и да си викаш оо аз приемам........Казваше ми се в момент на страх и паника да взимам и четвъртинка Зопилкон.И така акто цяло не се научих какво да правя с мислите,симптомите и всичко останало в главата ми........Сега когато всичко се връща,аз просто нз какво трябва да направя.....

Тогава какво д анаправя с тези мисли,да ги оставя да се леят и да ги приемам че може да стане или да измествам фокуса върху друго.....да ги заменям с други?

не тръгнах на терапия с цел да се науча да приемам страховете си,не съм си и мисла че това за 2 месеца ще се оправи и повече няма да го има.но терапията почна с деанксид по препоръка на терепевта ми,което замаза справянето и в един момент когато ги спрях и терапията спря,беше страшно.....

имам още един въпрос,ще се радвам ако някой ми отговори,понеже започнах да спортувам отначало ми идваха мисли че ще ми стане зле и ще припадна,тогава започва едно потене,размазване на погледа и паниката че ей сега ще се срина на земята.Бяха спрели тези неща по едно време,сега отново запонаха.Почнали някакъв вид тренировка и ми става ено отмаляло сякаш ми пада захарта и веднага идва мисълта че ще припадна и страха ме обзема.Как да се справя с това?Мога ли при физическо натоварване да припадна?

как да мисля за смелоста в момент на паника и страх че умирам?

Благодаря ви,месеци бях на терапия и нямаше кой знае какъв ефект.....облекчи ми състоянието временно

Исках да допълня,че когато съм с него живота ми има смисъл,когато го няма не виждам смисъла,нз какво да правя,с какво да се заема,коя съм,какво искам.Грешка ли е това че първо вместо да променя себе си акто характер гледам да променя страха,да го приема.Аз съм се вглъбила в тоя страх и само това ми е в главата.Как да приема страха д ане ми се случи нещо лошо,мисля постоянно,задълбавам,задълбавам,после започвам друго,ето депресия ,а сега какво да правя с нея,изпадам в паника,трябва да си помогна,знам че ще ми кажете,ок в депресия си остави се,ок страх те еостави се да те е страх но не е лесно.Създала съм си мисленето че сама без него не успявам да се справя

Здравейте на всички.Имам нужда от мнението и съвета на специалист.Ще започна с това че от 3-4 години имам паническо разстройство.Бях на психотерапия и работихме с холотропно дишане,това ми помагаше да вадя напрежението което трупам всяка секунда в тялото си,това е така защото аз живея с дразнители(родителите на моя годеник),които ме напрягат много и се ядосвам с тях всяка секунда.Тялото ми е стегнат хем във вкъщи,хем и на вън.На вън,защото се боря с страх да не ми се случи нещо лошо,а в къщи същото,да не ми се случи нещо лошо,а моя приятел е на работа и няма кой да ми помогне.Това е моя страх,натрапливи мисъл или фобия нз,моля вие да ми кажете какво е.Често идва мисъл нещо ще ми стане,главно първо беше инсулт,защото баща ми почина от това и си казах ето някой ден и аз ще получа ще падна на земята и до там,а моят сигурен човек,моя приятел го няма.От това ме обзема силен страх,симптоми стягаме глава,гадене,потене.На скоро се преборих с агорафобията,не мога да кажа че нямам изобщо напрежение на вън,но вече излизам и не се ограничавам,започнах да спортувам.Тревожи ме и нещо друго и нз кск да си помогна и със него.Когато приятелят ми е на работа,аз се събуждам супер депресирана,тъжна със купчината страхове,ставам отново зле,не мога да заспа от мисълта че на др ден ше отворя очи и ще съм сама,изпадам в депресия.Когато е тук,сякаш ставам др човек,приемам симптоми ,когато ги имам,но 80% от времето аз се чувствам супер,без симптоми,без мисли и страхове. Защо се получава така?Наясно съм ,че това че нямам работа,ми предизвиква тази дерпресия,аз нямам ангажименти,нямам дете,нямам нищо за което да се хвана,затова съм се хванала за приятеля ми.И съм като зависима от него.Когато е с мен съм добре,когато не е падам в дупка.Мислим за дете от доста време,но не правя крачката защото ме е страх как ще се грижа за него в това състояние?Как ще ми се отрази едно дете,дали ще спре вкопчването в приятеля ми и депредията че съм сама,това ще даде ли смисъл на живота ми,защото сега го нямам.Моля ви дайте ми съвет,какво да правя.

Става дума за паническо разстройство и фобия,нз дали да го нарека така,но имам силен страх от получаване на инсулт.Спорта ми е включен в живота,но не ми помага напълно....може неолексан да ми подобри състоянието в този случай?

Здравейте,някой можели да ми каже нещо повече за Неолексан?Пише че е хранителна добавка,така ли е наистина...