Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ayskara

Участници
  • Общо Съдържание

    14
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от Ayskara


  1. Благодаря ви д-р Първанов.За мен вече съм решила как ще постъпя,но малко се притеснявам за съпруга ми.Той днес се връща от командировка,не иска да вижда баща си,но знае че по този начин е ограничено общуването му с останалите от семейството.Силно се надявам тази “случка” да не се отрази по някакъв начин на нас като двойка.Даже усещам ,че повече се сближихме.Както казват:Всяко зло за добро.


  2. Той е на 62г,няма проблеми с алкохола или други зависимости.Той по принцип се смята за много умен,не дава никой да му противоречи.Винаги става това ,което той иска.Хубавото е ,че не живеем заедно.Сега съжалява като куче,сигурна съм.Но това че си позволи да го направи не ми дава мира.Не мога да го преглътна.Примемам го като обида,не само към мен но и към съпруга ми.А ние кръстихме дъщеря ни на него,басси глупака.Единственото ми желание е повече да не го виждам,но знам че по някакъв начин ще искат да общуваме.


  3. Все пак съм благодарна ,че не съм родена в Индия.За мен има някои граници,които категорично не позволявам да се преминават.Опитвам се да го приема и да не се тровя с този гняв.Но този човек категорично вече не искам да виждам.


  4. Божеее не мога да повярвам какво ми се случи.Значи съпругът ми го няма 10дни и решихме с дъщеря ни да отидем при свекъра и свекървата да не сме сами.Грешка,огромна грешка.Един ден останахме сами с него и той ме прегърна,стискайки пари в ръката и ми каза че много ме харесвал и дали можел да ме прегърне.В началото си помислих че от обич го прави,но после ме пита Кога да го направим?Хора откачих,взех да крещя ,събрах си багажа и изчезнах.Почна да ми се извинява и да ви предлага пари за да не казвам на никой.Заплашваше ме че ще се самоубие.Разбира се веднага казах на съпруга ми,но онзи боклук сега казвал че аз не съм казвала истината,всъщност че така съм разбрала ,а то не е било така.Съпруга ми вярва на мен,обаче хора не мога да се успокоя ,незнам как ще се справя.Никога не съм давала поводи да си мисли такива неща,толкова обичам семейството си.Чувствам погнуса и огромен гняв.Незнаех какво е да мразиш,но вече знам.Как да се справя,направо ще откача.Страх ме е да не го срещна някъде в града,имам чувството че ще получа инфаркт ако се случи.Свекървата пък е тъпа овца милата и ми звъни и вика че съм разбрала грешно.Как може да има такива хора,баща да иска предаде сина си,Що за човечност.Толковя разочарование ,толкова гняв.Боже помогни ми.


  5. Здравейте,моят проблем е ужасяващ страх от смъртта.Когато бях на 13г почина прабаба ми.Всичко ми изглеждаше страшно и ужасно.На 19г загубих баща си след тежко боледуване.Оттогава почнаха и депресията,паническото разстройство .Ходих при психотерапевти,бях и на хапчета- резултата е че съм по зле.Преди два дни почина и дядо ми и страха се превърна в кошмар.Пулса ми се ускорява,не мога да се успокоя и си казвам че със сигурност ще умра.Представям си всичко около това,имам чувството че не искам да живея вече така,и искам да умра.Но в следващия момент откачам при мисълта че идва края.В момента пак ходя на терапия ,само говорим,но не виждам никакъв ефект.Нямам сили вече,толкова съм разочарована от себе си.Чувствам се напълно безсилна.Как да приема че живота има край,искам да вярвам че след смъртта има и друго,но не мога да убедя себе си.Искам да се освободя от страховете си и да изживея живота си пълноценно.


  6. Здравейте,моя проблем е тревожността.Преди мислех че имам паническо разстройство ,но всъщност е тревожността.Обаче до такава  степен е завладяла живота ми ,че от година не работя.Преди година бях по-зле.Не пия лекарства,преди не можех да изляза даже,сега излизам,качвам се на автобуса,карам кола.Но има дни ,в които просто откачам.Тревожността ми предизвиква ускорен пулс и аз вече съм в филма.Много ме е страх от смъртта,загубих баща си преди много време,но неговата смърт ме срина.След това изпаднах в депресия,имам чувството че винаги съм бягала и не се спирах за да я приема и преодолея .И следваше втория етап-тревожността.Толкова въпроси имам,как да се приема като цял живот съм бягала от себе си,чувствам се изгубена и просто незнам откъде да започна и как да се променя.


  7. В 10.01.2019 г. at 16:12, д-р Тодор Първанов каза:

    Здравей!

    Нека направим обратното и първо разберем, какво мислиш, когато усетиш,че паниката идва.За целта, носи винаги в себе си едно тефтерче и химикалка, в момента, в който усетиш първият симптом на паника, извади тефтерчето  и започвай да записваш, всички мисли които ти идват в съзнанието.След това ги напиши във форума, така  ще знаем, какво да те посъветваме.

    Здравейте,записвах си няколко дни и ето част от моите мисли:това сърцебиене ако не спре никога.Ще умра със сигурност.Как ще умра?Страшно ли е?Никога няма да се оправя?Как да се отпусна в страха-ужасно е?Как ще оставя детето си без майка?Що за майка съм?Защо не съм като другите?Всичко зависи от мен ,което е ужасно.По няколко пъти на ден имам паник атака ,не искам да пия хапчета ,но незнам как да убедя себе си ,че всичко ще се оправи.Нямам сили вече,искам просто да изчезна от лицето на Земята.


  8. Здравейте,казвам се Айсел и съм на 35г.От 5г имам тревожност,паники ,невъзможност да ходя на работа.Ходих при един психолог и двама психотерапевти,резултат никакъв.Почти и тримата ме убеждаваха че нищо ми няма .Даже единия ми каза че терапията ми е приключила ,без аз да го искам.Чета книги в тази насока,искам да се науча да приемам страха си,знам че е част от мен но много ме плаши.Като дойде паниката искам да знам какво да правя,за какво да мисля?Искам да изживея живота си пълноценно,знам че ако премина през това предизвикателство ,живота ми коренно ще се промени.Аз ще се променя,но как да стане,как да приемам страха,като ме плаши до смърт.Понякога сама си предизвиквам паниката и си казвам че съм силна ,обаче идва един момент в който не издържам и се паникьосвам.Моля за някакви насоки,как да действам когато паниката е факт?Благодаря ви искрено че ви има и че правите това за нас.


  9. Потърсих помощ.Ходя при П.Кралев в Ст.Загора.Има резултат,бавно става ,но важното е че даже понякога имам съвсем нормални дни,моменти на щастие и спокойствие(така жадувани).Работим с холотропно дишане.Тревожноста я има все още.Паник атаките засега ги няма.


  10. преди 7 часа, Диляна Колева каза:

    Здравей, задаваш въпрос, на който няма как да се отговори с едно изречение, с един пост.

    Това е състояние, което е познато на всеки втори човек. Разликата е в това кой как стига до ресурса си за справяне.

    Четенето на книги с положително мислене е хубаво, но крайно недостатъчно и често объркващо. Имаш нужда от подкрепа и правилна насока. Тук е писано много, много по въпроса, моя съвет е да започнеш да разглеждаш други теми подобни на твоята, да се запознаеш с начина по който другите се справят, да прочетеш за структурата на този вид страх, да събереш точна информация и тогава да имаш конкретни въпроси. 

    За да живееш по- пълноценно е необходимо да започнеш с определянето на цел и с правенето на първата крачка към нея.

    Ако целта ти е да подобриш състоянието си, първата крачка вече я направи, заяви го тук и поиска помощ. Втората е да събереш достатъчно информация за състоянието, за да знаеш с какво си имаш работа, защото няма нищо по неуспешно от ходене в мрака на незнанието. Когато направиш това, може да говорим за трета стъпка.

     Точно това се чудих откъде да започна.Ходя при една психоложка но с нея само говорим за общи неща и не усещам разлика.Някакси не стават нещата.Сега ще прочета наистина тук по форумите.Ще видя и в Стара Загора за добър специалист и да се измъквам вече от тази дупка ,в която сама се натиках.Много благодаря за отговора ви.Ако знаете само колко помагате.Пожелавам ви всичко най хубаво.


  11. Здравейте,имам опит с депресията и с нея се справих с лекарства.Затова сега не искам да пия отново ,защото са временно решение.Проблема ми е страх от смъртта.Внушавам си че сърцето не ми е добре .Лекарите казват че нищо ми няма.Обаче като де притесня почвя едно сърцебиене,прескачане на сърцето и всички екстри. И се почва.Страх ме е да остана сама.Вече не мога да карам колата.Чета разни книги за положителното мислене,но нещо не се получава.Имам огромно желание да ходя на психотерапевт ,но в Казанлък нямам никакъв избор. По принцип съм борбен човек,а сега се чувствам като най-безсилното същество.Искам да намеря себе си отново.Искам да живея пълноценно-но как?

×