Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ayskara

Участници
  • Общо Съдържание

    7
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от Ayskara


  1. В 10.01.2019 г. at 16:12, д-р Тодор Първанов каза:

    Здравей!

    Нека направим обратното и първо разберем, какво мислиш, когато усетиш,че паниката идва.За целта, носи винаги в себе си едно тефтерче и химикалка, в момента, в който усетиш първият симптом на паника, извади тефтерчето  и започвай да записваш, всички мисли които ти идват в съзнанието.След това ги напиши във форума, така  ще знаем, какво да те посъветваме.

    Здравейте,записвах си няколко дни и ето част от моите мисли:това сърцебиене ако не спре никога.Ще умра със сигурност.Как ще умра?Страшно ли е?Никога няма да се оправя?Как да се отпусна в страха-ужасно е?Как ще оставя детето си без майка?Що за майка съм?Защо не съм като другите?Всичко зависи от мен ,което е ужасно.По няколко пъти на ден имам паник атака ,не искам да пия хапчета ,но незнам как да убедя себе си ,че всичко ще се оправи.Нямам сили вече,искам просто да изчезна от лицето на Земята.


  2. Здравейте,казвам се Айсел и съм на 35г.От 5г имам тревожност,паники ,невъзможност да ходя на работа.Ходих при един психолог и двама психотерапевти,резултат никакъв.Почти и тримата ме убеждаваха че нищо ми няма .Даже единия ми каза че терапията ми е приключила ,без аз да го искам.Чета книги в тази насока,искам да се науча да приемам страха си,знам че е част от мен но много ме плаши.Като дойде паниката искам да знам какво да правя,за какво да мисля?Искам да изживея живота си пълноценно,знам че ако премина през това предизвикателство ,живота ми коренно ще се промени.Аз ще се променя,но как да стане,как да приемам страха,като ме плаши до смърт.Понякога сама си предизвиквам паниката и си казвам че съм силна ,обаче идва един момент в който не издържам и се паникьосвам.Моля за някакви насоки,как да действам когато паниката е факт?Благодаря ви искрено че ви има и че правите това за нас.


  3. Потърсих помощ.Ходя при П.Кралев в Ст.Загора.Има резултат,бавно става ,но важното е че даже понякога имам съвсем нормални дни,моменти на щастие и спокойствие(така жадувани).Работим с холотропно дишане.Тревожноста я има все още.Паник атаките засега ги няма.


  4. преди 7 часа, Диляна Колева каза:

    Здравей, задаваш въпрос, на който няма как да се отговори с едно изречение, с един пост.

    Това е състояние, което е познато на всеки втори човек. Разликата е в това кой как стига до ресурса си за справяне.

    Четенето на книги с положително мислене е хубаво, но крайно недостатъчно и често объркващо. Имаш нужда от подкрепа и правилна насока. Тук е писано много, много по въпроса, моя съвет е да започнеш да разглеждаш други теми подобни на твоята, да се запознаеш с начина по който другите се справят, да прочетеш за структурата на този вид страх, да събереш точна информация и тогава да имаш конкретни въпроси. 

    За да живееш по- пълноценно е необходимо да започнеш с определянето на цел и с правенето на първата крачка към нея.

    Ако целта ти е да подобриш състоянието си, първата крачка вече я направи, заяви го тук и поиска помощ. Втората е да събереш достатъчно информация за състоянието, за да знаеш с какво си имаш работа, защото няма нищо по неуспешно от ходене в мрака на незнанието. Когато направиш това, може да говорим за трета стъпка.

     Точно това се чудих откъде да започна.Ходя при една психоложка но с нея само говорим за общи неща и не усещам разлика.Някакси не стават нещата.Сега ще прочета наистина тук по форумите.Ще видя и в Стара Загора за добър специалист и да се измъквам вече от тази дупка ,в която сама се натиках.Много благодаря за отговора ви.Ако знаете само колко помагате.Пожелавам ви всичко най хубаво.


  5. Здравейте,имам опит с депресията и с нея се справих с лекарства.Затова сега не искам да пия отново ,защото са временно решение.Проблема ми е страх от смъртта.Внушавам си че сърцето не ми е добре .Лекарите казват че нищо ми няма.Обаче като де притесня почвя едно сърцебиене,прескачане на сърцето и всички екстри. И се почва.Страх ме е да остана сама.Вече не мога да карам колата.Чета разни книги за положителното мислене,но нещо не се получава.Имам огромно желание да ходя на психотерапевт ,но в Казанлък нямам никакъв избор. По принцип съм борбен човек,а сега се чувствам като най-безсилното същество.Искам да намеря себе си отново.Искам да живея пълноценно-но как?

×