Jump to content
Порталът към съзнателен живот

никой

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. никой

    Помощ

    Не изразявам тъгата си понеже не мисля, че колежките ми ги вълнува какво точно се случва с мен. Преструвам се на много весел човек, защото отчаяно търся приятел, защото ми е много кофти и супер тъпо се чувствам, че няма един човек на когото да се обадя, че имам малко време за кафе, или дори само да попитам " как си".... Но и това, че се преструвам не помага, явно само ми вреди и наистина е крайно време да потърся помощ, защото има неща от миналото, които много ме измъчват и може би не ми дават да продължа нормално и пълноценно живота си... Благодаря ви г-н Баев ще се свържа с вас, за помощ, но не знам кога, може би ако имам скоро път към София....
  2. никой

    Помощ

    Здравейте. Не знам към кого трябва да се обърна, но ако не излея всичко, което чувствам в себе си ще се пръсна...ще експлодирам... Така да започна с това, че се чувствам ужасно, много натъжена, прекалено емоционална, без надежда и желание за живот... Чувствам се ужасно самотна, нямам с кого да споделя каквото и да било, нямам никакви приятели, мъжа ми не го интересува... Може би дори не забелязва, че нещо се случва с мен, понеже се опитвам да го скрия, не искам никой да знае колко съм слаба, ранима и беззащитна.. На работа съм един от най- "позитивните" хора, шегувам се, мисля смешни стихчета, но в същност сърцето ми плаче.. Много ми е тежко... Имам нужда от един приятел, но нямам може би аз съм виновна за това, може би и това че някой заминаха на далеч и всичко се промени... Не знам точно на кое се дължи, но ги няма. Седя си в къщи сама и плача и се депресирам, когато имам свободно време и мъжа ми го няма... В сесия съм, а нямам желание дори и 1 ред от който и да било учебник да прочета... Ужасно е... Супер чувствителна и емоционална съм, най - малките неща могат да ме убидят и наранят, а за плач да не говорим постоянно рева, понякога изпитвам нужда, понякога дори много често така плача сякаш се е случило най- ужасното нещо, и изпитвам няква болка в гърдите, чак въздух едвам си взимам от рев ... Моля дайте някъв съвет, защо съм толкова лоша с най- важните ми хора, винаги се карам с мама, държа се лошо и често решавам че трябва да се скарам с мъжа ми... Не мога въобще да се контролирам... Чувствам се много наранена, ядосана, тъжна, отчаяна.... Не знам, това ми дойде от вътре да напиша, написах го. Дали някой ще го прочете не знам, но ако желаете оставете мнение... Благодаря и се извинявам за изгубеното време!
×