Jump to content
Порталът към съзнателен живот

stella.eva

Участници
  • Общо Съдържание

    6
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. stella.eva

    stella.eva

    Извинете за многото теми, получи се грешка от телефона. Моля, Админа да изтрие повторенията . Благодаря.
  2. stella.eva

    stella.eva

    Здравейте. Не знам как и от къде да започна. Преди няколко месеца се преместих в чужда държава при приятелят ми. По същото време дойдоха и мой познати с намерението да останат тук. В началото ми беше много трудно . Ново място, чужда къща, търсене на подходящ начин да направя всичко възможно той е децата му да се чувстват добре. Запознах моя приятел със новопристигналото семейство и започнахме да се виждаме по прия телски. Имах пълно доверие на приятеля ми и на жената от семейството. Доверявах и се, че ми е трудно, защото се чувствам сама, че децата му са малко разглезени, че той всъщност е много добър и ми помага в домакинството.... Приех я като приятелка. Докато един ден не се събрахме , но съпруга и работеше и не дойде. Бяхме аз, тя и приятелят ми. Отидохме да ги вземем от тях (нея и детето и) с уговорката да ги върнем вечерта. Е, честно, откакто съм дошла тук, това беше най-отвратителния ми ден. Тя сякаш се нацупи още като ме видя , опитах се да започна разговор с нея, но нещо не потръгна. И тя започна разговор с моя приятел. И изведнъж се почувствах излишна. Тя на говори един куп глупости- колко и харесва тук (което не е вярно, предния път ми обясни, че държавата е тъпа и нямат нищо), после седна да му обяснява как иска да учи за брокер (предния ден на мен ми каза, че иска да учи за медицинска сестра), как иска да си купят къща тук и т.н. Приятелят ми я заведе да види едни нови къщи близо до нас, но тя не ги хареса и започна да повтаря "Аз твоята къща харесвам, само там ми харесва" "Твоята къща....". Естествено той много се зарадва, защото наистина сам си е правил всичко, сам е строил, много време и любов е вложено в това място. Дори се конфронтира с мен по въпрос, който обсъжсахме преди няколко дни само и само да я защити. Както и да е прибрах ме се у нас , извикахме познати деца да играят с нейното дете, което е малко антисоциално и много труден характер. Денят не вървеше добре, малкото се цупи през цялото време, приятелката се шегуваше с приятеля ми, че избрал цвете в градината с моето име... Говореше само на него, едни комплименти,едно мазнене... Не бях я виждала такава и не знаех как да реагирам. Приятелят ми отиде да работи в градината и ни остави сами. Лека полека започнахме да обсъждаме различни теми и тя се оказа информирана за развода на приятеля ми, за бившата му жена, защо го е напуснала... В началото не се усетих како става, но когато се върна приятелят ми разговора се промени в друга посока. Започна да говори какъв мъж иска, мен отново ме игнорира и обяснява на приятеля ми какъв добър съпруг има, но тя не искала такъв. Искала Мъж, да е по-мъжествен, по-мъж по характер... Аз изгубих дар слово, приятелят ми се почувства странно и промени темата, а след малко пак избяга в градината. През целия ден се чувствах като слугиня, занимавах се с детето и, готвих, а тя с кафето ми обяснява колко са смотани децата тук ( няма да обсъждам нейното). В един момент се почувствах не на място, сякаш пречех. Както и да е, мина деня , на мен ми беше много криво, но нищо не казах. След няколко дни излязох ме с моя приятел , изкарахме си страхотно , но на връщане към къщи той и изпрати покана за приятелство във фейсбук. Е, тогава всичко ми се обърна. На другия ден му казах колко грозно съм се почувствала в този ден (когато тя беше у нас), казах му, че тя информирана за личния му живот и аз искам да знам как и от къде тя знае подробности! Казах му, че предполагам, че нещо се е случило м/у тях двамата и не харесвам темите които засяга, когато съпругът и не е наблизо. Освен това му обясних, че тя не ми е приятелка и не искам повече да се събираме. Той се разсърди , тогава му предложих като решение , ако иска те да идват, то аз ще ходя у сестра му за един ден. Тогава той каза "Ок. Щом не ти е приятелка, няма да ги каним повече ". От тогава избягва темата, но аз все си мисля, че нещо се е случило. Не знам , дали искам да знам истината. Просто искам да не се чувствам виновна. Права ли съм? Вие как мислите? Знам, че тя няма никакви приятели тук и се чувствам виновна, че не я искам да идва у нас. Много объркано разказах всичко, но този ден направо ме смаза психически ...
×