Геро

Ето няколко думи какво казва Михаил Иванов за Учителя, 2 години и половина преди да си замине.

Comme je ne pouvais pas toujours être avec lui,je vivais en ville, et beaucoup de frères et de soeurs vivaient а Izgrev, ça s'appelait Izgrev, cet endroit ou la Fraternité était faite, la collectivité, tandis que moi, je vivais en ville, et beaucoup d'autres aussi. Après, on faisait une promenade, un voyage depuis la résidence en ville, jusqu'а l'extrémitéde la ville ou était Izgrev. Pendant ce trajet, on pensait, on méditait, mêmequand j'étais chez moi, j'imaginais toujours le Maître Peter Deunov tellement beau, tellement rayonnant, tellementlumineux, tellement glorieux, je l'enveloppais dans des lumières, dans toutesles couleurs, comme quelque chose d'extraordinaire. Et quel était le résultatsur moi ? C'est curieux, je me sentais beaucoup mieux. Je me sentais dilaté, jeme sentais heureux, je me sentais plus pur, plus sage, plus raisonnable, plusfort, mieux portant. Ce travail que je faisais, qui n'était pas pour moi, c'étaitpour le Maître Peter Deunov, eh oui, cela se reflétait sur moi, sur mescellules. Cela changeait la vibration de tous les électrons. Et même mon visagedevenait plus lumineux. Et j'ai continué comme ça des années.



1er juillet 1984, Михаил Иванов , откъс от лекцията SYNARCHIE ET ARBRE DE VIE

Превод на подчертаните думи:

Аз си представях Учителя Петър Дънов толкова хубав, толковасиянен, толкова светъл, толкова славен, обгръщах го с всички цветове, като нещонеобикновено.


Не познавам Михаил Иванов, но познавам много хора, които са се учили от него. Едно нещо е сигурно, тези хора са се научили на работа и уважение. Всички работят наравно, няма богати, няма бедни; няма учени, няма необразовани.

Бил съм в различни центрове на Френското Братство, всички хора там РАБОТЯТ.

Бил съм много години на Рила, организирал съм много Братски сбирки и прояви в България, много хора ЧАКАТ, ГЛЕДАТ и КРИТИКУВАТ. На пръсти се броят тези, които РАБОТЯТ.

Това е тъжното. Ние имате заложби, но не ги използуваме. Те нямат нашите заложби, но и малкото, което имат използуват.

Нека се поучим от брат Михаил и другите добри ученици на Учителя и да РАБОТИМ.

Честно казано нямам голямо желание да пиша, но пак севръщаме до старите проблеми.

Любимия цитат на много хора от Братството е , че чужденците трябва да учат български. Това е хубаво, но защо да го учат. Кое ще ги стимулира да го учат? Книжарниците по света са пълни с духовна литература на техните езици. Учители от различни школи им идват на крака и им говорят на техните езици. Просто няма логика някой да се юрне и да дойде да учи български. Още повече , че образът на България в чужбина не е от най-добрите.

Що се отнася до това, защо Михаил Иванов не е превеждал и издавал книгите на Учителя , то е защото Братството му забранява. Въпреки това до 1966 година лекциите му започват с мисъл на Учителя и той я коментира. Лекциите на Учителя са дадени изключително за българите и чужденците трудно разбират една буквално преведена лекция. За това и Михаил е давал обяснения. Неговите лекции са по опростени.

Преди много години , по времето на комунизма, потропах на една врата и помолих да преспа. Хората бяха от Братството. Те не ме питаха кой съм и от къде съм, въпреки, че милицията редовно ги е посещавала. Дадоха ми едно легло, нахраниха ме и после ме питаха , кой съм и къде отивам. Колко от вас могат да го направят?

Във Франция е имало няколко ученика на Учителя, но французитеса си избрали Михаил. Явно с нещо ги е впечатлил , както мен ме впечатлиха тези хора от Братството и завинаги ще останат в паметта ми.

Учението не е в книгите, а в делата.

Честно казано нямам голямо желание да пиша, но пак севръщаме до старите проблеми.

Любимия цитат на много хора от Братството е , че чужденците трябва да учат български. Това е хубаво, но защо да го учат. Кое ще ги стимулира да го учат? Книжарниците по света са пълни с духовна литература на техните езици. Учители от различни школи им идват на крака и им говорят на техните езици. Просто няма логика някой да се юрне и да дойде да учи български. Още повече , че образът на България в чужбина не е от най-добрите.

Що се отнася до това, защо Михаил Иванов не е превеждал и издавал книгите на Учителя , то е защото Братството му забранява. Въпреки това до 1966 година лекциите му започват с мисъл на Учителя и той я коментира. Лекциите на Учителя са дадени изключително за българите и чужденците трудно разбират една буквално преведена лекция. За това и Михаил е давал обяснения. Неговите лекции са по опростени.

Преди много години , по времето на комунизма, потропах на една врата и помолих да преспа. Хората бяха от Братството. Те не ме питаха кой съм и от къде съм, въпреки, че милицията редовно ги е посещавала. Дадоха ми едно легло, нахраниха ме и после ме питаха , кой съм и къде отивам. Колко от вас могат да го направят?

Във Франция е имало няколко ученика на Учителя, но французитеса си избрали Михаил. Явно с нещо ги е впечатлил , както мен ме впечатлиха тези хора от Братството и завинаги ще останат в паметта ми.

Учението не е в книгите, а в делата.

Честно казано нямам голямо желание да пиша, но пак севръщаме до старите проблеми.

Любимия цитат на много хора от Братството е , че чужденците трябва да учат български. Това е хубаво, но защо да го учат. Кое ще ги стимулира да го учат? Книжарниците по света са пълни с духовна литература на техните езици. Учители от различни школи им идват на крака и им говорят на техните езици. Просто няма логика някой да се юрне и да дойде да учи български. Още повече , че образът на България в чужбина не е от най-добрите.

Що се отнася до това, защо Михаил Иванов не е превеждал и издавал книгите на Учителя , то е защото Братството му забранява. Въпреки това до 1966 година лекциите му започват с мисъл на Учителя и той я коментира. Лекциите на Учителя са дадени изключително за българите и чужденците трудно разбират една буквално преведена лекция. За това и Михаил е давал обяснения. Неговите лекции са по опростени.

Преди много години , по времето на комунизма, потропах на една врата и помолих да преспа. Хората бяха от Братството. Те не ме питаха кой съм и от къде съм, въпреки, че милицията редовно ги е посещавала. Дадоха ми едно легло, нахраниха ме и после ме питаха , кой съм и къде отивам. Колко от вас могат да го направят?

Във Франция е имало няколко ученика на Учителя, но французитеса си избрали Михаил. Явно с нещо ги е впечатлил , както мен ме впечатлиха тези хора от Братството и завинаги ще останат в паметта ми.

Учението не е в книгите, а в делата.

Честно казано нямам голямо желание да пиша, но пак севръщаме до старите проблеми.

Любимия цитат на много хора от Братството е , че чужденците трябва да учат български. Това е хубаво, но защо да го учат. Кое ще ги стимулира да го учат? Книжарниците по света са пълни с духовна литература на техните езици. Учители от различни школи им идват на крака и им говорят на техните езици. Просто няма логика някой да се юрне и да дойде да учи български. Още повече , че образът на България в чужбина не е от най-добрите.

Що се отнася до това, защо Михаил Иванов не е превеждал и издавал книгите на Учителя , то е защото Братството му забранява. Въпреки това до 1966 година лекциите му започват с мисъл на Учителя и той я коментира. Лекциите на Учителя са дадени изключително за българите и чужденците трудно разбират една буквално преведена лекция. За това и Михаил е давал обяснения. Неговите лекции са по опростени.

Преди много години , по времето на комунизма, потропах на една врата и помолих да преспа. Хората бяха от Братството. Те не ме питаха кой съм и от къде съм, въпреки, че милицията редовно ги е посещавала. Дадоха ми едно легло, нахраниха ме и после ме питаха , кой съм и къде отивам. Колко от вас могат да го направят?

Във Франция е имало няколко ученика на Учителя, но французитеса си избрали Михаил. Явно с нещо ги е впечатлил , както мен ме впечатлиха тези хора от Братството и завинаги ще останат в паметта ми.

Учението не е в книгите, а в делата.

Ето няколко думи какво казва Михаил Иванов за Учителя, 2 години и половина преди да си замине.

Comme je ne pouvais pas toujours être avec lui,je vivais en ville, et beaucoup de frères et de soeurs vivaient а Izgrev, ça s'appelait Izgrev, cet endroit ou la Fraternité était faite, la collectivité, tandis que moi, je vivais en ville, et beaucoup d'autres aussi. Après, on faisait une promenade, un voyage depuis la résidence en ville, jusqu'а l'extrémitéde la ville ou était Izgrev. Pendant ce trajet, on pensait, on méditait, mêmequand j'étais chez moi, j'imaginais toujours le Maître Peter Deunov tellement beau, tellement rayonnant, tellementlumineux, tellement glorieux, je l'enveloppais dans des lumières, dans toutesles couleurs, comme quelque chose d'extraordinaire. Et quel était le résultatsur moi ? C'est curieux, je me sentais beaucoup mieux. Je me sentais dilaté, jeme sentais heureux, je me sentais plus pur, plus sage, plus raisonnable, plusfort, mieux portant. Ce travail que je faisais, qui n'était pas pour moi, c'étaitpour le Maître Peter Deunov, eh oui, cela se reflétait sur moi, sur mescellules. Cela changeait la vibration de tous les électrons. Et même mon visagedevenait plus lumineux. Et j'ai continué comme ça des années.



1er juillet 1984, Михаил Иванов , откъс от лекцията SYNARCHIE ET ARBRE DE VIE

Превод на подчертаните думи:

Аз си представях Учителя Петър Дънов толкова хубав, толковасиянен, толкова светъл, толкова славен, обгръщах го с всички цветове, като нещонеобикновено.


Не познавам Михаил Иванов, но познавам много хора, които са се учили от него. Едно нещо е сигурно, тези хора са се научили на работа и уважение. Всички работят наравно, няма богати, няма бедни; няма учени, няма необразовани.

Бил съм в различни центрове на Френското Братство, всички хора там РАБОТЯТ.

Бил съм много години на Рила, организирал съм много Братски сбирки и прояви в България, много хора ЧАКАТ, ГЛЕДАТ и КРИТИКУВАТ. На пръсти се броят тези, които РАБОТЯТ.

Това е тъжното. Ние имате заложби, но не ги използуваме. Те нямат нашите заложби, но и малкото, което имат използуват.

Нека се поучим от брат Михаил и другите добри ученици на Учителя и да РАБОТИМ.

Ето няколко думи какво казва Михаил Иванов за Учителя, 2 години и половина преди да си замине.

Comme je ne pouvais pas toujours être avec lui,je vivais en ville, et beaucoup de frères et de soeurs vivaient а Izgrev, ça s'appelait Izgrev, cet endroit ou la Fraternité était faite, la collectivité, tandis que moi, je vivais en ville, et beaucoup d'autres aussi. Après, on faisait une promenade, un voyage depuis la résidence en ville, jusqu'а l'extrémitéde la ville ou était Izgrev. Pendant ce trajet, on pensait, on méditait, mêmequand j'étais chez moi, j'imaginais toujours le Maître Peter Deunov tellement beau, tellement rayonnant, tellementlumineux, tellement glorieux, je l'enveloppais dans des lumières, dans toutesles couleurs, comme quelque chose d'extraordinaire. Et quel était le résultatsur moi ? C'est curieux, je me sentais beaucoup mieux. Je me sentais dilaté, jeme sentais heureux, je me sentais plus pur, plus sage, plus raisonnable, plusfort, mieux portant. Ce travail que je faisais, qui n'était pas pour moi, c'étaitpour le Maître Peter Deunov, eh oui, cela se reflétait sur moi, sur mescellules. Cela changeait la vibration de tous les électrons. Et même mon visagedevenait plus lumineux. Et j'ai continué comme ça des années.



1er juillet 1984, Михаил Иванов , откъс от лекцията SYNARCHIE ET ARBRE DE VIE

Превод на подчертаните думи:

Аз си представях Учителя Петър Дънов толкова хубав, толковасиянен, толкова светъл, толкова славен, обгръщах го с всички цветове, като нещонеобикновено.


Не познавам Михаил Иванов, но познавам много хора, които са се учили от него. Едно нещо е сигурно, тези хора са се научили на работа и уважение. Всички работят наравно, няма богати, няма бедни; няма учени, няма необразовани.

Бил съм в различни центрове на Френското Братство, всички хора там РАБОТЯТ.

Бил съм много години на Рила, организирал съм много Братски сбирки и прояви в България, много хора ЧАКАТ, ГЛЕДАТ и КРИТИКУВАТ. На пръсти се броят тези, които РАБОТЯТ.

Това е тъжното. Ние имате заложби, но не ги използуваме. Те нямат нашите заложби, но и малкото, което имат използуват.

Нека се поучим от брат Михаил и другите добри ученици на Учителя и да РАБОТИМ.

Ето няколко думи какво казва Михаил Иванов за Учителя, 2 години и половина преди да си замине.

Comme je ne pouvais pas toujours être avec lui,je vivais en ville, et beaucoup de frères et de soeurs vivaient а Izgrev, ça s'appelait Izgrev, cet endroit ou la Fraternité était faite, la collectivité, tandis que moi, je vivais en ville, et beaucoup d'autres aussi. Après, on faisait une promenade, un voyage depuis la résidence en ville, jusqu'а l'extrémitéde la ville ou était Izgrev. Pendant ce trajet, on pensait, on méditait, mêmequand j'étais chez moi, j'imaginais toujours le Maître Peter Deunov tellement beau, tellement rayonnant, tellementlumineux, tellement glorieux, je l'enveloppais dans des lumières, dans toutesles couleurs, comme quelque chose d'extraordinaire. Et quel était le résultatsur moi ? C'est curieux, je me sentais beaucoup mieux. Je me sentais dilaté, jeme sentais heureux, je me sentais plus pur, plus sage, plus raisonnable, plusfort, mieux portant. Ce travail que je faisais, qui n'était pas pour moi, c'étaitpour le Maître Peter Deunov, eh oui, cela se reflétait sur moi, sur mescellules. Cela changeait la vibration de tous les électrons. Et même mon visagedevenait plus lumineux. Et j'ai continué comme ça des années.



1er juillet 1984, Михаил Иванов , откъс от лекцията SYNARCHIE ET ARBRE DE VIE

Превод на подчертаните думи:

Аз си представях Учителя Петър Дънов толкова хубав, толковасиянен, толкова светъл, толкова славен, обгръщах го с всички цветове, като нещонеобикновено.


Не познавам Михаил Иванов, но познавам много хора, които са се учили от него. Едно нещо е сигурно, тези хора са се научили на работа и уважение. Всички работят наравно, няма богати, няма бедни; няма учени, няма необразовани.

Бил съм в различни центрове на Френското Братство, всички хора там РАБОТЯТ.

Бил съм много години на Рила, организирал съм много Братски сбирки и прояви в България, много хора ЧАКАТ, ГЛЕДАТ и КРИТИКУВАТ. На пръсти се броят тези, които РАБОТЯТ.

Това е тъжното. Ние имате заложби, но не ги използуваме. Те нямат нашите заложби, но и малкото, което имат използуват.

Нека се поучим от брат Михаил и другите добри ученици на Учителя и да РАБОТИМ.