Jump to content
Порталът към съзнателен живот

inanimate

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Не казвам

inanimate's Achievements

  1. Аз естествено разбирам, че не е здравословно за самата мен да поддържам дори някаква "илюзия" че има начин аз да му помогна. Просто е трудно човек да се "откаже". Да той ми е само приятел, но ако ми беше майка, баща, брат, нямаше как просто да си тръгна. Чувствам се отговорна и понякога се обвинявам, че аз не го правя щастлив, но осъзнавам, че това разбира се е абцолютно невярно. Ще се опитам да намеря статии или още книги за хора, справили се с помощта на психотерапевт и се надявам наистина това да има някакъв ефект върху желанието му да се лекува. Благодаря ви отново!
  2. Здравейте отново, мерси много за изчерпателните отговори! Честно казано съм изключително объркана как трябва да се постъпи и какви действия да предприема. Да, ако заболяването беше чисто физиологично, нещата биха били съвсем различни, но така, не знам. Опитвам се да се мотивирам аз самата себе си да не губя надежда че един ден нещата ще се оправят, но и това е доста трудна борба, която водя ежедневно. Много бих искала да помоля и някой, който се е сблъсквал с подобна ситуация със свой близък човек да сподели мнение и опит. Изчетох вече толкова много статии за това, но все още не мога да добия и най-бегла представа кой е правилният начин, как изобщо бих могла да му помогна, без да го карам да се затваря още повече. Благодаря ви отново от цялото си сърце!
  3. Здравейте, обръщам се към вас за помощ тъй като наистина не знам какво повече бих могла да направя. Приятелят ми, с когото сме заедно от почти 4 години страда от депресия. До преди 1 година някакси успяваше да се справи със състоянието си и водехме сравнително нормален живот. Но от началото на 2015 той се превърна в почти напълно друг човек. Отказва да прави каквото и да е, затворен е, вече не поддържа почти никакви връзки с хора, които са били негови приятели от години, общуването ни се превърна във сцена от минно поле, където всяка погрешна дума води до натъжаване, затваряне, сълзи, като имам предвид дори разговор за това дали да идем да хапнем навън или вкъщи. Ние не живеем заедно, защото той твърди цитирам "че не става за такива неща, добре му е само когато е сам в планината и не говори много дълго с никой". Обичам го и не смятам, че депресията му е причина да го изоставя, само защото и аз разбира се съм много нещастна. Естествено няма никакво желание да правим секс, дори да спим заедно, тъй като ако някой спи до него много се изнервя. Това беше точно обратното до преди година. В същото време казва, че много ме обича, че аз съм неговата половинка и т.н, което премахна първоначалната идея, че просто има друг човек и за това се държи така. И така, опитвам се да го убедя да посети специалист, опитах с книги ("Да се чувстваш добре" е едната от тях, след мое проучване в интернет), но той дори отказва да ги прочете. Твърди че да посети лекар, би било против волята му тъй като не вярва, че някой би му помогнал. Обръщм се към вас, с молба да споделите мнение/препоръка за това как да го убедя да потърся помощ. Той е един от най-важните хора в живота ми, много млад, има страхотна добре платена работа, спортува усилено, единственото което според мен поражда това състояние е , че никога не се е разбирал със семейството си. Колкото и да чета статии, не мога разбира се да осъзная напълно как се чувства и понякога съм му сърдита и си казвам че не мога повече. Въпреки това без значение дали сме заедно или не, той трябва да може да се чувства нормално и да живее живота си пълноценно. Благодаря Ви предварително!
×
×
  • Добави...