SoulSearcher
-
Общо Съдържание
22 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от SoulSearcher
-
-
Току-що, д-р Тодор Първанов каза:
Спри да пушиш и ще усещаш едно страхотно спокойствие.Просто спри марихуаната, това е моята подкрепа за теб.
Благодаря, но не бях пушил от месеци. А и се събират се 3-4 пъти пушене в годината. Не мисля, че това е източника на проблемите ми.
-
Марихуана ми помогна да изкарам на светло това, което става в подсъзнанието ми всеки ден, всяка минута, всяка секунда през по голямата част от времето за последните години.
Следват прозрения от вчера вечерта.
"Заставаш зад очите на всеки който видиш, без граници, слятост. Забравих на второ ниво в корема ми какво се случва. Комплекс за малоценност."
"Увреден съм."
"Не усещам връзка с Бога вече, в тъмнина съм."
"Чувствам се изтощен от дълго време - 14, 15 годишна възраст. Появи се постепенно, с постоянна сила през годините, единствено чувството на дълбока тъга се задълбочи. Давя се."
"Кое е лъжа? Кое е реалност? Това се питам постоянно в тъмнината - Нанси ме харесва?"
"Започнал съм да се деля от приятелите - от много време. Има едно черно пространство между тях и мен, сякаш не сме свързани вече."
"Използвам храната като утешител, но в реалност съм слаб и слабея поради идеологиите ми за правилен живот."
"Виждам през душите на хората - живота на човек."
"Марихуаната засилва тъмнината в мен. Спри. Развивам психическо разстройство."
"Този трип просто засили чувството на тъга у мен."
"Плачейки думата ми казва, че от дълго време крия емоциите си от родителите ми - емоционално съм недостъпен. Преди усещах тъга също у тях като разговарят с мен, заради емоционалната ми недостъпност, но вече като чели не им пука. Нещо тормози душата ми."
Това беше от вчерашната вечер. Не можах да последвам на второ ниво какво се случва в корема ми като се срещна с някой.
Често усещам, че енергийните центрове в тялото ми са блокирани и енергията не циркулира. Наскоро усетих енергийните центрове напиращи да излязат, че изпиването на една бира ги отключи и се почувствах отново човек дори за няколко часа.
Усещам винаги, че аурата на другите преминава през мен и поради това блокирам. Все едно нямам личност.
Нуждая се от помощ.
-
Здравейте,
Не знам доколко е добро заглавието на темата, но мисля, че описва донякъде как все повече се засилва чувството в мен, че това не съм аз.
Като цяло, много се отдалечих от себе си, развих някакъв асоциален проблем, а и като цяло връзката с мен не е възнаграждаваща като преди. Не казвам, че преди всичко беше идеално, но имах мигове, в които успявах да се откъсна от невротичното ми, несъзнателно поведение и да изпитам моменти, в които се чувствам жив и най-вече човек.
Такива моменти не съм имал от 3 години.
Не знам каква е причината за това, мога само да гадая - ген, лоша карма, лоши занимания като отваряне на третото око, поне някои казват, че отварянето на третото око може да позволи на лошо духове да влязат в теб, но това беше продиктувано от интереса ми езотеричното.
Мисля, че книги/беседите на Учителя, ще ми помогнат. Още преди знаех, че неговите дела биха ми помогнали да видя света и да надмогна невротичното в себе си. Но чак сега открих сили да го направя. Не знам обаче от къде да започна. Всякакъв съвет ще ми е от полза.
Извинявам се, ако съм объркал раздела.
Поздрави. -
Благодаря. Мисля, че си прав.
-
Здравейте,
Беседите на Учителя винаги ме зареждат с особена и красива енергия.
Ако някой може да ми помогне, търся беседа, която ще ми помогне да се настроя със спокойно отношение към всичко заобикалящо, за емоционален контрол и сдържане на гордостта, самохвалството и раздразнителността. Вярвам, че съществува такива беседи от Учителя, просто не мога да ги открия.
Поздрави. -
В 13.12.2016 г. at 23:27, АлександърТ.А. каза:
Здравей . А чел ли си нещо от Дънов ? Виж това
Благодаря, ще го погледна!
-
Здравейте,
Какво смятате по следния въпрос: Дете, което е израснало в семейство с поне един родител нарцис, може ли да бъде по-добра версия от своите родители? Децата на това дете ще бъдат ли още по-свободни, докато в един момент това разстройство бъде превъзмогнато?
Поздрави -
В 28.11.2016 г. at 21:45, АлександърТ.А. каза:
Ако някой има допир с темата е добре дошъл с мнение. Както и всеки, който смята че би могъл да помогне със съвет! Видя ли къде си пуснал темата ? А за въпроса ти , Явно не приемаш решението , което някой по умен от хората вече е взел ?А решението е РАБОТА . Ежедневно по възможност без почивка .
Дейността която вършим ежедневно и чрез която организираме телата и разума си , наричаме работа . Работа е всяко волево действие извършено с цел подобряване условията на живот .Усилията и неудобствата при работата ни облагородяват . ...Тези мисли са причина за твърдението , че работата е направила маймуните -хора .
Така е. Благодаря, че отново ми показахте отговорите в съзнанието ми, които съм прекалено твърдоглав за да приема!
В 29.11.2016 г. at 3:49, Орлин Баев каза:Работа отвън и работа отвътре. Отвън - професионална дейност и спорт, плюс хобита като туризъм и т.н. Отвътре - четене на добри книги, практика на йога нидра и на по-късен етап, чиста медитация. Книгите учат мозъка фокусирано да следва посока, с усилие да създава представност, преобразувайки графемите в сетивни сигнали. Силен метод е четенето. Нидра/ нлп/ водените медитации спомагат с помощта на водещ (или запис) да релаксираш и еднонасочено да работиш с ума си. Чистата медитация (дзен, махамудра, дзогчен, изихия...) - при нея самосъзнателността ти се прехвърля в ... Себе си.
Външните и вътрешните усилия постепенно се сливат. На изток го наричат бездействие в действието, медитация по време на кое да е действие!
Много благодаря за коментара! Възхищавам ви се на работата ви г-н Орлин Баев. Чел съм десетки ваши коментари и статии. Адмирации.
Мисля, че това което най ми пречи е факта, че бъдейки твърдоглав забравям много от просветлението, което получавам. Спъвам прогреса си постоянно.
-
Здравейте,
Разбрах 2 неща за мен за 22 години.
Първо, въображението ми действа несъзнателно.
Всичките мисли, картини и прочие се развиват зад някаква завеса, която закрива всичко от вниманието ми, с изключение на редките моменти когато ми е позволено да погледна какво се случва.
И второ, не мога дори да извикам картина в съзнанието си ясно и за повече от няколко секунди. Да не говорим ако искам да си представя някакъв сценарий.
Сякаш ума ми е неопитомен, див.
Тази несъзнателност в мен се манифестира с разпиляност, започване на много неща наведнъж, които никога не биват довършвани.
Единствено следването на график ми е помогнало да развия съзнателност, но това беше изключително тежка битка със самия себе си, която ме изморява до краен предел.
Надявам се да има и други начини за култивиране на съзнателността обратно у човек.
Ако някой има допир с темата е добре дошъл с мнение. Както и всеки, който смята че би могъл да помогне със съвет!
Поздрави. -
преди 13 часа, Диляна Колева каза:
Прочети 1;2;3;5;10;11;13 и 15 глава от тази книга https://m2.chitanka.info/text/26986-otrovnite-roditeli
Ще ти стане ясно и защо си в това положение и как да излезеш. Ако имаш въпроси след това, няма проблем ще дискутираме.
Благодаря за коментара!
Ще прочета книгата. Но преди това искам да кажа нещо.
Вчера излязох с приятел и сякаш точно това ми беше нужно да получи духовно видение. Видях се като дете, по характер, и че постоянното следване на някакъв строг глас в мен - направи това, не бъди това ми преча да бъда себе си. Лошото е, че той постоянно присъства в мен и усложнява всяка една ситуация, премисляне, тревожност... Но когато го спра (редките моменти) всичко е просто перфектно.
Мисля, че видението, което получих е резултат на молитвите ми.
П.С - След като поразмишлявах днес, стигнах до извода, че този глас в мен е морала ми. Хората винаги са ми казвали, че съм много добър човек и свестен, но не знаят какво ми е на главата... -
В 9.08.2016 г. at 14:49, iti каза:
Ако си на 22, по-естествено отношения няма как да имаш и то идва да ти покаже, че ти е време да си самостоятелен. Не са ти те проблема, напротив - по-скоро мотиватор да започнеш да се бориш сам и водиш свой живот. Изглежда обаче не го осъзнаваш, щом се фокусираш изцяло у другата страна. Спор няма, тя също има проблем, и може да те съсипе психически. Но както писах, не можеш да го промениш, можеш единствено да контролираш собственият си живот.
Да, разбирам, че има и друга страна на това, че трябва да не се оставям да се влия толкова психически от тяхното поведение и опит за контрол. Но, това става рядко, както споменах по-горе, и след това се връщам пак в същото положение - гняв, омраза и раздразнение при техните опити да ме контролират.
-
В 9.08.2016 г. at 8:58, Орлин Баев каза:
Писнало ти е да бъдеш добро момче, което е чудесно. Добрите момчета са скучни, пасивни, служещи себепотискащо на одобрението на "значимите" други, както са научени през възпитанието си, но потъпкващи себе си, докато себеуважаващите се момчета им отмъкват всичко под носа им, защото имат смелостта да си го вземат. Добре е, че ти е писнало. Птичката иска да литне от гнездото! Ами, направи го - спести две-три заплати, квартири има много, а когато не бягаш от опита си, не те е страх да си изцапаш ръцете с една или друга работа, докато осъзнаваш какво точно искаш, учиш и се насочваш в живота си.
С горното не ти казвам да не уважаваш родителите си - напротив, правили са най-доброто, което са могли според тях. Жив си, здрав си. Оттук обаче топката е в твоята половина. Свикнал си да бъдеш прекалено послушен, подчиняващо се добро момче. Ами, нужно е, макар и с няколко години закъснение, да проявиш известен тийнейджърски, непроявен досега бунт, вложен вече в подходяща посока: работа извън осигуряваната от родителите, жилище извън тяхното, активен стремеж към саморазвитие...
Един любим цитат от някой от филмите на Джеки Чан, който с пълна сила важи за теб и живота ти оттук нататък: "No more mister good guy!"
Това, разбира се, не означава да подскачаш като пуканка, а да осъзнаеш силата на мотивацията силна собствените си посоки, мнение, решения, себезаявяване. Когато така се уважаваш, само тогава истински уважаваш другите, вместо да трупаш агресия към тях, докато външно всичко уж е наред...
Благодаря за включването!
Това е, че (не искам да преувеличавам, въпреки че асцендента ми е Лъв) нямам никакъв контрол над вътрешните решения. Мисля, че страдам от депресия, която се е появила в ранно детство (?) и сега се притеснявам за всичко, защото в един момент ми се възвръщат способностите да взимам решение и решавам, че не искам да бъда еди какъв си и еди що си и в следващия вече опцията да решавам я няма и аз си оставам същия...
В момента се боря с вътрешния си аз, да се опозная и да се излекувам. Все още не мога да разбера какво ми е. Всичко изглежда толкова сложна, само на моменти има проблясъци и после отново не знам какво да правя. -
Някой друг да се включи :)?
-
Току-що, iti каза:
Такива са някои родители. Фиксират се към децата си защото с тях се изчерпва живота им. Мисли, че можеше да е по-зле - да не се интересуват изобщо от теб. Надали ще ги разубедиш (самите те най-вероятно имат родители които все още не могат да убедят че са порастнали), въпрос на време е да се отделиш от тях и започнеш да бъдеш самостоятелен и намериш правилната дистанция.
Определено, просто се виждам като едно продължение на тях. Определено съм мислил варианта да се отделя, още когато в ранна възраст се породи отвращението, заради отношението им към мен. Но не могат да се променят, това е част от тях. Майка ми, която не е такава покрай стоенето по цял ден в нас и покрай дядо ми започва и тя да прихваща тези черти. Но мисля, че най-лошото е че малко или много и аз започнах да се превръщам в тях.
-
На 22.
-
Здравейте,
Малко ми е трудно да се изразявам, но се надявам да ме разберете.
Като малък бях послушното момченце на мама и татко. Слушах ги като добре смазан робот, без право на глас какви са моите желания.
Всичко вървеше "добре" докато наскоро не се появи един проблем. Лятото започнах работа при баща ми, който е собственик на собствен бизнес. Работата, която ми е възложена не е прекалено сложна и е на 95% физическа. За тези 2 месеца разбрах как да си върша работата добре, но започнах да срещам психологически пречки.
Баща ми върви след мен като падир и постоянно ми указва какво да правя. Мисли си, че го прави за мое добро и всеки мой опит да го накарам да спре да ме упътва и да му покажа, че мога да се справя и сам бива възприет като обида, че не искам помощта му. Дядо ми е същия. Винаги гледат да ми помогнат, та чак ми писва! Просто тяхното е прекалено. Малко офтопик, но дори и на масата, не си гледат в чинията, а гледат ти дали имаш всичко, постоянно те питат не искаш ли от това, не искаш ли от онова.
И сега доста често като съм на работа, започва един конфликт в мен. Един бунт, че не искам да им следвам заповедите. Просто ми писна да ми казват кое е най-добре за мен, а аз да нямам право на избор. В резултат на което, работя изключително мудно. Отнема ми прекалено много време да извърша определени операции, които са елементарни, но просто заради бунта в мен обработвам самата информация по-бавно. В много редки моменти всичко върши безупречно. През останалото време се ядосвам и протестирам вътрешно, че ми се налага да работя.
Това е като цяло отношението ми работа. Не мразя самата работа, а по-скоро факта, че ми се налага да работя.
Надявам се някой да ми помогне, защото понякога просто не издържам. Изключително съм гневен!!!! Благодаря! -
преди 5 часа, Диляна Колева каза:
Привет! Невроза.... за нея може да се прочете много, наистина много. Различни автори, различни психолози и терапевтични течения я разглеждат от различни страни. Всеки уважаващ себе си психолог и психотерапевт не спира да чете и да разглежда различните гледни точки за различните състояния по време на целия си професионален живот. Ясно е, че една книга разглежда един аспект за едно състояние, което е толкова многопластово, че десетилетия наред десетки специалисти го изследват и пишат за него.
Невроза.... по време на цялото обучение за терапевти ни учат как да излизаме от определенията и да разглеждаме индивидуалността на всяка личност, защото точно там са скрити ресурсите и за справяне. Няма такова нещо като невроза с фатален край. Всеки човек има лични и индивидуални особености благодарение на които или въпреки които той може да премине или осъзнато да отработва дадено психологично състояние. От особена важност е обаче той сам да пожелае да прави това. От горния пост става ясно, че е направена първа стъпка към себепознанието и развитието на личния потенциал. Така че нищо не е свършило, а сега започва.
Здравей! Благодаря ти, че се включи първа!
Така е, действително, човек не трябва да се вкопчва в определения. Понякога имам чувството, че тъпча на едно място, мислейки по този начин. Много пъти съм се хващал да го правя когато искам да разбера нещо за себе си, но докато не свалиш лещите нищо не можеш да постигнеш. Когато се вкопчиш в някое определение, то се превръща в основна тема в твоето съзнание, виждаш света единствено през неговата призма, а всичко останало просто не съществува.
Сега започвам да го осъзнавам това, но и в същото време се питам, защо когато го знам, една голяма част в мен все още се бори и си казва че е обратното. Определено знам че тази част ми вреди от гледна точка на това, че ми замъглява съзнанието за нова гледна точка. Но дали това не е частта, която все още иска да научи нещо преди да напълно да изчезне?
Надявам се да бъда разбран.преди 2 часа, Георги Балджиев каза:Здравей,
Диляна е права. Прочети и други гледни точки за неврозите. Част от терзанията ще си спестиш, когато разбереш, че такова нещо като "правилен" път няма. Всичко е път! Дори неврозата е път.
И в това са се убедили много хора, за които невротичността е вече минало. Така че надежда има! Но тя е само първата крачка от пътя, който води до различното място в сравнение с онова, където си в момента и на което се чувстваш некомфортно.
Ето едно хубаво четиво за "пътя": https://chitanka.info/text/6509/2
Здравей! Благодаря ти за коментара и за книжката.
Тази тема ми помогна да разбера повече за себе си. Мисля, че проблема ми е, както написах по-горе, че една голяма част от мен се съпротивлява и не желае да се освободи от оковите на старото ми Аз, което е изстрадало и не желае да приеме новото.
Мисля, че дори пишейки тези редове, започвам да очертавам линии на това, което желая да променя. Нещо, което ще продължи цял живот. -
Здравейте,
Някой от вас чел ли е книгата на Карен Хорни - Неврозата и човешкото развитие?
Карен Хорни синтезира всичките си наблюдения от пациенти страдащи от невроза и представя една доста разширена представа за това какво е невроза. Благодарение на книгата, успях да достигна до по-добро разбиране за личността ми (за това което е станало с мен).Прочитайки книгата, осъзнах че "щетите" на хората страдащи от неврозата са причинени в основата на личността. Липсата на съзидателни сили при израстването на човек довеждат до създаването на невротик, човек който няма достъп до така наречения своя Истински Аз (real self) и поради тази причина той създава една реална илюзия за това кой е той и живее според нея. Достъпа му до Истинския Аз е отрязан и това е доста плашещо.
Искам да ви попитам, като дете израснало сред невротици и превърнало се в такова, има ли начин все още човек да поеме по правилния път на човешко развитие? Знам че това е сериозен въпрос, не знам дали дори се изразявам правилно, но се надявам да получа отговор от човек запознат с темата.
Поздрави..
Осъзнавания относно живота ми под въздействието на марихуана
в Психотерапeвтични насоки онлайн
Добавено · Редактирано от SoulSearcher
Благодаря ви за съвета. Силно се надявам, че има психотерапевт, който да ме приеме с всичките ми странности. Чел съм книгата - уникална е.
Липса на воля. Слаба или никаква връзка със сърцето. Повече от всякога се чувствам изгубен. Временно съм се чувствал добре през годините, но винаги съм се връщал към горе описаното състояние. Вчерашната употреба на марихуана ми помогна да изкарам това, което беше в подсъзнанието ми, това което се случва всеки ден и всяка минута в подсъзнанието ми, това което не ми дава вътрешен покой от толкова дълго време - на светло.