stelitoy

Добре, благодаря. Просто ми е доста притеснено, че няма да ми мине, постоянно се връща ако ми олекне за малко, сякаш състоянието ми иска да ми доказва всеки път, че не ме е забравил и няма да си отиде... Много ми е отчаяно, и не виждам изход, тук намирам временно облекчение, до новата доза страх.

Може ли да ми кажете каква книга мога да си купя полезна за моето състояние

Как да стана смела?

Ами, защо е така просто не разбирам..

Здравейте ето ме и мен отново с въпросче ,много взех да се притеснявам ,че моят страх от смъртта един месец го няма и после бум идва ,после пак изчезва и пак идва и така до сега ,ходя на терапефт ,7 пъти сам ходила ,правим разлнични неща и на телесна основа за сега няма резултат ,но се притеснявам защо така отминава и се връща пак страхът ,нормлано ли е ,исках да чуя и вашето мнение много ще съм ви благоданра.

Толкова много съм мислела за живота, търсела съм смисала за него. Търсела съм защо се получава този страх на какво се дължи, минавало ми е за известно време и после пак, сякаш си играе с мен, успокоявам се и после пак ме връхлита, мисълта, че това нещо ще се случи и нищо не мога да направя ме тушира, прочела съм всичко което съм намерила и видяла в този сайт да приема страха, да повярвам че той не е край какво ли не, но нищо, отминава за малко и после пак, сякаш никога няма да си тръгне, благодаря за отговора иначе.

Страх ме е от неизвестността ,от това ,че съзнанието ми ще изчезне и край ,обзема ме паника като си помисля ,че съзнанието ми просто нищо от него край...

Значи е напълно възможно преодоляване на състоянието ми ,така ли ?

Може ли да ми пратите някоя статия за това как упражнявам кундалини, понеже като напиша в нета ми излиза на английски и руски разни неща

Сега потърсих в нета за йога за увеличаване на либидото, но всичко ми излиза на английски

Аз почнах да ходя на фитнес от една седмица, харесва ми и смятам да ми стане като хоби, надявам се и това да помогне, любопитно ми беше дали ще е добре да приемам йохинбим, доколкото прочетох е билка, и смятам че ще е добре за фитнеса

Здравейте, доста теми писах тук, дано да нямате против и за още една. На 22 години съм, нямам никакво сексоално желание. Даже не си й помислям за секс. Взех много да измъчвам приятеля ми, и знам че всичко е до психиката ми. Когато правим секс нямам никакво удоволствие. Искам да ви помоля за съвет с какво мога да променя това,някакви хапчета за хормони ли, готова съм на всичко да променя това.

Ами аз от доста време спа на това легло, и чак на скоро ми де случи, даже възглавницата съм я сменила преди дни, но докато съм будна и лежа не се случва само докато спя

Смисъл...

Здравейте, от известно време имам странно чувство в главата и то само докато спя, събуждам се от ужасна вибрация в главата, не знам даже как да го опиша, сякаш вибрацияте е толкова силна, че я чувам в ушите ми и се стряскам и събуждам. След като тамън се унеса, отново го осещам и така няколко пъти се стряскам докато спре. Може ли да ми кажете ако знаете на какво се дължи, нужно ли е да ходя на лекар ако е нещо свързано не със психиката ми, а физически?

Ще може ли да ми дадете такъв терапефт в Бургас, защото моят при който ходя явно ще дава само групова терапия

Добре ще се опитам да го направя със всички сили ,но моите проблеми продължават ,има нещо което ме мъчи от толкова време ,но сега показа истинската си сила ,защото дойде момента в който трябва да се случи. С приятеля ми сме заедно от доста години заедно ,но досега не живеехме заедно ,той ми предложи да се преместя у тях ,но той е с родителите си в една къща и трябва да продължаваме да живеем с тях .На него не му се дават пари за наеми и нито имаме някакъв излишен апартамен в който да сме самостоятелни .Ето го и проблема ,когато се съберем цялото му семейство за нещо дали ще е за вечеря или просто да гледаме филм ,аз нямам търпение да се оединим от тях с приятеля ми ,даже предпочитам да стоя сама в неговата стая от колкото да съм с тях ,чувствам нещо странно ,чувство което ме кара да не ме свърта да стоя да избягам да не съм при тях ,чувствам дискомфорт ,а те са толкова мили хора от нищо не мога да се оплача и винаги гледам да ми е добре ,но мен много ме е страх да се изнеса в тях ,след като ми намеква приятеля ми ,че засега ще сме така докато оправим единия етаж и да си отделим всичко ,все едно ме съседи ,за него добре даже перфекто ,хем ще си е у тях хем ще си е до семейсвото ,но аз не се чувствам комфорнто с тази мисъл ,не искам да живея с родителите му цял живот под един покрив дори и на различни етажи ,изпитвам чувство за бягство като си го помился ,не знам какво да правя ,защото нямам избор ,мъча се да приема този факт ,но накрая избухвам и се пребирам в моето вкъщи ,както сега ми се случи да се прибера и да ви пиша .Днеска помагах да боядисаме стаята му и като разбрах ,че няма да спим в същата стая а доло в хола на техните много гадно ми стана е стърпях се ,реших да го направя ,но после като слязахме доло ,майка му готвеше а той седна да играе на комютъра ,аз почнах да си мисля ами сега майка му и баща му ще стоят до късно в хола където ще спим ,докато не легнем ще са при нас ,и няма къде да отида понеже стаята му е в ремонт като ме обзе още повече това гадно чувство ,че няма къде да отида те като са при нас ,просто се разревах ,станах и си заминах.

Не съм достатъчно смела за да го направя, та на мен на майка ми е трудно да й кажа че я обичам

Но ние не си говорим, немога от нищото да му го повтарям, и да казвам нещо което не е така, просто не мога да го направя

На ум нали, защото няма как на самия него?

Напълно разбирам отговорите ви, благодаря за което. Днес реших да говоря с единия колега,отговора му беше просто ме дразниш, не си ми приятна и не искам да общувам с теб, преди ми харесваше но вече не, ти така го направи а аз реално нищо не съм направила, помолих му да.ми каже неговата гледна точка за да ми каже за какво е така, а той просто стана и си тръгна, просто някоя мое действие го е провокирал, защото преди това много се разбираме, аз какво мога да направя спрямо него, и аз да се правя че не съществува ли?

Не, ъбсурд не е това!

Май не ме разбрахте, не аз не съм лоша, гадна и лицемерна, а всичко хора около мен са такива и за да се впишат покрай тях явно трябва и аз да съм тава, в случая работя сервитьорка, бармана спря да ми говори защото не съм искала да занесат едни коктейли да почерпя клиентите от него и край каза ми че повече няма да ми говори а с другите се е карал много по жестоко и им е прощавал, а другия барман ми се разсърди че съм казала зад гърба му че идва малко по късно на работа и това за него е говорене зад гърба му и спря да ми говори а реално с другите които общува с тях, наистина казват лоши неща за него, а само на мен са ми убидени

Може и да греша но съм забелязала че за да се харесам на тях трябва да съм като тях, гадна, лоша, лицемерна, с маска която да изглеждам идеална, сякаш искам от хората да са добри, разбрани и искрени, и се отчайвам като видя обратната на това, все едно не съм за този свят, в това време, чувствам се сама защото виждам злобата и лицемерието във почти всичко хора за съжаление, може и заради това да виждам някаква утеха у животните, те никога няма да ме предадат и няма и капка злоба у тях, просто се чудя от коментара ви Диляна Колева или не мога да го разбера, след като хората според мен са толкова зли и безсъвестни как ще ме приемат като техен приятел и как ще ме уважават

Ами думата жертва означава за мен, че съм пренебрегвана, изолирана от другите, че не съм на тяхното ниво.