zlati9

Прочети "Параноя на страстта" - както казва и д-р Първанов, влезли сте в болни отношения, в садо-мазо въртележка. Ти даваш повече, той мачка и неглижира още повече. Колкото повече се стараеш, повече се потъпкваш и даваш масирани несъзнавани сигнали на подсъзнанието му да продължи садистично да те пренебрегва, необича и унижава с поведението и емоциите си. А в теб, тъй като е тръгнал мазохистичен цикъл, е вероятно да се прояви т.н. стокхолмски синдром  оправдание и защита на тъпчещия те под рационализираната илюзия: "Ама той всъщност ме обича, аз си заслужавам!"... Всичко друго е това, но не и любов - и от твоя и от негова страна. Случило ти се е веднъж, кривнала си - човек си, не си робот. Ако беше систематика ,ако серийно го правеше, би било друго, но нищо подобно... Невинна си! Каквото било, било. 
Съзнавам, че отговорите ни дисонират с идентифицирането ти с мазохизма, който напълно погрешно приемаш за любов - но, питаш, казваме!
Ако написаното не ти стига, потърси терапевт, за да поработиш по мисленето си!

Благодаря ви , за бързите отговори !  Аз знам , че тези неща идват за да научат човек за нещо , те не са тук за да ни пречат . Щом се стигне до такива състояния започваш да се замисляш над живота .Разбираш доста неща за себе си , гледаш се от друг ъгъл . Разбираш , че не си за дълго тук и се смиряваш се над себе си и се приемаш . Помогна ми да осъзная , че нищо не знам за себе си . Разбира се аз си мислех , че като се харесвам , това означава че се приемам , но това е повърхностно . И няма нищо общо с исктинското приемане . Благодаря ви още веднъж !

Уау, каква чудесна мисъл, изразяваща работата с парадоксалното намерение в психотерапията! Само искам да вметна че е метод, практически постижим за мнозина, по наблюденията и опита ми. 
Супер е, че се справяш! Радвам се, че насоките и аудио сесиите ми са полезни! Честито рождество Христово! Да се ражда и живее смелата обич в нас! 
 

"Ако човек успее съзнателно да си пожелае появата на нервен симптом, от който дотогава страхливо се е отбранявал, той може благодарение на тази преднамерена нагласа да накара страха и в крайна сметка симптома да замлъкнат. Следователно е възможно сатаната да прогони дявола. Естествено, подобен опит е практически постижим само за малцина. Но едва ли има опит, който би бил по-поучителен за човек с душевни задръжки ,,
H.v. Hattingberg

Споделеното е чудесен пример, че няма по - ценно и работещо знание от онова до което сами достигаме. Това, което ти се случва показва, че имаш ресурс да се справиш със състоянието. 
Страховете ни са много и най - различни, това е факт, но още по - неоспорим факт е, че много малка част от тях са лично придобити. Огромната част от нашите страхове, са породени от вярванията ни, а те са ни внушени в ранно детство, когато не сме можели да се съпротивляваме. Обърни лентата, всъщност, нито един твой страх, не е твой, ако успееш да го видиш по този начин, той ще изчезне. Страховете ти са плод на страховете на хората, които са те отглеждали, затова и често в терапията търсим детето в нас, за да видим на колко години и кога се е сдобило с тези страхове. Да ги разгледа от друг ъгъл, като големия човек и да спре да се страхува. Най- вече, да осъзнае, че те не са негови. 
Нито едно дете не се ражда страхливо, то се ражда любопитно и жадно за познания. Малко след това, обаче, любопитството му бавно и неосъзнато бива изтиквано на заден план и се замества със страховете, които имат родителите му. 
ПРИТЧА ЗА МАЛКИТЕ ЖАБЧЕТА
Имало едно време една групичка от малки жабчета … Един ден малките жабчета си организирали надбягване. Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула. Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците. Състезанието започнало . Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания… -О, пътят е толкoва труден! -Те НИКОГА няма да достигнат върха. -Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока! Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно. Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре. Тълпата продължавала да крещи.. -Толкова е трудно!!! Никой няма да успее! Все повече жабчета се уморявали и се отказвали … … Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре …Не се предавало! На самия край всички други вече се били отказали да изкачат кула. С изключение на онова мъничко жабче, което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха! ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи?
Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта?  
 Оказало се, че Победителят бил ГЛУХ. Поуката от тази история е… Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте, защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези които носите в сърцето си! Винаги мислете за силата, която носят думите. Защото всичко, което чувате или четете, повлиява на действията ви! Следователно….Бъдете ВИНАГИ…ПОЗИТИВНИ! И преди всичко… Бъдете ГЛУХИ, когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ! Винаги мислете… Аз мога да го направя.  
Сега просто си запуши ушите за вредните влияния и върви напред.

Здравейте ! 
Първо Весела Коледа ! 
Преди време бях писъл за моите симптоми ( може да ги погледнете в профила ми ) 
Накратко : Дереализация чувство за нереалност , задавал съм си много странни въпроси примерно докато шофирам съм се питал . Аз ли карам колата ? Стигал съм до там , че веднъж се погледнахв огледалото и до такава степен се уплаших от образа ми , че повърнах . На моменти се стрясках от снимките ми . Като се погледнех в огледалото директно влизах в него , като изляза навън щом ми се покаже сянката моментално все едно се залепях за нея . След тези преживявания първото което му хрумва на човек е , че е болен . И започнах да търся понеже симптомите на повечето болести се препокриват стигнах до много налудничеви заболявания .
Които още като си ги помисля ми настръхва косата . Направих си изследвания . Кръв ,Урина , УНГ , Очен , и Невролог . Дори си направих и снимка на врата , понеже си бях въобразил , че е от него . И се оказа , че всичко е наред по-здрав не съм бил никога ! И си казах , добре явно е на психична основа ( Нещо в мен винаги ме е насочвало в тази насока но все пак исках да се уверя , че съм физически  здрав ) Усещах че вътрешно се борех с тези симптоми много силно
и забелязах , че след всяка борба с това чувство ( което преборвах за 1 ден ) на другия ден идваше пак и ме смазваше . ( До тогава не съм си и мислел че може да е от страх ) . Плачех почти всяка вечер в продължение на около месец . И тогава осъзнах и се запитах
ами ако го оставя да ме " съсипе " какво ще стане ? И тогава започнах чрез мой метод да наблюдавам тези симптоми и един вид смирение пред себе си . Усещах го когато идваше и просто го оставях да се изяви ( Което не беше лесно ) Защото умът търси и започва да анализира какво става
уплашен е от това нещо което става с него . И вместо да се боря исках това чувство да се усили и така и ставаше . На моменти ме сковаваше и започвах силно да се натъжавам . Но всъщото време започнаха да изплуват самите страхове , точно ситуациите в които са се проявили . Точните думи 
които са ми казали в тази ситуация . Оказа се , че 80 % от страховете са от баща ми . Като малък като грешах викаше по мен . Че съм боклук и нищо не става от мен . Тези неща ги казваше защото е доста нервен човек . Но въпреки това съм му простил за всички обиди и за държанието му .
И така продължих да се самонаблюдавам и приемам . Усещах как влизам и излизам от тялото си . Започнах да изпитам неща които са трудни за обяснение . Все едно се усещам тялото си с друга вибрациия . Започнах така наречаната НЛП Терапия: https://www.youtube.com/user/baevdji - това са клипове на Г-н Баев , които много помагат силно преворъчвам ! Започнах и разговори с вътрешното дете , чувах го как ми казваше , че го е страх все едно направо искаше да излезе и да избяга от мен ( Това дете всъщност се явява подсъзнанието ) Сега постоянно извиквам страха извиквам тези ситуации и напарво се " гмурвам в тях Казвам си ето идва , каквото и да стане ще го приема . Осъзнах , че не борбата побеждава страховете , а смирението над тях , те автоматично се трансформират когато ги приемаш , когато не бягаш от тях . Защото няма как да избягаш от себе си , безмислено е ! Всяка една борба със вас самите ви задълбочава в нови страхове които не искате .
И така за сега , упражнявам коремно дишане . Разбрах , че досега съм дишал предимно с гърдите . Дори в момента след като издишам чувам мисили от типа боклук съм , нищо не става от мен . Често и обиждам родителите ми но научих , че подсъзнанието работи на огледален принцип и тези мислит означават всъщност . Аз обичам майка ми и баща ми и не искам да им се случи нещо . И така моя съвет е към хората които се намериха в горепосочените симптоми да не се борите с този страх . Наблюдавайте се , също така може да си определите час за страх и да пожелаете да ви съсипе буквално . Това е от мен за сега силно се надявам да съм бил полезен . Весела Коледа и Щастлива нова година ! 

- Духовността и медитацията като бягство и духовността и медитацията като зрелост в живота - 
Често духовността е бягство и тогава толкова е духовност, колкото бягството е духовност. Тоест, никаква духовност не е. Манастирите и ашрамите са пълни с хора, неспособни да се впишат в живота си и бягащи от него. Разбира се, не само с такива. А определено някои учения и учители предпоставят далеч по-висока съзнателност и в средищата им духовността е съвсем адекватна. Но, често е бягство. Някой не може да се справи със страховете си, със себе си, със социалната и професионална реализация, с междуполовите отношения, с отговорностите на живота - и бяга. И започва едно маратонско бягане в "духовни интереси", в сбирките на някоя деноминация или направо в някой ашрам физически, извиняващи неумението му да живее силно и качествено. Не че ашрамите и манастирите винаги са бягство, не казвам това. Живял съм две години в ашрам, в който широтата на съзнанието позволяваше както висота на устрема към безкрая, така и стабилно стъпване в социалната реалност. Определено обаче тенденцията за бягство в една псевдодуховност присъства. Псевдо, защото когато е бягство, е фалшива. 
Духовността е да спускаш през ежедневния си живот онзи, Небесния. Както и да въздигаш този, земния, до Небесния. Да си мост, да си съратник на Небето. Бягаш ли от света, винаги бягаш от неотработености в несъзнаваното си. Та нали затова се раждаме, затова сами още преди раждането си избираме дадени травми, които трябва да получим, за да можем, отработвайки ги в света, да научим уроците, вложени в тях. А научавайки ги, да направим света по-добро, по-духовно и светло място с живеенето и примера си. Бягаме ли, бягаме от себе си. Духовността приема и плюса и минуса, и радостта и болката поравно, така че учейки се и от двете невкопчено, докато преработваме себе си, "преораваме почвата" и на света, в който живеем. Духовност е, както казва учителя, "да завържеш обувките на старец...". Великите говорения са красиви, но красивите говорения не са велики, казва Лао Дзъ... Делата, реалната вътрешна стабилност и обич, проявени в най-малките ежедневности - това е реалната духовност. 
Животът в манастир никак не е лесен, но духовността поддържана в света, е далеч по-ценна, като живак в прахта е! 

- Христос, спасението - запазена марка на пазара на илюзии или? -
Христос, месията, помазаника - в същината си сливането с Христа е единството с любовта. Това е. Няма общо с църковното християнство. Или има, доколкото то слива с любовта. Както и това любящо сливане никак не е далечно на други системи - йога, будизъм, даоизъм. Или е чуждо, доколкото я няма любовта. Но често я има повече в практикуващите будизъм и йога, отколкото в наричащите се християни, тоест помазани от любовта. Любовта не може да бъде приватизирана и поставена в копирайт търговски закономерности. Не се продава, не може да бъде защитена с авторски права, били те и тези на адепта Йешу от Юдея. Това е и последното, което той би искал...  
Дотолкова човекът е християнин, доколкото обича, доколкото мъдрее, доколкото освобождава духа си и живее като душа!  

Цялата лекция е чудесна - точно тази мисъл извадена от контекста ѝ заблуждава. Не приятното, не гоненето на щастието, което задължително подсигурява нещастието е Божественото. Това е играта на илюзията в този свят. Смисълът, обемащ и приятното и неприятното в една по-висока визия, това е.

Благодаря за благодаря-то!
С родителите и роднините често е... интересно  . В ранните двадесет майка ми изгори два чувала езотерични книги, които според нея ме отклоняваха от нейната права вяра - твърдия материализъм. Често стават разминавания. Но, родители са ни - обичат ни както могат, през системата си от ценности, която имат. От нас зависи да ги приемем каквито са, отвъд детското дразнене. Част от емоционалното порастване и отделяне е. Част от автономното ни, зряло себезаявяване е това отделяне и приемането на родителите въпреки различието. Ако го нямаме, винаги ще пробваме да ги заместваме с външни родители - секти, догми, гурувци. Когато сме емоционално отделени от тях (което не означава, че не ги обичаме и уважаваме), тогава при допира ни с дадена духовна система, имаме зрелостта да пресеем зърното от плявата. Стабилни сме, връзката ни със Себе си, тоест с Бога (защото сме едно с Него в основата си) е жива. Тогава ясно виждаме плюсовете на учението, с което сме решили да бъдем в допир - ползваме се от тях. Виждаме и минусите в теорията, практиката и хората - пресяваме ги. Тоест, от отношението ни към родителите ни зависи и връзката ни с Бога и ползването ни от дадена психодуховна система, към която имаме афинитет. 
Като говоря по-горе да приемем родителите си каквито са, да им простим искрено, това е път. Ако отношенията помежду ни са що годе добри, прошката и приемането могат да са директни. В случай като твоя обаче за известно време е нормално да се поядосваш. Така поставяш граници, отделяш емоционалността, но и разбиранията си, а и енергията си от техните. След време, когато имаш ясни граници, тогава това приемащо прощаване се случва естествено, като границите обаче остават!

Безработицата, стоенето в къщи са ти изкарали някои вярвания, които вече си имала. Съответно, тези страхови вярвания продуцират автоматичните, натрапливи мисли. С тях е нужно да работиш с колега, а чрез тях и върху вярванията за себе си, света и хората. Мъжът ти - можеш само да му благодариш, че се държи като нормален мъж. В добро семейство си, няма нужда да го разваляш, а по-добре да поработиш по себе си. Ако не е той, друго пак би ти задействало нещата. Дори да се изолираш сама, самата изолация би ти ги подхранила. Да, когато работиш, нещата ще се подобрят. Но, фактът, че се случват, говори, че имаш склонност към натрапливо мислене и поведение - добра идея е да се видиш с психотерапевт, за да си по-щастлива в стратегически план в живота си. Така и другите правиш по-щастливи!  

Галина, като червена нишка, която можеш да прочетеш за цялото съществуване на този форум "психотерапия онлайн", около девет години, пишем в почти всяка една тема: тревожните състояния не са болест. Направи си труда, почети, моля. Затова няма как да се лекуват. Уроци са. Уроци по себепознание, по себеизрастване и себеизграждане. Същото, което д-р Първанов ти каза по-горе за хипнозата, ти писах и тук в тази тема и в тази в съседния форум. Добър метод е, ползваме го постоянно. Сега виждането ти обаче е малко пасивно - чакаш някой да те лекува, а ти да си стоиш "подложена на хипноза", както си го представяш. А в практиката не е така. Първо, не си болна ни най-малко. Второ, иска се здрава работа и от терапевта ти и от теб. Това, че си имала преживявания през детството - хубаво, естествено, че имаш. За годините ми практика съм се наслушал и наработил с хора пребивани почти до смърт ежедневно в продължение на десетилетия, с жени,  скоито бащите им са се гаврили сексуално от 5 годишни, докато избягат от дома, а майките им са режисирали всичко, с хора в детството си отхвърляни, унижавани, нежелани, предавани, продавани, подлагани на безлюбие, студ и самота. От друга страна, работим и с хора свръхобгрижвани, свръхглезени като деца, протектирани и пазени като парникови цветя. От опит знаем, че колкото първият вариант нанася щети, толкова и вторият. Затова не се впечатляваме особено, а работим по заложеното. По-горе ти намекнах някои от нещата, по които имаш да работиш, по характера си, с помощта на колега. И да не си разбрала нещичко, ако и да съм написал несъзнавано два термина, в 99% посланието ми към теб е на елементарен език - прояви малко уважение, прочети, извлечи си някои изводи. Защото питаш за промяна в посока смисъл и щастие - в тази посока ти отговарям. Смисъл и щастие се появяват, когато първо осъзнаеш наличното в теб и второ и като по-сериозна работа, го преработиш така, че да резонира с въпросния смисъл и радване, с Бога и Живота. 
"Лечението" е работата ти по промяна на мисленето, на себевъзприятието, на възприятието на другите и света, на самоувереността ти, все по-висока, все по-зряла. 58 години са една чудесна възраст. Ако отделиш няколко месеца за работа по себе си, оставащите ти 30-40 години живот ще бъдат изживени красиво и радостно!

Когато аз работя, обикновено се фокусирам в характеровата база, която пречупва реалността невротично - нея променяме. Иначе, днес ще работим по едно, утре по друго, но когато базата си стои непреработена, тревожността избива в един, после в друг симптом, мести се. Та, нужно е да продължиш работата си с добър колега, но работа фокусирана в причините за тревожността ти, не само в симптома. 
Когато човек го е страх да остане сам и дома си, всъщност го е страх от това да погедне навътре в себе си, да е в досег със сраховете си, които не са разрешени, а са си там и започват да напират да излизат в оставането сама. Това се случва с теб. 

,,Всичко,което ви писах за себе си и бях толкова откровена,беше за да прецените и да ме посъветвате какъв начин на лечение да започна.,,
Ще ме извините, но ще се намеся, отговаряйки на въпроса ви.
-тъй като не сте болна, лечение не може да се проведе
- вие не сте щастлива и имате проблеми, точно с това се занимава психотерапията-помага на хората да решават проблемите си се чувстват добре-значи трябва да започнете психотерапия
-дали да бъде тя осъществявана с помощта на хипноза-да, хипнозата е много добър метод, но не е единствен и можете да се обърнете и към колега използващ друг вид психотерапия.

Пиша на абсолютно приземен стил, на елементарен език, с термини, ползвани в ежедневието. Не съм лекар, няма нужда да бъда наричан доктор, психолог съм. Реакцията ти на хистерично вменяване на вина, която се опитваш да направиш в последния си пост, въз основа скачане към заключения, дължащи се единствено на твои си психодинамики, нямащи нищо общо с искреното ми желание за помощ, няма нищо общо нито с мен, нито с желанието ми за помощ, нито с посланията ми. Твоя си е. Ако имаш смелостта да бъдеш честна със себе си, би могла да проследиш как повторяемо хистерично си опитвала чрез подобно вменяване на вина да манипулираш в живота си незряло. От писането ти,заключвам, че търсиш съжаление, нежели реална помощ. 
Пращам уважение към цялостната ти личност! 

Здравей, Галина! 
Психолог съм, не съм соматичен механик. А клетва, освен пред Бога, пред хора не съм давал.
Не ти писах досега, защото бях извън България, а като се върнах, ме заляха ангажиментите. Ти обаче не пропусна да оревеш орталъка в съседния форум как не ти обръщат внимание...
Така, това което прозира през думите ти: дълбока нужда, но и липса на любов. Една дълбока празнина в теб, която усещам през всичко казано. Празнина, капсулирана обаче от мазохизма над нея и напрегнатото стягане, мислене и контрол на повърхността. Тази празнина няма как да бъде запълнена от някой друг, освен от теб самата, в процес на себепознание, молитва и медитация. Не механични обаче, а насочени към психичната ти преработка. Иначе и те се превръщат в част от бягането от тази празнина в къде мазохистично, къде хистерично мрънкащото вярване "аз съм жертва", каквато никога не си била. Тази липса виждаш в партньора, колкото и да е хубава градинката и дома, колкото и да е обичащ и добър той - защото я проектираш върху му...
Над тази празнина, в течение на живота ти, за да не бъдеш изоставяна и сама, а в крайна сметка, за да не бъдеш в досег със страха си от провал, безлюбна липса, безсмислие, безсилие, си се научила пред външния друг да се потискаш, да автоагресираш мазохистично (всичко това в следствие на травмите от ранните години - те обаче знаеш, че са неслучайки и сами сме си ги избрали още преди раждането си). Пред авторитети себепотискане, гълтане на граматиката, но пред близките нападателност, нехаресване, както се държиш и към себе си. Защото близките автоматично приемаме за част от себе си... Така пред външния авторитет си хрисима калудка (по-често), докато пред тези, които те обичат, хапеща, каквато си към себе си. Най-отвън, слоят от контрол, трябва, негативното мислене, които те правят добра служителка, но още повече затапват и прекъсват връзката с усещането за самота, необичаност, безсмислие. Базисни програми, компенсирани невротично с търсене на внимание от мъжете, със самопотискане, с хапане на близките, със свръхотговорност в работата. 
Една преливаща се палитра от психични нюанси, която с течение на времето е станала автоматично самоподдържаща се, автоматично смятаща, че това е начинът да се живее и че така ще бъдеш що годе защитена, обгрижвана, приемана, когато поддържаш маладаптивните компенсации, които споменах: мъже, самопотискане, хапане, стягане и нащрек... Една смесица от дълбоко инфантилна фиксация, автоагресия, хистеричност, ригидност, в която сама си каторжница на самата себе си... 
Ако бъркам за всичко по-горе, прости и подмини. Просто това чувствам на база написаното от теб, през буквите. 
В същото време сама казваш, че не вярваш на психотерапията, което идва от вторичните печалби на състоянието ти. Казваш и че очакваш да се подложиш на хипнозка, която някакси да те намести пасивно, подобно на оставянето на някой да се намества в теб... С това не казвам нищо лошо за хипнозата, с която постоянно работя, а за разбирането ти за нея. Не е пасивна процедура първо и второ, всичко правено в психотерапията от добър психотерапевт, е хипнотично, далеч отвъд ритуалната хипноза. От теб се очаква активно съдействие в разплитането на психичните ти възли. Процес е, при това холистичен. Не е избор на сергия - дайте ми едно кило домати и две кила хипноза. 
Имаш нужда от холистична, цялостна психотерапия. Да, хипнозата е централна част от такава терапия. Ако кажеш "аз съм на 58, закъде вече...", ще ти отговоря така. Имал съм много клиенти на възраст над 70, които са ме изумявали с младостта в мисленето си, с гъвкавостта си, с готовността си за съзнателна работа и очакването си да продължат още дълги години, но вече в един творчески, силен живот. 

Обичта е избор.Тя е разумен избор да се грижиш за някого , приемайки го такъв, какъвто е.
Прочети това-
По време на семинар, на който изнасях лекции за проактивността, един човек дойде при мен и ми каза:

-          Стивън, много ми харесва това, което говориш, но всяка ситуация е толкова различна. Например бракът ми. Аз наистина съм разтревожен. И аз, и съпругата ми вече не изпитваме чувствата, които ни свързваха. Мис­ля, че вече не се обичаме. Какво да направя?

-          Чувството е изчезнало, така ли? - попитах.

-          Точно така - потвърди той, - а имаме три деца и това също ни безпокои. Какво ми предлагаш да направя?

-          Обичай я - отговорих.

-          Вече ти казах, че не я обичам.

-          Обичай я.

-          Нищо не разбираш. Чувството го няма.

- Тогава я обичай. Ако чувството го няма, това е до­бър повод да започнеш да я обичаш.

- Но как се обича, когато не обичаш?

- Приятелю, „обичам" е глагол. Любовта-чувство е плод на глагола „обичам". Затова я обичай. Помагай й, слушай я, разбирай я, цени я, служи й, жертвай се, утвър­ждавай я. Готов ли си да направиш всичко това?

Любовта е една от най-красивите думи в литерату­рите на всички развити общества. Реактивните хора я превръщат в чувство. Те се ръководят от чувства и Холивуд има голяма вина за това, карайки ни да вярваме, че не сме отговорни, а сме продукт на нашите чувства. Но холивудският сценарий не отговаря на действител­ността. Ако чувствата определят действията ни и ни ръководят, това означава, че сме абдикирали от своята отговорност и сме предали властта си.

Проактивните хора превръщат любовта в дейст­вие. Любовта е нещо, което се прави - саможертва, се­беотдаване - както майката дава живот на детето си. Ако искате да изследвате любовта, погледнете хората, които се жертват за другите дори когато не са ценени или обичани в замяна. Ако сте родител, вгледайте се в любовта, която изпитвате към собствените си деца, за които сте направили толкова много жертви. Любов­та е ценност, която се актуализира чрез свързаните с любовта действия. Проактивните хора подчиняват чувствата си на ценности. Любовта-чувство може да бъде възкресена.
 
С.Кови ,,Седемте навика на високо ефективните хора,,
С една дума, не го обичаш.

Да, именно, натрапливости. Свръхконтролиращо трябва, на фона на страх от провал, тъпа, неставаща... Има, пътечка за справяне, която преминава през краткосрочни, поведенчески и психотелесни методи. Изисква се доста предизвикване, което най-добре се случва, когато е водено от психотерапевт, имащ опит с окр. Ако държиш, мога да ти щрихирам някои насоки, но пак казвам, най-добрият вариант е да се посрещаш с вещ в работата с тревожните състояния и окр психотерапевт!

Такава репетиция правим в психотерапията - лазим, чувстваме се размазани и слаби, оригваме се целенасочено още и още интенционално, правим го в реална среда пак и пак нарочно, учим се умишлено да влизаме в усещането за слабост, провал, унижено безсилие... Учим същото по мекия начин на визуализацията и медитацията, по по-директния на психотеатъра... В психотерапевтична група всичко това се задълбочава и става по-силно от личната работа... Учим се да получаваме внимание не през хистеричните вторични печалби на "аз съм жертва на симптома", а през смиреното доверие в Бога отвътре, през пълнотата на себеусещането ни като част от цялото. 

Здравей!
На първите два въпроса, отговора е положителен.
За да разбереш обаче,че оригването не е най-важното нещо в живота ти, трябва да откриеш друго, много по-важно от него.Преди време, една жена писа, как от повече от десет години има шум в ушите.От ходене по доктори, с цел да се отърве от него, беше пропуснала всичко в живота си, нито имаше работа, нито семейство или каквато и да е друга реализация.Аз имам такъв шум повече от 20 години и това не ми попречи да постигна всичките те си цели и бъда успешен.Но аз имах цели, много по-значими от това, да се боря с досадният шум в ушите си.
 
,,Желанието да се чувстваме значими съставлява едно от основните различия между хората и животните. Ето един пример: като малък докато живеех във фермата в Мисури, баща ми отглеждаше чистокръвни свине от породата „дюрок джързи” и породисти белоглави говеда. Показвахме ги на провинциалните панаири за животни из целият Среден Запад. Печелехме първи награди с дузини. Баща ми закачваше сините ленти на парче бял муселин и когато в къщата идваха приятели или гости, го изваждаше, хващаше единият край, а аз – другия и показваше наградите си.

Прасетата не се интересуваха от спечелените от тях награди. Но за баща ми те имаха голямо значение. Караха го да се чувства важна личност.

Ако предците ни не бяха тласкани от този страстен порив да се чустват важни личности, цивилизацията не би била възможна. Иначе какво би ни отличавало от животните.

Именно това желание да се почуства значим тласка един необразован и беден продавач в бакалия да изучи учебниците по право, намерени на дъното на един варел със стари вещи, купен срещу петдесет цента. Сигурно сте чували за него. Казва се Линкълн.

Тази неутолима жажда вдъхновява Дикенс да напише безсмъртните си романи. Тя тласка Кристофър Рен да сътвори своите симфонии от камък. Тя кара Рокфелер да натрупа милиони, които така и не похарчва! Същата тази жажда кара най-богатото семейство в града да си построи къща, която е прекалено голяма за нуждите му.

Заради нея искате да се обличате по последна мода, да карате най- новите модели коли и да говорите за изключителните си деца.

Тя подмамва много момчета и момичета да се включат в банди и да извършват криминални деяния. Според Е.П. Мълруни, бивш полицейски комисар от Ню Йорк, средностатистическият млад престъпник е преизпълнен със съзнание за своята изключителност и първото му желание след ареста е да стане сензация и пресата да го превърне в герой. Непривлекателната преспектива да отиде в затвора изглежда твърде далечна, когато може да се наслаждава на снимката си наред с тези на спортни величия, кино и телевизионни звезди и политици.

Ако ми кажете откъде идва самочувствието ви, ще ви кажа какъв сте. Това определя вашият характер. То е най-важното нещо. Ето например Джон Д. Рокфелер се чувства важна личност, като дава пари за издигането на модерна болница в Пекин, за да се погрижи за милиони бедни китайци, които не е виждал и никога няма да види.

От друга страна Дилинджър се чувства важна персона, като става бандит, обира банки и убива. Когато агентите на ФБР го преследват, той нахълтва в една ферма в Минесота и заявява: „Аз съм Дилинджър! Той се гордее, че е Обществен враг Номер Едно. „Няма да ви нараня, защото аз съм Дилинджър!” – казва той.

Да, единствената значителна разлика между Дилинджър и Рокфелер се състои в това откъде извира чуството им за важност.

Историята е пълна със забавни примери за прочути хора, които непрестанно се борят да получат доказателства за своята изключителност. Дори Джордж Вашингтон държи да бъде наричан „Негово Превъзходителство, Президентът на Съединените щати”, а Колумб настоява за титлата „Адмирал на океана и вицекрал на Индия”. Екатерина Велика отказва да отваря писма, които не са адресирани до „Нейно императорско величество”, а госпожа Линкълн се нахвърля в Белият дом върху госпожа Грант като тигрица и крещи: „Как смеете да сядате в мое присъствие, без да съм ви поканила!”

Милионери се надпреварват  да финансират експедицията на адмирал Бърд в Антартика през 1928 г. Разбирайки, че цели вериги ледени планини ще бъдат наречени на тяхно име. А Виктор Юго се блазнел от мисълта Париж да бъде преименуван в негова чест. Дори Шекспир, най-великият сред великите, се опитва да добави блясък към името си, като издейства герб за семейството си.

Хората понякога се преструват на инвалиди, за да спечелят съчувствие и внимание и да ги забележат. Да вземем например госпожа Маккинли. Тя задоволява безполезната си потребност от зачитане на нейната личност, като принуждава съпруга си, президентът на Съединените щати, да пренебрегва важни държавни дела, за да стои часове край нея в леглото, да я прегръща и приспива. Тя подхранва неотолимат си жажда за внимание, като настоява той да стои край нея по време на посещенията при зъболекарят и веднъж вдига скандал, защото се налага да я остави сама там, за да се срещне с държавния секретар Джон Хей.

Писателката Мери Робъртс Райнхарт веднъж ми разказа за една интелигентна и жизнерадостна млада жена, която се превърна в инвалид, за да попадне в центъра на вниманието. Един ден – разказа ми госпожа Райнхарт – тази жена трябваше да погледне действителността в очите и може би факта, че остарява. Очакваха я дълги самотни години и нямаше почти нищо, на което да се надява.

Тя легна на легло и в продължение на десет години възрастната й майка кръстосваше напред-назад до третият етаж, носеше подноси, гледаше я. „Един ден майка й, изтощена от непосилните грижи, се разболя и умря. Мнимата болест на дъщеря й продължи няколко седмици. После тя стана, олече си дрехите и заживя отново.”

Някои авторитети твърдят, че човек може действително да полудее, за да открие в омагьосаната страна на безумието чувството за собствена си значимост, което не е изпитвал в суровата действителност. В Съединените щати има много повече болни от психически заболявания, отколкото от всички други болести, взети заедно.

Каква е причината за лудостта?

Никой не може да отговори еднозначно на такъв въпрос, но е извесно, че някои болести, като например сифилисът,  разрушават мозъчните клетки и довеждат до лудост. Всъщност около половината от всички психически болести се дължат на физически причини като мозъчни увреждания, алкохол, токсини и травми. Но другата половина – и това е ужасното в цялата история, - другата половина хора, които полудяват, видимо нямат никакви органични увреждания на мозъчните клетки. При аутопсията, когато изследват мозъчната им тъкан под най-мощни микроскопи, тя е на вид толкова здрава, колкото вашата и моята.

Защо полудяват тези хора?

Зададох този въпрос на главния лекар на една от най-реномираните ни психиатрични болници. Този лекар, получил най-високите научни степени и най-престижните награди за познанията си в тази област, ми призна искрено, че няма представа защо хората полудяват. Никой не знае това със сигурност. Но каза също, че много хора, които полудяват, намират в лудоста чуство за собствената си значимост, което не са успели да изпитат в реалния свят. Разказа ми една такава история: „Точно сега имам една такава пациентка, чийто брак се е оказал трагедия. Тя копнеела за любов, сексуално удовлетворение, деца и обществен престиж, но живота разбил всичките й надежди. Съпругът й не я обичал. Отказвал дори да се храни заедно с нея, накарал ч да му сервира в стаята му на вторият етаж. Тя нямала деца, нито водела светски живот. Полудяла и във въображението си се развела със съпруга си и си върнала моминското име. Сега вярва, че се омъжила за английски аристократ, и настоява да я наричат лейди Смит.

Колкото до децата, сега всяка вечер си представя, че е станала майка. Винаги когато отида да я видя, ми казва: „Докторе, снощи родих дете.”

Животът някога е разбил кораба на мечтите й в острите скали на действителността. Но в слънчевата въображаема страна на лудостта корабът й влиза в пристанището с опънати платна и попътен вятър.

Трагично ли е това? О, не знам, Нейният лекар ми казва: „Ако можех да протегна ръка и да й върна разума, не бих го сторил. Така тя е много по-щастлива.”

Ако някои хора така жадуват да се чувстват значими, че полудяват, за да го постигнат, представете си какви чудеса можем да постигнем, като засвидетелстваме на хората искреното си възхищение отсам границата на безумието.,,


Дейл Карнеги

Имам най-готините зъби на света. Обичам си зъбите. Нищо, че не са костни, ами са металокерамични, металопластмасови и всякакви други метали. Ами мои са си - платил съм си за тяй и продължавам да си плащам. Кой като мен.. нъц нъц, имам си метални зъбки! Супер са. Готини мостове, царски корони, в недалечно бъдеще се появяват розови картини на импланти. Това е чудесно. Без ирония. Защото мънкането не помага за поникването на здрави зъби, нито променя гена/ хромозомите, диктуващи на развалянето им отвътре. Наблюдавам хората, остаряването, което е повсеместна безжалостна присъда, разболяването, което нерядко го придружава. наблюдавам как ром с една ръка тътри количка и бърка с тази една ръка в кофите за смет. Наблюдавам красиво момиче на 20г. от малцинствата с тук таме стърчащи зъби, но с много ведрост, вяра в живота и самоприемане. Наблюдавам в същото време дълбоко депресирани мутреси, искащи с хипноза да облекчат болката си, налична въпреки тоновете пари, почивките на о-в Бали и джипа за 100 000 евро. Наблюдавам този шарен живот и смирено благодаря на зъболекарите. Макар че боли. Макар, че са далеч от психологията на общуването, нужна им при работата им. Макар, че не разрешават проблема, но само кърпят, при това грубо. Ако ги нямаше, щях да съм отдавна без зъби или заминал си от гангрена. Благодаря на медицината. Точно на съвременната, каквато е. Защото има огромно бъдеще, макар и да е грубичка засега. Благодаря на живота и шансовете. Благодаря на майка ми, която въпреки че ми е дала хромозомен набор за болни зъби и речева неплавност, ми е дала и ум и сърце! Благодаря на баща си за оптимизма му, който заживява все повече и в мен. Благодаря за възможността да благодаря!

Орлин, обикновен човек

Таблица по книгата на д-р Далке "Агресията като шанс":
Съзъбие (дентура) и неговите болестни картини:

Брадичка- воля, инстинктивни сили.
Долна челюст- връзката ни със заобикалящия ни свят.
Горна челюст- вътрешните и по-висшите ни желания.
Лява половина- съответства на дясната мозъчна хемисфера и е нашата архетипно женска част (Ин), конплексното музическо и аналогично възприятие, нашите копнежи и чувства; миналото.
Дясна половина- лявата мозъчна хемисфера, логическият ум, архетипно мъжки (Ян) и взаимовръзките му с материалното и конкретното; бъдещето.

Проблеми: горе вдясно- трудности с нашите мечти и желания; долу вдясно- осъществяването им в реалността; горе вляво- проблеми в желанията, свързани със съществуването ни; долу вляво- липса на признание в семейството.

Голяма устна кухина- стеснителност; тясна- притеснение, възприемане на света като нещо, което ни ограничава и възпрепятства.
Горната челюст символизира духът, а долната- тялото. Следователно издадената долна челюст ни информира за поведението ни в конфликтни ситуации, а издадената горна- за прекомерно доминиране на духът над тялото.

Отворена захапка и уста- копнеж за симбиозни връзки и трудности при разграничаване от обкръжението и независимостта.
Дълбока захапка- интровертни хора.
Обратна захапка- проблем между дясната и лявата половина на мозъка.



Първи зъби (централни резци):





Ляв горен- майката и жената, Богинята.


Десен горен- бащата и мъжа, Бог.
Разстояние между зъбите- проблеми в хармонията между мъжката и женската ни страна. Следователно, конфликт в партньорските отношения. При застъпване- доминиране на едната половина и съответния архетип.
Долен десен- как възприемаме женствеността си (Анима) и как я осъществяваме.
Долен ляв- Анимус, т.е. мъжкия дял на душата ни.




Втори зъби (горни странични резци):

Ляв горен- изясняването ни с женския архетип, майката и майчиното. Издаден зъб- рано сме се пуснали от майката и “плуваме” сами.
Десен горен- самостоятелност и житейско поведение. Издаден- свободна изява, независимост от бащината фигура, търсене на конфликт с бащата.
Ако застъпват предните резци- доминиране на децата над родителите. Ако са назад- покорство пред възрастните. Малки зъби- агресията е потисната; миролюбие и добронамереност.



Трети зъби (кучешки):

Ляв горен- вътрешната нагласа спрямо коренните промени в живота.
Десен горен- отношението ни към света в ситуации на преход.
Ляв долен- как се изразяват вътрешните промени конкретно; ако е крив - склонност към бягство.
Десен долен- какво искаме да извършим в посока навън в живота; физическото ни развитие и тонус.
Ако долните застъпват горните- пробиваме си път по неправомерен начин.

В медицината: меридиана на черния дроб и жлъчката, проблеми в яйчниците и сексуалните желания. Горните- дихателни пътища, а долните- бъбреци и пикочен мехур.



Четвърти зъб (предкътници):

Като цяло предкътниците и кътниците са свързани с брака и партньорските отношения и показват дали можем да “мелим” заедно с друг.
Четвъртите зъби са свързани с егото и Аза.

Горен ляв- изразяване на нашите чувства и копнежи.
Долен ляв- доколко сме в състояние да покажем тези чувства и копнежи в обкръжението си и да ги разкрием.
Горен десен- как искаме да се представим навън, а долен десен- как осъществяваме плановете си в реалния свят.



Пети зъб (задни предкътници):

Нашата креативност, таланти, създаване на деца и отношения.

Ляв горен- кармата и задачите в този живот. Заложбите и талантите, смисъла на живота ни.
Десен горен- нашите желания за развитие в света, плановете ни, желанието за деца. (Ако е умъртвен или с коронка, следователно- аборти).
Ляв долен- как интегрираме енергията на майка си в нашата същност. Ако е извит навътре- имаме потискаща майка. Отговаря за раменете и проблемите с тях.
Десен долен- осъществяването на плановете ни и професионалните ни амбиции.



Шести зъб (предни кътници, т.е. молари):

Позицията, която заемаме в живота.

Ляв горен- ролята ни за изразяване на чувствата и усещанията ни.
Десен горен- общественото ни положение в света.
Ляв долен- колко се чувстваме обичани.
Десен долен- работата и проблемите в нея, а и темата за смъртта.
Долните молари са свързани с органите в долната част на корема (полови органи и тазобедрени стави).



Седми зъб (задни кътници):

Отношението ни към обкръжението; това, което проектираме в него и неговият отговор на това.

Ляв горен- как хармонираме с ближните си, емоционалните ни разочарования.
Десен горен- проблеми в работата и ежедневието.
Ляв долен- разочарованията от обещания или материалните загуби.
Десен долен- как реагираме на конфликти и като цяло какви са връзките ни.



Мъдреци:

Житейското ни поведение и мъдрост, склонност към мистицизъм, ниво на развитие, връзката с колективното несъзнавано.
Свързани са със сърцето.

-------------------------------------------------------------------------------

Кариес- “загниване”- недостиг на жизнена сила.
Зъбен камък- чувство на самота и барикада към нещо или някого.
Нощно скърцане със зъби- озлобление, неприемане на поражение, несъгласие.
Кървене на венците- чувствителност към разстройства и уязвимост на собственото доверие, загуба на вяра в себе си.
Възпаление на венците (гингивит)- конфликт на съответната тема.
Оголване на венците (парадонтоза)- примирение, отстъпление.
Клатене и падане на зъби- загуба на витална сила, импотентност по цялата сьответна линия.
Гранулом- натрупана агресия на съответното място, “бомба” и “буре с барут” към нещо.

Баща ми е на 63 - яде по един пакет вафли на сядане на масата. Има две три пломби и бели зъби като на холивудска звезда. Майка ми не яде почти нищо поради проблеми със стомаха, захар не обича при това, но някъде след 35-тата и година зъбите и са пълен провал. Н емязат на каквото приличат. Аз съм се "метнал" на нея и зъбите ми са дори по-зле. И не ми говорете за зъбна хигиена, за витамини, минерали, плодове, зеленчуци, здравословно хранене и пр. Съгласен съм, че няакво влияние има и това. Някакво - н оне абсолютно, какт ое представяно това от явторите на книжки. Племената със здрави зъби преди всичко водят много по-необременен психически живот и много по-малко се тревожат за бъдещето, за социалния си статус, кариерите си, много по-малко са заливани от информация и т.н. Мога да кажа с голяма доза увереност, че при зъбите на първ омясто е важна генетиката, на второ емоционално-менталния живот и чак на трето храненето и устната хигиена. До известна степен дори имаме основание да разглеждаме болните зъби като психосоматика - несмлян стрес и тревожност.
Това, което може да закрепи скапания ген по отношене на зъбите, е точно това - укрепване на емоционални и ментален живот. Храната също, като страничен фактор! Въобще тази фиксация в храната освен до хранителни разстройства до друо не води ...

Да, гените! Ах, тези гени!
Обаче гените са само втвърдена, отелесена когниция, афективен и поведенчески модел на предците ни! И подобряването на гените става по същия начин - чрез воля, съзнание, мисловен контрол, емоционално подходящо насочване! Ако не успеем за нас си - за децата ни вече ще сме заложили нещичко!
Въобще за в бъдеще психиката ще става все по-мощна и очевидно действаща сила - епохата се променя, енергиите ускоряват честотата си!

Прозвуча като оплакване... Амиии - майната им на зъбите...
Правя каквото мога, пък да става каквото ще! Имах една приятелка преди време - като и мънках за генно обременените си зъби - тя казваше небрежно махвайки с ръка: "Ееее, без зъби, голяма работа! "
Макар и не със зъби на холивудска везда - съм жив и си уча уроците - преживявам поредния епизод на въплътено училище - и то осъзнато, поне колкото мога! ! Така че - със зъби или без зъби - потокът на живота си тече!Има хора умират със здрави зъби. Има и такива, които надживяват тези последните, макар и без зъби... Животът е шарен!
хей зъбки зъбченца - милички зъбоци - обичам си ви аз, органични или метало-керамични! Уста ли бе или царство на мечти - пълна с царе с корони, с мостове към светове отвъдни, амалгами алхимични, подхранващи ме със живак! Прирачно царство на разпадащи се замъци без нерви, умело реставрирани-пломбирани и качествено маскирани! :)
АКо друго не свърша за добруването на този грешен свят в малкия си жизнен цикъл, поне грижата ми за зъборемонтьорите е завидно пълноценна и отдадена!!!
:dancing yes: