Ushna

Има хора, които страдат по обекта на своите чувства не толкова, защото са влюбени толкова в конкретния човек, а защото са влюбени в чувството да са влюбени. Неистово имат нужда от обич, от внимание на партньор. Аз си ги предтсавям като малки разплакани дечица, които мислят за своята майка, ала нея я няма. Искат да ги прегърне, да се свият на кълбенце в ръцете й като птиче в гнездо. И да им стане топло, сигурно, обгрижено. Да стане целият им свят любов.
Никой не може да ни даде любовта, която не живее за постоянно в сърцето ни. Партньорите ни не са длъжни да запълват емоционалните ни липси. А мисля, че ти имаш такива. Не зная от какво естество са, но имаш. Докато не си изясниш какви са и как да се научиш да си самодостатъчен в степен да не търсиш непрекъснато знаци на внимание от партньора си, няма жена на този свят, която да удовлетвори копнежа ти да си обичан.
Приятелката ти си реагира съвсем стандартно. Има редки случаи хора да заживяват заедно от първите дни и седмици на познанството си. Друг път минават години, докато станат и една идея по-близки. Всички сме различни. Но като цяло е нормално да има период на опознаване и дистанция. Два месеца, че дори и повече ми се струват съвсем в реда на нещата за по-голямата част от хората.
Може и да не съм права. Ала това е, което си мислех, докато четях темата ти.

Понякога хората регират по начин, който въобще не очакваме. После ние сме потресени, наранени, обидени и прочие.
Аз си мисля, че обзети от емоциите си, не сме видели нещата, които са подсказвали подобен развой. Не бих тълкувала в твоя случай кое, какво, защо, няма смисъл. И ще ти напиша защо - когато някой не иска да си част от живота му, остави го. Можеш да си мислиш за него, да ти липсва, но не се опитвай да влизаш в живота му, не го кани повече в твоя. Отишъл си е и/или те е изгонил. Не е достойно да настояваш да си там, където те гонят. Няма значение мъж или жена си. Продължи живота си, следвай твоя път. Анализирането на ситуацията ще ти донесе болка, вероятно излишно ще те натовари негативно. 

А допускате ли, че на детето може да му е било скучно в градината?
Така, както описвате дъщеря си, ми изглежда като живо, емоционално и природно интелигентно дете. Не искам да прозвуча обидно, ала в яслите и детските градини повечето деца са, как да се изразя, част от стандартните повече или по-малко кротки и подчиняващи се малки същества. Има по-дивички и инати. Има и поне едно-две, които дръпват пред връстниците си в умственото, говорно, емоционално развитие. На тях лесно им доскучава, защото в средата, която са, често няма какво да им провокира въображението. Особено пък, ако са били изключително обгрижвани и занимавани от възрастни, преди да тръгнат на ясла или градина. Като се поставя на тяхно място и на мен би било досадно с хора, които не правят нещо, което да ми е интересно. Представете си да сте например свръхразговорливо и общително детенце, което попада сред по-инертни и неговорещи  (или слабо говорещи) връстници. 
Пишете, че дъщеря Ви се е затворила, носила е вещите си (играчките) с нея. Това е защитна реакция, целяща да запази цялостта на света й. Да й даде чувство за сигурност.
Поставете се на нейно място. Тя е имала перфектен свят - обгрижвана от мама, татко, бавачка, баби... Подреден, с ясни правила. И изведнъж този свят се сменя с много различен. Защо? И да й обяснявате, тя не би разбрала. Още повече, че Вашите мотиви да я пуснете на ясла и аз не успях много да ги разбера (извинете ме за това). 
Когато един родител прави някаква крачка, насочваща детето му в определена посока, трябва да е наясно с мотивите си за нея. Най-малкото, заради въпроса "защо". 
Може би при следващия опит трябва да се борите повече заедно за приемането и разбирането на тази промяна в живота й. Надявам се да сте събрали достатъчно сили.
И накрая - разбирам Ви. Аз съм родител на дете на сходна възраст. Майките изпитват една особена смесица от вина, желание да предпазят детето си на всяка цена, да му създадат идеална среда. Изяснете се със себе си, тогава ще имате сили да подкрепите момиченцето си. Желая и на двете си успех, вярвам, че с повече вътрешен самоконтрол, спокойствие и позитивна нагласа ще се справите.

А допускате ли, че на детето може да му е било скучно в градината?
Така, както описвате дъщеря си, ми изглежда като живо, емоционално и природно интелигентно дете. Не искам да прозвуча обидно, ала в яслите и детските градини повечето деца са, как да се изразя, част от стандартните повече или по-малко кротки и подчиняващи се малки същества. Има по-дивички и инати. Има и поне едно-две, които дръпват пред връстниците си в умственото, говорно, емоционално развитие. На тях лесно им доскучава, защото в средата, която са, често няма какво да им провокира въображението. Особено пък, ако са били изключително обгрижвани и занимавани от възрастни, преди да тръгнат на ясла или градина. Като се поставя на тяхно място и на мен би било досадно с хора, които не правят нещо, което да ми е интересно. Представете си да сте например свръхразговорливо и общително детенце, което попада сред по-инертни и неговорещи  (или слабо говорещи) връстници. 
Пишете, че дъщеря Ви се е затворила, носила е вещите си (играчките) с нея. Това е защитна реакция, целяща да запази цялостта на света й. Да й даде чувство за сигурност.
Поставете се на нейно място. Тя е имала перфектен свят - обгрижвана от мама, татко, бавачка, баби... Подреден, с ясни правила. И изведнъж този свят се сменя с много различен. Защо? И да й обяснявате, тя не би разбрала. Още повече, че Вашите мотиви да я пуснете на ясла и аз не успях много да ги разбера (извинете ме за това). 
Когато един родител прави някаква крачка, насочваща детето му в определена посока, трябва да е наясно с мотивите си за нея. Най-малкото, заради въпроса "защо". 
Може би при следващия опит трябва да се борите повече заедно за приемането и разбирането на тази промяна в живота й. Надявам се да сте събрали достатъчно сили.
И накрая - разбирам Ви. Аз съм родител на дете на сходна възраст. Майките изпитват една особена смесица от вина, желание да предпазят детето си на всяка цена, да му създадат идеална среда. Изяснете се със себе си, тогава ще имате сили да подкрепите момиченцето си. Желая и на двете си успех, вярвам, че с повече вътрешен самоконтрол, спокойствие и позитивна нагласа ще се справите.

Понякога хората регират по начин, който въобще не очакваме. После ние сме потресени, наранени, обидени и прочие.
Аз си мисля, че обзети от емоциите си, не сме видели нещата, които са подсказвали подобен развой. Не бих тълкувала в твоя случай кое, какво, защо, няма смисъл. И ще ти напиша защо - когато някой не иска да си част от живота му, остави го. Можеш да си мислиш за него, да ти липсва, но не се опитвай да влизаш в живота му, не го кани повече в твоя. Отишъл си е и/или те е изгонил. Не е достойно да настояваш да си там, където те гонят. Няма значение мъж или жена си. Продължи живота си, следвай твоя път. Анализирането на ситуацията ще ти донесе болка, вероятно излишно ще те натовари негативно. 

Архив на "Нощен хоризонт" и други от БНР Хоризонт : 
https://www.youtube.com/channel/UCsnyTQ_Nyf_I8VhSnvrMiEQ/videos?feature=hovercard
https://www.mixcloud.com/fm2net/

Като си ходя във Варна, в колата слушам радио. Някъде около Варна, радиоприемникът просто е заливан от десетки турски станции. На техния фон, няколкото български просто се губят... Би могло турските да бъдат заглушавани - действие, водено от един добър патриотизъм. 
Радиата, които в България са истински полезни:
- Христо Ботев - действително е по-интелигентното радио. Водещите са изключително ерудирани, с богата лексика, много висока култура и изказ. Гостите са много стойностни и интересни хора, поддържащи това, което все още определя България като държава - културата. Също - мисля, че в уикендите, се представят радио пиеси - само с глас, в съзнанието на слушателя се създават силни образи, предават се красиви послания. Когато съм слушал тези пиеси, съм се дивял какво майсторство е с един глас, без език на тялото и жестомимика, без поглед, да проникваш така дълбоко в съзнанието и несъзнаваното - удивителни майстори, сякаш учили десетки нлп и хипнотични школи. Театрали виртуози! 
- Хоризонт - подобно на горното
- Дарик - отстъпва на горните две, но все пак...
- БГ радио - предимно българска музика.
....................
Естествено, че според настроението, слушаме и зи рок, радио 1, стар фм, енерджи и т.н. Но, в сравнение с горните тези и многото подобни на тях радиа, са като латерни пред бродуей! Единствено въртят музика на запис, кратки новини, а водещите - нищо общо нито като качества, нито като умения, нито като култура с тези от горните радиа. Никаква култура, единствено записи, което си има мястото, разбира се... Но, в България споменатите четири са за мен Радиата!
 

Моля сериозно за помощ. От месеци се опитвам да си настроя радиото на станция, която като пусна сутринта, ще слушам българска музика или поне класика. За Учителя не говоря - това мога да си го пусна от запис. Където и да завъртя, се чуват песни на английски и един и същ вид музика. Къде изчезнаха руските, френските, италианските, гръцките и най-вече нашите си български песни от всички жанрове??? Каква е причината да не ги чуваме? 
Може би е странно, че го чувате от устата на учител по английски език, но точно защото съм филолог, това никак не ми харесва.... 

Емоциите са по-силни от логиката. Това е житейски факт, и нищо не можем да направим. Още една причина, за моето твърдение, че решението не е нещо което можеш да прочетеш, или някой да ти каже.Става дума за много комплексен сбор от емоции изграждани години наред. Хората прекарват цял живот в медитация да търсят душевен и духовен мир, така че определено не е лесно. В тази среда в която ние се намираме, не мисля и че е дори постижимо. Стремежът е към някакъв относителен вътрешен конфорт. Въпреки това, дори това е да е целта, както са казали, пътят е по-важният. Пътят е индивидуално нещо, и нито психолог, нито гуру знае защо преминаваш през нещо, и какво точно трябва да научиш от него за себе си. Не е въпросът някой/нещо да те закара до целта и да ти каже кой си и към какво да се стремиш. Затова аз лично лично виждам повече смисъл в психотерапия, която е насочена към това да предразположи самият човек, той сам да осъзнае ситуацията и намери решение за себе си. Даже не знам дали съществува такова нещо. Като скорпионовска натура, на мен ми идва по-естествено да се занимавам с тези неща. И при все това ще ти кажа, че сам, трудно нещо се постига. Ние сме настроени да бъдем социални същества които се нуждаят от общуване и по този начин се развиват. Но ето го и парадокса - това което наистина ти е необходимо е да общуваш със себе си. Така че един вид, дори самата природа трябва да излъжеш, да намериш човек, с който общуването е лишено от пози, роли, желания, така че чрез него, можеш без лъжи и преструвки да общуваш със себе си. В известен смисъл осъзнавам че това е нещо егоистично, а в същото време изисква и голяма доза доверие и даже любов. Рядко се среща, затова и има психотерапия която е платена версия да създаде точно тези условия. По-лесният път е любов, но истината е че хората не умеят да обичат. 

Описваш типично поведение за много жени: https://en.wikipedia.org/wiki/Control_freak
Виж ако става въпрос за наистина важни неща, и той не е прав, но това не анулира горното. Поне ако съдя от моят опит, Control freak-а се изгражда
- от взискателни родители, обикновено майките и бабите, защото те самите са с такива отклонения
- от ниска самооценка, която изисква човек постоянно да се доказва пред себе си дори и за най-дребните неща
- прекалена емоционалност, до невъзможност за рационално отсяване на важно от маловажно, и съответно непропорционална и нездравословна ракция. 
Тези неща ги казвам от гледна точка на психически здрав индивид, Бракът може да се разглежда като фирма, чийто дейност е отглеждане на деца, и като такава съпрузите са по-скоро работници в нея, отколкото психически здрави индивиди които са заедно поради някакви душевни, характерни или емоционални симпатии. Като прибавим и че повечето жени проявяват горепосочените симптоми, и по-лесно приемат тази съпружеска роля за естествена, няма да стигам до диагноза :)... И все пак, имай предвид, че повечето жени приключват цикъла "любов" в по-лоши житейски ситуации, много често сами, т.е. в много по-тежко от твоето положение и намират начин да се оправят. Т.е. е добре да допуснеш, че голяма роля в това нервно изтощение имаш и ти. Това че си продължила контактите с "близките" си въпреки всичко което описваш е едно проявление на този проблем. В крайна сметка, става въпрос и за отклоняване на мисленето към това на жертва (въпреки че си го обясняваш изглежда главно като саможертвеност). Изправена пред сериозни проблеми, психиката се фрагментира и заема крайни позиции. Може човек да развие крайна форма на егоизъм или крайна на саможертвеност, но реално проблемът психически е един и ролите на насилник и жертва не са толкова различни колкото изглеждат. Както насилникът е скрита жертва, така и жертвата е скрит насилник. Само изборът кое ще покажеш, и кое ще скриеш е личен.
Ако си дадеш сметка колко енергия е коствал процесът на тази фрагментация, и вярваш във физическите закони (демек Нютон), можеш да очакваш колко коства, и то с правилно положени усилия, психиката да се върне към балансирано състояние. Затова и голяма част от съвременната психология според мен се занимава главно с предписване на лекарства. Аналогична е и ситуацията с книжките за самопомощ на пазара според мен. Много от тях "работят" защото предлагат препрограмиране. В крайна сметка това наистина е главният процес, но има значение в каква посока е препрограмирането. Дали към обединяването на тези фрагменти и оздравянето на психиката, или програмиране насочено към тези фрагменти и способства още повече тяхното разделение и замаскиране. Ако почувстваш "промяната" още след първият прочит, според мен отговорът е ясен... Ето прост логичен въпрос - ако нещо в тая книжка наистина ти е допадно и импонирало, а имаш фрагментирана психика, на кое е допаднало? На балансираната психика която нямаш? Повечето хора обаче не мислят логически, не само за това. Всички търсят бързите решения, и като включиш новините и видиш какво става, помисли си и за това. Ще ти се изпари състраданието и свръхчувствителността... Истинската промяна е труден и бавен процес, повечето хора даже не го започват, защото той не им импонира, той е обрарното на модела който са развили.
И това е простата част. Сложната е, в цялото това мазало, как да прецениш кое е наистина здравословната психика и кое е болеста. Защото не си мисли, че само ти си с проблемите. Абсолютно всички на тая планета сме така. Включително и някой гуру който ти се хили от корицата на някоя книжка на пазара. Кой ти каза, че той не е даже по-зле от теб? Защото милион болни са го "оценили" като са му купили книжката? Това не е ли аргумент в другата посока? Така че дет се вика - умната, една психика имаме, изгубиш ли нея, губиш всичко. Нищо друго не е толкова важно.

Здравей Тиара, докато те четях, имах усещането, че чета приказката за Пепеляшка, само че с продължението. Всъщност, ако приказката имаше продължение, щеше да е нещо подобно. Хубавата девойка, която открива добрия момък, който променя живота и, но не и мислите и вярванията . Да угажда на мащехата и сестрите си е било главна нейна задача и това остава като поведение след това. Да се стреми да бъде приета от семейството и да поддържа "идеалните отношения" пред хората, създават стремеж към приемане или по известен в другата си противоположност - страх от отхвърляне и неприемане, автоматично включващ страха да не се проваля.
Пускам 3 много хубави статии за това какво всъщност се е случило с теб, как се е развило и какъв е пътя за излизане. Може и да успееш сама, от написаното се усеща доста сила и добър вътрешен ресурс за справяне. С психологична подкрепа ще стане по - бързо, но пробвай до колкото можеш сама. Препоръчвам ти и книгата "Бягащата с вълци"
Ето статиите:
http://zdravaistoria.com/%D0%BE%D1%82-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D0%B4/
      http://zdravaistoria.com/%D0%BE%D1%82-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D0%B4-2/       http://zdravaistoria.com/%D0%BE%D1%82-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D0%B4-3/

A това е повече поезия, отколкото музикален поздрав, ала тук ми се стори удачно да го сложа.
 

Проблема не е в миналото, а в настоящето.Жена, която гледа две деца, с мъж който пие и не и помага- и аз в тази ситуация бих имал стрес и натрапливости.Проблема е, в ситуацият в която сте, а не във вас.Е, доколкото вие сте избрали съпруга си, вие сте направила избора да имате две деца от него, въпреки,че той не става за съекипник, редно е да понесете понесете и вие някаква отговорност.Но, определено, в тази ситуация почти всеки би имал стрес.Антидепресантите, да те ще помогнат временно, но как ще променят ситуацията? Ако тя не се промени трябва да ги пиете цял живот.

Ти имаш възможност да направиш нещо прекрасно. Да поправиш преживяната от близките ти болка, да ги направиш истински щастливи. Като човек, преминал през ада, а и още живеещ там (по това, което пишеш), ще можеш да създадеш противоположното на него. Вярвай в това. Децата ти го заслужават. Мъжът ти го заслужава. Ти го заслужаваш. 
Потърси помощ, терапия. Никой от нас не е на този свят случайно. И най-важната ни задача е да изживеем живота си с всичките му грешки, болки и уроци.
Има едно, което ме смущава най-много в думите ти. Че мъжът ти ти прощава. Ти ли си му искала прошка? Депресията не е нещо, за което да се иска прошка. Ти не си виновна за нея, както и за последствията от нея. 

Да, iti е прав/а. И Александър е прав за разграничаването, за голямо съжаление.
Благодаря на всички, които изказаха своето мнение. Щеше да е добре да формулирам темата по различен начин. 
Понеже се изказаха предположения за ревност, ще напиша, че според мен се касае за друго. Чувство за малоценност. Нямам чувство, че някой ми принадлежи по какъвто и да е начин. А детето ми, за него още от моментът, в който разбрах, че съм бременна, осмислих, че аз ще съм само негов помощник в израстването, посредник в навлизането в света и живота. То не е моя собственост, независимо дали в биологичен план носи нещо от мен. Принадлежи само и единствено на себе си. Както всеки друг човек.
Не зная дали са езотерични фантазми, Божидар. Да, чета. И съм и доверчива, често до глупост. Не се срамувам, това съм аз, вреди най-вече на мен. Но, в случая, споделям по-скоро лично усещане и наблюдения.
И тъй като предостатъчно ви занимавах с лични глупости, мисля да спра с това. 
Все още си мисля, че е добре темата да бъде изтрита. Може би да се пусне за обсъждане в друга форма, ако има интерес. 

Донка, Вие сте безкрайно мил и нежен човек! Благодаря Ви за отношението!
Всичко, което описахте, беше моята нагласа, когато създадох семейтвото си. Партньорът ми беше човекът, който настоя за смесване на личните пространства, моногамен брак, в който да е наясно във всяка една минута къде и с кого съм. С години се борих да обясня, че това не е добре. Накрая, тъй като обичам и държа на човека до себе си, приех тази ситуация. Може би сега разбирате защо при мен го има чувството на обида и накърнено достойнство? Това, което ми остава е да помисля върху "Ако другият е свесен, ще си опази семейството, дома и любовта, ако не ги опази, ако не се върне или иде при друг, такъв/такава не ми е нужен. Нека си върви по своя път, а аз по своя."

Но кой е всъщност Борис Виан?
 

 
"През прозореца се виждаха дългите следи от сълзите на здрача по черните бузи на облаците."
/Пяната на дните/
 
Припомням си за него по различен повод, в разговор за други хора, съвсем ненужни диалози, но по глупава презумпция - неизбежни.
Борис Виан е всичко, за което може да се сетя, може би само дето не е бил летец-изпитател ... По образование е инженер, има две патентовани технически изобретения. Освен това е и музикант – инструменталист, певец, композитор, автор на текстове за песни, както и един от привържениците на автентичния джаз. Артист, режисьор, драматург – това е пък връзката му с театъра. И накрая – публицист, поет и писател. Той е автор на 17 книги, над 400 песни и стихотворения, 24 джазови композиции, 80 статии. От тази равносметка лесно можем да си представим интензивността на неговите дни. Защото всичко това е създадено само за 15 години, а през всичкото това време обществото се възмущава от бохемските му подвизи. Явно почти не е спал. И този трескав начин на живот сигурно е допринесъл за сбъдването на собственото му пророчество – че няма да доживее до 40 годишна възраст. Той наистина умира на 39 години.
Всичките му книги са експедиция до една и съща страна – “ВИАНИЯ”.

В “Сърца за изтръгване” има една незабравима сцена – избиването на дърветата. Да, тях не ги секат, а именно ги убиват с нажежен шиш в сърцето.
Вратовръзката на Колин – главният герой на “Пяната на дните” – отказва да се завърже и с нея водят истинска борба.
От отрязания край на една жица капе електричество.
Сянка на минувач ограбва витрините.
Когато човек има неприятности и финансови затруднения, стените на апартамента му се свиват, стъклата на прозорците потъмняват.
Кучето говори с човешки глас и мечтае за измисленото животно “уапити”, за което се знае, че може да бъде хванато със “словесен капан”.
По дулата на пушките, които растат само с човешка топлина, разцъфват стоманени рози.
Внушението на автора е ясно: ако всичко, което изговаряме се сбъдваше, светът щеше да е много по-различен. Според тази логика, когато у Виан един стол в стил “Луи XV” остарява, той се видоизменя в стол “Луи XVI”.
Това е "ВИАНИЯ"
Тя не съществува единствено благодарение на сравнението с нашия свят.
 
При Виан няма нужда от сравнение, защото светът му съществува сам за себе си и читателят може или да го приеме такъв, какъвто си е, или изцяло да го отхвърли.
Виан не търпи умереност!
 
официален сайт
източник
книги на български език от ИК Хеликон
Борис Виан - душа за изцеждане
Извратеният рай на Борис Виан (по книгата Сърца за изтръгване)
Борис Виан - един от пионерите на модерния роман

Първия роман, за който се сещам е "Вино от глухарчета" на Ред Бредбъри Така ме е увлякъл, че завинаги се изгубих в едно безкрайно уханно лято..
Другото, но по-различно, е на една бг писателка на име Керана Ангелова, а книжката се казва "Елада Пиньо и времето". ПО-хубаво българско нещо не съм чела досега.


п.с. от малка се опитвам да си спомня, как се казват една пореди книжки за едни джуджета,които живееха в гората и си правиха близалки от дървесна смола. книжките бяха с много красиви илюстрации и така искам да си ги намеря пак ако някой се сеща да помага...

Един наистина грабващ по отношение на стила и сюжета роман за мен е "Любов по време на холера" от Габриел Гарсия Маркес, помня, че го четях на "един дъх", включително ходейки, хаха

Искаше ми се да ти напиша по-дълъг отговор тогава, но нямах време. Сега май ми остана само да споделя на какво ме научи една моя приятелка на времето, когато и аз много "контролирах", маскирайки контрола с грижа и етика и още какво ли не... 
Та М. имаше много симпатичен съпруг, веселяк, който пътуваше и работата му го задържаше в чужбина понякога по месец и повече. Аз я попитах насаме не се ли тревожи, че той може би няма да се върне или ще залитне по друга жена.... Тя ми се усмихна спокойно и ми каза думи, които запомних за цял живот. 
"Ние и двамата сме свободни хора и се обичаме като такива. Аз също оставам сама тук за дълго, но той не ме подозира и никога не ме е проверявал. Ние сме се разбрали така: Ако другият е свесен, ще си опази семейството, дома и любовта, ако не ги опази, ако не се върне или иде при друг, такъв/такава не ми е нужен. Нека си върви по своя път, а аз по своя."
Под опази семейството и дома и любовта те разбираха да имат добри отношения, да се подкрепят приятелски, да се грижат за дома и децата си  и да си дават нужната им свобода и лично пространство. Никой не надничаше в живота на другия и не проверяваше какво прави той без него... 

Темата никак не е глупава, напротив! 
Само в твоята формулировка, Ushna, има малко смущаващи неща. Като се вземе предвид твоята искреност и любов, обаче, те избледняват. 
Подозрението за участието на другата жена е плод на някаква ревност, която имаш да изчистваш. Рожбата, която Богородица е поверила на ТЕБ (не на другата жена) и "чудото", за което ти говориш, са ясни признаци, че това дете е дошло специално при теб. То не е нито твое, нито на твоя съпруг, но е избрало вас двамата. Възможно е всичко това, за което говориш да се е случило с вас именно за да осъзнаеш, че идващата тук душа не е ваша собственост, а може би и това, че вие самите не сте собственост на родителите си, нито един на друг.... Уроци - само Бог знае как да ни ги покаже с любов и грижа за всички нас.

Темата не е глупава. Пуснах линк към една статия-изповед, която лично на мен много ми въздейства. Всички ние сме творци на своята действителност. И нашите представи за децата ни понякога са си само наши представи. Детето е плод на двама. Чисто генетично. Но то си идва със своите кодове на душа и дух, които нямат общо  с нас. Ние му въздействаме, чрез средата, чрез възпитанието, но то си ги пречупва през своите чувства и мисли...
Струва ми се, че е добре да се освободиш от съмненията и ограниченията на ума. Обичай детето си, защото Любовта е над всички суеверия, тълкования... Изживей дара на майчинството си и не позволявай нищо да ти пречи.

Докато стои етиката "Аз съм смотан.", дори най- перфектния външен вид не може да послужи за дълго.
Този етикет се излъчва по всякакъв начин - движенията са непохватни, приказките не на място, свалката като търсещ позволение за разговор. Опитът да се покрие "АЗ съм смотан" с нещо друго е такъв цирк, че рядко се пропуска. 
Има много зле изглеждащи мъже и нямат проблем да имат 70% от жените които искат и не защото изглеждат перфектно или са много богати, просто знаят че могат. Дори не казвам, че знаят как, просто вярата в "Аз мога, защото съм готин" им върши чудесна работа.
Стягането и свръхфиксирането в "Ще успея ли да имам тази жена" води до провал. Така както всяка свръхфиксация го прави. Представи си , че в една огромна стая, в която има най- различни неща по стените ти се фиксираш в първото което си видял и се вторачиш само в него, за да го разбереш. Моментално губиш 99% от всичко останало.
Изборите които правиш в момента са от грешна позиция. Така че, за да се промени нещо, е необходима сериозна работа по промяна на самооценката, а не в яденето на хляб, той определено не пречи.

Няма привлекателни и непривлекателни хора, всички са такива каквито са. Това което ги отвежда в една или друга категория е нашата собствена оценка, която поставяме на себе си и на останалите. Ако не искаме да видим хубавото в другите, просто не го виждаме. Подхождайки с критиката и бързо поставената оценка, автоматично пускаме бариера, с която не можем да видим нищо повече.
Оглеждайки се в другите, най - напред  ние виждаме онези неща, които най - много не харесваме в себе си. Двама човека, които не харесват себе си няма как да се харесат по между си. Когато човек търси партньор първо е добре да се запита той какво предлага. Работя с подобна проблематика и хората, които имат този проблем винаги искат противоположното на това което са. Един затворен човек, който трудно води диалог, няма интереси, запознанствата са във вид на интервю за работата, хобито и адресна информация, очакват от тях да се заинтересува интересен и весел човек, отворен, с чувство за хумор, който да води интересни разговори и в същото време да се съобрази с тяхната стеснителност и празнота в общуването. Няма как това да се случи.
Това разминаване се получава, заради погрешната представа за себе си и нереално поставена оценка и себеоценка.