Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Stoyanska

Участници
  • Общо Съдържание

    22
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Stoyanska last won the day on Април 26 2016

Stoyanska had the most liked content!

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Здравей, Историята ти ми е позната от личен опит.И аз като теб живеех да чета и смятах че си помагам,но всъщност това е ритуала да знаеш.Ще ти дам съвет и моля те послушай ме доста бързо ще се подобриш. 1.Никакво четене в интернет!В момента си много уплашена(сама се филмираш),че дори и в най-безобидната информация намираш за какво да се хванеш.Страхът ти те кара да интерпритираш прочетеното и да не го разбираш правилно,а през призмата на катастрофалното мислене. 2. Не е нужно да четеш много неща...прекалената информация най-вече от недостоверни източници<--повечето в гугъл са такива--> само те объркват допълнително. Една единствена книга ще ти препоръчам невероятно добра е,информацията в нея е това което ти е нужно да разбереш подробно какво ти се случва и да разбереш че не е нещо,което се случва само на теб и не е такъв проблем какъвто го правиш в главата си.Книгата е продължение на "обсебен мозък" ,но по-подробен и подобрен вариант със задачи за самостоятелна работа ,който ще ти помогнат да осъзнаеш това което неразбираш . Книгата се казва:"Ти не си твоя мозък".Съветвам те да я прочетеш внимателно като си подчертаваш и отбелязваш най-важните неща.Попълвай тестовете старателно с максимална откровенност.След като я прочетеш обмисли наученото няколко дни и започни да препрочиташ подчертаните от теб неща.Препрочитай си я многократно ще осъзнаваш все повече и повече неща и ще се успокояваш все повече и повече. Ако имаш затруднения да намериш книгата пиши ми. Всичко ти е наред само ти си мислиш,че не ти е!
  2. Не ги анализирай какво значение има какви са?Това са просто мисли за каквото искаме можем да си мислим...
  3. Точно каквото ти казва г-н Баев!Освен това са лъжливи!Послушай ме страхуваш се и това ти покачва нивото на стрес всичко идва от страхът!Мислите ти са повтарящи т.е натрапчиви само защото те е страх.Накратко страхът ти поддържа натрапчивостта,а неврозата (високите нива на стрес) поражда съмнението от там и натрапчива невроза.Довери ни се и не влизай в анализи аз не открих топлата вода,няма да я откриеш и ти.
  4. Здравей, Прекарах абсолютно същото почти без разлика от описаното от теб.Точно каквото ти казва г-н Баев е.Всичко ти е наред!Учи се на смелост и като начало започни да изписваш и изказваш думата самоубийство...знам,че се страхуваш от нея и те е страх казвайки я и изписвайки я да не предизвикаш това да се случи.И при мен беше така,но си наложих да не бягам от нея от мислите и от каквото и да било.Разграничи мисъл от реалност-субективно(нереален страх) от обективно(реалното тук и сега).Само в главата ти е ... много хора имат такива мисли,но не се страхуват от тях защото знаят че са нормални.Как като гледаш филм на ужасите сцените ти излизат в главата дни наред...същото е. Виж профила ми и постовете по темата,които съм писала и следовотелно отговорите! Всичко е наред...trust me!
  5. Здравей, Имах един такъв период аз преди 3 години със същите симптоми с единствената разлика че постоянно ми се спеше и спях много, но както казваш некачествено.В крайна сметка излезе,че желязото и феритина ми са много ниски и се наложи да пия желязо 2 години,но още на 2-рия месец почувствах разликата (постоянното сърцебиене спра,треперенето и главоболието също ).Освен това пиех и магнезий и витамини от група В (предимно В12),а също чай от коприва и гинко билоба. Какво показаха кръвнити ти изследвания за желязото и феритина ти?
  6. Здравей, Обръщам се кокретно към теб,но и към всички други във форума със сходен проблем а иминно натрапчиво предъвкване породено от мисловната грешка "свръханализиране" -гадаене на мисли и всичките му други форми . Виждам в теб нещо което много ми е навреждало в отношенията ми с останалите т.е ми е донесло голамо разочарование.Ще се опитам да ти помогна да го осъзнаеш и после да намериш начин да се справиш. Молиш тук някой да ти анализира защо така е постъпил и кой прав кой крив...200 човека питай и 200 различни анализа и изводи ще получиш ще можеш ли да си сигурна кой е верният??? ... ще ти отговоря аз неднага като един човек загубил много време в анализ на ситуации,думи и хора.НЕ,никога не можеш да знаеш защо някой е казал или направил нещо,та те дори самите хора често незнаят защо постъпват по даден начин,дори и ти незнаеш дали правилно си постъпила следователно и защо толкова си задълбала или си си навила на пръста да чуеш точно това от него което ти си искала на всяка цена да ти каже по начина по който си си го разигравала преди това в главата си а именно,че е имал и друга работа освен да види теб,сега аз ти казвам че ако ти го беше казал това ти вероятно щеше да стигнеш до извода ,че ти не си достатъчно важна за него и ето ти пак какво да анализираш и да питаш 30 човека ама дали е наистина така и пак щеше да чуеш 30 мнения и да си също толкова объркана колкото си и сега и да не знаеш права ли си или не... Ако след като прочете това по горе все още смяташ че можеш да намериш отговори питайки другите то тогава явно трябва да се замислиш дали не ти е прекалено скучно ежедневието и по този начин пък и не толкова приятен си го разнообразяваш създавайки си илюзията,че все пак нещо ти се случва пък и не дотам приятно,вместо да седнеш и да си помислиш че след като и двамата не си звъните значи май не сте дотам важни един за друг ами си играете на кой на кой пръв ще погали егото.Там където слагаш егото си пред другия не е любов...нарича се нужда...нужен ти е друг да ти дава това което не можеш са си дадеш сама било то внимание,самочувствие...там да има някой да те кара да се чувстваш нужна,завележима,важна и още куп други замаскирани комплекси. Съвет: Уточни си ти какво искаш и какво търсиш и какво си готова да дадеш и тогава ще разбереш дали трябва да си с някой,който като теб от нищото прави драма и си води ЕГОвойни.Извинявай ама за два месеца връка от разтояние и казваш че и други пъти като е станало така...ами ако се съберете в една къща по цял ден " к'во прайм?" .Той не те приема такава каквато си ти него също това е истината!!! Съжалявам ако някой неща звучат нараняващо,но тя истината е като шамар идващ да ни събуди от съня и да ни покаже че колкото по-дълго поддържаш илюзиите на ЕГО-то да как трявва според теб да са нещата и хората (замазвайки ти очите да не гледаш себе си) толкова по-дребнави и болни стават отношенията ти със света и другите около теб! Това,което ти пиша го бях прозряла но не исках са си го призная и благодарение на този форум и на психолога при който ходя нещата някак почнаха да изглеждат по-прости и ясни и въпреки,че съм натрапчив човек все още вече научих първо да разбирам себе си а така и отношението ми към света и другите стана по-ясно и просто!
  7. И на мен ми е много трудно да се справям.Често ми минава мисълта къде сгреших,опитвам се да бъда все по-толерантна,максимално подкрепяща ги и вявраща в тях,добра,смирена,уважаваща личното пространство на другия,проявяваща разбиране към всичко и в крайна сметка не само че не го оценят,но и ти прехвърлят вината едва ли не за всичко и дори и за неща за които не си и подозирала че ще проявят наглост да ти ги препишат.И така оставаш с въросите как е възможно този човек да не оценя толерантността ти и покрепата която си му показвал...и червейчето в главата ти те изяжда и знаеш какво е добро да направиш но правиш го ала брътвежа в главата не спира искаш да си помогнеш да намериш отговорите защо така си случи и да не допуснеш същите грешки следващия път но отговори няма ...и незнаеш какво трябва да поправиш в себе си...измъкваш се за малко и идва твой приятел който наскоро се е разделил и ти казва:"осъзнах че никой друг не се е грижил.за мен така както тя,отивам.да и се извиня.и помоля да се съберем"...ти кимваш с глава в.знак на съгласие ,и в същия момент мечтаеш и при теб.да дойде и да поиска извинение да е осъзнал че и ти си била много грижовна и довра и да те помоли да се съберете но....това не случва на теб никога...и си поплакваш 4-5 часа и се чудиш защо в мен ли е проблема? Вероятно звучи малко хаотично но си позволих да излея мислите и чувтвата си точно така както са, без редакция.
  8. Наистина не бих могла да Ви опиша,колко отрезвяващо ми действат мненията Ви! Андрей,благодаря ти за вниманието,но за съжаление английския ми е зле и не разбрах много от видеото. Misha64,така е!За съжаление се заблуждавах и се страхувах да остана отново сама.Ще послушам съвета ти,но както вече споменах езикът е голяма бариера и колкото и да искам са разбера всичко не всеки път се получава,за това полагам усилия чета и допълнително неща,които ми препоръчвате тук и се свлушвам внимателно в съветите Ви. Д-р Първанов аз наистина Ви имам огромно доверие!И ще поискам отново помоща Ви.Съгласна съм,че се подценявам,казвали са ми го много мои приятели и познати.Роднините ми обаче са невероятни критикари.Преди да тръгна на психолог само слушах критиките им и се натоварвах,от скоро обаче започнах да реагирам на тях като любезно им обяснявам че е излишно да ме критикуват,защото така ме объркват и нараняват и пораждат въпроси от рода къде греша,казах им вместо да ме критикуват и изравняват със земята да седнат и да ме посъветват.За тях е огромен проблем че не съм омъжена лепнали са ми етикета стара мома и само това говорят,че аз съм виновна че не съм се омъжила,че трябва да сваля летвата,да не чакам принца от приказките и всякакви такива хвърлящи вина върху мен думи.Колко повече от това,което описах да сваля летвата?Имала съм сериозни връзки,но никой не ми е правил предложение за брак..последната глупост,която ми казаха е да направя аз предложение...да се смея ли да плача ли?Аз определено не съм на тяхното мнение и ясно изразих вече и своето,смятах че само ме натоварва това,което говорят постоянно... почти няма друга тема,но от скоро смятам че не само ме натоварват а и без да разбера как тия натрапвания са си прокарали път в съзнанието ми и са ми се отразили в самооценката та това продължава 10 години! Те няма да спрът да ми ги натякват тия неща и с добро и с лошо опитах,а и не очаквам да се променят нито да разберат.Аз обаче мога да променя отношението си към случващото и да поправя "щетите",които позволих да нанесат в самооценката ми.Майка ми е единственната,която проявява разбиране и въпреки че продължава да ме критикува(защото така е свикнала от роднините си)за други теми,започна и да отбелязва и положителните неща в мен и това ме мотивира.Аз мислех,че грижейки се за себе си и за личния си живот нещо правя,но явно не е достатъчно.Старая се и смятах,че имам напредък,но нещо съществено в процеса явно ми убягва.Посъветвайте ме,как точно да го постигна и от къде да почна? Моля Ви помогнете ми с насоки!
  9. Има ли я някъде качена тази книга да се сваля или чете онлайн?
  10. Здравейте на всички,за първи път отварям собствена тема,но не за първи път пиша във форума. Имам нужда от помощ в последните етапи на справянето ми с натрапчивостите и стреса. В предни постове съм разказвала историята ми и последните 2 години положих истински усилия да се справя.Посещавам все още психолог но както вече съм споменавала от почти самото начало сесиите по преценка на психолога са и продължиха да бъдат веднъж месечно.Този форум и всички вие ви помогнахте много понеже колкото и добър да е един психолог ,чуждият език е една бариера и понякога не разбирах ясно какво иска са ми каже и тук в частност д-р Първанов ми помогна много да разбера това което неможех.Сега ке намирам почти на фиталната права с борбата ми със стреса и натрапчивостите и именно за това се обръщам към всички вас за съвет и подкрепа да премина и през тази фаза. Може би избързах,но 1 година след терапията влязох във връзка.Понеже натрапчивостите бяха ми объркали живота и в частност ежедневието приех това начало на връзка като един шанс за още едно положително начинание и така вместо да преценя човека аз просто се пуснах по течението.Няма да се впускам в много подробности само ако е нужно и ме питате ще пиша,но човекът не само че не беше подходящ,но и бе най-странната връзка,която съм имала.Лъжеше за елементарни неща и почти постоянно,почти нищо не споделяше лично за миналото.Само за казармата евентуално 2 истории които повтаряше единственната тема на която се ентусиазираше бе компютърни игри и това е.С две думи диалог проведохме 5 пъти за 9 месеца(та различна от компютърните игри тема),като те завършваха с обвитения към мен от рода,че съм направила грешки в живота си и специалностите които уча са безсмислени(1вото ми е изобразително изкуство,а в момента завършвам филология-езикознание), че съм трябвало да завърша за готвачка и да работя сега а не да уча пак и т.н.Другото беше монолози които се опитвах да превърна в диалог.Доста търпелива и добра бях такава каквато съм към всички,бях себе си!Бях весела имах и причина терапията ми върнеше добре,радвах се на живота бях готова да приема нови изживявания,рядко изпадах в тъга но когато тона ставаше той ме упрекваше и ме караше да се чувствам виновна като че ли нямах право и аз да съм по мълчалива поне веднъж в месеца.Съжалявах го обаче и проявявах разбиране защото смятах че му трябва време.В повечето време повединието му беше странно стоеше и мълчеше ,от време на време дори ненормално изпадаше в някво еуфорично състояние започваше да повтаря някоя фраза крещейки и да се смее.После започваше да се дразни с мен,аз се обърквах незнаех какво да мисля...след около половин един час изведнъж се обръщаше и казваше претисних ли те и станаше любвеобилен и състрадателен а после пак мръкваше и край...приличаше ми на луд,но понеже съм чела много книги и имах натрапчивости със здравна тематика и си поставях диагнози реших че вероятно го правя и с него.Необръщах внимание не се и виждахме много често 2-3 пъти седмично а по телефона и скайп пак така ту се дразни без причина след час въодушевен след още час няма настроение за нищо.Няма да ви лъжа когато съм ходила у тях се е случвало да гледам и за хапчета оставени отвън не съм си позволявала да му отвора шкафовете,но съм виждала в стаята му само комплекс витамини В,питах го защо ги пие каза за нерви.И така стоях с него 9 месеца като последните 2 много започна да ме нотоварва,неразбирах променливите му настроения,объркваха ме различните версии за неща които ми казваше и така започнах да полагам все повече усилия всичко да е наред за да не мисля че аз предизвиквам странните му държания тъй като той не споделяше почти нищо колкото и да питам.Постара се и той защото разговарях с него или поне се опитвах ,нещата между нас се подобриха и прекарахме 2 много хубави дни,всичко наред следващият ден също доста добре а на последващия говорим наобяд нормално и следобед му звъннах да му предложа да се видим той отговори нямам желание,попитах го какво става той отговори :нищо!...попитах може би има нещо което трябва да знам той каза искам да се разделим! Аз отидох да говорим и казах че няма да се опитвам да променя нещата но искам обяснение.Той каза че майка му е против връзката ни и че заради мен изгубил приятелите си а аз знам само 2ма който за 9 месеца му звъннаха 3 пъти.Другите са от компютърните игри с които играе онлайн но аз никога не съм му забранила нищо. Минаха 2 месеца откакто ме остави.Постоянно си задавам въпроса какво се случи къде беше проблема?Аз ли съм виновна и т.н .Гледам играе ли и когато не е играл се разтройвам от мисълта че е в сруга връзка и е продължил а аз искам да спра да мисля и немога,дори и да осъзнавам че е най-неподходящия за мен.В натрапчивост ли се превърна това или е мъка?Защо така ме обърква този човек?Какво беше това държание? Моля ви помогнете ми да се справя на финала не искам са правя големи крачки назад.
  11. Stoyanska

    ОКР

    Здравейте,позволих си да пиша в тази тема тъй като абсолютно по същият начин четейки листовка от хапчета изпаднах в този цикличен и неспирен кръг (обаче внимавай какво казвам ) поддържан от съмнението в себе си.Писала съм и тук в форума и д-р Първанов много ми помогна и подкрепи за да се справя със страхливата си природа,но повярвай ми истинското справяне с проблема и с този тип натрапчивост защото е точно така както го описваш,другите не са свързани и не зависят от теб самия но мислите за самоубийство и проекциите който мозъка ти поддава са наистина ужасно плашещи а факта че е нещо завесещо само от теб самата го прави още по умарящо и объркващо.Всички съмнения и мисли който описа са 1 към 1 същите с моите...ще ти кажа аз как се справих. 1.спрях да очаквам да стане от раз (колкото и да ми се щеше да стане така),спи да чакаш деня в който ще се събудиш и "няма да са там" това е поредната илюзия на окр чакайки да се махнат правиш неосъзната проверка на дали са още там и по дамаскиран начин ти пак мислиш за тях. 2.поработи в посока намалявянето на желанието за свръх контрол.Спри да си поставяш за цел да контролираш мислите си това заселва фокуса ти в тях и те тласка към анализ.Аз си измислих една техника моя си след като д-р Първанов ми каза за техника кунг-фу съгласяваш се с всичко което ти поддава мозъка и удряш дъното после пътят е само нагоре... та моята техника е "хайде давай да видим"...минава мисълта ще си прережа вените виждам го как го правя на филм дори окр-то ме уплаши чака да се скова и да почна да анализирам и да му подаря още 2-3-7 часа от живота си...хоп осъзнаваш се найде давай да видим сега развивам темата в главата си Окей,вземам ножа и режа и после ...звъня на бърза помощ и ме спасяват щото има поне 30 мин да ми изтече кръвта или бягам звъня на комшиите ...и така осъзнаваш че и да изпаднеш в състояние на невменяемост както си го представяве имаш много време да се осъзнаеш и да си помогнеш и така страха ти ще намалее а умът ти ще се успокои вече има решение и няма нужда да се лута-анализира . 3.Осъзнаваш разликата между мисъл желание и пристъпване към изпълнение и реалността.Мисълта е просто мисъл можеш да мислиш за всичко и да създаваш сценарии колкото искаш...идва желанието: (приеми че искаш да се самоубиеш т.е да умреш...знаеш ли че почти на всеки му се е искало са се метне,да си удари въжето ,да го блъсне кола и т.н знаеш ли че всички имат тези мисли и в даден момент са искали дори да го направят.Знаеш ли че някой от тях са опитвали и повечето не успяват.Дай си реалистични преценки на толкова ли наистина е лесно в действително,колкото е в главата ти? Ще осъзнаеш че разликата е огромна и мисълта за теб от плашеща ще се превърне в нормална такава каквато си е но ти осъзнай че нормална или ненормална тя пак не спира да е просто една мисъл! 4.Спри да вярваш че имаш проблем! Всички си имат някакви даболявания,късметлиики сме че сме с окр а не с рак ...има и по лоши от окр с окр се живее с рак не.Когаго осъзнаеш и това си одрязала корена на окр сега идва най-приятната част... 5. Започни са работиш по подобряване качеството си на живот.Ключова цел:Придобиване на увереност в себе си:беше ме страх да оставам сама,започнах нарочно са оставам сама...реших са опитам ако дапочна да харесвам тия плашещи мисли и са ги гледам като сценарии на филм кво ще стане (пак техниката хайде давай да видим) е то взе да ми омръзва този сценарии и без да се усетя започнах да си намирам други по интересни занимания...например реших че да харесвам това което гледам в огледалото ме кара да се чувствам щастлива и дапочнах да правя упражнения да стягане четеш в гоогъл да това а не за натрапчивите мисли ...после изучих природните масла маски за лице...после приятелят ми ме заряза много плаках пак ми се позавърна натрапчивото дъвкане кво му казах кво ми каза и съмнението....та разбрах че най-вероятно съмнението в нас самите несигурността в решенията и прецинките ни ни тласка към това предъвкване та сега си давам сметка че бях точна във връзката си а той "патологичен" лъжец,сърся се на себе си че въпреки че го разбрах че лъже постоянно реших че нероятно аз с нещо го предизвиквах да лъже и не го предразполагах са се чувства спокоен да казва истината.За всичко лъжеше да какво е правил през деня ей така цез причина....ако не се съмнявах в себе си в преценките си няваше да позволя толкова време да съм с такъв човек сега плача и си ближа раните а иститата е в това че човек за са се научи трайно са увладее натрапчивите мисли трябва първо да стане по уверен в себе си и са спре да се съмнява в преценките си постоянно.Тук ще помоля специалистите да дадат компетентно мнение и ако "прозрението" ми е вярно да ни дадат съвет как да преминем и през това стъпало на натрапчивостите за да предобием и този инструмент от инструментите да справяне с окр.
  12. Не разбрах кое те разсейва и за какво мислиш когато се отнасяш?Така както ти го описваш изглежда че започваш да правиш нещо и правейки го решаваш че не си достатъчно съсредоточен колкото би искал да си и дапочваш да се самоанализираш ...дали си или не си достатъчно присъстваш в това което правиш а то си е от самосебеси невротизипащ кръг с типичния невротизиращ самоанализ зад който аз виждам един тормозещ те перфекционизъм.Ако съм те разбрала правилно просто спри да изискнаш да си перфектен и да се"бичуваш" със съсипващи те самоанализи а просто приеми че си нормално същество което прави грешки и го застига умора и други такива състояния в които не можеш и да искаш да си на 100÷ .А ако не съм разбрала сподели какво те откъсва какво те разсейва? Чакам отговор защото мисля че имам решение... Въпрос:Ти как точно спря да вярнаш на здравно-тревожните мисли и как ги преработи?
  13. Г-н Баев, Значи ли че така описаното по-горе състояние е напълно нормално и безопастно?...тъй като предусещах,че е свързано с желанието ми за свръхконтрол но не бях сигурна.Дълго време смятах че е симптом на психично заболяване т.е смятах че фокусирайки се дълго в мислите си в даден момент няма да мога да изляза от тях и ще остана в това състояние (което смятах за начален стадии на психоза) и всичко това ме плашише до невероятна степен и започвах една невероятна борба да спра да мисля и колкото повече се опитвах -толкова повече неможех да спра,а страхът че не мога да контролирам процеса все повече ме плашише и убеждаваше,че развивам психоза. Може би ще Ви се видят смешни въпросите ми г-н Баев но Ви моля да ми отговорите и с малко по прости думи тъй като не съм запозната с гореизползваната терминология. Това че не мога да се префокусирам т.е да изляза от фокуса върху мисловния процес(като го тълкувам като начална фаза на психоза и поражда страх и от там желанието на всяка цена да се фокусирам в реалността ) се дължи само и единственно на факта че : 1.го приемам като ненормално? 2.че се страхувам от това състояние и "последиците" който мисля че може да има т.е да развия психоза? 3.когато концентрацията в мислите предизвиква страх(като при мен) страхът ли всъщност е винонен за натрапчивият характер който придобиват те и той ли всъщност е причината за този омагьосан кръг да искаш да спреш да мислиш и да не можеш? 4.след като доста хора дори умишлено го правят и се наслаждават дори на това състояние ако правилно разбрах по-горе написаното от вас( а и факта че не сметнахте че момчето което е написало поста има реален проблем ),та значи ли че е абсолютно нормално и не носи никакъв риск от необратимо прекъсване на връзката с реалността?( а аз съм го изтълкувала като полудяване а от там и чувството за деперсонализация и дереализация което до скоро пораждаше в мен и смятах че загубвам контрол и се страхувах от това какво мога да направя в това състояние ) Ще съм Ви много благодарна ако ми отговорите!
  14. Здравейте, В допълнение на всичко което те посъветваха тук ще ти кажа аз какво съм забелязала че ме връща към състоянието и мислите а то е СЪМНЕНИЕТО(недоверието) и обърни огромно внимание на това което ще ти кажа сега а именно СИЛНОТО ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ УВЕРИШ (това желание те кара да търсиш доказателства и обяснения логични на не дотам логичното си отношение към ставащото).Според мен от тук трябва да тръгнеш.Първо започни да се противопоставяш на това желание постави си за цел следващият път като се случи да не ходиш на лекари просто си кажи:А бе ще рискувам тоя път да видим кво ще стане! И като видиш че нито се влошаваш нито си умряла ще се уверяваш все повече и повече в безсмислието на всичко това. Предупреждавам те обаче че напрежението което вероятно ще чувстваш на моменти е смазващо но повярвай ми доста траен резултат има.И ако си готова да проявиш и смелост започни и да стигаш до край в сцинариите ти за това какво ти има а т.е да умираш от това което мислиш че ти има в момента...та като пак видиш че минава време и не си умряла ще започне да ти просветва че всичко е само и единственно в главата ти.Какво ще спечелиш от това обаче е много важно!Аз станах по-смела,по-вярваща в себе си и доста други положителни неща.Събери смелост и атакувай директно проблема ако искаш по-бързи и трайни резултати,защото днес е рак утре спин вдругиден шизофрения а след година мозъчен инсулт и така до безкрай. Горчивата истина обаче е че не харесваме достатъчно живота си,липсва ни внимание,компании и като цяло нещо да се случва в сивото ни ежедневие,ОБАЧЕ не сме готови да платим цената т.е да поемем живота си в ръце да сме дейни да организираме вълнуващо ежедневие,ЗАЩОТО сме МЪРЗЕЛИВИ и по-лесно е да чакаш феите с магическите пръчки (даже и да знаеш че не съществуват) отколкото да се размърдаш. Накратко това сме ние хипохондрицити или по-правилно казано според мен хората с НАТРАПЧИВОСТИ или окр (защото според мен са едно и също и се сменят и преплитат). Ако психоложката ти е пропуснала да ти каже ще ти кажа аз че 3 са основните страхове от СМЪРТТА,от БОЛКАТА и от ПОЛУДЯВАНЕ !Когато ми го каза на мен това поразсъждавах малко ние нали сме "специалисти" в това да задълбаваме и зациклями и моят извод е (подчертавам не съм психолог възможно е да греша тук ще помоля ако е нужно да се намесят с мнение специалистите от форума) : Та мен ме е страх да не полудея или разболея(развия) психическо заболявате(и да не ...с всички възможни екстри и сценарии които съществуват),а теб да не се разболееш и умреш....та може би,питам се аз,ще се освободим и оздравеем тогава,когато ти си готова да приемеш,че ще умреш,а аз че ще полудея? Ето това незнам обаче как да го постигна,приложа трайно и наистина нямам идея как да стане.Затова се обръщам към специалистите във форума:Ако наистина това е пътят на трайното освобождаване от невротичният кръг(т.е атакуване право в целта) моля дайте съвет и идеи как да стане.Аз съм готова и усещам че имам силите и желанието да го направя(т.е да се освободя напълно и веднъж завинаги да скъсам порочния кръг),но незная точно как!
×