Stoyanska

Да,на този етап точно това е страхът да не се разболея и умра от вируса. Препоръчайте ми материали,които биха ми помогнали!И аз самата незнам защо точно това ме уплаши,че ме и скова така.Преди беше хепатит,спин и грип.И сега си ги има ама не ме плашат.И когато осъзнах субективния тогава страх освен ,че спрях с миенето ами си бях облизала немитата длан без да изпитам никакво претиснение.Сега и измити да са ми ръцете не бих си докоснала устните не да ги оближа.От къде да започна?Объркана съм!

Здравейте, Не съм писала доста време ,но имам нужда от насока и най-вече от хора на които вярвам.Най-вече се обръщам към доктор Първанов , разбира се бих уважила и всяко друго! Няма да разказвам историята ми...по горе съм писала да началото.Доста се постарах и почти успях докато не дойде пандемията и се започна пак с едно миене на ръце и чистене,страх от даразяване и т.н .Работила съм с психиатър и психолог 2 годишна терапия без медикаменти и с подкрепата на форума и съветите Ви придобих много оръжия срещу ОКР и здравната тревожност.Сега обаче не мога да приложа никое от тях понеже има реална опастност от заразяване ,а не субективна и някак поне на мен така ми се струва,че техниките,които работят при мен като "заливане" крият огромен риск и така ни се сблъсквам със страха и започва Окр да си играе с мен и да завзева територии и създава все повече страх и ритуали.В началото мерих и температура по 40 пъти на ден ,проверявах си гърлото и т.н. Успях да спра но с миенето на ръце и чувството за замърсени повърхности много трудно се справям. Усещането че вируса е из цялата къща е ужасно.Само да добавя ,че живея с майка ми ,а тя работи санитар в болница. Това засилва усещането ми за опастност.Незнам как да се справя,т.е знам ,че трябва да не мия ръцете и да издържам на чувството за замърсеност и така постепенно ще намалее и потребността,но всеки път когато опитвам ми се струва огромен риск.Казвам си ами ако майка е пипала това с не достатъчно чисти ръце?...и така рискът ми се вижда огромен.Дори когато почиства телефона си след като се върне от работа аз пак имам усещане че е мръсен и заразен и после каквото и да докосва в къщи тя ми се струва че разнася вируса от телефона.Разговарям с нея и тя ми казва че вирусите умират и от въздуха в стаята и не е така както аз си го представям е как е точно? Моля за насоки какво да прочета да радсея илюзиити и да отсея истините.Каква техника е добра да справяне с реално съществуваща опастност.Незнам объркана съм като че ли всичко което знам не работи в този случай. За намалянето на стреса като цяло правя всичко което знам че е добро.Тренирам вкъщи,приятни занимания,новини не слушам (понеже ме карат към паник атаки,изпотяват ми се дланите,не ми стига въздуха и ме избива на припадък). С тона долу горе добре се справих имам душене от време на време понякога продължава и час но прилагам коремно диафрагмено дишане и до час съм добре.Забелязвам обаче,че се фокусирам в дишането и тогава дапочва недостига и тежкото дишане .което нинаги в началото ме бомбарсира мисълта че съм се даразила и това е симптом. Как да се справя с усещането за замърсени ръце и повърхности при наличието на реален риск без да хлорирам всеки ден? Къде е границата на нормалното? Какво да чета за да си помогна? Всякакви идей и мнения биха ми били от полза,нищо не мога да измисля и да е с трезва мисъл.

Здравей, Историята ти ми е позната от личен опит.И аз като теб живеех да чета и смятах че си помагам,но всъщност това е ритуала да знаеш.Ще ти дам съвет и моля те послушай ме доста бързо ще се подобриш. 1.Никакво четене в интернет!В момента си много уплашена(сама се филмираш),че дори и в най-безобидната информация намираш за какво да се хванеш.Страхът ти те кара да интерпритираш прочетеното и да не го разбираш правилно,а през призмата на катастрофалното мислене. 2. Не е нужно да четеш много неща...прекалената информация най-вече от недостоверни източници<--повечето в гугъл са такива--> само те объркват допълнително. Една единствена книга ще ти препоръчам невероятно добра е,информацията в нея е това което ти е нужно да разбереш подробно какво ти се случва и да разбереш че не е нещо,което се случва само на теб и не е такъв проблем какъвто го правиш в главата си.Книгата е продължение на "обсебен мозък" ,но по-подробен и подобрен вариант със задачи за самостоятелна работа ,който ще ти помогнат да осъзнаеш това което неразбираш . Книгата се казва:"Ти не си твоя мозък".Съветвам те да я прочетеш внимателно като си подчертаваш и отбелязваш най-важните неща.Попълвай тестовете старателно с максимална откровенност.След като я прочетеш обмисли наученото няколко дни и започни да препрочиташ подчертаните от теб неща.Препрочитай си я многократно ще осъзнаваш все повече и повече неща и ще се успокояваш все повече и повече. Ако имаш затруднения да намериш книгата пиши ми. Всичко ти е наред само ти си мислиш,че не ти е!

Не ги анализирай какво значение има какви са?Това са просто мисли за каквото искаме можем да си мислим...

Точно каквото ти казва г-н Баев!Освен това са лъжливи!Послушай ме страхуваш се и това ти покачва нивото на стрес всичко идва от страхът!Мислите ти са повтарящи т.е натрапчиви само защото те е страх.Накратко страхът ти поддържа натрапчивостта,а неврозата (високите нива на стрес) поражда съмнението от там и натрапчива невроза.Довери ни се и не влизай в анализи аз не открих топлата вода,няма да я откриеш и ти.

Здравей, Прекарах абсолютно същото почти без разлика от описаното от теб.Точно каквото ти казва г-н Баев е.Всичко ти е наред!Учи се на смелост и като начало започни да изписваш и изказваш думата самоубийство...знам,че се страхуваш от нея и те е страх казвайки я и изписвайки я да не предизвикаш това да се случи.И при мен беше така,но си наложих да не бягам от нея от мислите и от каквото и да било.Разграничи мисъл от реалност-субективно(нереален страх) от обективно(реалното тук и сега).Само в главата ти е ... много хора имат такива мисли,но не се страхуват от тях защото знаят че са нормални.Как като гледаш филм на ужасите сцените ти излизат в главата дни наред...същото е. Виж профила ми и постовете по темата,които съм писала и следовотелно отговорите! Всичко е наред...trust me!

Здравей, Имах един такъв период аз преди 3 години със същите симптоми с единствената разлика че постоянно ми се спеше и спях много, но както казваш некачествено.В крайна сметка излезе,че желязото и феритина ми са много ниски и се наложи да пия желязо 2 години,но още на 2-рия месец почувствах разликата (постоянното сърцебиене спра,треперенето и главоболието също ).Освен това пиех и магнезий и витамини от група В (предимно В12),а също чай от коприва и гинко билоба. Какво показаха кръвнити ти изследвания за желязото и феритина ти?

Здравей, Обръщам се кокретно към теб,но и към всички други във форума със сходен проблем а иминно натрапчиво предъвкване породено от мисловната грешка "свръханализиране" -гадаене на мисли и всичките му други форми . Виждам в теб нещо което много ми е навреждало в отношенията ми с останалите т.е ми е донесло голамо разочарование.Ще се опитам да ти помогна да го осъзнаеш и после да намериш начин да се справиш. Молиш тук някой да ти анализира защо така е постъпил и кой прав кой крив...200 човека питай и 200 различни анализа и изводи ще получиш ще можеш ли да си сигурна кой е верният??? ... ще ти отговоря аз неднага като един човек загубил много време в анализ на ситуации,думи и хора.НЕ,никога не можеш да знаеш защо някой е казал или направил нещо,та те дори самите хора често незнаят защо постъпват по даден начин,дори и ти незнаеш дали правилно си постъпила следователно и защо толкова си задълбала или си си навила на пръста да чуеш точно това от него което ти си искала на всяка цена да ти каже по начина по който си си го разигравала преди това в главата си а именно,че е имал и друга работа освен да види теб,сега аз ти казвам че ако ти го беше казал това ти вероятно щеше да стигнеш до извода ,че ти не си достатъчно важна за него и ето ти пак какво да анализираш и да питаш 30 човека ама дали е наистина така и пак щеше да чуеш 30 мнения и да си също толкова объркана колкото си и сега и да не знаеш права ли си или не... Ако след като прочете това по горе все още смяташ че можеш да намериш отговори питайки другите то тогава явно трябва да се замислиш дали не ти е прекалено скучно ежедневието и по този начин пък и не толкова приятен си го разнообразяваш създавайки си илюзията,че все пак нещо ти се случва пък и не дотам приятно,вместо да седнеш и да си помислиш че след като и двамата не си звъните значи май не сте дотам важни един за друг ами си играете на кой на кой пръв ще погали егото.Там където слагаш егото си пред другия не е любов...нарича се нужда...нужен ти е друг да ти дава това което не можеш са си дадеш сама било то внимание,самочувствие...там да има някой да те кара да се чувстваш нужна,завележима,важна и още куп други замаскирани комплекси. Съвет: Уточни си ти какво искаш и какво търсиш и какво си готова да дадеш и тогава ще разбереш дали трябва да си с някой,който като теб от нищото прави драма и си води ЕГОвойни.Извинявай ама за два месеца връка от разтояние и казваш че и други пъти като е станало така...ами ако се съберете в една къща по цял ден " к'во прайм?" .Той не те приема такава каквато си ти него също това е истината!!! Съжалявам ако някой неща звучат нараняващо,но тя истината е като шамар идващ да ни събуди от съня и да ни покаже че колкото по-дълго поддържаш илюзиите на ЕГО-то да как трявва според теб да са нещата и хората (замазвайки ти очите да не гледаш себе си) толкова по-дребнави и болни стават отношенията ти със света и другите около теб! Това,което ти пиша го бях прозряла но не исках са си го призная и благодарение на този форум и на психолога при който ходя нещата някак почнаха да изглеждат по-прости и ясни и въпреки,че съм натрапчив човек все още вече научих първо да разбирам себе си а така и отношението ми към света и другите стана по-ясно и просто!

И на мен ми е много трудно да се справям.Често ми минава мисълта къде сгреших,опитвам се да бъда все по-толерантна,максимално подкрепяща ги и вявраща в тях,добра,смирена,уважаваща личното пространство на другия,проявяваща разбиране към всичко и в крайна сметка не само че не го оценят,но и ти прехвърлят вината едва ли не за всичко и дори и за неща за които не си и подозирала че ще проявят наглост да ти ги препишат.И така оставаш с въросите как е възможно този човек да не оценя толерантността ти и покрепата която си му показвал...и червейчето в главата ти те изяжда и знаеш какво е добро да направиш но правиш го ала брътвежа в главата не спира искаш да си помогнеш да намериш отговорите защо така си случи и да не допуснеш същите грешки следващия път но отговори няма ...и незнаеш какво трябва да поправиш в себе си...измъкваш се за малко и идва твой приятел който наскоро се е разделил и ти казва:"осъзнах че никой друг не се е грижил.за мен така както тя,отивам.да и се извиня.и помоля да се съберем"...ти кимваш с глава в.знак на съгласие ,и в същия момент мечтаеш и при теб.да дойде и да поиска извинение да е осъзнал че и ти си била много грижовна и довра и да те помоли да се съберете но....това не случва на теб никога...и си поплакваш 4-5 часа и се чудиш защо в мен ли е проблема? Вероятно звучи малко хаотично но си позволих да излея мислите и чувтвата си точно така както са, без редакция.

Наистина не бих могла да Ви опиша,колко отрезвяващо ми действат мненията Ви! Андрей,благодаря ти за вниманието,но за съжаление английския ми е зле и не разбрах много от видеото. Misha64,така е!За съжаление се заблуждавах и се страхувах да остана отново сама.Ще послушам съвета ти,но както вече споменах езикът е голяма бариера и колкото и да искам са разбера всичко не всеки път се получава,за това полагам усилия чета и допълнително неща,които ми препоръчвате тук и се свлушвам внимателно в съветите Ви. Д-р Първанов аз наистина Ви имам огромно доверие!И ще поискам отново помоща Ви.Съгласна съм,че се подценявам,казвали са ми го много мои приятели и познати.Роднините ми обаче са невероятни критикари.Преди да тръгна на психолог само слушах критиките им и се натоварвах,от скоро обаче започнах да реагирам на тях като любезно им обяснявам че е излишно да ме критикуват,защото така ме объркват и нараняват и пораждат въпроси от рода къде греша,казах им вместо да ме критикуват и изравняват със земята да седнат и да ме посъветват.За тях е огромен проблем че не съм омъжена лепнали са ми етикета стара мома и само това говорят,че аз съм виновна че не съм се омъжила,че трябва да сваля летвата,да не чакам принца от приказките и всякакви такива хвърлящи вина върху мен думи.Колко повече от това,което описах да сваля летвата?Имала съм сериозни връзки,но никой не ми е правил предложение за брак..последната глупост,която ми казаха е да направя аз предложение...да се смея ли да плача ли?Аз определено не съм на тяхното мнение и ясно изразих вече и своето,смятах че само ме натоварва това,което говорят постоянно... почти няма друга тема,но от скоро смятам че не само ме натоварват а и без да разбера как тия натрапвания са си прокарали път в съзнанието ми и са ми се отразили в самооценката та това продължава 10 години! Те няма да спрът да ми ги натякват тия неща и с добро и с лошо опитах,а и не очаквам да се променят нито да разберат.Аз обаче мога да променя отношението си към случващото и да поправя "щетите",които позволих да нанесат в самооценката ми.Майка ми е единственната,която проявява разбиране и въпреки че продължава да ме критикува(защото така е свикнала от роднините си)за други теми,започна и да отбелязва и положителните неща в мен и това ме мотивира.Аз мислех,че грижейки се за себе си и за личния си живот нещо правя,но явно не е достатъчно.Старая се и смятах,че имам напредък,но нещо съществено в процеса явно ми убягва.Посъветвайте ме,как точно да го постигна и от къде да почна? Моля Ви помогнете ми с насоки!

Има ли я някъде качена тази книга да се сваля или чете онлайн?

Здравейте на всички,за първи път отварям собствена тема,но не за първи път пиша във форума. Имам нужда от помощ в последните етапи на справянето ми с натрапчивостите и стреса. В предни постове съм разказвала историята ми и последните 2 години положих истински усилия да се справя.Посещавам все още психолог но както вече съм споменавала от почти самото начало сесиите по преценка на психолога са и продължиха да бъдат веднъж месечно.Този форум и всички вие ви помогнахте много понеже колкото и добър да е един психолог ,чуждият език е една бариера и понякога не разбирах ясно какво иска са ми каже и тук в частност д-р Първанов ми помогна много да разбера това което неможех.Сега ке намирам почти на фиталната права с борбата ми със стреса и натрапчивостите и именно за това се обръщам към всички вас за съвет и подкрепа да премина и през тази фаза. Може би избързах,но 1 година след терапията влязох във връзка.Понеже натрапчивостите бяха ми объркали живота и в частност ежедневието приех това начало на връзка като един шанс за още едно положително начинание и така вместо да преценя човека аз просто се пуснах по течението.Няма да се впускам в много подробности само ако е нужно и ме питате ще пиша,но човекът не само че не беше подходящ,но и бе най-странната връзка,която съм имала.Лъжеше за елементарни неща и почти постоянно,почти нищо не споделяше лично за миналото.Само за казармата евентуално 2 истории които повтаряше единственната тема на която се ентусиазираше бе компютърни игри и това е.С две думи диалог проведохме 5 пъти за 9 месеца(та различна от компютърните игри тема),като те завършваха с обвитения към мен от рода,че съм направила грешки в живота си и специалностите които уча са безсмислени(1вото ми е изобразително изкуство,а в момента завършвам филология-езикознание), че съм трябвало да завърша за готвачка и да работя сега а не да уча пак и т.н.Другото беше монолози които се опитвах да превърна в диалог.Доста търпелива и добра бях такава каквато съм към всички,бях себе си!Бях весела имах и причина терапията ми върнеше добре,радвах се на живота бях готова да приема нови изживявания,рядко изпадах в тъга но когато тона ставаше той ме упрекваше и ме караше да се чувствам виновна като че ли нямах право и аз да съм по мълчалива поне веднъж в месеца.Съжалявах го обаче и проявявах разбиране защото смятах че му трябва време.В повечето време повединието му беше странно стоеше и мълчеше ,от време на време дори ненормално изпадаше в някво еуфорично състояние започваше да повтаря някоя фраза крещейки и да се смее.После започваше да се дразни с мен,аз се обърквах незнаех какво да мисля...след около половин един час изведнъж се обръщаше и казваше претисних ли те и станаше любвеобилен и състрадателен а после пак мръкваше и край...приличаше ми на луд,но понеже съм чела много книги и имах натрапчивости със здравна тематика и си поставях диагнози реших че вероятно го правя и с него.Необръщах внимание не се и виждахме много често 2-3 пъти седмично а по телефона и скайп пак така ту се дразни без причина след час въодушевен след още час няма настроение за нищо.Няма да ви лъжа когато съм ходила у тях се е случвало да гледам и за хапчета оставени отвън не съм си позволявала да му отвора шкафовете,но съм виждала в стаята му само комплекс витамини В,питах го защо ги пие каза за нерви.И така стоях с него 9 месеца като последните 2 много започна да ме нотоварва,неразбирах променливите му настроения,объркваха ме различните версии за неща които ми казваше и така започнах да полагам все повече усилия всичко да е наред за да не мисля че аз предизвиквам странните му държания тъй като той не споделяше почти нищо колкото и да питам.Постара се и той защото разговарях с него или поне се опитвах ,нещата между нас се подобриха и прекарахме 2 много хубави дни,всичко наред следващият ден също доста добре а на последващия говорим наобяд нормално и следобед му звъннах да му предложа да се видим той отговори нямам желание,попитах го какво става той отговори :нищо!...попитах може би има нещо което трябва да знам той каза искам да се разделим! Аз отидох да говорим и казах че няма да се опитвам да променя нещата но искам обяснение.Той каза че майка му е против връзката ни и че заради мен изгубил приятелите си а аз знам само 2ма който за 9 месеца му звъннаха 3 пъти.Другите са от компютърните игри с които играе онлайн но аз никога не съм му забранила нищо. Минаха 2 месеца откакто ме остави.Постоянно си задавам въпроса какво се случи къде беше проблема?Аз ли съм виновна и т.н .Гледам играе ли и когато не е играл се разтройвам от мисълта че е в сруга връзка и е продължил а аз искам да спра да мисля и немога,дори и да осъзнавам че е най-неподходящия за мен.В натрапчивост ли се превърна това или е мъка?Защо така ме обърква този човек?Какво беше това държание? Моля ви помогнете ми да се справя на финала не искам са правя големи крачки назад.

Здравейте,позволих си да пиша в тази тема тъй като абсолютно по същият начин четейки листовка от хапчета изпаднах в този цикличен и неспирен кръг (обаче внимавай какво казвам ) поддържан от съмнението в себе си.Писала съм и тук в форума и д-р Първанов много ми помогна и подкрепи за да се справя със страхливата си природа,но повярвай ми истинското справяне с проблема и с този тип натрапчивост защото е точно така както го описваш,другите не са свързани и не зависят от теб самия но мислите за самоубийство и проекциите който мозъка ти поддава са наистина ужасно плашещи а факта че е нещо завесещо само от теб самата го прави още по умарящо и объркващо.Всички съмнения и мисли който описа са 1 към 1 същите с моите...ще ти кажа аз как се справих. 1.спрях да очаквам да стане от раз (колкото и да ми се щеше да стане така),спи да чакаш деня в който ще се събудиш и "няма да са там" това е поредната илюзия на окр чакайки да се махнат правиш неосъзната проверка на дали са още там и по дамаскиран начин ти пак мислиш за тях. 2.поработи в посока намалявянето на желанието за свръх контрол.Спри да си поставяш за цел да контролираш мислите си това заселва фокуса ти в тях и те тласка към анализ.Аз си измислих една техника моя си след като д-р Първанов ми каза за техника кунг-фу съгласяваш се с всичко което ти поддава мозъка и удряш дъното после пътят е само нагоре... та моята техника е "хайде давай да видим"...минава мисълта ще си прережа вените виждам го как го правя на филм дори окр-то ме уплаши чака да се скова и да почна да анализирам и да му подаря още 2-3-7 часа от живота си...хоп осъзнаваш се найде давай да видим сега развивам темата в главата си Окей,вземам ножа и режа и после ...звъня на бърза помощ и ме спасяват щото има поне 30 мин да ми изтече кръвта или бягам звъня на комшиите ...и така осъзнаваш че и да изпаднеш в състояние на невменяемост както си го представяве имаш много време да се осъзнаеш и да си помогнеш и така страха ти ще намалее а умът ти ще се успокои вече има решение и няма нужда да се лута-анализира . 3.Осъзнаваш разликата между мисъл желание и пристъпване към изпълнение и реалността.Мисълта е просто мисъл можеш да мислиш за всичко и да създаваш сценарии колкото искаш...идва желанието: (приеми че искаш да се самоубиеш т.е да умреш...знаеш ли че почти на всеки му се е искало са се метне,да си удари въжето ,да го блъсне кола и т.н знаеш ли че всички имат тези мисли и в даден момент са искали дори да го направят.Знаеш ли че някой от тях са опитвали и повечето не успяват.Дай си реалистични преценки на толкова ли наистина е лесно в действително,колкото е в главата ти? Ще осъзнаеш че разликата е огромна и мисълта за теб от плашеща ще се превърне в нормална такава каквато си е но ти осъзнай че нормална или ненормална тя пак не спира да е просто една мисъл! 4.Спри да вярваш че имаш проблем! Всички си имат някакви даболявания,късметлиики сме че сме с окр а не с рак ...има и по лоши от окр с окр се живее с рак не.Когаго осъзнаеш и това си одрязала корена на окр сега идва най-приятната част... 5. Започни са работиш по подобряване качеството си на живот.Ключова цел:Придобиване на увереност в себе си:беше ме страх да оставам сама,започнах нарочно са оставам сама...реших са опитам ако дапочна да харесвам тия плашещи мисли и са ги гледам като сценарии на филм кво ще стане (пак техниката хайде давай да видим) е то взе да ми омръзва този сценарии и без да се усетя започнах да си намирам други по интересни занимания...например реших че да харесвам това което гледам в огледалото ме кара да се чувствам щастлива и дапочнах да правя упражнения да стягане четеш в гоогъл да това а не за натрапчивите мисли ...после изучих природните масла маски за лице...после приятелят ми ме заряза много плаках пак ми се позавърна натрапчивото дъвкане кво му казах кво ми каза и съмнението....та разбрах че най-вероятно съмнението в нас самите несигурността в решенията и прецинките ни ни тласка към това предъвкване та сега си давам сметка че бях точна във връзката си а той "патологичен" лъжец,сърся се на себе си че въпреки че го разбрах че лъже постоянно реших че нероятно аз с нещо го предизвиквах да лъже и не го предразполагах са се чувства спокоен да казва истината.За всичко лъжеше да какво е правил през деня ей така цез причина....ако не се съмнявах в себе си в преценките си няваше да позволя толкова време да съм с такъв човек сега плача и си ближа раните а иститата е в това че човек за са се научи трайно са увладее натрапчивите мисли трябва първо да стане по уверен в себе си и са спре да се съмнява в преценките си постоянно.Тук ще помоля специалистите да дадат компетентно мнение и ако "прозрението" ми е вярно да ни дадат съвет как да преминем и през това стъпало на натрапчивостите за да предобием и този инструмент от инструментите да справяне с окр.

Не разбрах кое те разсейва и за какво мислиш когато се отнасяш?Така както ти го описваш изглежда че започваш да правиш нещо и правейки го решаваш че не си достатъчно съсредоточен колкото би искал да си и дапочваш да се самоанализираш ...дали си или не си достатъчно присъстваш в това което правиш а то си е от самосебеси невротизипащ кръг с типичния невротизиращ самоанализ зад който аз виждам един тормозещ те перфекционизъм.Ако съм те разбрала правилно просто спри да изискнаш да си перфектен и да се"бичуваш" със съсипващи те самоанализи а просто приеми че си нормално същество което прави грешки и го застига умора и други такива състояния в които не можеш и да искаш да си на 100÷ .А ако не съм разбрала сподели какво те откъсва какво те разсейва? Чакам отговор защото мисля че имам решение... Въпрос:Ти как точно спря да вярнаш на здравно-тревожните мисли и как ги преработи?

Г-н Баев, Значи ли че така описаното по-горе състояние е напълно нормално и безопастно?...тъй като предусещах,че е свързано с желанието ми за свръхконтрол но не бях сигурна.Дълго време смятах че е симптом на психично заболяване т.е смятах че фокусирайки се дълго в мислите си в даден момент няма да мога да изляза от тях и ще остана в това състояние (което смятах за начален стадии на психоза) и всичко това ме плашише до невероятна степен и започвах една невероятна борба да спра да мисля и колкото повече се опитвах -толкова повече неможех да спра,а страхът че не мога да контролирам процеса все повече ме плашише и убеждаваше,че развивам психоза. Може би ще Ви се видят смешни въпросите ми г-н Баев но Ви моля да ми отговорите и с малко по прости думи тъй като не съм запозната с гореизползваната терминология. Това че не мога да се префокусирам т.е да изляза от фокуса върху мисловния процес(като го тълкувам като начална фаза на психоза и поражда страх и от там желанието на всяка цена да се фокусирам в реалността ) се дължи само и единственно на факта че : 1.го приемам като ненормално? 2.че се страхувам от това състояние и "последиците" който мисля че може да има т.е да развия психоза? 3.когато концентрацията в мислите предизвиква страх(като при мен) страхът ли всъщност е винонен за натрапчивият характер който придобиват те и той ли всъщност е причината за този омагьосан кръг да искаш да спреш да мислиш и да не можеш? 4.след като доста хора дори умишлено го правят и се наслаждават дори на това състояние ако правилно разбрах по-горе написаното от вас( а и факта че не сметнахте че момчето което е написало поста има реален проблем ),та значи ли че е абсолютно нормално и не носи никакъв риск от необратимо прекъсване на връзката с реалността?( а аз съм го изтълкувала като полудяване а от там и чувството за деперсонализация и дереализация което до скоро пораждаше в мен и смятах че загубвам контрол и се страхувах от това какво мога да направя в това състояние ) Ще съм Ви много благодарна ако ми отговорите!

Здравейте, В допълнение на всичко което те посъветваха тук ще ти кажа аз какво съм забелязала че ме връща към състоянието и мислите а то е СЪМНЕНИЕТО(недоверието) и обърни огромно внимание на това което ще ти кажа сега а именно СИЛНОТО ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ УВЕРИШ (това желание те кара да търсиш доказателства и обяснения логични на не дотам логичното си отношение към ставащото).Според мен от тук трябва да тръгнеш.Първо започни да се противопоставяш на това желание постави си за цел следващият път като се случи да не ходиш на лекари просто си кажи:А бе ще рискувам тоя път да видим кво ще стане! И като видиш че нито се влошаваш нито си умряла ще се уверяваш все повече и повече в безсмислието на всичко това. Предупреждавам те обаче че напрежението което вероятно ще чувстваш на моменти е смазващо но повярвай ми доста траен резултат има.И ако си готова да проявиш и смелост започни и да стигаш до край в сцинариите ти за това какво ти има а т.е да умираш от това което мислиш че ти има в момента...та като пак видиш че минава време и не си умряла ще започне да ти просветва че всичко е само и единственно в главата ти.Какво ще спечелиш от това обаче е много важно!Аз станах по-смела,по-вярваща в себе си и доста други положителни неща.Събери смелост и атакувай директно проблема ако искаш по-бързи и трайни резултати,защото днес е рак утре спин вдругиден шизофрения а след година мозъчен инсулт и така до безкрай. Горчивата истина обаче е че не харесваме достатъчно живота си,липсва ни внимание,компании и като цяло нещо да се случва в сивото ни ежедневие,ОБАЧЕ не сме готови да платим цената т.е да поемем живота си в ръце да сме дейни да организираме вълнуващо ежедневие,ЗАЩОТО сме МЪРЗЕЛИВИ и по-лесно е да чакаш феите с магическите пръчки (даже и да знаеш че не съществуват) отколкото да се размърдаш. Накратко това сме ние хипохондрицити или по-правилно казано според мен хората с НАТРАПЧИВОСТИ или окр (защото според мен са едно и също и се сменят и преплитат). Ако психоложката ти е пропуснала да ти каже ще ти кажа аз че 3 са основните страхове от СМЪРТТА,от БОЛКАТА и от ПОЛУДЯВАНЕ !Когато ми го каза на мен това поразсъждавах малко ние нали сме "специалисти" в това да задълбаваме и зациклями и моят извод е (подчертавам не съм психолог възможно е да греша тук ще помоля ако е нужно да се намесят с мнение специалистите от форума) : Та мен ме е страх да не полудея или разболея(развия) психическо заболявате(и да не ...с всички възможни екстри и сценарии които съществуват),а теб да не се разболееш и умреш....та може би,питам се аз,ще се освободим и оздравеем тогава,когато ти си готова да приемеш,че ще умреш,а аз че ще полудея? Ето това незнам обаче как да го постигна,приложа трайно и наистина нямам идея как да стане.Затова се обръщам към специалистите във форума:Ако наистина това е пътят на трайното освобождаване от невротичният кръг(т.е атакуване право в целта) моля дайте съвет и идеи как да стане.Аз съм готова и усещам че имам силите и желанието да го направя(т.е да се освободя напълно и веднъж завинаги да скъсам порочния кръг),но незная точно как!

Здравей Milichkaaa22, Всичко което описваш тук сме го преживянали всички и са нормални реакции на организма в следствие на стрес,умора или липси в организма.Припадала съм около 5 пъти.Бях в продължение на 2 месеца с 20 желязо при норма 120 и 6 феритин при минимум норма 12 с 24 часово сърцебиене пулс 110 и такава силна умора и чернилки пред очите че не можех да вървя и си повтарях на ум ляв-десен за да си координирам движенията.Вероятно незнаеш че тези ниски показатели водят до недостиг на кислород към органите и мозъка и вероятно за това трудно се съсредоточавах и като че ли забранях или по-точно не можех да си спомня неща.Както и да е тук съм и ти пиша и незнам какво четеш но явно не си разбрала най-важното:Човешкият организъм е най-мощната система,която има способността да се приспособява към външни промени и условия и да се САМОВЪЗСТАНОВЯВА! Така че време ти е да повярваш в тялото си и да спреш да си мъчеш мозъка с неща за които докторите учат и стажуват 7 години за да ги разберат.Получавала съм паник атаки много пъти ,душало ме е в продължени на година,от силин стпан също ме избива та припадък :И КАКВО ОТ ТОВА???Не си само ти нито аз на всички се случва!Помня имах така един период когато бях на 19 около месец и нещо постоянно ми се виеше свят и ме люлееше и да беше ме страх да изляза за да не взема да припадна но излизах нарочно и гледах възрастните хора и си казвах :Те не припадат и не се страхуват да излязат защо аз да го правя и така!Скоро пак се наложи да пия желязо и ми прималяваше та реших да кажа на приятеля ми че вероятно може да се случи в някой момент да припадна да не се паникйоса,и той ме пита какво да правя,отговорих му:Няма се плашиш ще падна и после ще стана не ми е за пръв път! Та спри да се занимаваш с глупости да се правиш че припадаш и да четеш четеш и да се фокусираш върху страха ами осъзнай че да ти е лошо и нещо да те боли е нормално и както казваше баща ми :Ако се събудиш един ден и нищо не те боли значи си умрял!Така че живей моето момиче сега да не се събудиш на 60 един ден и да ти светне лампата тогава че си си пропиляла живота в мислене на какво може или неможе да ти стане! Весели празници на всички!И благодаря Ви,че Ви има!

Здравей, и аз като теб страдах 4 години от същите страхове и още толкова...не бъди максималистка.Усещането за замърсяване ще се завръща.При мен от 2 години натрапчивостта изби на друга тема и въпреки това от време на време това усещане че ръцете ми са мръсни и трябва да ги измия още веднъж се връща но просто не го правя игнорирам го и то изчезва след 5-10 мин. Не се фокусирай в конкретната натпапчивост и преодолявянето на конкретния страх.Фокусирай се в това да се научиш да не се поддаваш на лъжливия сигнал.Да не си толкова вкопчена в себе си и в това какво мислиш и чувстваш и съответно да го анализираш,а се вкопчи в действието в това как прекапваш ежедневието си.Понеже сме хора нуждаещи се да контролират и сме спокойни когато усещаме сигурност то пренасочи това в посока плануване на ежедневие изпълнени с неща който те карат да се чувстваш нужна и ефективна и ангажирана.Ако няма много такива открий ги изследвай,предизвикай се с нещо ново и вълнуващо.Опитай нови територии дори да си смятала че не ти харесват преди опитай сега примирно да напишеш книга или да танцуваш ако не се получи от първия път не се отказвай неднага опитай и на другия ден но следвай програмата си скоро ще усетиш как намираш нови неща и интереси.Няма да е лесно няма да успяваш и понякога ще усещаш паралелно натрапчивосттите да се опитват да вземат връх над това което правиш в момента,но ти не се бори намери си фрази които да те успокояват в тези моменти като например аз често си казвам :"Знам че тези мисли нямат връзка с обективната реялност.Те са субективни."-и това дори понякога ме изпълва с щастие осъзнанайки че са само мисли.Понякога неуспявам и ме потапят и завладяват в тези случаи просто лягам и се отпускам да заспя. Но да знаеш че когато се почувстваш безпомощна и изцедена от тях ние све тук и преминанаме през същото,не си само ти и не се сама!Ние те разбираме!

Здравейте, Радвам се,че този форум съществува и ако успея да помогна поне на един човек ще съм наистина много щастлива и доволна от себе си. Аз дефакто незнам точната ми диагноза ,доколкото ми бе обяснено съм със засилена здравна тревожност като елементи на хипохондрия и елементи на окр се премесват и засилват от повешената ми тревожност която е модел на мислене.Генералният проблем е обсебващ страх от психически заболявания и представете си какво бе за мен да се обърна към психиатър,като да си докажа още веднъж че съм психично болна.Ще съм много откровенна с вас ,ходих при двама със идеята и надеждата да ми кажат че нещо ми няма,поставиха ми диагноза тревожност,която на мен ми се видя трагична изписаха ми един много лек антидепресант Inlift ,на който 20 пъти четох листовката и ми се сковаваха краката от страх и го пих само 7 дни в които се чувствах ужасно и по цял ден си поставях диагнози сама и най-малките промени в тялото и настроението ми бяха доказателство и симптом на психическо заболяване дори всеки фалшив сигнал като мисъл който се пояняваше във вътрешния ми диалог тълкувах като начална фаза на шизофрения,незнаех други хора дали са преживели нещо подобно но това което знам е че буквално ударих дъното .Така отидох при третия психиатър и психолог работят съвместно,при които ходя от година веднъж месечно.Отивайки бях убедена ,че ще ме изпратят в психодиспансер веднага.Настоявах да ми поставят диагноза но всеки път в който попитам каква е диагнозата ми получавам отговор:Тук не слагаме диагнози! Сред като му разказах не всичко,тъй като и аз незнаех от къде да започна и къде да свърша, той ми каза:Ти каква диагноза си поставяш? И честно казано се обърках нацяло.И така споделих за антидепресанта и той отговори:Никакви хапчета!Помислих си:Все му е тази още една луда повече или по-малко!После ми каза ще се видим след месец.... Споделям с вас това,защото чета доста тук за доверието и химията от доктор-пациент.Въпреки че не получих "адекнатно отношение" според моите тогава невротични представи реших да дам шанс на съвместната ни терапия.И така цяла година ходя веднъж месечно.И се чувствам все по-добре.Опитвах се да следвам съветите стриктно.Може би нещата при мен щяха да се случат малко по-бързо но факта, че съм в чужбина и говорим на чужд език често усещам че е пречка тъй като не винаги разбирам какво точно иска да ми каже . Точно по тази причина посетих форума и няма да го крия но с 2 думи само, доктор Първанов ми даде един от важните ключове.Каза ми: Ти си страхливка! Най-голямата истина която съм чувала от доктор.Радостна съм,че проявих смелост да си го призная!Повярвайте ми трудно е знам обаче доверете се на специалист недоверието е най-мощния катализатор на невротичния кръг! Лично към доктор Първанов: Бих желала да Ви помоля за съвет ,доктор Първанов ,това е последното нещо с което все още не съм се справила ако можете да ми помогнете.Не искам да Ви лъжа всеки ден имам натрапчивости и най-претисняващата е да не се самоубия.За пръв път ми се появи след като прочетох листовката на антидепресантите.Веднага си поставих диагнозата клинична депресия и прочетох всичко в интернет.Реших че всичко ще стане за миг без да разбера дори и край с мен.И така желанието за свръх контрол ме доведе до едно предъвкване логическо каква е вероятността т.н .Исках да спра да мисля но неможех буквално мозъкът ми работеше на свръх обороти а краката ми сковани.Страхувах се да оставам сама.Наскоро разбрах целият механизъм на подхранването на мисълта и страха.Въображаемите картини изчезнаха страхът вече е мигновен или само като остатъчен спомен .Мисълта не ме ангажира за много дълго,но има няколко неща които четох и вероятно под влиянието на страхът ми не съм разбрала и съм ги интирпритирала в резултат на което ме задържат в състоянието в което все още съм. Възможно ли е под влияние на биохимични реакции в мозъка и организма ми да си посегна без да го осъзнавам при положение че страхът и силният стрес подтискат рационалното мислене? Възможно ли е тази мисъл да спре да ме претиснява и повече никога да не ме притеснява(не да изчезне а просто да спре да ми създава този дискомфорт) или всеки път в по-стресови ситуации ще се сблъсквам с нея? Смятате ли че в моя случай би било по-ефикастно да откланям вниматието си от мисълта или по-добър ефект ще има да се сблъсквам челно със нея?Понеже препоръчват да отклатяш мисълта обаче аз усещам че уверението че няма как да се случи има много по-мощен и траен ефект,но някъде бяхте писали да не я разработваме (което аз лично не разбрах какво точно искате да кажете и се страхувам в желанието да си помогна да не си навреждам допълнително)? И това което най-много подхранва състоянието ми е :"Една мисъл прехвърляна многократно се превръща в убеждение."-може би точно това твърдение което спещнах в много книги по самопомощ ме кара да се въртя в невротичния кръг и държи страхът ми все още жив.Страхувам се,че прехвърляйки я толкова много през месеците ще се превърте в убеждение и накрая ще се реализира или пък ще се превърне в лош навик на мозъка и ще го повредя (т.е ще получа необратими мозъчни изменения-увреждания).Има ли такива вероятности?Какво искат да кажат с това? Моля дайте ми напътствия за да продължа напред,опитах да задам тези въпроси на психолога ми ,но фактът че говоря чужд език не ми е чак дотам богат речникът ,създава проблеми в общуването и колкото и да се старае и той и аз има неща които не мога да му обясня добре.Питам Ви,защото вярвам в компетентността Ви и това,което най-много ми харесва в подходът Ви е че казвате истината,а не това което ние искаме да чуем и знам че Вие и Орлин Баев работите със сърце ! Благодаря Ви предварително за отделеното време и се извинявам ,че задавам много въпроси .

Здравей, аз съм от много години с натрапчивости и докато не започнах терапия не разбирах какво става с фалшивите сигнали (натрапчивите мисли).Ще се опитам да помогна и се надявам добре да осъзнаеш, това което ще ти кажа! 1.Те не са ненормални-ти ги приемаш като такива и понеже ги интерпритираш,раздуваш и най-вече им отдаваш огромно значение ги предъвкваш многократно. T.е не мислите ти те тормозят а ти тормозиш тях като не искаш да ги оставиш да отминат,а ги използваш и се определяш чрез тях.Пример: виждаш мъж и ти си мъж в този момент ти минава мисъл:;Правя секс с него. (мисъл,въображаема картина и т.н) или каквото там минава със сексуален характер през главата ти<--- такава мисъл е минавала на много други мъже,те обаче или са и се присмяли или са осъзнали че е вероятно някаква абсолютно безразборна асоцияция на мозъка от някакъв филм или случка която са гледали или чули.Какво правиш ти обаче вкопчваш се в тази мисъл и си казваш,ами след като ми мина значи може да съм гей или пък съм сексуално ненормален или някакъв извод за себе си.Следва изплашването от този извод и ето ти тема за размисъл и почваш да е дърчев дъвчеш ама докато и ти незнаеш защо я дъвчеш. 2.Приемаш всичките си неморални мисли за чиста монета!Самоопределеш се чрез мислите си<--мислите това си ти!Да ама не!Мозъкът е орган като всички останали и той дава накъсо (което незначи че е нещо лошо).Това което обаче не си осъзнал е че е голям магьосник.Той и въображението раждат и асоцират такива картини като могат да ти ги поднесат толкова живо и страшно,обаче те са само сценарий!Знам ,че в главата ти и представите ти тези неща изглеждат толкова лесни да се случат,обаче пропускаш наи-вайното в деиствителност не е така.Разгледай този процес по-задълбочено...мисъл:Ще нараня майка си!...едно е да си го помислиш ,друго да го искаш ,друго да станеш да го направиш и друго да се осъществи!само се замисли,позволи си да стигнеш до край с мисълта и да видиш колко е безумна само и точно тогава направи избора си да си губиш ли времето с тази просто мисъл или да седнеш да гледаш един мач по телевизията или каквото ти харесва да правиш. Така като теб и аз мислех че съм лизбийка,а никога не сум имала контакт с жена(смятам го за нещо неморално),имала съм всички видеове познати натрапчивости докато не разбрах че съм страшно самокритична,страхлива и невероятно ограничена в смисъл не широко скроена с повишена здравна тревожност склонна кум натрапчиво мислене,защото;"Шубето е голям страх".Разчипи черупката и отприщи чувството си за хумор дори и да ти се вижда малко черен хумор.Ти си човек и нищо човешно не ти е чуждо.Фокусирай се не в мислите си а в жйвота около теб,хората природата,звуците а не в тялото си в мислите си т.н . Осъзнай че не ти си центъра на света!Спри да вярваш на филмите в главата си те са просто някакви сценарии ,доста често лоши сценарии.Разбери че това са просто мисли и само ти си в състояние да им даваш сила и че ти си този който ги обсебва и ги предувква и направи избора си..просто им се смеей и продължавай. 3.Надявам се да си разбрал и да не си с очакването че ще стане от веднуж!Просто вместо да се концентрираш в това да се отървеш от тях и да не мислиш за тях всъшност ти поддържаш обсесията.Просто се пусни по течението без очакване казвай си и пак пак .." тва са просто мисли мога да си мисля и за много други неща да ги правя страшни,смешни и крайни,с цветове и без цветове ако искам дори ще миришат ",и така почивствай контрола над тях това ще ти помогне да почувстваш че наистина ти контролираш нещата а не те теб.Повтаряй това упражнение и всеки път ще се чувстваш по-сигурен че ти си сценариста и като поискаш сменеш и сценария,защото истината е точно такава ти ги режисираш само че не си осъйнал че те са просто нищо и никакви нормални мисли които минават през главите на всички хора. 4.Ако те е страх че с мозъка ти нещо не е наред ще ти кажа само,че за мозъка ти няма никакво значение какво мислиш дали е добро или лошо.Неговата функция е в това да мисли,той не се поврежда от естеството на мислите.Значение има само за теб,защото мислите пораждат чувствата т.е ако си мислиш лоши неща се чувстваш дискомфортно,и какво от това,не можем постоянно да си мислим само хубави неща,но можем да ангажираме мозъка си с дейстия,които да ни карат да се чувстваме добре .Kогато той ти поддава сигнал че има нужда да е ангажиран ,то тогава Мозъкът ти иска да ражда идеи,разбираш ли,пренасочи го ,направи го творец той има нужда да твори да разнищва неща,ти не го ангажираш с приятни творчески неща и той си търси занимания дори и да не са за теб толкова хубави.Незнам какво харесваш за да ти дам идеи.Но ако пишеш ще се опитам! 5.Не разбравяй,не очаквай тези мисли да изчезнат те няма да изчезнат ,просто ти ще промениш отношението си към тях и те няма да те претисняват вече ,и няма да са така чести ,и дори да се появяват ти ще им се смееш!

Здравей, надявам се осъзнаваш че не си сам.Та ти си само на 27 осъзнаваш ли тази възраст какви възможности ти предоставя???Аз се чувствах подобно на теб но съм на 37 неомъжена без деца,нямам приятели в чужбина съм което усложнява още повече опитите ми да създавам приятелства,а да не ти казвам че от 5 години не са ме канили на среща.От 3 години съм с етикет "стара мома".Мили приятелю,и аз като теб се чудих къде сгреших коя съм и защо не заслужих любов.Плачех виждайки майки с деца по улицата и се чувствах малоценна.Направих една крачка да поканя аз мъж на среща нещо което не вях пранила дотогава и той ми отказа.Така като теб исках сравнявах другите със себе си и се чувствах неспособна и бях толкова сърдита на себе си че чак не исках да се поглеждам.Споделих с психолог и той ми зададе само един въпрос:Ти колко щастливи омъжени и женени хора познаваш?.И познай какъв беше отговорът ми? Така че осъзнай чувстваш се така,защото в представите си идеализираш нещата.Очакванията са ти са големи,издути и преувеличени.Научи се да обичаш себе си и да даваш обич без очаквания.Просто прави и давай на хората не защото ще получиш а защото ти така искаш и се чувстваш добре.Повярвай ми не си се изгубил ти си си пак същия просто мислиш че не си."Инфо-то" е вътре в теб просто е замаскирано от чувството за малоценност което изпитваш под влияние на мисълта че си изгубен и незнаеш кой си,която предъвкваш като дъвка без вкус. От личен опит ти казвам че "Човек е това което иска да бъде.Ти избираш!Избери да спреш да вярваш на перфекционистичния глас в главата си който ти поддава фалшиви представи за как трябва да са нещата в живота ти.Спри да слушаш гласа на спомените за разочарованията които си преживял те са минало и нямат отношение към сегащното.Проумей фалшивостта на този вътрешен глас той те държи скован пречи ти да продължиш събери сили присмей му се и продължи с вдигната глава и той рано или късно ще спре да ти подава фалшивите си сигнали и противоречията в теб ще изчезнат и ще се почувстваш цялостен.Повярвай ми всички хора в даден момент от живота си преминават през това! Прегръщам те и знам че ще се справиш!

Здравейте д-р Първанов,благодаря Ви за времето,което отделяте на мен и на всички нас които се нуждаем от вас! Ще се опитам да бъда кратка.След отговорът Ви за първи път си позволих да помисля над всичко и над отговорите Ви.Да,наистина съм много страхлива,знаех го но като че ли не си го признавах.Започнах да мисля и осъзнах,че всъщност се плаша от загуба на контрол и желанието ми да контролирам всъщност ме завърта в кръга на мисли от които се стремя да избягам,защото ги смятам за ненормални и част от диагноза.Та въпросите ми са: Желанието ми да ги контролирам т.е или да избягам от тях или да ги победя всъщност ги подхранва и така се преповтарят?Това ли е механизма им ? Какво ме съветвате да правя когато започне това непрестанно мрън мрън по тази тема?Голямо разсъждение,голямо търсене на причината и то абсолютно безсмислено ,в смисъл в последно време започвам да осъзнавам абсолютната безсмисленост на това търсене и мислене.Дори ми става смешно вече,но нужен ми е съвета Ви какво да правя в тези моменти,защото ми е малко трудно да се съсредоточа в същия момент в нещо друго.Това нормално ли е? И да,доста се страхувах доскоро от целия ред от мисли по тази тема и това ли точно ги подхранва? Значи ли че всички хора им минават мисли на агресия и автоагресия често но ги намират за нормални а ние се плашим от тях и се вкопчваме в тях и те се проявяват безпричинно само и единственно защото гледаме на тях като ненормални и се смятаме за изперкали и се опитваме да избягаме от тях или другия край да разнищим защо се появяват? Означават ли натрапчивите мисли че нещо в мозъка не функционира правилно или просто много си вярваме на "филмите" които си фантазираме? И кога склонността към натрапчивостти се овладява завинаги?Когато спрем да се плашим от мислите и осъзнаем че са просто мисли и нямат никакво отношение към обективната реалност или натрапчивостта е просто някакъв дефект на мозъчната функция? Благодаря Ви предварително!

Здравейте,пиша тук със сходен проблем.Ако е неправилното място,моля кажете ми,тъй като пиша за първи път.Аз също задълбах след едно посещение при психиатърка.Намирах се под огромен стрес в следствие на 3 месечни болки в китките и постоянно изтръпване на среден и показалец,след множество болкоуспоителни без резултат направих операция и след още един месец болкоуспокоителни се събудих една сутрин исках да стана от леглото но неможех.И така световъртежи и чернилки,много трудна дори невъзможна концентрация и постояннен шум в ушите и сърцебиене.След 15 дни без никаква промяна и всички да ми казват,че е на психическа основа и една приятелка на майка ми ми каза:"Една позната така след операция за малко не превъртя" и аз вече нацяло "се оправих".Така отидох на една психиятрична клиника и там докторката ми каза че нищо кой знае какво като проблем не намира докато не ми отвори здравната книжка която е пълна с посещения при кожен в следствие на множеството дерматити които имам от малка и ме пита за това, и отговорих на въпросите за колко често си мия ръцете а то си беше често понеже ме предупредиха че нямам ваксина за хепатит 4 години по-рано от въпросната случка.И така психятърката каза :"Страхувам се,че имаш способността да прехвърляш едно и също нещо многократно а ние го правим веднъж два и спираме а ти го прехвърляш и после ще искаш да спреш и няма да можеш".Наистина незнам какво точно искаше да каже,но това което аз разбрах е че не съм като другите и мозъка ми е зациклен.При което ми изписа ксанакс 100мг.Влязох в интернет да видя да какво са точно,за да разбера какво ми има точно и чета ОКР,маниакални депресии и т.н и ключовия момент "Ако имате мисли за самоубийство неднага потърсете помощ".При което категорично казах:Аз хапчета от които може да се самоубия няма да пия!'...и така още няколко дни и паднах нацяло.Отивам при невролог и ми изписва антидепресант Inlift решавам ще го пия и почвам при което почва с всеки изминал ден да ставам все по зле и освен постоянните световъртежи и сърцевиене и замъглено зрение почнаха да ми се сковават и краката и постоянен страх и тия мисли за самоубийство под разнообразни форми и търсене на какво ми е депресия ли е,клинична ли е,ОКР ли е и плочата върти и казвам си гледай как прехвърлям едно и също многократно както каза докторката няма да мога да спра,повреден е мозъка ми и идва и майка ми и ми казва спри ще ти стане като навик и аз допълвам с думите на докторката ...и ще искам и няма да мога да спра и край...и така мъгла още 10 дни а аз нямам никакво подобрение и дори цикълът ми се наруши .Така решихме да направя кръвни изследвания които бяха в норма с изключение на желязото и феритина ми които бяха дареч под нормата.При което ми назначиха лечене с желязо,фолиева киселина и вигамин В12.И една позната ми казва при липса на В12 изпадаш в психоза. И така моля Ви най-горещо за помощ.Имам много въпросителни,но четейки в интернет ми става зле и се обърквам още повече.Главните въпроси са: 1.Какво точно е искаше да ми каже докторката с това че мозъкът ми или какво става че прехвърля едно и също и наистина ли няма да мога да спра и ще остана така? 2.Значи ли че ако ти мине мисъл за самоубийство е диагноза и знак че си напът да развиеш психическо заболяване шизофрения и др. 3.И защо една мисъл толкова много ме мъчи,плаши,обърква и т.н 4.Има ли връзка анемията ми с всичко това. Също така ще може след отговорът Ви да питам ако имам и други въпроси? Само искам да допълня,че преди около месец не можех да напиша думата самоубийство сега дори се опитвам да се шегувам вмъквайки я...това ще ми навреди ли по някакъв начин ?