Пространство

Привет! Объркана съм и не знам кое е правилното решение. Затова пиша тук. Бременна съм за трети път, непланувано и не желано. В 7-8 г.с. в петък ми предстои преглед, дали бебето има сърдечна дейност. /странното е, че с първите две още на първия преглед имаше такава./ Не съм готова за трето, дори не съм искала. Имам си момиче и момче. Но не мога да направя аборт /поне така си мисля/, защото ще се чувствам виновна, че не съм дала шанс на една душа. Аз вярвам, че детето избира родителите и има душа при самото зачеване.Ще се чувствам виновна, че съм извършила "убийство". А и ме е страх от самия аборт. В нета пише за усложнения, а като знам какви са нашите лекари в тази област....да има ии добри, но...нали уж според тях никога нямаше да забременея, А СЕГА СЪМ БРЕМЕННА ЗА ТРЕТИ ПЪТ!!! И двете деца съм ги чакала с голямо нетърпение и любов. Доста години минаха докато забременея. А това ми е дар-подарено и аз не го искам. Опитвам се да го поискам, но не ми се получава. Правя каквото трябва /уж/ , за да се развива добре, но чувствам, че не мога да преживея още една бременност. Втората беше ужасна. Сдобих се с алергии, атопичен дерматит, гръбнакът и ръцете ме болят / в смисъл трудно се движат, нуждая се от много движение, а бременността ще наложи ограничаване на упражненията, защото няма да са подходящи за състоянието ми/. При все съм на 35 и навсякъде се тръби за генетични увреждания при бременност на тази възраст. Да има и здрави, но има и болни. Още повече, че изследванията са ненадеждни и се правят късно. То вече ще е оформено, ще е същество, живо...как се взема решение за аборт??? Трудно ми е. Съпругът ми е с болен. Докторите казват, че е зле. Не иска трето дете, но ще го приеме. Питах и децата дали искат бебе: може само ако е момиче. Също така ме е срам да кажа, че съм бременна.Страх ме е че ще ме възприемат като онези от малцинствата. Също съм почти 100% сигурна, че близките и родните няма да се зарадват на новината. Знам, че аз трябва да реша, но ми е трудно.