decibel

Не те оправдавам! Толкаво ли се свършиха необвързаните мъже, че реши да разваляш чуждо семейство. Защо не си създаде свое собствено?! Постави се на мястото на жената, която той мами - добре ли ще се почустваш? Докато тя е заета с дома и децата, ти и отнемаш нещо, което е градила с години. Не че не може без теб, просто си разнообразява ежедневието. Ако жена му е силна жена той те използва, за да покаже своята мъжка сила. Този човек ако не обича жена си, обича поне децата си. С детската обич ли ще се съревноваваш?! Гнус ме е от такива като теб и него!

Благодаря на всички за взетото отношение. Не се познаваме лично и затова ми е лесно да пиша. Не се чувствам истински щастлива, сякаш нещо ме възпира. Със съпруга и се познаваме от 1994 г. Той е първата и последната ми любов (засега).Оттогава до сега съм му простила много. Въпреки, че не ми е лесно, простих и за детето, прощавам пиянството му всяка вечер в продължение на повече от 10 години. Но едно не мога да преглътна - как няколко пъти вече ми казва, че иска и друга жена след мен, сякаш не му стигам. И винаги се случва след страстен секс, а аз винаги се съмнявам, че ми е изневерил или скоро ще го направи. Повече боли от думите, отколкото от самото действие. Толкова семейства са разрушени заради изневяра на една от страните. А той ми казва: "Ако ти падне случай направи го с друг мъж, опитай! Кой каквото успее да измъкне от живота".А това за мен означава буквално: "Аз го правя, направи го и ти!". Къде греша? Дала съм всичко за този мъж - любовта, две деца, дом, той е единственият мъж в живота ми...Нима не съм му достатъчна?! Разбирам, че на почти 42 години той изпада в т.нар. "криза на средната възраст", но на мен да не ми е лесно. Може би 10 години не съм изпитвала оргазъм, но не го смених с друг, а изчаках и този момент дойде след раждането на второто ни дете. Искам да живея с този човек, преоткрих го наново, дори се чувствам по-влюбена от преди, желая го повече. Но се чувствам объркана, защото той винаги разваля всичко - вечерта е вълшебна, на сутринта казва няколко думи, страдам цял ден и т.н.

Не става въпрос за наследство, та ние нямаме почти нищо. Въпроса е в накърненото ми женски достойнство. Моята първородна дъщеря не е негова първородна дъщеря, той е дал късче от сърцето си някъде там...

Моето момиче, аз не успях да преодолея това вече 20 години. И сега се чувствам гадно, дори ако някоя от предполагаемите бивши му хареса снимка във фейсбук. Чудя се дали след толкова много любови е останало кътче в сърцето му и за мен. Не се измъчвай, може би грешката е негова, че ти е разказвал за предишните си връзки. Моят съпруг също ми се хвалеше с подробности и имена, което ме е съсипало психически в някаква степен.И до ден днешен аз си спомням и свързвам нещата с дадена ситуация. Ако не се чувстваш комфортно бягай докато е време.

Точно така, детето се е родило, когато е бил в казармата и твърди, че го е видял само веднъж и после са го скрили. Чудя се дали искам да разбера това дете има ли го на негово име или не, дали да дълбая в проблема.

Здравейте, нова съм тук и не знам дали проблема ми е точно за тази тема. С надежда и желание влязох в новата година, защото тя е много важна за мен и децата ми. Дъщеря ми ще е абитуриентка, а аз съм зачислена в докторантура, навършваме (ако ги дочакаме) 20 години съвместен живот, а аз ще стана на 40. Сякаш всичко стана ненадейно и от 3 февруари аз живея в кошмар. Разбрах, че съпругът ми има дете от друга на 22 години и мислех, че ще полудея. Плаках, трудно е да запълваш чужда празнина и да живееш в чужда сянка! Но това не било важно...Исках да разбера дали това дете се води на негово име в ЕСГРАОН. Но снощи и това загуби смисъл. Никога не съм предполагала, че точно на мен ще ми се случат такива нещо. След чудесна вечеря, хапване, пийване и страстен с.кс той изръси:"Не искам да те лъжа, но трябва, защото много се сърдиш". Аз започнах да настоявам да се доизкаже и разбрах, че става въпрос за жена. Това напълно ме съсипа, не мигнах до сутринта, само пуших на терасата. Каза ми да не се правя на обидена, нямало нищо. Но аз вече го чувствам. Не мога да работя, не мога да живея пълноценно. Започна да подмята да му събера багажа и да си тръгва ако го гоня. Усещам, че краят на една истинска любов от моя страна поне наближава, една над 20-годишна връзка се разпада. Но най-трудното е как ще кажа на децата си, че ние с тате вече няма да живеем като едно семейство. Не мога да го опиша толкова емоционално, колкото го чувствам, съжалявам. Моля Ви за съвет и ако в хода на разсъжденията възникнат въпроси съм готова да дам пояснения. Искрено се надявам да ми помогнете да взема правилното решение в името на децата и една угасваща любов.