Здравейте! Искам да ви споделя историята си и да ви помоля за мнения. Познавам се с едно момче от повече от повече от 8 години. В началото на запознанството ни аз не му обръщах внимание. Впоследствие започнахме да се срещаме и да общуваме повече. И двамата тогава бяхме без много приятели и по-затворени като характер. И двамата бяхме преживяли нелеко детство. Бях се подвела по слухове, че той не е добър човек, и за известно време го отбягвах. С течение на годините на няколко пъти бяхме двойка и се разделяхме. Той се промени. Намери си много приятели (и приятелки), стана по-общителен и започна да фамилиарничи. Приятелите му не ме приемаха, защото аз странях. Останах си същото затворено за останалия свят момиче. През последните две години бяхме решили да сме само приятели. Но той не прие това. Аз имам нужда на моменти да съм сама, за да се концентрирам върху задачите си (страдам от БАР). Но той не взема под внимание това и ме търси постоянно, дори след като няколко пъти съм го помолила да не го прави. Аз го харесвам, но не мисля, че може да сме заедно, защото не ми дава свободата, от която имам нужда и поради ред други причини. Твърди, че ме обича и започна да ме засипва с подаръци, но според мен това не е любов. Моля ви за съвети, защото не издържам, постоянно ме търси и преследва. След няколко месеца ще заминавам за чужбина и искам преди това да изясня отношенията си с него, защото цялата ситуация ме прави неспокойна и нервна. Благодаря ви.