Здравейте и от мен!
Относно темата някой беше казал ,че доверието е дар , но когато го загубиш или го предадеш много трудно се връща да не кажа никога.Така сме създадени като хора , че когато обикнем някой труднo можем да си помислим ,че той може да ни предаде ,а когато го направи боли най-много.За мен най-трагично изживях и все още изживявам предателството от собствената ми майка тя така и не успя да стане моя майка.Tака ,че мога да кажа с риск да се повторя , най-боли тогава когато те предаде обичания от теб човек.
Аз винаги когато се запозная с нов човек му вдъхвам цялото си доверие без причина ,до момента в който не го загуби или го докаже ,и затвърди и заемe своето място в моя живот.Mисля прекрасно би било ако можем да простим и да дадем поне още един шанс!!!