Jump to content
Порталът към съзнателен живот

ilbivi

Участници
  • Общо Съдържание

    5
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. ilbivi

    Вегетарианство

    Здравейте от мен ОЩЕ НЕ ЯМ МЕСО и се чувства ок - даже не и не ми се прияжда което мн ме радва. Мисля че започвам да влизам обратно в релси. По отношени на яденето на риба още не съм решила. Вс3е си мисля че ако не ядеш месо не бива да ядеш и риба. Все пак обаче най-добре е да хапваш това което душа ти иска но с мисъл Наскоро попаднах на беседа наУчителя- не мога да цитирам с точност но ставаше въпрос за храненеето и за това че на хранене човек трябва да изяде 21 хапки всяка от която да бъде сдъвкана 32 /пъти колкото са зъбите ни/ и опитах да го направя. Самото продължително сдъвкване на храната ми помогна да се нахраня по-бързо и дори да я вкуся по по-друг начин. За съжаление ми се струва обаче че съм малко далече от това което е имал в предвид Учителя-просто отношението към храната според мен трябва да се промени- не само моето- на повечето хора в Бг. Целувки
  2. ilbivi

    Вегетарианство

    мерсииииии за подкрепата.
  3. ilbivi

    Вегетарианство

    Здравейте Не можах да прочета всички коментари по темата но когато видях този на Ради от 09,07 се почувствах по познат начин( ПРеди около5год. спрях да ям месо-така се случи че се запознах с с "философията" на Учителя и от раз спрях месото-ей така на майтап. След около 2 години обаче/поради глупост може би/ пак проядох месо. Когато след месеци осъзнах че съм започнала да губя мира и спокойствието си-съжалих. Опитах се да споделя с приятел/ядящ месо - в момента и средата в която живея е такава/ и той ме помисли за луда! А лошото е че му повярвах - че това е моя си измислица. И така докато не прочетох коментара на ради. От 2-3 седмици се опитвам да спра месото и/стискайте палци/ от 1 не съм Иска ми се да възвърна онова чувство на смирение от което бях обзета по време на моето 2годишно вегетарианстване-най-важното е че вече наистина съ убедена в това което правя!~!!!!!!!!!! Мерси....
  4. Аз попаднах на Паневритмия съвсем слу4айно - една приятелка ме заведе на курса на ина дойнова - един прекрасен 4овек, заради когото любовта ми към Паневритмията и към у4ителя стана неизмерима! Не съм ходила на Паневритмия от мноооого време и сега когато 4ета ва6ите статии си спомням колко прекрасно бе6е на Рила- времето е спряло и едновременно ти показва 4е минава невероятно бързо без да може6 да направи6 ни6то по въпроса(и колкото и да ти се иска да остане6 там о6те и о6те знае6 4е трябва да слезе6.....някога ) Еееех -Разме4тах се! Моля пишете на кирилица. Мнението е "преведено" на кирилица от модераторския екип.
  5. Имах едно прдложение да се кача на мусала и взех че се разболях От тогава все нещо се случва и не мога да се организирам да ида до там! Надявам се някой ден да успея да стигна до този величествен исполин
×