getsoff

Полета на Човека На прозореца сутрин го будеше гълъб,и с глас човешки му сякаш думаше:- Ставай! Той стана.Глас не му беше нужен да знае,днес не излезе ли, това е.Човек обречен, човек без избор.Нахлузил Орфеевите обувки,той слезе в кръг девети.Ала това беше отдавна.Преди.Тя беше още жива, тя беше още негова. Сутрин, тя ставаше рано, качваше се на покрива, отваряше клеткитеи хвърляше по някоя друга троха. А в клетките, модерните плъхове на урбанизацията.Гълъбите.Ала това беше отдавна,сега единственото, останало в клетка, бе той.Историята на човека беше тъжна.Когато тя легна, сломена, от болест,той искаше да я запази.Тя не му бе нужна безжизнена.Това бе, което го накара да потърси помощта на падналия.Девет пъти дълбоко трябваше да слезе. И слезе човекът. Едва стъпил на дъното, почна да вика и да ругае. Мята челични ръце. Тъпче земята.Оня излезе.Огромен и мощен. Човекът го гледа:Рогата, Опашката, Тризъбеца. Заключение.Той е!Ама човекът не знае!Всичко с цена е.Оня го слушаше, почти с интерес. И човекът разказва. Говори за нея. Говори и за гълъбите. Оня предложи:- Тя ще живее. Всяка сутрин, теб тя ще буди. И с глас човешки, сякаш ще дума.Ставай.Той стана. Нея я няма.А на прозореца гълъб. Досадник. Пърхаше шумно с крила.Раздразни човека. Прозорецът вече затворен.Нещо в човека, обаче беше различно.Нова сила, ново усещане.Гълъбите летяха по негова воля.С ръка и със поглед ги той управляваше.Като ракети. Насочваше.Зима пристигна.Човекът спря да излиза.И като човека, който преди това беше сляп, прогледна.Условията на сделката се бяха все едно променили.Болест го хващаше, всеки път щом не излезеше.Лъжец! А той вярваше!Минаха години, человека се не прибираше.Минаха години, тогава той се замисли.И осъзна той, това е!И гълъба на прозореца, жена е!Но минаха години, гълъбите все по-рядко слушаха.В дни случайни, някои дори не политаха.Отслабваше той, умираше.Но, мамка му, беше щастлив. Дойде и последният ден. Първия ден, в който нито един гълъб не полетя.Той обаче изненадан не бе.И умря.Ала кръв нямаше.Само пера.И човекът стана на гълъб.И гълъбите станаха Хора.Модерните плъхове на урбанизацията.Хората.---А някъде в далечината, глас се чуваше.Луцифер беше, но на дявол не приличаше, а на гълъб.Смешник.Но Луцифер се не смееше, сериозно дори, думаше:- Умри и ще живееш.Отлетя и пусна клонката от човката си.