Велина

Мисля ,че дарба по собствено желание човек не може да получи. Чрез труд или силно желание, даже чрез молитва и медитация не можеш да получиш дарба. Затова се нарича и "дарба"- тя ти се дава даром, тя е твоето "специално място " в общия план, иначе щеше да бъде стока , която просто може да се купи , заплащайки с нещо. Не само, че не можем да си поискаме дарба, но и не можем да "избягаме" от нея . Можем да я забравим и известно време тя да спи в нас, да се опитаме да я заглушим, но дарбата се обажда и ни напомня за себе си и човек просто трябва да и се подчини .Тогава най- просто казано ще бъде щастлив ))

latina:) как е според Учителя не зная но лично за себе си мога да кажа , че когато съм говорила или споменавала за нещо , то не е ставало сега вече не говоря -толкова , не мечтая за нещо в бъдещето не очаквам , вперила очи в него опитвам е да правя най- доброто , което смятам за момента и ако е речено - ще стане това е по отношение на това мълчание. Виж по отношение на неговоренето за Любовта , не съм съгласна. Смятам ,че ако наистина чувстваш нещо в сърцето си , то трябва да го кажеш , споделиш ,.без да се стрхуваш ,че ще бъдеш неразбран или ще ти се присмеят. с удоволствие очаквам мнението на Благост

усмихни се но не насила погледни отстрани поеми въздух и се усмихни вътре в себе си после ще дойде и усмивката отвън и ще видиш ,че гневът няма значение права си благодарна съм ,че намерих този сайт или той ме намери поздрави на всички

Специални умения ) не зная дали би ни се дало да избираме ) по-скоро , ако на някой му се "даде" нещо , то той ще бъде определен като избран. Мисля си ,че вървейки по пътя , на всеки му се открехват повече възможности и способности , но мисля, че най малко бихме ги свързвали с мечти. По-скоро с отговорности и изпитания ) Успех на всички по пътя

здравейте , приятели ) убедена съм ,че всеки има сродна душа и това е душата, с която си по- близо до Господ отколкото всяка една от душите поотделно, с която всичко е усилено и ускорено но не двойно , а на много по- висока степен. това,че почти всеки човек осъзнато или неосъзнато търси сродната си душа , според мен не би трябвало да повлияе на пътя , който е поел , ако този път е правилен по памет си спомням текст от библията , където Христос казва "където се съберете двама и аз съм помежду тях" сега и аз имам въпрос ако си намерил сродната си душа, с която знаеш че си бил и преди и ще бъдеш пак заедно, ако с нея мислиш, чувстваш и усещаш по еднакъв начин, макар и физическите действия да се различват, възможно ли е пътищата ви в този свят да се разделят , защото всяка от душите има различни уроци и различни пътища , които да извърви?? или това е случаят , който Иво споменава - истинската сродна душа да не е сред нас и просто да помага чрез друго физическо превъплащение??

)) Много интересна тема благодаря ти Благост разкажи, моля, още малко това е само въведението,но е много необходимо на нас несведущите

Много интересна тема , Иво, сега за пръв път се замислям над думата "морал", която и аз доста често употребявам. досега най- просто я определях като принципа :"живей на основата на истината и любовта без да пречиш на другите" сега замисляйки се стигам до друго : всъщност моралът е човешка категория или комплекс от категории, който стъпвайки на Божествени истини като Вяра, Истина , Любов по човешки начин изкривява и тълкува тези истини, в угода на различни общества или народи. думата морал веднага води до оценка или осъждане на другия а кои сме ние да съдим?? не е ли по-добре да спазваме простите истини Вяра , Любов , Истина, вместо да ги обличаме в ненужни дрехи и човешки категории надали на Бог е необходим морал , моралът е необходим на този , който иска да отсъди : морален , неморален. )радвам се, че ви има

здравейте , приятели, вчера пътувайки в градския транспорт ми мина една мисъл: стойността на една вещ се определя / поне по общоприетото мнение/ от търсенето - предлагането и на пазара кое определя стойността на един човек? пазарът / в най-общия смисъл / ли е този , който определя какво да ценим и какво да отхвърляме като маловажно? на какво най- вече се осланяме в своите преценки ? - на наученото или прочетеното? - на опита си ? - на морала / догмите на обществото? - на сърцето си ? как постъпвате вие ?? аз се осланям на сърцето поздрав на всички ) да е живо детето във всеки един от вас

)) мисля, че си прав ) поне винаги съм вярвала в това и съм го прилагала към хората до мен) но за съжаление този принцип не сработи, на два пъти с двама много важни за мен хора ) обичам ги и ги приемам такива каквито са , но лъжата остава) може би е част от тяхната личност, може би само приемането от другия не е достатъчно . Навярно трябва промяната да стане отвътре ) или аз не съм била човекът , който може да предизвика промяната в тях ) не знам но вярвам че си прав

Здравейте мисля че тук не говорим за първата група " следствие от преживяното"- с нея се занимават психолозите Втората и третата група, за мен са различни фази на нашето съзряване , подготовка и движение по пътя т.е мозъкът ни в ежедневното си състояние без помощта на медитация или други подобни състояния (форми на осъзнатото сънуване) не може да достигне до някои важни прозрения и тук в наша помощ идват втората и третата група сънища. Въпросът е, че понякога не разбираме посланията тълкуваме ги с ежедневното си работно ниво на мозъка ) за съжаление

))Аз също съм ги чела и намерих елементи от тях казани по един ии друг начин на много места -и природонаучни, и философски и чисто информационни статии. Просто в книгите всичко е казано по един достъпен за много повече хора начин. Според мен няма значение каква е целта на написването, важна е посоката в която кара всеки , който прочете да се замисли. А ако, както навсякъде, се намерят хора , които на гърба на една чиста идея започнат да "печелят дивиденти" -правят пари , създават "секти"или нещо подобно, то тогава да не правим нищо )) Ако мислим така и този форум не би съществувал ) Който има очи - да гледа Който гледа - нека да мисли Аз често пъти се връщам в мислите си към моменти от прочетеното. Не вярвам да е промивка на мозъка )) ХУбави празници на всички) Време за почивка време за размисъл )

))Разбира се )) децата ми имат книжки със 100-те национални обекта )Ходили сме на много от тях ) харесва им )

Здравейте , приятели, Днес пред очите ми попадна жена , която разхождаше кучето си. Кучето беше болно и аз си помислих дали домашните животни не поемат нашите болки , така че разболявайки се да пазят нас . И още - преди време виждайки психично болен човек в градския транспорт, той ми заприлича на предпазен вентил за болното ни общество. Като вулканът , който изригва и намалява напрежението в земната кора. Помислих ,че трябва да сме благодарни на тези , които са дошли тук за да поемат на своя гръб нашите тежести ,за да не се саморазрушим под собствената тежест на грешките и страстите си и да ни дадат възможност да продължим пътя си , по който можем да се променим. Какво мислите вие?

А "безлюбието" / т.е. да живееш без да си в Любовта- да не чувстваш , да не даваш и да не получаваш любов/ не е ли най- големия грях ? или най- основния - причината за всички останали грехове ? или най- разпространения?? какво мислите поздрав за всички

)) всеки преценява за себе си ))дали да цитира и да изпълнява или да е осланя на сърцето си и да изпълнява за мен Любовта е енергията, която движи света във всичките си прояви и проявления -родителска, синовна, братска, патриотична, сексуална, приятелска ..... всяко нейно проявление е частица доброта, с която се захранва този свят, мисля, че трябва да оценяваме всяко нейно проявление, да го подхранваме и да му даваме възможност да достигне до много други хора

) малкото е това , което правиш всеки ден) което правиш несъзнателно или осъзнато за конкретния миг )но не осмислено като част от цялото което е стъпката от пътеката ) което е усмивката от смеха ) подадената ръка буквата "А" , защото може никога да не кажем "Б")))) може би най трудното - началото

http://www.ru-enlightenment.org/docs/2003/0122/13075647.htm вижте какво ми изпрати приятел и помислете за всяка клетка течност изпълваща нашите тела и за това как красотата е подвластна на думите и мислите )) бъдете щастливи)

)) май до тук са изредени почтри всички неща в които вярвам и аз ) вярвам в Любовта , Истината и Вярата )) а това не е малко )) поздрави

)Благодаря ти , Ваня , че чрез теб прозвучаха думи на Учителя , които за мен попаднаха в точното време ) а може би и за други ) даже да сме чели нещо много пъти , идва точния момент , в който узряваме за истинския смисъл, който носят думите Благодаря и на Иво ) за темите с които , провокира истината да се появи , размножи чрез любовта и прояви в мъдростта

ами тя любовта си е у всеки един от нас , силви ))в достатъчно количество трябва просто да и дадем път и да не и пречим )

можем само да благодарим за този чудесен сайт ) и да помогнем да се разпространява информацията в него)

да , използва се маста, но не за да бъде по гъвкаво ) тестото е гъвкаво от глутена същото е като дъвчеш житеното зърно. мас се прибавя, защото така продукта става по крехъки по евтин и никой не му дреме за хората , които не консумират животински продукти. )) всеки прави своя избор ) все пак можем без банички )) нали

странно е ) но даже и в този форум търсим доказателства , вместо просто да повярваме невидимото е далеч по- обозримо , ако подхождаме чрез сетивата си , отколкото чрез ума. поне на мен ми е по лесно )) поздрави

Изглежда вегетарианството е по-скоро състояние на духа, което незабележимо се отразява на нуждите на тялото ни. Донка Здравейте, мисля ,че думите на Донка обобщават цялата тема. Изчетох всички коментари внимателно, не че имам съмнения или се нуждая от доказателства или научни писания.Според мен най- важно е пътят, по който върви всеки един от нас , да е избран без принуда и само тогава този път действително ще води нагоре. При всеки прозрението идва независимо от възрастта- дали на 12 или 18 или повече, когато е достигнал до точния момент на развитие. Аз не съм заклета вегетарианка.Имала съм много дълги периоди на неядене на месо и съм се чувствала прекрасно ) както физически , така и духовно) Не мога да помисля за причиняване на болка на друго същество, камо ли убийство.И въпреки това , когато организмът ми е изпитвал нужда, без да правя трагедии съм изяждала парче месо. Вярвам, че когато дойде времето естествено ще отпадне тази необходимост. Но не смятам че е необходимо да убеждавам някого или пък да давам обяснения за своите желания да се чувствам добре. Рядко готвя месо , но не насилвам децата си категорично да го откажат.Изборът е личен и трябва да е в точния момент и без насилие. За разширения аспект на вегетарианството съм напълно съгласна с Иво- в това се състои истинския смисъл и пречистване на този начин на живот. Идеята за рецепти не е лоша ))но надали повечето от нас имат времето да изписват всички малки открития, до които са стигнали ) аз лично използвам мнго от рецептите на дядо ми )включвайки много царевица, боб , нахут, необработена соя и изсушени листни зеленчуци успех на всички )

Да,Венци самият начин по който всеки от нас разбра и интерпретира мислите ти , облечени в думи , показва , че си прав за ограниченията , които ни налагат думите . Какво повече от това остава в случаите , когато непознатото не е облечено с познати думи. мисловния контакт би ни дал повече възможности. но не се ли замисляш над това "В началото бе словото..." може би човекът е определен и ограничен с думите от самото начало?? темата е интересна особено ако се замислим и над това ,че освен обикновената предметна връзка между дума и обект , във всяко име има закодирана много повече информация и тя прави връзката в "невидимия свят "